Всеки човек смята, че обича себе си. И затова повечето хора не разбират защо всички просветлени на всички времена говорят за Любовта към себе си като основата, върху която духовността стъпва. 
За разлика от организираните религии, например християнството, което от векове учи, че да обичаш себе си е егоизъм; и не себе си трябва да почиташ, а другите; а себе си трябва да подложиш на отричане и отказване от себе си.
Будите обаче, Будните духовни учители като Буда, Ошо, Лао Дзъ, Екхарт Толле и други, учат да обичаш себе си, сам на себе си светлина да бъдеш, да приемаш себе си като основно условие да стъпиш на духовната пътека.
Но какво означава да обичаш себе си? И не означава ли това, че човек трябва да се изпълни с егоизъм, гордост, пренебрежение към останалите? А може би означава, че трябва да станеш шизофреничен, разделен на две – едната половина да обича другата?
Да обичаш себе си е наистина най-неразбраната и най-трудната за постигане духовна мъдрост. И не случайно – хората бягат от среща със себе си лице в лице, избягват да останат насаме със себе си – това ги плаши до смърт. Те са готови да гледат нй-тъпия филм, да водят незначителни разговори с този или онзи, да гледат с часове в телефоните си, само и само да не останат сами със себе си и своите чувства и усещания. Да останеш сам със себе си за тях означава да надникнат в бездната на собствените си подтискани страхове, болки, скрити рани и неизживени емоции. Собственото им чудовище на подтиснати и неизживени чувства е готово да им се озъби във всеки един момент на самота. А ако дори себе си не можеш да погледнеш открито, то тогава за каква любов към другите можем да говорим?!
А когато не обичаш себе си, ти не можеш и да приемеш любовта на друг човек към теб. Между теб и любовта, независимо дали собствената ти към себе си или на друг човек към теб, винаги застава твоето его. Егото е тази тъмна преграда, която спира лъчите на светлината, на обичта. Защото егото ти е всъщност твоето неосъзнаване на истината за себе си и за другите. Егото е твоята илюзия за едно фалшиво аз, която си загнездил в ума си под влиянието на втълпените в теб предразсъдъци, вярвания, обществено удобни нагласи, страховете ти.

Егото - това са заблудите човешки, включително и заблудата за смъртта. 
"Тези, които са познали вътрешната смърт (смъртта на егото), повече не се страхуват от смъртта." (Ошо)
Тези заблуди са хвърлили воал върху нашите възприятия и действия и са ги ограничили в руслото на гонитбата на ползи.
Когато човек се е покрил с воала на собствения си егоизъм, то той няма как да вижда друго, освен собствения си егоизъм. За такъв човек дори загубата на близък човек, дори смъртта и любовта са видими само през воала на егоизма му и поради това той няма как да ги рабере по друг начин освен като "прояви на егоизъм"! За такъв човек всичко е проява на егоизъм, защото той друго няма как и да види през воала на егоизма си.

Именно за такива хора, наметнати с воала на егоизма си, се казва, че те не могат да видят по-далеч от носа си - и как биха могли!? На върха на носа им е кацнала огромната Лъжа, наречена его. 
Защото не всичко е ползи и егоизъм...

В света съществува нещо по-голямо от всички заблуждаващи съображения на човешкия ум - нарича се Любов. Тази Любов нито умира, нито се влияе от смъртта.
Егоизмът е една лъжлива илюзия, той няма свое съществуване.
В момента, в който човек си припомни как се обича, егоизмът просто изчезва, стопява се като лански сняг на припечина.
Защото самият егоизъм е незнание и неспособност на ограничения човешки ум да прозре отвъд собствените си граници.

За сърцето обаче граници няма. Защото то е Вратата към Вечността.

Егоизъм не е само, когато искаме невъзможни неща за себе си, а когато изобщо искаме, имаме желания, планове, амбиции. Защото да имаш искания към Съществуванието означава, че не си доволен от това, което вече си и което вече имаш. А това е вопиюща неблагодарност към Цялото. 
Човек първо трябва да оцени това, което има - себе си, сърцето си. Защото Сърцето е Вратата към Вечността - и това не е въпрос на желание, а на реалност. Любовта е тази Вечност, а тя вече е твоя същност, макар и някои днес да са го забравили. 

Егоизмът няма нищо общо с инстинктите.
Стремежът за оцеляване си е стремеж за оцеляване. Стремежът да оставиш поколение си е стремеж да оставиш поколение. И двата стремежа са част от съществото ти, от това, да си жив. Животът си има своите закони и инстинктът за самосъхранение и продължение на рода са част от живото същество. А инстинктите са твоята вътрешна природа / те не се влияят от начина ти на мислене, т.е. от твоя егоизъм. 
Егоизмът има много общо с ума и неговото функциониране, а инстинктите не са част от ума. Инстинктите са част от природата, от съществото ти и с тях се раждаш, докато умът ти идва първоначално на този свят без егоизъм, изчистен от всякакви егоистични представи и мисли. 
Спомни си как изглежда едно новородено бебе - в него няма никакъв егоизъм, никаква ограниченост - то е щастливо и спокойно в ръцете на Цялото, на Съществуванието. 

Егоизмът се появява в последствие с появата на умствените представи, концепции, заключения, които обществото, родителите, учителите, медиите, внушават на детето.
В резултат на егоизма човек губи връзка с Цялото и се самоограничава в умствените си представи за Отделеност.

Егоизмът е един много непълен начин на ума да приема реалността, но умът и неговите начини не могат да определят твоите вродени инстинкти и природа. Ето защо, когато загубим близък човек най/ясно проумяваме, че егото ни няма власт над истинските неща в живота, нито над любовта, нито над смъртта. Егото ни е просто илюзията, че съществуваш отделен от Съществуванието, от Природата. 

Има обаче хора, макар и да могат да се преброят на пръстите на едната ни ръка, които са без егоизъм в ума си -- те са хората, преминали отвъд ограниченията на човешкия ум. Тези хора са собственост на Бога. Те са Хората на Духа, Просветлените мъдреци, които никога не можеш да поробиш.Дори и да разрушиш или убиеш телата им, тях не можеш да притежаваш! -https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-9896-истината-за-един-човек-на-истината-сократ-оправ/
Защото те нямат его,а само егото може да бъде поробвано! 

Егото е бронята, която човешкият ум е изградил около съществото ти, поради страха си и неспособността си да проумее Цялото на Съществуванието. И няма как умът да проумее цялото, когато умът е само част от Всичкото. И то твърде ограничена в своите сетива и възприятия част. Ето защо умът се страхува и те сковава в своя страх. - http://aliya.blog.bg/drugi/2013/02/26/koi-e-satanata.1058365

Дори и когато друг човек те обича и те дарява с любов и внимание, ти възприемаш тази любов единствено като храна за егото ти и като повод за борба за надмощие над другия. Когато друг човек те обича, той те захранва с вниманието си, с обичта си и по този начин твоето същество разцъфтява – така, както цветето разцъфтява под слънчевите лъчи. Но вместо да се радваш на този дар, ти си свил душата си в страх, предразсъдъци и нелюбов. И си сложил пред себе си непробиваемия щит на своето его с неговата войнственост и фалшива претенциозност. 
Егото е най-големият ти враг и най-голямото препятствие пред любовта и приемането на себе си, а и изобщо пред отвореността ти за любовта. Защото любовта е предизвестената смърт на егото. Тя е светлината, в която всяка тъмнина изчезва. А егото е тъмнина, неосъзнаване, неразбиране.
Именно затова и Исус казва: „Не разстилайте бисерите си пред свинете, защото те ще ги стъпчат в калта, а вас ще се обърнат, та ще ви разкъсат. „ 

Аз обаче ти казвам – открий бисерите на обичта първо в себе си, като се разбереш, разбереш кой си, кой е твоят център. Осъзнавай се все повече и повече, преоткривай всеки твой настоящ миг като скъпоценен бисер, и му се наслади. Покажи открито на света своята обич, своята душа истинската ти същност. Не се страхувай да се превърнеш в любов и да излъчваш любов – това има предвид Буда, когато ти казва „Бъди светлина сам на себе си!“. А когато в светлина си се превърнал, свинете не могат да те докоснат – те са в калта, а ти си лотусов цвят, издигнал се над калта и мръсотията на неосъзнатите.
И макар израстнал над калта, ти си се изпълнил със състрадание към тези, които все още не са постигнали своето духовно израстване. И не се страхуваш да ги обичаш и да им покажеш бисерите на любовта си. Ти си диамант със собствена светлина, която не може да бъде оцапана.

- http://aliya.blog.bg/drugi/2011/01/07/na-koleda-se-rajda-liubovta.663483
- https://www.facebook.com/aliya.osho

-Алия Ошо