О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай

към клира и миряните на Пловдивска епархия

Обични в Господа братя и сестри,

Не се ли убеждавате колко е велик Божият промисъл? Да ни изпрати за поклонение светите мощи на бащата и майката на Света Богородица. Мъжът и жената, дали живот на Майката на нашия Господ Иисус Христос. Да ни ги изпрати точно в момент, в който и Църквата, и цялото ни общество размишляваме върху функцията и задачите на семейството в съвременния свят.

Преди седмица, на празника Успение Богородично, който е традиционният християнски ден за почит към жената и майчинството, казахме няколко думи по повод идеите за някои законови промени. Идеите за регламентиране на т.нар. „сурогатно майчинство”, за въвеждане на института на „фактическото съжителство” и за забрана децата да бъдат въвличани в религиозни дейности. Според инициаторите на тези законопроекти това са добри, полезни и навременни идеи. Те имали за цел да улеснят създаването на бързи и лесни договорни съюзи между хората и да улеснят производството на деца, които от датата на производство да бъдат изграждани като модерни личности, освободени от тесните окови на религиозните предразсъдъци. Позволихме си публично да се усъмним дали тези идеи са наистина толкова полезни. Изразихме се с малко по-остри думи, както правят йерарсите на Църквата, когато искат да бъдат чути. И разбира се, веднага последваха присмех и критика. Изказванията варират от „Николай пак пощуря” до „Не бива да се говори толкова остро, Църквата трябва да проявява толерантност и любов”.

Тук, днес, пред мощите на Светите праведни Йоаким и Анна ще опитам да поясня отново позицията на Светата Православна Църква по тези въпроси. Молитвено призовавам Светите Богоотци да помогнат думите ми този път да бъдат правилно разбрани.

Проектът на нов закон за детето беше предложен и подложен на обсъждане от Министерството на труда и социалната политика. От няколко места научихме, че той ще бъде отново и внимателно прегледан. Радостно е, че понякога аргументите на гражданското общество, а Църквата е част от гражданското общество, биват чути. Смятаме, че една ревизия на законодателството в сферата на социалните грижи и закрилата на децата е повече от необходима. И за да се улеснят осиновяванията, и за да се подобри системата на социални грижи, от които все повече наши граждани имат остра нужда. Със сигурност трябва да се преодолее окончателно корупцията в тези сфери, защото не може да се прави печалба от сълзите на сираците и онеправданите, но не и законови промени с цел забрана въцърковяването на децата и възстановяване на атеизма.

Другите две теми – за сурогатното майчинство и за фактическото съжителство не са теми на държавата. Те са частни въпроси, вкарвани в обществения дневен ред от отделни малки заинтересовани кръгове. С удивителна методичност и упорство тези кръгове искат да принудят държавата да приеме техните искания. Ако това са искания на части от т.нар. гражданско общество, то други части на това общество, например Църквата, могат да имат възражения. Могат да имат друга гледна точка. В случая Църквата не прави нищо повече от това да съобщи гледната си точка за сурогатното майчинство и за фактическото съжителство. Ако смятате, че е неправилна, можете да не я приемате. Но, ако сме демократично общество, е редно поне да я изслушате.

По въпроса за сурогатното майчинство ще се опитам да формулирам гледната точка на Църквата под формата на следните няколко въпроса:

1. Два дни след като припомних позицията на Светия Синод за „сурогатното майчинство” и бях надлежно обруган, медиите гръмнаха с новината, че дете е било предложено за продан в интернет. Срещу 5000 евро. Всички са възмутени. Всички питат колко трябва да е оскотял един човек, за да продава децата си в интернет? Е, добре. Аз питам: каква е разликата между несретната жена, чието дете е било предложено за продажба в сайта „БГ мама” и бъдещите майки, които ще продават „сурогатните” си деца на законно основание? Защо осъждат нея и приятеля й днес, защо изобщо осъждаме жените, за които медиите всекидневно пишат, че продават децата си, макар и не през интернет? Ами че нали утре това ще е законово уредена, обществено-полезна дейност?

2. Според тълковния речник на българския език „сурогат” означава „Продукт, който е непълноценен заместител на друг продукт; непълноценен заместител; ерзац”. Поне в това отношение инициаторите на тази модерна практика са честни: това не е майка, а непълноценен заместител-ерзац; това дете няма да е дете, а непълноценен продукт. Вижте, колко ясно са ни го казали. Продукт. Стока.

3. Кажете ми колко трябва да е оскотяло едно общество, което мълчи, когато някой му предлага да бъде създадена правна възможност за майките да „отдават под наем” и да продават утробите си? Има ли съмнение, че това ще е бизнес? Кажете ми кое е това, което може да накара една жена, да извади плода на утробата си и да го предаде в ръцете на друга жена? Човеколюбие? Любов към бездетните? Или скотско отчаяние, породено от безпътица, безработица и физически глад?

4. Кажете ми, ако днес приемем „сурогатното майчинство”, как утре ще продължим да отхвърляме проституцията, сводничеството, продажбата на бели робини, трафика на хора? С какви аргументи? Че то принципът е един и същ. Бизнес и свобода на договарянето. Защо да не се узаконят направо и те?

5. Твърди се, че такъв подход щял да реши демографските ни проблеми. Как? Като бедните раждат за богатите, може би? Как пък човечеството толкоз хиляди години не се е сетило да прибегне към толкова лесен и прост метод за облекчаване на демографските проблеми и страданията на богатите? Аз, кой знае защо, имам чувството, че някой ни подсказва: „Понеже утре няма да имате средства за прехрана, затова ще ви дадем възможност да продавате децата си”. Моля Ви, убедете ме, че не съм прав.

6. Казват, че това било европейска практика и не бива ние да се делим като някакви провинциалисти. Аз пък четох интервю на италиански евродепутат, християн-демократ, който казва, че в Италия такъв закон няма шанс. И чух, че в САЩ само четири щата са го узаконили. Не може ли да поизчакаме малко? Като се узакони във всичките щати – пък тогава да го мислим.

Скъпи мои братя и сестри,

Чрез житието на Светите праведни Йоаким и Анна Светата Православна Църква ни казва, че децата са благословение, което се дава от Бога. Това впрочем го знае всяка жена, която е станала майка, защото е разбрала и почувствала, че в майчинството има нещо, което не може да се обясни от науката и не може да се изкаже с думи. Това е Божие чудо. Йоаким и Анна са се обърнали с искрена вяра към Бога и макар и на преклонна възраст Той ги е дарил с рожба. Със Света Богородица. Което показва, че искрената вяра прави безмерни чудеса. Докато опитите да бъде излъган Господ не са довели до нищо добро, за което особено в Стария Завет има безброй примери.

По отношение на фактическото съжителство, за което се очаква отново да бъде поставено на дневен ред, пак не от държавата, а от заинтересовани частни кръгове, имаме следните някои въпроси:

1. Съвместното съжителство без брак, казват, щяло да улесни процедурата по узаконяване на фактическите семейства. При сегашния граждански брак съпрузите трябва да отидат в гражданското, т.е. в общината, и да се разпишат. С малка церемония, нескопосно изплагиатствана от светото тайнство Венчание. При фактическото съжителство, бъдещите съжителстващи трябвало да отидат до общината и да се разпишат. Е, кажете ми, каква е разликата и къде е улеснението? Освен че във втория случай им се спестява церемонията?

2. Бракът е „съюз между мъж и жена”. Фактическото семейно съжителство е договор. Имам въпрос: този договор пак ли ще се сключва между мъж и жена или не само? Ако фактическото съжителство ще е договор, който може да се сключи НЕ САМО между мъж и жена, ще е добре това да се каже своевременно. За да е общественото мнение информирано, както го изискват демократичните процедури.

3. Последен въпрос: всеки ли двама души, сключили договор за фактическо съжителство, ще могат да си поръчат дете на сурогатна майка?

Толкова засега по тази тема.

Нека кажа ясно, че Църквата винаги ще подкрепя всякакви действия на държавата, защитаващи семейството и особено децата. Бихме подкрепили например всяка инициатива, водеща до намаляване на детската престъпност. Защото, братя и сестри, в България все по-често деца убиват деца. Това трябва да бъде спряно. Но то няма да бъде спряно, ако не бъдат открити източниците и анализирани причините за царящата безнравственост. Няма да спре, като се разрушава семейството, а обратно – като се укрепва. Тези частни инициативи, за които говорим, укрепват ли семейството? Увеличават ли нравствеността? Борят ли се с престъпността и корупцията?

Ето, Църквата е на мнение, че първо: децата, както и изобщо хората, не могат да бъдат обект на покупко-продажба. Второ, че майките не могат да бъдат подтиквани по какъвто и да е начин да се отказват от децата си, а напротив – държавата и обществото трябва да им създават всички, включително материални, условия да се грижат за тях. Трето, че децата имат нужда от майка и баща, което значи, че семейството се състои от мъж и жена. Четвърто, че майката и бащата имат право и задължение да ги възпитават, а обществото с всички свои институции трябва да съдейства за това. Поради което Църквата отново апелира за въвеждането на православно вероучение в българското училище. Фундаментът на възпитанието на децата е те да научат какво е значението на Десетте Божии заповеди. Ако те не научат това, останалите знания губят основата си. Ако което и да е от тези условия бъде нарушено, общественото устройство рухва. Това е нашето мнение, ние така смятаме.

Нека го формулирам другояче, за да не е нравоучително. Какъв, според вас, ще е общественият резултат, ако се допусне майки на законно основание да продават утробите си, а после и децата си? Какво ще стане, ако децата узнаят, че тяхно другарче е било „поръчано” на сурогатна майка и поискат да го обсъдят в час на класния? Как ви изглежда деца да бъдат произвеждани по поръчка и отглеждани от еднополови родители? Нека добавим, че всички тези деца, за които говорим, чрез новия законопроект за закрила на детето, задължително ще трябва да бъдат зорко пазени, да не би някой да им спомене, че има Десет Божии заповеди. Смятаме ли, че от тези деца – всички, и купените, и останалите – ще израснат културни, възпитани и добродетелни хора? С такива хора ли ще градим „България на 21-ви век”? Нима изглеждаме толкова отчаяни и пропаднали, че някой си мисли, че може да накара българския парламент да узакони продажбата на майки и деца? Нима няма останало поне едно нещо, което да не е за продан? Нима всичко е загубено?

Скъпи братя и сестри,

Естествено, че нищо не е изгубено. Не и докато сред нас са Иисус Христос, Света Богородица и всички светии. Нищо не е изгубено, докато имаме пред очи благочестивия живот на тези двама Свети праведници Йоаким и Анна - семейството на Света Богородица. Родителите на Закрилницата на семействата, Утешителката на страдащите и Застъпницата за човешкия род.

Казваха, че в 2012-та година според някакъв езически календар щял да настъпи краят на света. Ясно е, че няма да настъпи, макар че ако се замислим за темата на днешния ни разговор, ще се запитаме дали пък наистина не живеем в последните времена. Според друга трактовка 2012-та щяла да бъде началото на общ катарзис, при който човечеството да се отрече от материализма и егоизма и да се обърне с лице към вечните морални и нравствени ценности. Вярвам, че това е така. Вярвам, че всички интелигентни хора и отговорните фактори в страната ни имат съзнанието за необходимостта от такава промяна и имат и волята да предложат точните решения на проблемите ни. Очевидно е, че най-наболелите проблеми на България днес не са нито узаконяването на сурогатното майчинство, нито на еднополовите бракове. Това не е общественият дневен ред. Дневният ред на обществото днес е защо хиляди бащи и майки нямат работа, което разбива семейния климат? Защо толкова много младежи са без перспектива и от отчаяние стават престъпници и посягат към наркотиците и кой им ги продава? Защо и как се докарахме дотам, българи да продават не плодовете на своя честен труд, а жените и децата си? Когато си отговорим на тези въпроси, вероятно ще заживеем по-спокойно и по в съзвучие с европейските ценности. В чиято основа, да припомним, лежат християнските ценности.

Разбира се, това е мое частно мнение, което е основано на мнението на Църквата по тези въпроси, и не ангажира никого извън нея. Ако гражданското общество има други приоритети, моля. Църквата е последната институция, която може да попречи на процеса на интегриране към модерните ценности. Въпросът е защо не се интегрираме първо към трудовите и културни европейски ценности, а припираме да се интегрираме точно към тези, за които говорихме.

Ще попитат: а какво ще направи Църквата по тези въпроси? Българската Православна Църква прави това, което е основната й задача. Да служи Богу и да измолва милост и прошка. Да утешава със слово и да даде съвет, кое според Божието Слово е правилно и кое не е правилно. Ще кажат: искаме още, искаме нещо материално. Ще отвърна: за кесаревото отговаря кесарят. За материалното отговаря държавата. Православната Църква никога не е изземвала функциите на държавата, не е събирала данъци, не е създавала инквизиция. Църквата се издържа от лептата на вярващите. Колкото е лептата, толкова са й възможностите. Ако държавата, ако обществото повярват на Църквата и й възложат функции, например в областта на възпитанието на децата и вероучението, тогава ще говорим пак. Засега водим дискусии колко е данъчната оценка на „Св. Александър Невски” и колко трябва да плати Светият Синод на държавата за изваждане на нотариален акт, и дали църквата в Батак е духовна светиня или билетна каса.

Докато чакаме отговорите на всички поставени днес въпроси, предлагам да се върнем към основната си задача, която е да измолваме от Бога снизхождение към заблужденията ни, прошка за грешките ни и милост за случаите, в които сме търпели Той – Бог да бъде поругаван. Да се помолим, братя и сестри, пред ликовете на Светите праведни Йоаким и Анна, които са дошли тук, сред нас, за да ни помогнат в молитвата и за да ни уверят още веднъж, че ценностите, които ние изповядваме, са вечни и непоколебими. Защото са установени от Бога, в името на спасението на човешкия род, за вечна прослава на Светата Единосъщна и Неразделна Троица: Отца, Сина и Светия Дух.

Амин.
http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=83947