Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.01.2011 19:05 - Наказание и Милост
Автор: aliya Категория: Други   
Прочетен: 11669 Коментари: 24 Гласове:
1

Последна промяна: 08.03.2015 09:12


image Аз съм срещу наказанието, защото в цялата човешка история наказанието никого не е преобразило, т.е. преродило в ново по-добро и осъзнато човешко същество. Наказанието е варварско. Човек убива друг човек и ние го убиваме в отговор, или, което е още по-лошо, затваряме го в затвор за цял живот. Ние наричаме неговото дело престъпление, а нашето дело – справедливост. Но за мен и двете дела са едно и също. Разликата е само в това, че той е един нещастен индивид, а ние разполагаме с мощта на обществото, държавата, армията, правителството. Но в края на краищата, ние вършим същото като него. Ние извършваме отмъщение, а това не е справедливост. Дори и даден човек да е извършил убийство, той все още има бъдеще пред себе си. Убийството, което е извършил, е в миналото, а освен това известни са случаи на убийци, които след това са ставали светци. Да убием този човек ще означава да го лишим от бъдеще, в което той би могъл да се преобрази в свят човек.
И какво право имаме ние? Този, който не създава живот, няма право да го отнема или съсипва.
Единственото, което обществото има право да направи в такъв случай е, да си даде ясна сметка, че такъв човек има объркана и обременена психика, че нещо в неговите хормони е не хармонично, че нещо в неговия химически състав е не както трябва. Именно това са моментите, в които една личност има нужда от повече любов, повече приемане, повече уважение, не за това, което е извършил, а за това, че е човешко същество, от Бога създадено и нищо, което е от Бога не може да се отрича и изхвърля на бунището. Такъв човек трябва да бъде лекуван психологически, така, че да може цялото негово подтиснато и отричано подсъзнание да излезе на повърхността, да бъде осветено от съзнанието, осъзнато напълно. Такъв човек трябва, образно казано, да повърне навън репресиите в подсъзнанието, задръстили и блокирали неговата истинска човешка същност. Веднъж вече чист и осъзнат, такъв човек никога вече не може да извърши престъплението отново.
Това е общото ми мнение за цялата идея, която стои зад юриспруденцията и криминологията. Например, човек открадва нещо малко и той е изпратен в затвора. Той е само един любител в краденето, и може би е откраднал заради непосилните обстоятелства на живота му /бил е гладен, семейството му се е нуждаело от спешно скъпоструващо лечение, губи своя дом/. А обществото в отговор го затваря за 2 години в затвора, където той се среща с професионалисти крадци, с велики престъпници. И за тези две години той има възможност да се образова в занаята, влиза в затвора като любител, а излиза от там като професионален крадец.
И излиза, в такъв случай, че е достатъчно да бъдете много внимателен, интелигентен и да не допуснете да Ви хванат. След това, можете да правите каквото пожелаете, важното е да не Ви хванат.
Според мен наказанието създава дори по-големи престъпници. Милионите затворени хора по света се доучват в затворите, които са не толкова затвори, колкото университети по криминология. И изводът в такъв случай е, че съдилищата ни обслужват престъпността, а не културата.
 Mерки трябва да се предприемат и тези хора да бъдат накарани да осъзнаят постъпките си. Самото осъзнаване на злодеянието е много по-страшно наказание от смъртта. Но осъзнаването не може да се случи в затвора от самосебе си - с тези хора трябва да работят психолози, свещеници. За да убиеш за пари трябва наистина да си луд, полудял от страха, който е сковал сърцето ти. Страхът за пари, на всяка цена, каквато и да е цена. И ако трябва да бъдем откровени, този страх непрекъснато се насажда в умовете на хората, и на малките, и на големите, от медиите, политиците, "изкуството" на големия екран. Страхът, плашенето на хората с недоимък, несигурност, войни и така нат. свива човешкото сърце и го затваря за любовта и изобилието на съществуванието. http://aliya.blog.bg/drugi/2011/05/04/finansovata-kriza-i-blagodarnostta-oshte-vednyj-za-molitvata.741053
И независимо, дали говорим за наказание, или възмездие, или обезвреждане, и в трите случая ответното действие на обществото срещу престъпника е продиктувано от позицията на страх. Всички ние, обаче знаем, че страхът е лош съветник и не ни позволявя, тъй като „очите му са големи”, да видим, че става дума за човешко същество, за един от нас.
Страхът е антиподът на Любовта и брат на Агресията. Юриспруденция, която се основава на страха и агресията, а не на Любовта и Разбирането, е осъдена да осакатява, а не да поддържа живота. В такъв случай, тя не е от Бога, а е срещу него.
Един Закон е от Бога, когато неговата Справедливост е и Милост, а не едното да е за сметка на другото.
Наскоро чух един уважаван съдия да казва по БНТ, че „Моралът не е над Закона”. Може би създаденият от човека морал и да не е над закона, но нищо, дори и законът на обществото, не може да бъде над Любовта и Милостта, които са от Бог.



Гласувай:
1
0


Вълнообразно


1. анонимен - Наказание и милост
11.02.2011 20:41
За всяко престъпление, трябва да има и наказание. Както има Божи Съд, така трябва да има и човешки съд. Каквото Горе, това и долу. Неопитният крадец попада в затвора. Там има два пътя за него. Да осъзнае грешката си или да стане професионален крадец. Избора си е лично негов. Хората са на такова духовно ниво на развитие, че ако не съществуваше наказанието, би настъпила абсолютна анархия на Земята.
цитирай
2. aliya - А кого Бог е наказал?! Ако Бог ни н...
12.02.2011 18:36
А кого Бог е наказал?! Ако Бог ни наказваше, то нас вече нямаше да ни има. Ако Бог слушаше интерпретациите на религиозните догматици /"за всеки грях отплатата е смърт"/, то да нямаше жив човек останал на тази земя. Не, Бог не наказва, ние сами се наказваме в своето неосъзнаване и неразбиране на Неговата безмерна благост и доброта; ние сами създаваме страданията си и мизерията си, като не искаме да прогледнем за Светлината на Истината Му, а предпочитаме да живеем в тъмата на заблудата, неосъзнаването и лъжата!
Както е казал Поетът на Бога Руми - Аз съм молив в Твоята ръка, и както ме напишеш, такъв и ще бъда!
цитирай
3. анонимен - Наказание и милост
12.02.2011 19:30
Бог е търпелив и справедлив, но не и милостив. Търпелив е, защото ни дава много пъти възможността да поправим нашите грешки. Справедлив е, защото въздава на всекиму заслуженото. След като е проявил многократно своето търпение, на Него нищо друго не му остава, освен да въздаде заслуженото. И ако човешкия съд може да се купи и излъже, то Божия, нито може да бъде купен, нито може да бъде заблуден.
Аз ще дам един такъв пример. Преди години, една жена със собствената си кола, премазва един човек. Отива на съд. Съдът я оправдава.(Купен, разбира се). Човекът бил пиян, заспал на пътя и тя минала през него. Минават години. Един ден синът и, току-що се уволнил, взима СЪЩАТА кола и със свои приятели(две момичета и едно момче), си правят разходка из града. На едно място, при един не много голям завой, колата се удря в едно дърво. Момчето остава на място. Само той. Това какво е?
Всичко, което знам и казвам, съм го научил чрез наблюдения и анализ на случващото се с мене и с хората около мене. Отдавна съм спрял да чета много. От време на време, отварям по някоя книга. Много рядко цитирам. Често споменавам Мойсей:" Вие ще плащате, вашите деца ще плащат и децата на вашите деца ще плащат". Една Истина, която всеки човек трябва да носи като обица на ухото си. Колко хора се замислят над това? Колко хора го приемат за Закон. Отговора е - малцина. Поради тази причина се увеличават болестите и болните хора. Сама бяхте написала, че отговорността е персонална. И това е самата истина.
Човек със собствените си мисли, думи и дела предопределя своята съдба. Нещо подобно на компютър управлява всички процеси на Земята. Всяка наша дума, мисъл и постъпка се "записват" там Горе. В отговор на тях, се създават определени ситуации, които да изпълнят нашата съдба. Т.е., да си получим заслуженото.
цитирай
4. анонимен - покаяние
12.02.2011 20:03
Бог не опрощава ли греховете ни ,ако се покаяме и го молим от сърце ?
цитирай
5. анонимен - За наказанието
12.02.2011 20:15
Ако няма наказание ,кой ще се поучи от грешките си ?
Наказанията ,носят поука.Бог също ни праща наказания,за да се осъзнаем и да не продължаваме по същия начин живота си.
цитирай
6. анонимен - до анонимен от 20:03
12.02.2011 20:33
Бог ни дава многократно възможността да поправим грешките(греховете)си. Само от нас зависи, дали ще го сторим или не. Само покаяния и молби не са достатъчни. Би било много лесно. Убиеш и след това една година се отдаваш на покаяние и молби. След една година пак сторваш същото, вярвайки, че ТОЙ тие простил. Няма как да стане. Достоевски го е казал:"Престъпление и наказание".
цитирай
7. анонимен - Да, но Християнството ни учи, че ако ...
12.02.2011 20:39
Да,но Християнството ни учи,че ако се покаяме от сърце и варваме в Христа,той е нашето спасение и всичко ще ни бъде опростено.
цитирай
8. анонимен - до анонимен от 20:39
12.02.2011 21:07
Това е голямата вреда, която християнството нанася вече две хиляди години. Хората се осланят, че някой друг може да им изкупи греховете. Няма такова нещо. Всеки човек носи отговорност пред НЕГО. Така че, човек има правото на Свободен Избор. Да реши в какво да вярва. Аз вярвам, че Бог е един за всички хора. Аз вярвам, че всяка наша мисъл, дума и постъпка се "записват" там ГОРЕ и един ден ще отговарям за всичко извършено от мене.
цитирай
9. aliya - Бог е милостив и това, че ние не ви...
12.02.2011 21:36
Бог е милостив и това, че ние не виждаме милостта му, говори само, че ние не го разбираме. Бог е Милост, Любов, Всеопрощение. Но за нас Той ще остане непознаваем докрай, защото Бог е Безкраен, Необятен и неведоми са Неговите пътища.
Не Бог наказва, а самите ние с нашите неосъзнати деяния вървим против естеството на Божието мироздание и вследствие на това се самонараняваме. То е като да вървиш нагоре по течението на бърз и мощен поток вместо да се носиш по течението и да се оставиш то /Бог/ да те води. Това е най-трудното изкуство на света - да се оставиш в ръцете на Бог Всемогъщи, да повярваш в безграничната му Любов и Мъдростта на Съществуванието, сътворено от Него. Да слушаш единствено и само вътрешния гласец на душата си, през който Бог ти говори и да премаш всичко по пътя си - и болката, и щастието, и печалбата, и загубата, с еднакво безразличие и непривързване. Защото няма друга реалност и други богатства, освен Неговата абсолютна реалност и блаженство, наречено от Исус Царството Божие. Това е единственото богатство, което човек си заслужава да търси, защото то е вечно и смъртта няма да ти го отнеме.
цитирай
10. анонимен - Бог е милостив и това, че ние не ви..
12.02.2011 22:01
Драга ми aliya, аз съм дал по-горе един пример. Би ли го коментирала. А знам десетина подобни примера от живота на мои приятели и близки. Аз не отивам далече. Кой, някъде си, нещо написал или казал, преди стотици години. Аз наблюдавам ЖИВОТА около себе си. Не само наблюдавам, но и анализирам.
Най - лесното е да се оставим в ръцете на Бога да ни води. Сам Бог не иска това.
А относно вътрешния гласец на душата. Не сте ли разбрала, че у всеки човек има два гласеца. Единият иска едно, докато другия - друго. Единият пошепва:"открадни, защото никой няма да те види". Докато другия те възпира и не ти позволява да извършиш престъпление. И от това, кой гласец ще надделее, се определя по кой път ще върви човек По пътя НАГОРЕ, към НЕГО, който ти дава Вечността или по-лесния път, който води НАДОЛУ и те обрича на смърт. Но не на физическа смърт, а на другата, Вечната. От нея няма връщане.
А че човек ,трябва да приема всичко, което се случва с него, е истина. Много голяма Истина, защото всеки получава това, което заслужава. Всяко негодувание срещу отредената ти съдба, само я утежнява.
цитирай
11. aliya - Драга ми aliya, аз съм дал по-горе ...
12.02.2011 22:49
анонимен написа:
Драга ми aliya, аз съм дал по-горе един пример. Би ли го коментирала.

Да, неведоми са пътищата Божии и не знаем кога едно нещо се случва и поради каква причина. Защото взорът на нашите очи е твърде ограничен, за да види Необята на Неговата милост. Всекиму, не дай си Боже, може да се случи момент на невнимание и катастрофа. И въпросът не е в човешкия съд, дали е оправдал госпожата или не, въпросът е как нейната душа е реагирала на стореното от нея по невнимание. Разбрала ли е колко са важни думите на Исус да бъдеш буден и нащрек, осъзнат за всеки един момент от живота си, защото Бог е във всеки един момент. Или е предпочела да забрави вътрешния гласец на душата си и болката на сърцето си, и да се втурне навън да подрежда живота си според своето разбиране, с вещи, подкупи и връзки. Ако е предпочела втория път, пътят на пресметливия ум, то този път рано или късно ще я доведе до болката на сърцето. Защото сърцето и душата ни, най-истинската ни същност вътре в нас, не обича да бъде пренебрегвана - рано или късно тя ще ти напомни за себе си - я с болест, я със загуба на любим човек, за който си забравил, улисан в ламтежи за придобивки.
Защото гласът на душата е само един, дълбок и истински и не може да бъде сбъркан с гласа на повърхностния ни ум, пълен с ламтежи и желания.

цитирай
12. анонимен - Драга ми aliya, аз съм дал по-горе ... 22:49
12.02.2011 23:05
Според вас, какво представляват човешката душа и Духът. Много често споменавате "гласеца на душата". А къде оставяте Духа. Казваме:"Здрав Дух в здраво тяло". Или пък:"Духът на този човек е много силен".
Трябва да знаете, че нищо случайно не се случва в този живот. Дори и дължината на живота се определя с точност до секунда. Защо някои умират млади и дори още като деца и бебета...?
цитирай
13. aliya - Според вас, какво представляват ...
13.02.2011 11:31
анонимен написа:
Според вас, какво представляват човешката душа и Духът. Много често споменавате "гласеца на душата". А къде оставяте Духа.

Душата и Духът не са отделни. Човешкият ум е този, който, поради своята ограниченост, не може да види нещата в дълбочинната им връзка. Затова човешкият ум обича да прошнурова, пронумерова, да дава определения - дух, душа, и т.н. За да видиш духа, трябва първо да се срещнеш с душата си, а за да се срещнеш с душата си, трябва да се сетиш, че имаш и сърце, а не само ум. Съвременният човек изцяло се е идентифицирал със своя ум. От енергийно гледна точка, човек прилича на чудовище - цялата му енергия е концентрирана в главата му, а всичко останало - тялото му, крайниците, сърцето, са пренебрегвани и лишени от човешката му енергия. Човекът е станал неестествен, една огромна глава и хилаво телце:)
Пътят е обратно към себе си, от ума да се спуснеш в сърцето и оттам автоматично човек слиза по-надолу - към душата, духа и най-вътрешната си сърцевина, където е храмът на Бог и където Бог го очаква от милиони години.
цитирай
14. aliya - Защо някои умират млади и дори още ...
13.02.2011 11:34
анонимен написа:
Защо някои умират млади и дори още като деца и бебета...?

Този, който дава животът, той дава и смъртта. Всички подаръци са от Него, Всемилостивия и Любящия. Нима питахме кога да се родим!? Защо тогава да питаме, кога да си ходим?!
цитирай
15. анонимен - до aliya
13.02.2011 22:51
ащо някои умират млади и дори още ...Аз попитах - ЗАЩО? Има ли някакъв Закон? Най лесно е човек да си "измие" ръцете с НЕГО. Може би сме питали "Кога да се родим?". Просто не помним, какво е било преди настоящия ни живот. Аз знам, че трябва да питаме за всичко. Само тогава, човек може би ще стигне до Истината. Аз не приемам готовата истина.
цитирай
16. aliya - Истината никога не е готова. Тя може ...
14.02.2011 09:20
Истината никога не е готова. Тя може да бъде само изстрадана - и затова е Истина.
И защо е важно за теб да знаеш кога идва животът и кога смъртта?! Ти ли си този, който ги създава и раздава?! Не е ли по-важно за нас хората да знаем не кога, а как да живеем живота си, който ни е ценен подарък от Бог?! И колкото ни е подарено, толкова! Нима ще ламтим за още подаръци, когато и този подарък, животът, не го разбираме и все го пропускаме?! Все питаме кога това, кога онова, а забравяме за сега! Единственият момент, който наистина имаме, е сегашният момент и той е единствената ни реалност! Друга няма. Миналото си е заминало и е вече разлято мляко, за което няма защо да плачем. Бъдещето не е дошло още, и кой знае...?!
Тогава защо да не изживеем този сегашен момент пълноценно и щастливо, така, както ни е дадено!
цитирай
17. анонимен - Истината никога не е готова. Тя може ... 09:20
14.02.2011 17:09
Драга ми aliya, аз не си задавам въпроса КОГА, а въпроса ЗАЩО. Вие не правите ли разлика между тези два въпроса? Аз не се интересувам от КОГА, аз се питам ЗАЩО. Дано сега да съм ясен.
"...ценен подарък от Бога..."На нас хората нищо не ни се дава даром. Имаме мисия(задача) и сме ДЛЪЖНИ да си изпълним тази мисия. Живота ни се дава, за да можем да пречисти енергията, която носим. Как? Като предодоляваме изпитанията, които застават на нашият път. Като научим уроците си, които ни се спускат ОТГОРЕ. Колкото е по-дълъг живота ни, толкова е по-голяма възможността да преодолеем повече изпитания и да научим повече уроци. Ненапразно е казано:"Здрав Дух в здраво Тяло". Духът има нужда от здраво тяло по-дълго време, именно заради това. Един пример. Един човек, който пие, пуши, взема наркотици, колко дълго ще живее? И какво ще научи през живота си такъв човек? И нека същия човек живее здравословно, спортува, колко дълго ще живее той? Къде е подаръка? В резултат на Свободния си Избор, човек решава как да живее и колко да живее. ЖИВОТЪТ ни не е никакъв подарък.
Минало, настояще и бъдеще са неразривно свързани. Миналото определя нашето настояще. Настоящето определя нашето бъдеще. Когато знаем миналото си, разбираме, защо получаваме ТОЧНО това настояще. Когато видим връзката между минало, настояще и бъдеще, и се убедим, че са взаимносвързани, можем да променим настоящето, за да повлияем на нашето бъдеще. Съдбата е променлива величина. Във всеки един миг от нашето настояще, ние променяме нашето бъдеще. Никога не трябва да забравяме, че един ден, настоящето ще се превърне минало. И на това, на което сега казваме бъдеще, ще стане настояще.
цитирай
18. aliya - Въпросът "Защо" е не...
14.02.2011 20:18
Въпросът "Защо" е неадекватен по отношение на Живота, както и по отношение на Смъртта, а също така и по отношение на Любовта! Екзистенциалните неща не отговарят на повърхностните въпроси на нашия ум, просто защото устройството, задаващо въпросите е твърде ограничено, за да може да осмисли безграничното Съществувание и от него създаденото.
Животът не е мисия, нито е задача,нито е подчинен на някаква тайна цел - животът е смисъл сам по себе си, той няма нужда от друг смисъл. По същия начин и смъртта си има своето време и тя е естественото продължение на живота. Когато си живял хубав и осмислен живот, осъзнат във всеки един негов момент, то и смъртта ти ще бъде също толкова хубава, тя ще е кулминацията на живота ти. И не е въпросът в това колко дълго ще живееш и кога ще умреш, а в това как ще живееш и как ще умреш, дали като осъзнато и по думите на Исус "новородено" човешко същество, осъзнало непреходните и вечни ценности, или като заблуден и дълбоко заспал, сънуващ илюзии.
А една от тези илюзии е да си мислим, че "нашето настояще ще промени нашето бъдеще". Бъдещето е несъществуваща величина и никой не може да ти гарантира, че ще го има!:) Затова просто се радвай на настоящето - то е истински дар от Бога.
цитирай
19. prosvetlenie - Може би въпросът "Защо" ...
14.02.2011 20:48
Може би въпросът "Защо" ви се струва неадекватен,защото си мислите ,че нашият Живот приключва в рамките на един Живот ?! Да,за това материално тяло,в което сме сега-той ще приключи в този Живот.Но за нашата Душа ,Животът продължава.С умирането на Тялото,нашата същност-нашият Дух и нашата Душа не умират.
цитирай
20. анонимен - Въпросът "Защо" е не... 20:18
14.02.2011 21:00
Аз се извинявам за това, което ще кажа. Много елементарно разсъждавате. Как може да бъде животът сам по себе си смисъл? Какво означава това твърдение? Да ядем, пием, спим и помагаме на другите, ако можеме разбира се? С една дума, да си живеем живота, защото няма утре. Няма бъдеще. Носете си новите дрехи сега, защото няма утре. МНОГО ТЪЖНО, ако това е истина.
Как може смъртта да бъде кулминация на живота? Как може едно дете да осъзнае "непрходните и вечни ценности", след като то е починало малко? То просто не е имало време да се запознае с тях. Откъде идват различията при хората? Не физическите различия имам предвид, а духовните и умствените. Как така се получава, че някои хора "виждат" много по-добре от други? Как така някои са добри, а други не? Едни хора спазват Духовните Закони, а други - не? При положение, че сме учили в едно и също училище, седяли сме на един и същи чин. А разликата между мене и моят съученик е огромна. Един живот ли е достатъчен, за да формира тези различия? Въпроси, въпроси и въпроси.
Аз няма повече да пиша, защото виждам, че е безполезно. Намираме се на различни нива в развитието си. Или както аз казвам, сме в различни класове. В това няма нищо лошо. Пожелавам ви всичко най хубаво. Казвам го от сърце.
цитирай
21. aliya - Може би въпросът "Защо" ...
15.02.2011 14:04
prosvetlenie написа:
Може би въпросът "Защо" ви се струва неадекватен,защото си мислите ,че нашият Живот приключва в рамките на един Живот ?! Да,за това материално тяло,в което сме сега-той ще приключи в този Живот.Но за нашата Душа ,Животът продължава.С умирането на Тялото,нашата същност-нашият Дух и нашата Душа не умират.

Tочно така е, смъртта е смърт само за тялото ни, но не и за нас! Нашият живот е вечен и затова той е смисъл сам по себе си.
цитирай
22. aliya - . . . С една дума, да си живеем живота, ...
15.02.2011 14:23
анонимен написа:
...С една дума, да си живеем живота, защото няма утре. Няма бъдеще. Носете си новите дрехи сега, защото няма утре. МНОГО ТЪЖНО, ако това е истина...

Разбирам Вашето разочарование - Вие сте заложили всичко на обещания за утре, на надежди за нещо друго и по-хубаво от това "Да ядем, пием, спим и помагаме на другите". А може би трябва просто сам себе си да попитате - защо толкова много залагам на утре? И не е ли това ясен знак, че аз не държа на сега, безкрайно съм разочарован от сега, не виждам нищо, което да радва душата ми сега?! И затова се надявам и ми се иска да вярвам на всяка цена, че ще има по-хубаво утре.
Но не забравяйте, че когато утре дойде, то пак ще бъде сега за вас и Вие отново няма да сте доволен от своето сега, и ще чакате новото утре. Докато в крайна сметка сам разберете, че не сега и не утре, а винаги Вие ще сте важният, Вие ще сте този, който прави Вашето сега хубаво. Когато откриете сам себе си, когато се свържете със своята истинска същност и разберете кой сте всъщност, то тогава всичко, което правите и начинът, по който живеете ще са Ваши и ничии други. Само тогава ще сте автентичен и свободен за блаженството просто да бъдете и да се радвате на всеки миг от своя живот. Без значение какъв е съученикът или съседът Ви. Ще Ви бъде достатъчно да знаете, че и те са като Вас, човешки същества, деца на Бога; че и те като Вас са в Неговите любящи ръце. И няма значение, че един се ражда ела, а друг бор, че един е роза, а друг маргарита - важното е, че Съществуванието се нуждае от всеки един от нас - от най голямата звезда до най-малката тревичка. И затова ни създава с много любов и уникалност.
цитирай
23. prosvetlenie - до Алия
15.02.2011 15:06
Не,не нашият Живот,а нашият Дух е вечен.
А нашата Душа живее в различни тела при всяко свое превъплъщение.Съответно живее различен живот.
цитирай
24. aliya - Ние сме Вечно същество с Вечен Жи...
15.02.2011 20:57
Ние сме Вечно същество с Вечен Живот, безкраен и необятен. Земният живот на тялото ни е само една малка част от вечния ни живот.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aliya
Категория: Други
Прочетен: 1415750
Постинги: 291
Коментари: 508
Гласове: 801
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728