Птиците си отиват – реят се високо в небето, поели пътя на своята съдба, и нехаят за нас тук долу, на земята.

Любувам се на полета им – птиците не просто летят, те танцуват. И не бързат да достигнат целта на всяка цена – не преди и да са изтанцували танца си. Птиците не са се втурнали сляпо напред, в директен полет направо към целта. Птиците танцуват в унес – те летят напред и след това се връщат плавно назад, в красива спирала. Ятото се завърта, за да може и тези, които са изостанали в полета си, да се присъединят. Полетът им наподобява красиво танго – две крачки напред, една назад... Не е важна целта, важен е полетът – каво значение има целта, далечна, някъде там, когато полетът е такава наслада – свежият вятър в крилата, безкрайният простор, опиянението от свободата и силата на собствената ти жизнена енергия.

Целта не обезличава пътя – самият път и неговата изживяна прелест във всеки един момент е целта.