Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02.2013 20:01 - Кой е Сатаната!?
Автор: aliya Категория: Други   
Прочетен: 5086 Коментари: 0 Гласове:
-1



Сатана безспорно е Злото на този свят. Логично е обаче да си зададем въпроса, след като Бог е Всемогъщото, Единственото и Неделимото Добро, то тогава как се появава Сатаната и къде е царството на този Княз на тъмнината?

Би трябвало Сатана да е този, който е извън Бог и Божието мироздание, тъй като Божието мироздание е най-висшето добро.

Ето защо за мен сатана е този, който не е част от Божието мироздание, не е от Бог създаден (Как би могъл Всеблагият Бог да създаде Злото? И би ли бил истински Бог този бог, който създава Злото, своето собствено отрицание?)

Има само едно нещо, което не е от Бог и то е Човешкото его. Защото човешкото его е заблуда на човешкия ум, егото е продукт на ума, т.е. егото е направено от тази илюзорна и неекзистенциална, недействителна за Божието мироздание „материя” на сънищата, на мислите, на заблудите. Егото е несъществуващо в реалността на Бога, която е единствената реалност възможна в и извън нас. Егото е човешка проекция на ума, не Божие творение. Човешкото същество е божие творение в неговото единство на тяло-ум и дух, но не и създаденото от човека под формата на мисли, концепции, теории, вярвания, заблуди, човешки организации и институции, човешки научни открития и други подобни. Защото така, както съществува човекът днес , той е играчка в ръцете на собствения си ум и неговите продукти – мислите, егото. Човекът не се е осъзнал като единството на тяло-ум и дух и не е открил центъра си, там, където е истинският господар – най-вътрешното същество, най-истинската същност на човека – душата му, от Бога запалената искра в него.

Човекът докато е неосъзнат остава роб на най-големия си враг и заблудител – Сатаната – Его. Защото няма друг Сатана, няма друг претворител на злото в света освен Егото на човека.

Исус Христос постоянно ни го напомня, като ни призовава да се смирим, да се укротим и да прогледнем за славата на Единия и Единствения Бог.  И дори и да не е наричал егото с точно тази доста съвременна дума, Исус пак егото имаше предвид в своите проповеди. Защото егото е заблудата на лошите помисли, срещу които Исус предупреждава. Докато в Стария завет пророците проповядват срещу извършването на престъпления, Исус предупреждава не само да сме будни и нащрек за самото извършване на престъпление, не само действието, но дори и помисъла за престъпно действие е зло. Да пазим и помислите си чисти, като останем "будни и нащрек", т.е. да се осъзнаем за умствените си заблуди, които също са зло.

Матей 5:29 Ако дясното ти око те съблазнява, извади го, за да отидеш на небето

Егото е тези умствени заблуди, които пречат на човека да види реалността такава, каквато е - Божия! Егото е този вътрешен враг в човека, който го кара да върви срещу Любовта на Бог, която го е създала, и следователно го обръща срещу самия себе си, срещу собственото си същество (за което Юда е ярък пример с предателството на Любовта, онази Любов, от която и той самият, неговото същество е създадено). Егото е най-голямата заблуда и най-големият поробител на човека, както и най-големият му враг. Егото е главатарят на бандата от предразсъдъци, илюзии и умствени проекции, които пресъздават своя реалност на света, не такава, каквато е от Бог, а такава, каквато на егото му се иска. Т.е. Егото претендира да е Творецът на Реалността, а не Бог.
И макар много заблудени от Егото си хора да се кълнат в Бог, те не виждат Него, а само собствените си проекции за него - независимо от житейската действителност, независимо от законите на Божието мироздание, те си съчиняват приказки и си вярват на съчиненията, а не на очевидното и видното Божие творение!
Ето например хората на егото по времето на Исус - фарисеите, религиозните свещеници и книжници. Те са си изградили положение в обществото, придобили са власт над душите на хората, и най-вече, сами себе си са се убедили, от постоянното кланяне и целуване на ръка от другите, че са богопомазани, че Бог им е дал власт! Самозабравили са се в своята умствена гордост на знаещи Светите писания.
И са забравили, че Истината в Писанията е жива само ако си смирен, разтворил сърцето си към Бог и цялото му мироздание, ако си кротък, миролюбив, всеприемащ и всемилостив към Всичко от Бога дадено и създадено.
Религиозните служители са забравили, че религиозната структура и институция не са живи, нямат своя душа, а са мъртви човешки творения. И като такива те нямат власт над живота и не могат да богопомазват никого. Само един Бог дава милостта си на живота и човешките същества, никой друг не може да се мери с Него.
Във всеки човек, който не е управляван изцяло от Божия дух, който не се е смирил напълно и предал в ръцете на Бог Отец, егото съществува в една или друга форма, в по-голяма или по-малка степен.

Его няма в Исус, когато той казва: Нека Твоята воля да бъде, Отец мой, а не моята!
Човек, който се е предал напълно в ръцете на Всемогъщия Бог, смирил се е напълно и се е умиротворил, е човек без его, празен съд, в който Бог се излива!

Исус ни е дал себе си за ярък и недвусмислен пример как да се „борим” със Сатаната – Его. Парадоксалното, на което той ни учи, е че всъщност човек няма как да се пребори със своето его, "борейки се"! Борейки се срещу егото си, ти го правиш още по-силно. Защото егото съществува само когато се бориш, когато желаеш, търсиш, имаш амбиции и цели! Когато си спокоен, умиротворен, напълно себе си в сегашния момент, не може да има его! Защото егото е продукт на ума и то живее в неговите проекции или в миналото, или в бъдещето.
Поради това, че егото е неекзистенциална илюзия и няма своя собствена реалност в Мирозданието на Бог, Егото е отрицателно състояние, така, както е отрицателна тъмнината, или студът!
Тъмнината сама по себе си не е - тя е липсата на светлината. Както и студът не е сам по себе си - той означава единствено липсата на топлината. Ето защо не можеш да се бориш директно с тъмнината, нито със студа. Колкото повече се бориш, толкова по-сигурно е твоето поражение.

С отрицателното можеш да се справиш само по един начин - като внесеш положителното в него, при което отрицателното просто вече не е. В една тъмна и студена стая е достатъчно да внесеш светлина и топлина и тъмнината и студът ще са победени от само себе си.
Така е и с егото - егото е отрицателно състояние и означава единствено липсата на осъзнаване! Когато внесеш повече осъзнаване в себе си на това, което Е, вътре в теб и навън от теб, това осъзнаване е като запалена лампа, която разкъсва тъмната пелена на егото пред очите ти и Реалността, такава, каквато е, Божия, се разкрива пред теб!

Но какво означава да внесеш повече осъзнаване в себе си, да бъдеш буден и нащрек по думите на Исус?  Тъй като Егото не е екзистенциално, то няма свое отделно съществуване извън нашите мисли - мислите ни са тези, които пораждат егото. Защото мислите ни са тези, които ни владеят нас хората.  И това е така, защото се идентифицираме с мислите си и с ума въобще. Мислим си, че ние сме умът. А не си даваме сметка, че умът ни е даден само като инструмент, който да ни служи. Умът ни е слугата, а ние, най-вътрешното ни същество, душата ни, сме Господарят.
С мислите си обаче не можеш да се бориш! Колкото повече се опитваш да ги отблъскваш, или подтискаш, или забраняваш, толкова по-силни стават те. Обсебват те и се нарояват като палави немирни маймунки все по-досадни и многобройни. И за да се убедиш в моите думи, опитай се да си забраниш да мислиш за нещо!  Оттук натам само забранената мисъл ще ти се върти в главата!
Ето защо с борба и подтискане не можеш да победиш егото и мислите на ума си. Древните мъдреци са го разбрали много отдавна и са измислили медитацията т.е. наблюдението и постоянното внимание за всичко, което те заобикаля отвън, както и за това, което е вътре. Исус също говори за това, колко е важно човек да остане винаги буден и нащрек!
Когато се наблюдаваш, но без да се осъждаш, без да осъждаш нито мислите си, нито това, което е извън теб, то тогава ти си един безпристрастен наблюдател, свидетел на всичко. По този начин ти отдръпваш енергията си от мислите си, не създаваш повече мисли чрез осъждане или борба, а просто оставаш безразличен наблюдател. Мислите на ума ти имат нужда от твоята енергия, за да съществуват. И когато ти вече не им я даваш, те постепенно стават все по-малко и по-редки, а пространството на покой между тях все по-голямо. Ако трябва да го онагледим с пример - ти не си мислите си така, както синьото небе не е покриващите го облаци. Мислите ти са тези облаци, преминаващи по чистото небе на твоето съзнание, но не го замърсяват, нито го объркват.

А ти, истинското ти същество и най-вътрешната ти същност, си безкрайното синьо небе, мирът и покоят на Любовта, Истината и Блаженството.



Тагове:   дявол,   лъжа,   сатана,   отрицание,   зло,   ум,   его,


Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: aliya
Категория: Други
Прочетен: 3015563
Постинги: 432
Коментари: 592
Гласове: 1379
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031