По повод визитата на Бойко Борисов в САЩ и постигнатите договорки за сътрудничество между двете страни в ядрената енергетика енерГЕПИйното недоразумение Еленко Божков (на снимката по-долу) дава обширно интервю за вестник "Дума". В него той по навик ни дарява с много глупости и откровени лъжи, но аз ще ви осветля само две от тях. Най-ярките! Една днес и една ... един друг път.
За по-добър преглед и прочит кликнете с мишката върху снимката с цитата от интервюто на "експерта":



Значи, за да се справят с проблемното поведение на американското ядрено гориво в руските реактори от типа ВВЕР-1000 някакви "експерти", навярно като него самият (?), "намаляват концентрацията на урана в горивото".

Аз се занимавам с ядрено гориво от 28 (двадесет и осем) години, а днес научих нещо ново за него. А именно, че концентрацията на урана в него можело да се намалява или увеличава.

Това "красиво" недоразумение от снимката едва ли знае, че ядреното гориво произведено от природен уран представлява химична смес, която се описва с формулата UO₂ (чете се "уранов двуокис"). Изпечена в пещ то наподобява керамика, във формата на малки цилиндърчета и е с много висока плътност, около 10,4 гр/см³.
За да се намали концентрацията на урана в тази химична смес трябва в нея да се повиши концентрацията на кислорода. Не ли? Тогава формулата на сместа ще изглежда така UO_n, където "n" е коефициент на Божков, който зависи от това, колко ще му платят, за да говори глупости?

Освен това самият химичен елемент уран в сместа се състои от два изотопа (Уран-235 и Уран-238), в различно съотношение между тях. Интересно, при намаляването на концентрацията на урана в горивото, кой от двата ще го отнесе повече или по-малко?
Съмнявам се, обаче, че недоразумението Божков въобще е учувало думата изотоп.

Другата пикантерийка, за която ще ви разкажа скоро, от същото му интервю, е за цената на ядреното гориво, на която то се доставя в Украйна, от американска и руска страна. Ще бъде весело? Но аз не се натрапвам да ви го казвам. Ще разбера дали искате от интереса към настоящето откровение.

Георги Котев