Честит Игнажден - Денят, в който започваме да палим Огъня в домовете си!

Ган, Ганьо, Гана, Гено, Генка са все Древнобългарски имена, посветени на земния огън. Оттук е и думата Геена от Библията, означаваща Преизподнята, огънят в недрата на земята.
Древнобългарската дума Ган, означаваща земен огън е още едно доказателство за първоначалието на Българския език - първият най-древният човешки език! Тази дума за Огън - Гън / Ган съществува още от онова древно време, когато човекът е познавал само природния феномен огъня на земните недра, и не е знаел как сам да запалва огъня! В онези древни времена, наречени Рай, човекът е следвал Природата и е бил неразделно цяло с нея. Затова е и живял в Рая, т.е. в земята на Ра Бога, Извор на Живота (Ай). Този Рай е бил в земите на днешна Северозападна България, а след това е превърнал цялата древна земя в Рай с преселението на първите хора Древните българи по света.
- https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/11585-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5/

Игнажден е също Древнобългарско име и означава Ден на Запалване (иганат) на огъня.
Като пряк наследник на Древнобългарската първа човешка духовност, Християнската църква не случайно е нарекла този ден на Великомъченик Игнатий, загинал поради вярата си в Бога. Името на великохристиянския мъченик Игнатий, Игнат е също българско име. Игнат означава Запален огън. Игнат е патронът на този днес християнски, а в древността Древнобългарски традиционен празник на Зимното слънцестоене, което завършва с Коледа, Деня на раждането на Новото слънце, Младият Бог Бал наречен Сурва в началото на своята годишна небесна обиколка. Бог Сурва има древнобългарско наименование - СуРаВа със значение От Същността (Ва) на Ра Бога Отец на Древните българи. Ба Ра е Абсолютният Бог, когото Дедите ни са считали за свой Отец и Създател, както и за създател на цялата Вселена.
- https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/11723-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D1%82-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%B9/

Игнажден е и един от дните, бележещ началото на Зимното слънцестоене, в който Слънцето се приближава до най-ниската си точка над хоризонта. Сенките са най-дълги, а силата на Слънчевата светлина е най-слаба.
Древните българи са палили огньовете и са се събирали, за да се веселят, да пеят и танцуват, млади мъже са обикаляли къщите за берекет и здраве. Всичко това са правили, за да неутрализират ефекта от недостатъчната слънчева светлина през дните на Зимното слънцестоене.
Знаели са Дедите ни колко е важно Слънцето за човека и са го боготворели като Бог Бал. А ние сме Неговите хора Бал хората, Българите.

Древните българи са наричали Деня на Зимното слънцестоене Еднажден. Този ден е бил за тях уникален ден от годината, като този ден е бил обявен за нулев, неброим нито в старата, нито в новата година на Древнобългарския календар. Въвеждането на нулев ден Еднажден е позволило на дедите ни да създадат най-точния и до днес астрономически календар, първият календар в историята на човечеството.

- https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/11581-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8/
- Алия Ошо

- http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100235026/polaznik-ignajden#st_refDomain=www.facebook.com&st_refQuery=