Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02 12:56 - Защо човек трябва да почита родителите си?
Автор: aliya Категория: Други   
Прочетен: 496 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 07.02 13:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image Защо човек трябва да почита родителите си?

Нали живеем в света на диктатурата на институциите, които отдавна вече протягат ръце към децата ни и жаждят да ги оставят сираци, при живи родители:

- ту на приемни гей семейства ги връчват, ту от пелените едва ли не на задължително институционално отглеждане ги подлагат (справка: Законът за детето).

Защо съвременните властимащи толкова се плашат от връзката Родители / Деца?! И защо искат на всяка цена да разрушат и омаловажат тази връзка?!

И защо една от основните Божи заповеди на всички времена казва:

- "Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава"

Защо, ако почиташ майка си и баща си (забележи: и майка си, и баща си!) "ще ти бъде добре"? Какво искат да ни кажат с тези думи Дедите ни, Древните мъдреци и основатели на човечеството Древните българи? Защото именно мъдростта на тяхната най-древна човешка духовност Слънчевата е в основата и на Библията, и на Корана, и на много по древните Веди.
Дедите ни Древните Българи са били чувствителни хора, с огромни сърца и живи души, с широко отворени очи за преклонение и съзерцание пред Живота и природата. Те са виждали и скритите тайнства на живота, за които ние днес, съвременните човеци, улисани в електронните си екранни играчки, отдавна сме загубили поглед.

Техните очи са били очите на първоначалната невинност и любов към живота, незамърсени от ламтежа на човешкото его. И затова Дедите ни са имали невероятната способност да проникват в сърцевината на всички явления и проявления на живота.

И ни казват: Почитай майка си и баща си!

Защото ти чрез тях дойде, те са твоят корен. А без корен накъде? Докъде мислиш, че ще стигнеш с отрязан корен? То е като да те тичаш с отрязани крака, рано или късно ще паднеш, колкото и да протягаш нетърпеливи ръце към хубосиите на живота.

Защото децата са като млади бичета - възмъжеят ли, хукват напред и не ги интересува какво и кого ще стъпчат по пътя си... та било те и техните родители, а силата на родителите постепенно отслабва. Ръката, която е хранила челядта, вече трепери в немощ, и не може да дава, както е давала преди... А в нашето консуматорско общество дa не можеш да даваш материални блага се счита за непростим грях. Или поне за повод, да бъдеш пренебрегнат, забравен, изоставен. 

Непростим ли е грехът на родителите, затова, че остаряват, че отслабват телата им, че сега те самите стават безпомощни като малки деца?

Или е непростим грехът на децата им, които забравят тези, които на този свят ги доведоха, живот им подариха, и грижа, и закрила, и хапката в устата им подадоха?

Едно нещо е сигурно в този живот: - всичко тече, всичко се променя! И силният отслабва, слабият възмъжава, реката никога не тече два пъти на едно и също място.

Само едно остава – любовта между хората. И благодарността, че я има!

Затова казват мъдрите ни деди: Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре.... 

Защото те са твоята изначална същност, чрез тях ти дойде, те са любовта на съществуванието към теб. Ако родителите си не почиташ, себе си режеш, от корен; своята същност отричаш и пренебрегваш, любовта, основната тъкан на живота, стъпкваш в краката си. Как тогава искаш да ти е добре!? Та ти самият живот и неговия основен принцип любовта си отрекъл! Себе си си отрекъл! Срещу същността си си тръгнал!

Заменил си истината на съществото си със съображения, злободневни грижи, с алчност, арогантност и какво ли още не. Напълнил си се с боклуци, а после се чудиш защо болееш, страдаш, съхнеш от корен. 

Твоите родители са твоята сила!

Дори и вече стари и немощни, пак в тях е твоята мощ. Защото те са връзката ти с живота, със самия му корен, с теб самия.

Обичаш ли ги, обичаш себе си. Почиташ ли ги, почиташ себе си.

Милостта в сърцето ти никога няма да изсъхне, а тя е сокът на живота ти.

Без милост сърцето изсъхва, вкоравява се и умира.

Защото всичко е любов. 

Същото е и с любовта към Родината, към родната земя.

Ние от пръстта на тази земя сме направени, нейният магнетиззъм тече във вените ни, нейната светлина е захранила душата ни с живот. Колкото и прекрасни чужди земи да посетиш, не от тяхната пръст си направен, не от техните води си пил! Ти си земята, която те е родила. Друг няма как да станеш! Невъзможно е.

Благодари на тази твоя майка Родната земя и й се поклони! И винаги я носи в сърцето си в любов и благодарност. Защото тя си ти, и ти си тя! 

Глобализъм, обществени структури, институции, политически боричкания – все празни думи без съдържание, кухи думи на човешката алчност.  

Истината е простичка и жива – Тук и Сега, Ти си Истината, Съществото ти, Индивидуалността ти, Уникалността ти!

И Любовта в сърцето ти. А тя започва от любовта към себе си, към корена си, към природата си човешка!  

"Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава"

 

 




Гласувай:
4
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: aliya
Категория: Други
Прочетен: 2055416
Постинги: 329
Коментари: 540
Гласове: 955
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031