Непрекъснато чуваме днес от ляво и от дясно, колко е загрижена съвременната демокрация за родителите и децата им. И колко е важно да се въведат съвременни демократични закони, подобряващи отношенията родители-деца. Защото видите ли - тези отношения някак си не са достатъчно добри - вече хилядолетия наред - и имат нужда от урегулиране и вкарване в строги законови рамки. А родителите и децата им имат нужда от съответната теоретична подготовка и нейното институционализиране. Един вид - ставаш родител, само ако си "теоретично подготвен", може би и дипломи за родителство в скоро време ще започнат да издават, или на атестации ще подлагат родителите - по примера на нововъведените атестации на учителите...

Родителството обаче не иска теоретична подготовка. Родителството иска сърце... а всички се раждаме с такова. Майчиното и бащиното чувство на сърцето не са импровизация, а същност. С тях се раждаш и когато се появят собствените ти деца, изведнъж разбираш това с цялата му сила...

И само заради това, че днес съвременната демокрация е поставила прилагателното „цивилизована“ пред жената, жената не престава да е жена.

Да си жена е същност и с нея се раждаш, точно както е същност да се родиш със сърце.

Цивилизоваността, каквото и да означава това, е пришита кръпка към истинската ти дреха на човешко същество. Придобитите качества на личността - като "цивилизованост", или политическа принадлежност, или разбирания за „съвременна демокрация“, не могат да променят същността ти. Дори и да си забравила в един момент, че си жена със сърце, раждането на детето ти е толкова отрезвяващо и силно преживяване, че няма как да не си спомниш своята естествена човечност.

Майката е вродена същност, така, както човечността е.

После обаче, някои, улисани в преследване на кариера, амбиции, идеи и идеологии, заплати и заплащане, просто забравят кои са.

А някои дори започват да създават съвременни по демократичному цивилизовани закони за законово заменяне на майчинството с "утроби под наем", или със "социални лелички", или с чичковци хомосексуалисти - заместители и на майки, и на бащи, и т.н., и т.н. Когато забравиш кой си, забравиш вродената си човешка същност, лесно се превръщаш в нещо друго ... в сурогатен законотворец например. А точно срещу сурогатното законотворчество въстават днес в цялата страна и майките, и бащите.

Защото законотворците сурогатни смятат, че родителите днес не са достатъчно добри родители и че те, чиновниците парламентарни могат по-добре от самите родители да се грижат за децата им и за семействата им изобщо. Крайна позиция е да смяташ, че можеш само от наблюдаване да съдиш за хората и да ги осъждаш! Можеш да съдиш и осъждаш единствено себе си - ти добра майка ли си, добър баща ли си и имаш ли любов в сърцето си и за своето, и за чуждите.

Никой не е идеален родител! .. защото кой е този всезнайко, който определя кой родител е идеален!? Да си родител е да си просто родител - родителството не е идеали, нито идеи, нито демократични и цивилизовани идеологии, нито дори сурогатни закони каквито щеш - За Майката, За Детето, За това, За онова...! Родителят е това, което е - и трябва да уважаваме същността му на родител, а не да бързаме да го осъждаме, оценяваме, затваряме в концепции и закони.

Всяка една майка, всеки един баща, които обичат детето си, са добри майка и баща. Дори и понякога да правят грешки по отношение на храна, възпитание и други дреболии, важното е, че родителите обичат детето си – всеки един родител по света обича детето си. И това е, от което едно дете има нужда преди всичко друго, преди грижата за храната му и дрехите му, и образованието му - детето има нужда от любов!

Правени са опити с малки деца, бебета - разделени в две групи. И двете групи деца са получавали еднакво добри грижи от храна и хигиена, дрехи. Но едната група бебета не са били гушкани и обичани, били са лишени от любящо присъствие до себе си, единствено телесните им нужди са били обезпечени. Втората група бебета са получавали и любовта и директния контакт от присъствието на майките си. Какво било учудването на провеждащия експеримента психолог, когато забелязал, как първата група деца, лишени от любовно присъствие, постепенно се свивали и умирали, за разлика от втората група деца, които растели, заобиколени с любов и в цъфтящо здраве.

Едно дете, което си закърмила с безусловната си и безгранична любов на майка, ще израсте неминуемо като свободно човешко същество с ненарушимо достойнство, като себеуважаваща се и уважаваща другите индивидуалност. А човек, откърмен с Любов, нито една житейска буря не може да повали.