Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.05.2011 08:23 - Човекът - институция в предаването "Насреща" на ТВ7
Автор: aliya Категория: Други   
Прочетен: 2053 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 12.06.2014 15:39


Поздравявам предаването „Насреща” по ТВ7 тази неделя, 08.05. 2011 г. за смелостта да търси причина за неразкриването на поръчковите убийства, а и изобщо за неразкриването или повлияване хода на дадено съдебно действие, в Катедра „Съдебна медицина” и лично при републиканския експерт по съдебна медицина доц. Станислав Христов.

Въпреки опитите на доц. Христов да избегне отговорност за решенията на съда по дадено дело за убийство или нанесена телесна повреда, като прехвърли отговорността за произнесените (или непроизнесените) присъди изцяло върху съда, всеизвестен факт е, че решенията на българския съд нямат сами по себе си съдебно – медицински правомощия и се основават изцяло, без да имат право на друго становище, върху становището на съдебно-медицинската експертиза. И точно тази съдебно-медицинска експертиза може да бъде успешно манипулирана, инсинуирана или поведена в удобната посока от съдебно-медицинските експерти – така, че съдът да е принуден на нейна основа да вземе дадено, желано от нечии завоалирани интереси,  решение!

Основен актьор в тази добре позната схема е и самият доц. Христов в качеството му на висша съдебно-медицинска инстанция като Републикански експерт. Аз самата съм свидетел на съдебно дело в провинциален съд, където доц. Христов услужливо защити свои корумпирани колеги от местната болница и в противовес на елементарната житейска практика, разви надълго и нашироко съшита с бели конци „медицинска” теория, според която повърхностна рана не се проявява веднага (!?) и охлузването на повърхността някак си се вижда чак на по-следващия ден, с което превърна определението за повърхностна рана в съвсем повърхностен медицински пасквил! И всичко това, за да обясни някак си твърдението на уважаван и честен лекар от Бърза помощ, който твърдеше в документа за медицинския преглед, че по време на прегледа не са констатирани никакви повърхностни рани! Естествено, съдът не беше в правомощието си да отхвърли абсурдното твърдение на доцента, при което издаде една силно несправедлива присъда и осъди на дамгосване и тежки последици млад човешки живот!

Разбирам, че за доц.Христов подобен дребен случай е рутина, имайки пред вид много по-сложните и политически оцветените дела (като това за Ангел Чората например), където са намесени височайши интереси. Но когато един човек като доцента твърди, че няма душа, то не е чудно тогава как той ни даде по време на предаването идеален пример за това как един човек се сраства с институцията и как институцията може да се срастне безнаказано с човека (разбира се, само при условие, че човекът няма душа!). Защото единствено институциите са структури без душа, конструкции, крепящи се на правила, норми и закони.

Какво тук значи някаква си личност?! Какво тук значи някакъв си човек – та нали човекът няма душа, по твърдението на доцент Христов! Човекът е купчина месо за рязане и аутопсии. И разбира се, докато е жив, човекът е овца за стригане и доене от хората на завоалираните интереси, от тези, които са се страстнали с йерархичните структури и мъртви – бездушни организации. Защото когато си добре скрит зад могъществото на овластена институция много по-лесно и безнаказано можеш да вършиш безчинства, успокоявайки се с идеята, че нямаш душа и няма кой да ти потърси сметка. А и защо да имаш – току виж душата ти проговорила и ти изведнъж прозреш грозното си лице и се ужасиш от себе си – толкова много, че по примера на професор Раданов само смъртта чрез самоубийство може да те избави!?

Затова е по-добре да следваш рецептата на доцент Христов за самозабрава, за бягство от себе си чрез работа. Така можеш и да забравиш, че имаш душа, която си пренебрегнал. Защото работохолизмът е като алкохолизма – упойва болката в наранената ти душа, анестезира чувството ти, че си човешко същество, дете на Съществуванието.

Но никой не може да пренебрегва безнаказано това Съществувание и да отрича собствената си същност и душата си човешка. Защото рано или късно пренебрегнатата ни душа ни напомня за себе си и тогава много боли...



Тагове:   човек,   душа,   институция,   истина,


Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: aliya
Категория: Други
Прочетен: 1978332
Постинги: 324
Коментари: 539
Гласове: 940
Календар
«  Март, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031