Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2014 12:11 - Богът на Българите
Автор: aliya Категория: История   
Прочетен: 11911 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 08.10.2014 18:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Древните българи са имали дълбоко и проникновено разбиране за Бога - за разлика от нашите съвременници. Целият живот на предците ни е бил ориентиран спрямо почитането на Бога и търсенето на връзка и единение с неговото всепроникващо присъствие. Древните са имали ясно чувство на осъзнатост за божествения си произход и за Твореца си.
Може би защото все още са помнели своя генезис, своето сътворение в битие от Любовта на Създателя. 
Днес ние, модерните, съвременните, забързаните, бизнес ориентираните и технологично развитите, сме забравили кои сме и от къде идваме. А когато не знаеш от къде си тръгнал, нямаш и представа къде ще стигнеш. 
Ето защо за духовността и Бога на първоначалните хора, древните българи малко се знае.
Така например, най-древният ни бог, СебАзи тъне в мъгла от недомлъвки, неразбиране и откровено манипулиране на историческите факти.  Гръцкото неразбиране на този най-древен български бог го преименува ту в Дионисий, ту в Бакхус; римляните от своя страна го превръщат в Юпитер - Бащата Бог. И при едните, и при другите обаче Бог Себази е обвит с мистериите на древните български духовни ритуали, целящи свързването с него и останали неразбрани и до днес. 
Някъде по пътя на преселението на древните българи около света преди хилядолетия, връзката с Бога е прекъсната и изгубена... така, както е описано и в Библията с падението на първите хора и изгонването им от рая на Земята, който Бог им е бил отредил.
Самата същност на Бога Себази е закодирана в името му, но тя може да бъде разкрита само от българи, защото само българският език разкрива значението, което древните българи са придавали на своя най-древен бог. 
Себази е всъщност Себе-Ази или казано с други думи Бог на Себето, на Аза, на вътрешната същност на човешкото същество.   


Богът Ази е този, който е създал човека и затова отделният българин нарича себе си аз. Малкият аз е само вдъхната искра жива (ведическата дума за душа) от Ази на Бога. Тази древна религиозна мъдрост намираме пренесена и днес в съвременните религии, включително и в християнството - Битие 1:27. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори
Думата аз е една от най-старите български думи - знаем, че българите са били наричани от своите съседи Азковци, особено в региона на днешно Хасково или още Азково (градът на аз-ковците). Ази или Бог е думата, която е залегнала и в най-стария религиозен знак - свастиката. Свастика идва от санскритското суазти, или на български език съАзчи, с-Бога Ази, т.е. свастиката е била предмет талисман, който се е носел от човека като закрила от Бога.
http://aliya.blog.bg...vastika.1257509


Освен Ази, названието на Бог Себази съдържа и думата Себе - странно съчетание на думи за днешния българин, за който себе и аз са две припокриващи се по значение думи. Не и за древният българин обаче, който е бил Божи човек, мистик и просветлен по силата на своето създаване. За древния българин СеБе е било всъщност съчетание от две основни думи - Съ и Бъ, СъБъ или казано с други думи сБога. Древните българи са били хора неподправени, прями и при тях езикът не е бил така умело усъвършенстван в леенето на потоци от думи. Древният българин е бил човек интуитивен, човек на сърцето, а не толкова на ума и изфабрикуваните от ума думи. Защото човешкият език е продукт на човешкия ум. За древния българин не думите са имали значение, а непосредствената реалност. Ето защо той е използвал кратки думи-срички, разкриващи много. Бъ е думата за Бог, а още и за баща. Защото древните са знаели кой е небесният им отец. От древнобългарското Бъ и днес близкоизточните народи използват думата Ба, Аба за баща; както и западноевропейските и славянските народи използват Па/папа (от Ба) за баща. 
Ето защо наименованието на древнобългарския бог Себази означава всъщност - С БогаАзи, най-вътрешната същност на човешкото същество, душата, разпалена от Бога. Древният българин не е имал свое себе различно от това с Бога, нито свое аз, различно от Божието Аз. 
И това е най-голямата и най-упорито скриваната с векове и хилядолетия тайна на древните българи: те са били хората с божествена същност, хората без его. И тази своя Вътрешна същност на Бога Себази те са боготворели, принасяли са й вино, палели са й билки, танцували са танци в нейна чест. Дотогава, докато я усетят да се раздвижи в тях като събуждаща се от дълбок сън змия. 
Ето защо на плочката от светилището в белинташ, Бог Себази е изобразен със змии в ръцете си; ето защо и древнобългарските тракийски жреци са извършвали своите мистериозни ритуали, мятайки змии и държейки в ръцете си жреческия жезъл тираз / ДарАз, дар от Бога Ази. Не случайно и този ДарАз жезъл винаги е завършвал с шишарка на върха си, олицетворение на човешката епифиза - третото око, единствено способно да зърне света на Нематериалното и Духовното! Днес духовните ръководители на световното християнство също носят в ръцете си този древнобългарски ДарАз, жречески жезъл, още едно доказателство за общия произход на всички човешки религии от древнобългарската духовност. 
Постепенно Бог Себази е наричан само Ази/Язи (според диалекта) или Язата, както го срещаме в Зороастризма. Бог Язата на езика Авестан е наричан още и Мика на староперсийски език. Мика е старинно лично българско име, означаващо мен, аз. От Мика Бог Ази се превръща в Митра, където го срещаме в по-късни епохи и у нас. 

В гръцката митология Бог СебАзи е бил преозвучен, поради особеностите на гръцкото произношение, в Зевс. Като Зевс обаче неговото значение на Бога Вътрешната същност на Човека се загубва и той постепенно се превръща във външен обект за човека. 
  

Бог ДевАзи е мъжкото начало в древната българска духовност. Той е този, който дарява Светлината, Слънцето, деня и сезоните. По законите на вечния божествен баланс и хармонията неговата женска енергия и проявление е Тази, която поема светлината в себе си и от нея развива и дарява живота в природата. Свързана с Небесния Бог ДевАзи е Богинята Майка на Плодородието - Девата (Даващата), която срещаме дори в далечна Камбоджа при местните жители да я зоват Девата и да й издигат паметници - една напълно българска богиня.
image 
Тази снимка е на Девата от Ангкор Ват, Камбоджа, а главата й е отрязана от търговци на старинни артефакти, за да бъде продадена на пазара. Или може би просто за да не се забележат европеидните й черти и връзката й с древните българи, живели някога по тези земи и известни като племето Балхреус.
http://aliya.blog.bg/history/2014/05/07/drevni-bylgarski-tradicii-v-dneshen-kitai-narodyt-dong.1262886
 

Най-древното име на Майката "Ма" и до днес се среща в България като обръщение към всяка една жена. Ма е преминало и в Индия заедно с древните български ведически племена и там се е запазило като почтително обръщение към жена с духовно призвание. От най-древното наименование на Богинята Майка на плодородието Ма произлиза и името на месец Май - месецът на плодородието, както и българското древно женско име Мая.  
Освен "ма", като обръщение към жената в българския език се използва и "мари", като и двете обръщения и до днес се използват в българския език и се смятат за белег за остарялост (?) А знаете ли, че "жена" на ведически санскрит е "стри", като българската дума стрина!? А -ри е окончанието за ж.р. като нашето народностно обръщение към жените "мари"!?

Интересен е фактът, че Девата е наричана от древните българи Мари още преди християнската епоха. Сведение за Девата Мари намираме чак при баските от предхристиянската епоха. Девата Мари е преминала и в православното християнство - то единствено почита Девата Мари като Света Дева Мария, като я обожествява в икони и специални празници. В православните църкви иконата на Дева Мария е винаги редом и неотлъчно до иконата на Исус Христос за разлика от католическото и протестантското християнство, например. Нека не забравяме, че Исус и Дева Мария са арамейци, които от своя страна са финикийците - гръцкото название, дадено на древните българи скитите в Близкия Изток.   

Древната българска религиозна традиция сериозно е повлияла на православието със своето почитане на женското начало в природата, с което е облагородила и обогатила православието за разлика от останалото християнство, което в тъмните векове е горяло жените на клади.
В България това никога не се е случвало!

У нас най-старите намерени изображения на девата намираме при Дуранкулак и те са датирани на 7000 г. преди Христа. image

Характерното за тези фигурки на Древната жена е тяхната реалистична изработка. За разлика от днешните модели на подражание, наложени от съвременната култура, древните българи не са обожествявали младите и красивите жени единствено, а са отдавали своята почит на жената изобщо, и то най-вече на зрялата жена - майка и господарка на семейното огнище. Обожествяването на жената е било повсевместно и изключително древно - най-старите женски фигурки намерени в Европа датират от 40 000 до 10 000 год. преди Христа.
image

Въпреки, че според официалната история тогава Европа трябва да е била в Ледниковия си период, добре охранените женски фигурки са доказателство за точно обратното - живот в изобилие и благоприятна природна среда, където жената е била изключително ценена като носителката и пазителката на живота. Изглежда, че в тази древна епоха нашите предци са били много по-мъдри от нас и не са робували на наложени модели на неженствените жени-момчета или брадатите жени! И не само, че не са робували на умствени модели за подражание, но и са били изключително естествени природни хора, които не са познавали измисления свят на умствените илюзии или по-точно, не са познавали все още света на Лъжата и Заблудата! 

Наскоро посетих Врачанския регионален музей - направи ми впечатление, че върху прочутото Рогозенско сребърно съкровище са изобразени само жени - в колесници, яздещи лъвове, със стрели и лъкове. Жената в древна България е заемала своето равнопоставено място, а мъжете определено са я обичали и дори боготворели.... че и гей паради е нямало ...

Разбира се, прочутите по цял свят амазонки водят началото си от древните българки. Древните българи са известни със своите бойни умения, граничещи с мистицизма и тайните знания. Жените не са били изключение в това отношение. 

АМАЗОНКИ - АМЪЖАНКИ (мъжките момичета на древна България)

Самото име амазонки е видоизменена българската дума А-мъж-анки. Амъжанки ще рече на наш си роден език - мъжки момичета, тези смели жени, които са ловували и отбранявали земите си, домовете си и децата си, когато мъжете им са били на военен поход надалеч.

За култа към древната богиня Майка на Плодородието говорят и някои селищни наименования в България - така например село Мадара край Шумен. До това село на 50 метра от Голямата пещера на трите нимфи, има типична, прекрасна пещера-утроба с чисто южно изложение, в която слънцето влиза само на обед. България изобилства с такива пещери - утроби, които са първият образ символ на Богинята Майка на Плодородието.
https://www.facebook...&type=1

У нас е възприето името Мадарски конник заради близостта му до село Мадара (Мадара означава Майката Дарителка). Мадара означава именно Ма-Дара, Майка-Дарителка, тази, която дарява живота. Всички знаем за хилядолетния култ на древните българи към Богинята майка на плодородието. Оттук и името МаДара се е пренесло във всички езици по света като майка - mother, mutter и така нат.
 
Що се отнася до Мадарския конник, той не случайно се среща и на други места по света - като например в Иран, Афганистан и Тибет - там, където българите са се разселили преди хилядолетия. Конникът олицетворява Бога СебАзи на древните българи, които са били просветлени хора, мистици и жреци. Те са знаели, че Бог е Вътрешната същност на всеки и всичко, че Той е Единственият и Всепроникващият Вседържител и Сърцевина. Ето защо те са го нарекли СебеАзи, СебАзи. Наричали са го и Бал / Бъл Ази със значение Големият Ази. От името на своя бог Ази българите са наричани БълАзги / БълАзгари, или просто Българи, Бълги, Пелазги, Белги и така нат.

Фактът, че и в Северен Афганистан наскоро бе намерен конник в скалите с наименованието Мадара просто показва, че този Афганистански конник е реплика на статуята на Мадарския конник в България, която древните българи толкова са почитали, че са предпочели да си я издълбаят наново и в страните, в които са се разселили преди хилядолетия.
image 
Най-древното име на Майката "Ма" и до днес се среща в България като обръщение към всяка една жена. Ма е преминало и в Индия заедно с древните български ведически племена и там се е запазило като почтително обръщение към жена с духовно призвание. От най-древното наименование на Богинята Майка на плодородието Ма произлиза и името на месец Май - месецът на плодородието, както и българското древно женско име Мая.
Освен "ма", като обръщение към жената в българския език се използва и "мари", като и двете обръщения и до днес се използват в българския език и се смятат за белег за остарялост (?)

Интересен е фактът, че Девата е наричана от древните българи Мари още преди християнската епоха. Сведение за Девата Мари намираме чак при баските от предхристиянската епоха.
Девата Мари е преминала и в православното християнство - то единствено почита Девата Мари като Света Дева Мария, като я обожествява в икони и специални празници. В православните църкви иконата на Дева Мария е винаги редом и неотлъчно до иконата на Исус Христос за разлика от католическото и протестантското християнство, например. Нека не забравяме, че Исус и Дева Мария са арамейци, които от своя страна са финикийците - гръцкото название, дадено на древните българи скитите в Близкия Изток.

Древната българска религиозна традиция сериозно е повлияла на православието със своето почитане на женското начало в природата, с което е облагородила и обогатила православието за разлика от останалото християнство, което в тъмните векове е горяло жените на клади.
В България това никога не се е случвало!




Гласувай:
6
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: aliya
Категория: Други
Прочетен: 1860086
Постинги: 315
Коментари: 530
Гласове: 908
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930