Гледам репортажа по телевизията и не мога да повярвам на очите си - Главният банкер, с лъскащо и загладено лице, на което свети фалшива, самодоволно ехидна усмивка, обяснява на другите /щото светът явно се дели на банкери и другите/, как един съседен нам народ бил купчина недорасли дечурлига барабар с майка им накуп. И как главата на семейството, след като преговарял с банките, които били толкова милостиви към него, та тази семейна глава, вместо да вземе да подпише най - сетне тези договори за заеми и да си сложи главата в торбата, че и главите на дечурлигата и благоверната си, решил да отиде да пита дечурлигата и жената дали са съгласни. Ама то така не се правело!
Гледах и не вярвах на очите си! - Да наречеш цял един народ "дечурлига и домакинята", да осмееш правото на този народ сам да реши съдбата си чрез референдум - и всичко това от екрана на национална телевизия. Трябва наистина да си банкер - богопомазан и недосегаем, за да можеш така нагло да унижаваш живи хора!

Също в интервю по телевизията, новоизбраният президент защити идеята, че:
- решението на гръцкия президент за референдум е неспазване на уговорките в ЕС  /чии уговорки и може ли да има уговорки зад гърба на хората, които скочиха по улиците в мирен протест,  не каза!/- това изказване на гръцкия президент за възможен референдум е сринало световните, че и китайските пазари и е заплаха за ЕС
- той лично поемал ангажимента да говори с гръцкия президент в Брюксел и да му каже, че така не може /сиреч, не може да се правят референдуми и да се пита народа/.

Струва ми се, че и това, което става по улиците на Гърция, и това, което става по улиците на света с мирни демонстрации и протести е много смело и достойно и можем да го наречем - бунтът на обикновените живи хора срещу мъртвите институции.
Хората искат живота си обратно и отказват да слугуват и обслужват "мъртвите души" с бели якички, организирани в още по-мъртви и тежки структури.

Не виждам с какво толкова един всенароден референдум изплаши европейските институции, претендиращи за демократичност!?

И защо европейските /и българските стари и новоизбрани/ институции държат на всяка цена банките да налагат заемите си и вземанията си по тях със сила и насилствено върху цели държави, вместо просто да се допитат до хората!?
И ако институциите поемат задължения и договорености в интерес на институциите, но на гърба на живия човек, защо човек трябва да плаща вместо институциите?!
Защото тук лоялността се губи - спомнете си кого европейските институции решиха да подкрепят - банките с парите на обикновения човек данъкоплатец или обикновения човек, изхвърлен на улицата и осъден на гладна смърт от същите тези банки!?

Всички сме свидетели в днешното трудно за оцеляване време как банките поробват не само отделните хора, но и цели държави, като ги превръщат в свои васали.
Дори премиерът ни го напомни в свое интервю, като даде пример с това, как една френска банка може свободно, без разрешение, да източва националния ни бюджет - т.е. парите за хляба на хората, които те са спестили с толкова труд и всеотдайност.
И в крайна сметка излиза, че системите се договарят помежду си във взаимна изгода, а човешкото същество трябва да плати със себе си.

А когато някой все пак реши да попита хората в един референдум например, всички институции гракват в един глас - не му било времето?!

Трябва да се знае нещо много важно за банковата система - заеми сключва този, който има нужда! И не както новоизбраният ни президент заяви по телевизията, че хората сключвали заеми, за да си купуват яхти /!?/
У нас, в България, по правило хората сключват договори за заеми, за да си купят хляб. Като срещу заема залагат покрива над главата си. Защото, ако имат пенсия или работа, то това не им осигурява преборване с глада и несгодите. А повечето в България нямат и това!  И когато обикновеният човек е поставен в неравностойно и уязвимо положение, не може да има взаимна изгода, защото Голиат "договаря" с Давид! И представителната извадка на България в момента е 15% невъзвръщаеми кредити - а това е само върхът на айсберга.
Отдолу под повърхността са хилядите изнудвани семейства, докарани до просешка тояга от нечувано високите и едностранно променяни лихви по договорите, както и сроковете им! Под айсберга са и заболелите в резултат на стреса българи, както и самоубилите се - но за тях статистика не се води, и ако се води, не се показва.
Вместо това приказка за лека нощ ни разказват онези, които са много доволни от заемите си и чудесно си ги връщат / обикновено със заплати от държавния бюджет/!

И пропускат да отбележат, че царица парица е двулична, или по-точно многолична! - защото парите имат различна стойност в различното време. Когато си сключвал договор с банката, парите са имали една стойност, а днес, в предизвиканата от самите банки криза парите са многократно по-скъпи. И от теб ще се иска да дадеш много повече от себе си, за да платиш. И не само парите са по-скъпи, но и човешкият ти живот е по-евтин вече и нищо не струва, така, че дори и да се продадеш не можеш...
Но винаги е така, когато едни огромни организирани структури, населени с "мъртви души", но защитени от огромни правни отдели, от правителства и надправителствени съюзи седнат на масата да преговарят с теб, малкия човек, дето и адвокат не можеш да си вземеш.
Изходът от подобни "преговори" и "уговорки" е винаги ясен - летален ... или улични протести, ако си успял да се осъзнаеш за истината.

Истината, че обществената система и нейните институции е начин на организиране на хора и няма свое самостоятелно съществуване без хората.
Хората са тези, които решават да се обединят и те са тези, които решават, дали дадено обединение не ги ограничава и не изземва свободата им на автентични и свободни човешки същества. И ако хората не са отговорни сами за собствения си живот, то кой друг по-добре от самите хора може да решава човешките им съдби!?
Хората са тези, които създават политиците и институциите, било то политически или финансови, а не обратното - институциите не създават хора.
И хората са тези, които решават дали ще има институции или не!
Защото това, което носи живота в себе си и е свещено неприкосновено е човешкото същество, а не изкуствени системи всякакви.
Човешкото същество не е изкуствена система - институция и няма как да бъде - защото то е създадено от Съществуванието и има своя индивидуална душа. Човешкото същество не е само биологически и умствен механизъм, то е необятно много повече - то е сърце и душа, и е създадено с много Любов от Съществуванието. Човешкото същество е уникат и шедьовър, автентична и свободна същност.
А системите - институции са бездушевните отрочета на човешкия ум, не на Съществуванието, огромни неимоверно разрастнали се мъртви структури, които се хранят пиейки твоята енергия и от твоя труд - защото институциите не произвеждат блага, институциите са така да се каже "в обслужващия те сектор"! И в крайна сметка се оказа, че тези, които си назначил да те обслужват и да бъдат в твое удобство са се превърнали в твои контрольори и не само това, но и често пъти в твои палачи, отричайки правото ти на индивидуален живот и собствени решения, изземвайки твоята свобода и автентичност, разбира се, от позицията на силата - те са организираното множество, стъпило върху закона.
И те убеждават от позицията на своето могъщество, че Законът е по-важен от човешкото същество.
Нормално е хората да се чувстват неудовлетворени понякога и да искат повече от живота си, но не е нормално хората да не бъдат оставени сами да се погрижат за своя живот, а да им бъде вменявана идеята, че първо трябва да се погрижат за институциите, а после за себе си и човешкото си достойнство.
Институциите нямат своя душа, те не са живи същества и тяхната роля е да подхранват човешкото същество, да го обслужват и да му помагат, особено във възникнали трудни обстоятелства, а не да го задушават и осъждат на гладна смърт.
Така, както правят банките в момента - те предизвикаха световната финансова криза с умело манипулиране на пазара на имоти, както и задълбочиха същата тази финансова криза с отказа да спазват собствените си условия. Банките са ярък пример за това как една огромна институция води успешна война срещу обикновения човек.
Недържавни институции и корпорации като банките ти взимат човешкото достойнство и ти крадат живота. Защото те се ползват с протекциите на същите тези държавни институции, които човешкото същество е създало и издържа. Което им позволява да не се подчиняват на законите на свободния пазар, на който отделният човек се подчинява, а да се ползват с преднина и политическо покровителство.
Както наскоро някои правителства решиха да гласуват финансова помощ - за кого!? за изхвърлените на улицата и от живота си милиони техни избиратели ли!? Не, за същите онези недържавни институции, които изхвърлиха на улицата и докараха до просешка тояга хората с налагаща се с шантаж корпоративна политика, банките.
И каква излиза тя!? - правителствата милеят за банките, не за своите поданици.
Т.е. човешкото същество плаща, за да го ограбват все по-ефикасно и все по-законно държавнически
А трудът на обикновения човек не е с гарантирана крайна месечна заплата, както на институциите - само на тях сме осигурили този комфорт, месечната заплата. За нас ще има пари в края на месеца, ако си ги произведем - независимо от конкуренцията, от финансовата криза, от здравословното си състояние и т.н и т.н.
Но каквото и да се случва с нас, ние сме се погрижили за институциите в края на месеца винаги да има, и не само това - извадили сме ги от всички житейски и бизнес бури - за тях няма свободен пазар и конкуренция, дори и власт сме им дали, за да подсладим безоблачното им съществуване. Така, че освен крамолите помежду си, да могат и да си помечтаят - за лукс например.

Тези държавни интституции, които не ни защитават, а защитават единствено себе си и банките; те ли са държавата - или ние, живите хора в държавата!?

Докато човек не осъзнае истинската си същност и сила, докато не стане цялостен и осъзнат така, че да не се оставя в ръцете на манипулатори и завоалирани интереси, нито една институционализирана система и корпоратокрация няма да заработи.
Защото когато дадеш власт над себе си на някого, винаги трябва да знаеш едно основно житейско правило: Властта корумпира, а абсолютната власт корумпира абсолютно!

Има едни мъдри думи на Лао Дзъ:
"С умножаването на рестрикциите и забраните в една държава, хората стават все по-бедни и по-бедни. Когато хората са предмет на прекалено управляване от правителствата, страната им е объркана. ...
Колкото е по-голям броят на законите и актовете, толкова повече крадци и обирджии ще има. Ето защо Мъдрецът- управител ще каже: "Докато аз не правя нищо и не се намесвам, хората сами ще извършат своето реформиране. Докато аз обичам спокойствието, хората сами ще се поправят. Ако аз се въздържамот намеса, хората ще забогатяват. Ако аз се въздържам от желание, хората естествено ще се върнат обратно към простотата. "
Живите хора са били и преди институциите, ще бъдат и след институциите. Защото ако нещо не ти служи, след като си го създал, и не само, че не ти служи, ами се и обръща срещу теб, за да те захапе, значи просто нямаш нужда от него в този му уродлив вид.
А когато живите хора осъзнаят какви уродливи мъртви чудовища сами са създали, те и сами ще знаят какво да направят оттук нататък. И как да продължат да живеят живота си без тежкото бреме на паразити-кръвопийци.