Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.06.2012 14:12 - Сбогом, приятелко!
Автор: aliya Категория: Други   
Прочетен: 3182 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 14.05.2014 22:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image Още една смела жена си отиде от нашия свят – Сбогом, приятелко!
Не издържа на натиска и на ежедневните претенции безспир дори и към вече болното ти разядено от рака тяло.

Почивай в мир, мила моя!

Дано душата ти най-после намери покоя и усети любовта на Съществуванието, които приживе не можа да провиди сред оковите на насажданата повсевместна алчност и заблудите на Лъжата.

Зная, че си отиде с много болка и разочарование в сърцето. Защото не разбра защо ти се случва всичко това – ти винаги толкова много си се старала да се погрижиш за всички, да угодиш на всички – и на претенциозните банки, и на вечно търсещите под вола теле данъчни служби, и на нарастващите им претенции към твоя малък семеен бизнес. А когато дойдоха трудните години на предизвиканата от незнайно кой финансова криза, и ти като другите беше принудена да теглиш заем, за да оцелее бизнеса ти. Разбира се, и ти като мнозина хора на малкия бизнес, трябваше да заложиш покрива над главата си и над главата на децата ти, за да ти отпуснат така жадувания кредит.

Цял живот, от както те познавам, си се трудила неуморно, като работлива пчеличка – за да спестяваш, да заделяш бели пари за черни дни. Наскоро дори ми каза с изнемощял глас и с тези твои огромни красиви очи, в които блестяха преглътнати сълзи – „никога не съм си позволила да отида на почивка, нито да се поглезя – за да спестявам, и да мога да обслужвам банковия си заем.“

А след това преглътна и добави: „Днес е Великден и така ми се иска да си хапна агнешко месце, да си отчупя от коричката“; и дори с отслабналата си немощна ръка понечи да си отчупиш някъде там, във въздуха, от несъществуващото месце на добре изпеченото агънце.

Но не си позволи дори и това малко Великденско удоволствие за душата – нямаше как, трябваше да платиш месечната вноска по банковия заем, и за агънце пак не ти останаха. И на сина ти за нов анцуг пак нямаше – коленете на подрастващото момче бяха в кръпки, но то сякаш не забелязваше – седеше до теб и прегръщаше болното ти телце, смалило се още повече в огромното ти болнично легло.

Една човешка трагедия на още едно семейство в този малък град на България, дръзнало да развива свой бизнес с „помощта“ на банките.

Някак неусетно градът се напълни с некролози на млади хора в разцвета на силите си, заминали си покосени от твърде много болка и неразбиране, от твърде много разочарование в сърцата им. Още не са избелели некролозите на семейството счетоводители със своя семейна фирма, които заради невъзможността да се справят с непосилните банкови лихви, сложиха край на живота си.

Днес плача за теб, приятелко и те изпращам до вечния ти дом.

Защото зная какво безценно съкровище си ти – колко мила, и отзивчива, и отговорна си ти.

Защото зная, че всички пари на всички банки на света не струват дори колкото и един твой дъх!

Сбогом, приятелко! 
 



Гласувай:
6
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: aliya
Категория: Други
Прочетен: 1491809
Постинги: 294
Коментари: 511
Гласове: 820
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031