Постинг
11.11.2012 10:34 -
ДЕЦА НА ДЪРЖАВАТА
Деца на държавата- в случая не става въпрос за децата оставени от родителите си в държавни домове, а за вашите деца.
Наскоро стана известно, че проектозаконът за образованието, който беше приет на първо четене в Парламента, в момента минава на второ четене през Парламентарната комисия по образованието. С него се приема задължителното образование за деца от 4 годишна възраст (чл.8, ал.1) и се отнема правото на родителите да изберат формата на обучение за децата си ( чл.344, ал.1). Налагат се и изключително високи глоби на родителите - от 1 000 до 5 000 лева за неспазване на тези разпоредби. По този начин всеки родител, който желае да отглежда детето си у дома или заедно с други родители (напр. частен кооператив или др. форма), попада под ударите на закона.
Предвид тенденциите и политиките в други европейски страни, е повече от ясно откъде идва натискът, и че става въпрос за усвояване на огромни суми пари. Управляващите, от страх да не загубят възможностите, които им се предлагат, без да мислят за собствените си деца и внуци, за свободата на избора си като родители, са готови на всичко. Готови са да продадат най-скъпото - собственото си наследство и бъдеще - за кола, апартамент или някоя друга лъскава продобивка.
Трябва ли да мълчим обаче като граждани, когато пред собствените ни очи, държавата изземва децата ни на все по-ранна възраст? Трябва ли на всичко, което ни се спуска, безропотно да се подчиним?
Подобен проектозакон на пръв поглед е "добра новина" за много родители, които по някаква причина нямат възможност или предпочитат да прехвърлят грижата за децата си на държавата.
Но също така съм убеден, че има немалко родители, които съзнават до какво води това, и биха се борили до последно, за да запазят своите родителски права и свободата да дадат на децата си най-доброто, на което са способни.
Как би се чувствал ако бъдеш оставен без правото да отглеждаш децата си, така както считаш за най-добре?
Ако, заедно с половинката ти, сте решили, че стремежът да имате нова кола или по-голямо жилище, не е достатъчно основателна причина, да се откажете да гледате детето си у дома? Или имате възможност близък роднина, ваш родител, да ви помогне? Или може би решавате, че е най-добре детето ви да бъде част от малък кооператив и т.н., който според вас отговаря на потребностите му? Скоро след приемането на този закон, това вече няма да стои пред вас като избор и възможност. Държавата вече е планувала какво ще правят децата ви. Когато тя на свой ред отнеме правото ти на избор, тя вече не ти служи, но се явява в ролята на деспот.
Големият български народопсихолог и философ Стоян Михайловски, уприличава народа ни на девойка, която гола се предлага в кабинета на властимащия. Всички знаем, какво следва при подобно поведение. Аз обаче не желая да предам своите права и отговорности, на който и да е бюрократичен апарат.
http://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=493073247390960&id=146218868743068
Наскоро стана известно, че проектозаконът за образованието, който беше приет на първо четене в Парламента, в момента минава на второ четене през Парламентарната комисия по образованието. С него се приема задължителното образование за деца от 4 годишна възраст (чл.8, ал.1) и се отнема правото на родителите да изберат формата на обучение за децата си ( чл.344, ал.1). Налагат се и изключително високи глоби на родителите - от 1 000 до 5 000 лева за неспазване на тези разпоредби. По този начин всеки родител, който желае да отглежда детето си у дома или заедно с други родители (напр. частен кооператив или др. форма), попада под ударите на закона.
Предвид тенденциите и политиките в други европейски страни, е повече от ясно откъде идва натискът, и че става въпрос за усвояване на огромни суми пари. Управляващите, от страх да не загубят възможностите, които им се предлагат, без да мислят за собствените си деца и внуци, за свободата на избора си като родители, са готови на всичко. Готови са да продадат най-скъпото - собственото си наследство и бъдеще - за кола, апартамент или някоя друга лъскава продобивка.
Трябва ли да мълчим обаче като граждани, когато пред собствените ни очи, държавата изземва децата ни на все по-ранна възраст? Трябва ли на всичко, което ни се спуска, безропотно да се подчиним?
Подобен проектозакон на пръв поглед е "добра новина" за много родители, които по някаква причина нямат възможност или предпочитат да прехвърлят грижата за децата си на държавата.
Но също така съм убеден, че има немалко родители, които съзнават до какво води това, и биха се борили до последно, за да запазят своите родителски права и свободата да дадат на децата си най-доброто, на което са способни.
Как би се чувствал ако бъдеш оставен без правото да отглеждаш децата си, така както считаш за най-добре?
Ако, заедно с половинката ти, сте решили, че стремежът да имате нова кола или по-голямо жилище, не е достатъчно основателна причина, да се откажете да гледате детето си у дома? Или имате възможност близък роднина, ваш родител, да ви помогне? Или може би решавате, че е най-добре детето ви да бъде част от малък кооператив и т.н., който според вас отговаря на потребностите му? Скоро след приемането на този закон, това вече няма да стои пред вас като избор и възможност. Държавата вече е планувала какво ще правят децата ви. Когато тя на свой ред отнеме правото ти на избор, тя вече не ти служи, но се явява в ролята на деспот.
Големият български народопсихолог и философ Стоян Михайловски, уприличава народа ни на девойка, която гола се предлага в кабинета на властимащия. Всички знаем, какво следва при подобно поведение. Аз обаче не желая да предам своите права и отговорности, на който и да е бюрократичен апарат.
http://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=493073247390960&id=146218868743068
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
