Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.05 20:18 - Кой човек е свободен?!
Автор: aliya Категория: Други   
Прочетен: 262 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 19.05 20:22


image Ако човек не е свободен то това е неговият избор. Т.е. изборът или самият процес на избиране са вече Несвобода!
Човешкото същество е създадено от Твореца си напълно и абсолютно свободно, с отворени всички възможности пред него! А тези възможности са безкрайни и неограничени, просто защото Божието мироздание е Безкрайно и Неограничено.
Но в момента, в който човек започва да избира, т.е. да предпочита това пред онова, или тази възможност пред онази, той се затваря в рамките на собствения си избор и се откъсва от Необятността на Бога, излиза извън Божието царство! Самият процес на избиране е присъщ единствено на дуалистичното мислене на човешкия ум - добро - зло, красиво - хубаво и т.н. В природата нищо не е или-или, в природата всичко е и-и, т.е. противоположностите не се отричат взаимно, а се допълват.
Но за да осъзнае това и да приеме съществуванието в неговата пълнота и взаимно допълване, човек трябва да надмогне собствения си дуалистичен ум и да стане осъзнат. Осъзнатият човек е винаги без-изборно осъзнат, всеприемащ - така, както всеприемащ и неосъждащ е Исус. Ето защо идеята за неговата изкупителна жертва е напълно фалшива и антибожествена - за да се изкупи човека, първо трябва да се приеме, че той е грехопаднал, а такова осъждане Исус никога не направи. За него човешкото същество не е греховно, защото то е Божие чедо. И затова няма нужда от изкупление. Ето защо Исус Христос никога не говори за изкупление.
Ако човек не е свободен то това е неговият избор. Т.е. изборът или самият процес на избиране са вече Несвобода!
Човешкото същество е създадено от Твореца си напълно и абсолютно свободно, с отворени всички възможности пред него! А тези възможности са безкрайни и неограничени, просто защото Божието мироздание е Безкрайно и Неограничено.
Но в момента, в който човек започва да избира, т.е. да предпочита това пред онова, или тази възможност пред онази, той се затваря в рамките на собствения си избор и се откъсва от Необятността на Бога, излиза извън Божието царство! Самият процес на избиране е присъщ единствено на дуалистичното мислене на човешкия ум - добро - зло, красиво - хубаво и т.н. В природата нищо не е или-или, в природата всичко е и-и, т.е. противоположностите не се отричат взаимно, а се допълват.
Но за да осъзнае това и да приеме съществуванието в неговата пълнота и взаимно допълване, човек трябва да надмогне собствения си дуалистичен ум и да стане осъзнат. Осъзнатият човек е винаги без-изборно осъзнат, всеприемащ - така, както всеприемащ и неосъждащ е Исус. Ето защо идеята за неговата изкупителна жертва е напълно фалшива и антибожествена - за да се изкупи човека, първо трябва да се приеме, че той е грехопаднал, а такова осъждане Исус никога не направи. За него човешкото същество не е греховно, защото то е Божие чедо. И затова няма нужда от изкупление. Ето защо Исус Христос никога не говори за изкупление.
Отговорността обаче не е по никакъв начин ограничение, тя е идентична със свободата да бъдеш. Човек може да бъде свободен, само ако поеме отговорността за свободата си. Ето защо ограничението е коренно противоположно на поемането на отговорност, т.е. всеки път когато откажеш да поемеш своята автентична отговорност, ти си несвободен и ограничен в несвобода.
И точно поради това „човешкото въображение и мисъл” са несвободни, а не както ти смяташ, че: Човешкият ум и неговите продукти мисъл, въображение, его са небитийни, извън истината на битието, т.е. нямат екзистенциалност и свое съществуване. Те могат да съществуват само в лъжите и измислиците на една фалшива неекзистенциалност, където отговорност не съществува, защото всъщност нищо не съществува – нито причина, нито следствие, нито каквото и да е проявление на Съществуванието. Ето защо отговорността да бъдеш е присъща на съществото само, тя е Животът. Няма друго "зло" освен неспособността да приемеш и обичаш Съществуванието такова, каквото е. Няма такова нещо като относителна свобода imageИначе що за свобода би била?! image
Както няма и реално бъдеще! imageДори и да дойде бъдещ момент, то той пак ще бъде нашето сега, пак ще е настояще. Единствената ни реалност е Сега и Тук, в този момент. Ето защо и съдбата ни не е константна величина, а е нещо, което градим сами с всеки един пълноценно и цялостно изживян настоящ момент. Това е то Свободата. менно мисленето и логическите изводи и предпоставки на ума ни ни отдалечават от истинската реалност на това, което е. Умът и мисленето му са като воал, който скрива реалността от нас. Природата те е създала свободен, но човек е предпочел да се идентифицира с ума си и неговите избори и дуалистично мислене - и с това сам себе си е ограничил и е изпаднал от Едем! в крайна сметка всеки вижда през собствените си мисли, а те за всеки човек са различни - един вижда едно, друг друго - един вижда Бог християнин, а друг вижда Бог мюсюлманин, трети вижда Бог индуист, но в крайна сметка всеки вижда единствено собствения си ум. Само умовете са различни - християнски, мюсюлмански, будистки, докато Истината е Една и Единна. Всяко различие идва от дуалистичния човешки ум.
Този ум е който прави човека да чувства, че живее в различен свят, който изобщо дели Божието мироздание на различни светове и реалности. Не, Бог и Неговото мироздание е Едно и Единно и никой и нищо не е извън него, само на човешкия ум така му се струва.

Ето защо човек трябва да има лични изживявания на реалността, както ти сам отбелязваш, но истински изживявания, а не умствени проекции, сънища или илюзии - те не са истински, те нямат екзистенциалност. Всички продукти на ума са илюзорни.
Реалността е това, което Е, а не това, което си мислим, че е!
Т.е. Истината се открива не с мислене, а с директно изживяване на действителността, със силата на това да бъдеш! Реалността няма нищо общо с логиката! Реалността е алогична и парадоксална именно защото не човешкият ум и неговата логика я определят. Ето защо реалността е такава, каквато Е. Забележи, че сетивата ти не са мислите ти! Да опознаеш реалността чрез сетивата си и да я изживееш всеки миг както дойде, миг за миг, е единственият начин да опознаеш реалността. Мислите са тези, които не ти позволяват директното опознаване, а само опосредствана интерпретация на реалността. А интерпретацията на реалността не е самата реалност.
Ти можеш да интерпретираш светлината до безкрай, да редиш теории безброй, но не я ли видиш със собствените си очи, никога няма да знаеш що е то светлината! Не виждам защо отделяш логиката от субективния процес на мисленето?! Та те са едно и също нещо. Логиката съществува единствено и само в човешкия ум и неговите мисли.
Докато Реалността е това, което Е и човешките мисли не са в състояние да я създават. Защото самите мисли нямат своя реалност, те са илюзорни, те са умствени проекции. Дали ти си мислиш или не, това не е от значение за реалността. За разлика от по-голямата част от съвременното човечество просветлените същества като Исус, като Буда, като Ошо и Лао Дзъ, не живеят сънувайки с отворени очи, а са цялостни, автентични и осъзнати за Реалността такава, каквато Тя е!
Останалата част от хората, неосъзнатите, сънуващите дневните сънища на ума си, не виждат тази Реалност, а само собствения си ум и неговите продукти - мисли, проекции, илюзии, сънища.
За тях Истината остава скрита зад воала на мислите им, пребоядисана и изкривена. Такава изкривяваща мисъл е и тяхната идея, че могат да контролират живота си. Точно обратното - един спящ и сънуващ човек, един слепец, не може да контролира нищо, дори напротив - той е в постоянна грозяща го опасност поради своята слепота. Реалността затова се нарича реалност, защото винаги е Истинската и Единствената!
Всеки човек вижда собствените си илюзии на ума, но не и Реалността такава, каквато е, докато не се просветли и осъзнае!
Хората в по-голямата си част си мислят, че виждат "реалност", но то не е реалност, а тяхна умствена проекция - колкото хора, толкова и "реалности". Защото колкото хора, толкова и умове. Но тези "реалности", които ти вземаш толкова насериозно, не са Реалността, а умствените заблуди на хората. Словото на Бог не е създадено от човека, то е неръкотворно и е навсякъде и във всичко. За да го разбереш в Библията, трябва най-напред да го прочетеш в сърцето си! Защото Словото на Бог е Любов!
Ако четеш Библията с ум, пълен с гордост и его, с чувство за превъзходство от това, че четеш Библията, то тогава какъв е изобщо смисълът да четеш Библията? Ти ще виждаш едиснствено собствения си ум и неговата гордост! imageИ мисълта, и думите, и книгите са създадени от живи човешки същества - ето защо няма нищо по-важно и боговдъхновено от самия човек.
И ако човекът е познал себе си, достигнал е дълбините на душата си - то каквото и да каже или напише такъв човек, то е боговдъхновяващо - независимо дали ще са притчите и думите на Исус, или влюбената в Бога поезия на Суфите, или сутрите на Буда.
Бог пише неръкотворно - като създава живот, живи същества и чрез тях ни говори, когато тези същества са се превърнали в любов и осъзнатост.

Свободна ли е Човешката воля?

Всеки един човек е една уникалност и всеки един човек решава сам за себе си по кой път да поеме. Но дори и уникална индивидуалност, човек пак не е отделен от Бога, от своя Създател!
Бог е създал всяко човешко същество уникат, шедьовър, защото Бог е Абсолютният Творец, той не създава нищо по-долу от шедьоври. Но всички тези уникални същества не са отделени от Бога, Той е тяхната неизменна същност.

Това е парадоксът на Съществуванието и тук е невъзможността на човешкия ум да проникне в тайната на Бога. Умът мисли логически, със зададени параметри и поради това не може да обхване мистерията на живота, на Божието мироздание. За висшето разбиране човек трябва да е овладял ума си и да е преминал отвъд него, отвъд дуалистичното мислене на ума.
И тогава само може да разбере, че истинската свободна воля на отделния човек е само тази, която е волята на неговата истинска и най-вътрешна същност, т.е. волята на Бога в него. Волята на Божията същност е волята на свободното човешко същество. Няма свободна воля извън Бог. Просто защото няма нищо, което да е извън Бог.
Човек може да си въобразява, че е извън Бог и това е делото на егото му. Но това ще е само една илюзия, а не екзистенциална реалност.
- https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1567704573349160&set=a.313566338762996.73416.100003288970327&type=3&theater

 




Гласувай:
4
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: aliya
Категория: Други
Прочетен: 1476390
Постинги: 293
Коментари: 510
Гласове: 813
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930