Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.04.2019 17:58 - Древнобългарските Слънчеви празници в Персия/Иран - Норуз, Ялда и др.,
Автор: aliya Категория: История   
Прочетен: 1472 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Иранският Великден наречен  Новасарда  или Норуз, се празнува в деня на Пролетното равноденствие около 21 март. Корените на този пролетен празник се коренят в дълбоката древност на Зороастризма и Митраизма, които от своя страна са останки от Древнобългарската първа човешка духовност на почитание на Богинята Майка и Нейния син Бога Слънце.

Нова сарда или Норуз е със значение Новата година и отбелязва пробуждането на природата за нов живот. Нова сарда е всъщност Древнобългарският израз  Нова Среда, тъй като Пролетното равноденствие е времето, в което Слънцето застава точно в средата над Земния екватор и дели деня и нощта по равно. Иранците празнуват празника с обичаи, подобни на Българските Великденски обичаи – почистване на дома, посрещане на гости, боядисване на яйца с орнаменти, характеризиращи Слънчевия календар – 8-листното цвете на живота отбелязва именно позицията на слънцето по време на двете равноденствия и двете слънцестояния по възходяща и низходяща линия на движение на Слънцето. image У нас този осем лъчев календар е издълбан в скалите на Белоградчик, Чачин камък в дълбока древност. От друга страна кръстът е също древен слънчев календар, отбелязващ завъртането на Слънцето около земята и 4-те посоки на това завъртане.  Кръстът, свастиката, цветето на живота и други символи, запазени в българските шевици и във фолклорните традиции на всички народи около земята говорят за единната Древнобългарска духовност на почитание на Бога Слънце, наречен от Дедите ни Бог Бал-Аз, Бал-Он , Бал-Самин, почитан и в Древния Бабилон (Вавилон) и наричан и до днес в Иранските традиции Сурия от Българската дума Сурва. Дедите ни са наричли Младото слънце, което се ражда след  Деня на Зимното слънцестоене Сурва, т.е. Младия Бог.

Енциклопедия Британика свързва еврейския празник Пурим с Иранската / Вавилонската Нова година Норуз. Истината е, че и двата празника се коренят в почитанието на Древните българи, първите човеци на земята, към Майката Богиня и възраждането на природата за нов живот през пролетта.  Великден е християнският вариант на Древнобългарското пролетно празнуване на Богинята майка Мара.Дедите ни Древните българи са свързавали Богинята майка с една определена ярко светеща звезда на небосклона, която те са наричали Зара (За Ра означава Озаряващата Ра Богинята Създателка на света според най-древната човешка духовност на почитание на Богинята майка на Древните българи). По-късно Зара е станала Зората, наричана още и Зорница от Българите днес. В древността Зара е била наричана още и ЗаТаРа със значение Озари Тази Ра (Тара е едно многобройните имена на Богинята Майка). Затара постепенно е произнасяна по различен и видоизменян начин в годините и различните точки на света, където Българите са се разселили след Библейския потоп в Черно море през 6то хилядолетие преди христа. Затара е станала Зтара – Истара – Ийстър (днес така се нарича Великден в английско говорящите страни) – Ищар – Естер – Астарте и така нататък. Наричана е Зорницата и ЗаДа (Зората Даде), а по-късно е преименувана в Изида, Изаз / Изис (Иза Аз означава Изгряващата Душа Аз), Айзис и така нат. 
Всички тези наименования на Зорницата са вплетени в местните митологии, възникнали въз основа на Древнобългарската първа човешка духовност.  Но при всички случаи Зорницата или планетата Венера си остава символ на Богинята майка и Женското начало в Природата. -
http://aliya.blog.bg/history/2017/03/13/praznikyt-purim-i-drevnobylgarskata-boginia-maika.1515139

Иранската Нова година се предхожда от палене и прескачане на огньове, обикаляне на преоблечени кукери по домовете и даряването им с храна. Този огнен празник се нарича Жар-санбе, т.е. жари се, пали се огън. Древните персийци са смятали, че с паленето на огъня ще подпомогнат Слънцето (Сури) да огрее по-силно и благодатно земята.

У нас и до днес е запазено пролетното кукерство по българските села. Нарича се Стара марта: -  Нощта на 13 срещу 14 март повелява всички млади момци и ергени от родопското село Забърдо се завръщат в родната си къща, където и да са. Ученици от Чепеларе, от Смолян и Пловдив си уреждат два неучебни дни с извинителна бележка от родителите и бързат за нощното тайнство, провеждано в самото сърце на Родопите. Семейни не се допускат в тайнството. Всяко момче от селото, влязло в пубертета, може да участва в нощния ритуал. Както и ергените – дори да са 40-годишни, но ергени! Девойки и жени не се допускат, защото става въпрос за култ към Слънцето, а то е самотен мъж, според старинно поверие. Момчето първо си майстори маска. С маската момчетата ще гонят злите духове на зимата, но това се прави навсякъде от кукерите в България. В Забърдо обаче тайнството през нощта ще приласкава успаното в зимен сън Слънце отново да грее по лятному. По-късно Стара Марта преминава в Българските традиции като начало на пролетните пости за пречистване на организма и се нарича Сирни Заговезни. За хората в Сушица, Габровско, Старчов ден е най-големия празник. Ритуал, който губи началото си назад в тъмните векове, традиция, станала част от историята на цял един народ. Обичаят съществува на много места в България, но тук в селото е запазил почти напълно своята автентичност. Само в района на Карлово кукерите се наричат – старци, и стъпките, и костюмите и историите за старчовските игри се предават от поколение на следващото. От старите хора се знае, че по време на турското робство игрите били забранени, тогава кукерите се криели над селото в местността Гущеров гроб и там пресъздавали празника. Традицията никога не е прекъсвала. В карловско кукерите се наричат – старци и само в село Сушица са запазени игрите на две групи – белогащи и баджаци. Танцът им олицетворява вечната борба между доброто и злото в природата, свързан е с края на зимата и началото на пролетта. Белогащите са облечени изцяло в бели дрехи, а баджаците са облечени с панталони от кози кожи. От възрастните хора се знае, че в маските от незапомнени времена се съшити и символите и цветовете на слънцето и житото. Костюмите на старците се наричат дюзен, а маските им – кюлаф. 
Игрите са през цялата Сирна седмица, предхождаща деня на Сирни Заговезни, като старците / кукерите обикалят от къща на къща, облечени като „плашилки“. Старци са се наричали кукерите, защото са били Жреци в корена си в древността - старец е почтително наименование към духовен човек - старците в християнството например, може и съвсем да не са стари. image:) 
Има силна приемственост в кукерските игри, от баща на син, от баща на дъщеря и на внуците и правнуците. Освен стъпките, костюмите, хлопките и звънците, които са ръчно направени, се предава и традицията на старчовските игри.
Не случайно турците са забранявали кукерските игри и танци!
Кукерите са свидетелството за първоначалието на Древния, най-древния от всички народи, българският народ.
И не случайно кукерите са наричани и старци в древността - кукерите са били онези мъдри Божии жреци на българите, които са жарели семена в огъня и са изливали вино в скалните дупки и ниши на Белънташ и Перперикон в чест на Светата Троица на Древните Българи - Бог Ра Аз / ПраАзът Отец, Бог СебеАзи Син Бог на Човешката душа и Богинята Майка Ма: Мадара-Мара-Макя. А самата Света Троица на Древните българи е израз на Единобожието на Богинята Ба - Бабата, Прамайката и Създателката на видимия и невидимия свят. Сирни много лесно може да бъде свързано със Сурва и Сури – т.е. това са поредица от традиционни Древнобългарски слънчеви празници.

Както и у нас с честването на шеговития и закачлив с лъжите си 1ви април, и иранците празнуват този ден като край на празника Норуз. Наричат го Ден на природата, устройват си пикник навън, и се шегуват едни с други. Девойките плетат зелени венци и ги хвърлят в реката с наричане за жених. У нас същият обичай съществува и до днес на Лазаровден и Цветница.

10 дена преди Норуз Иранците считат за края на религиозната Нова година и ги посвещават на почитание на мъртвите. Те смятат, че душите на умрелите им близки слизат при тях през тези дни и затова оставят храна за тях. Наричат този период Хамазпатамидай, което лесно може да бъде свързано с Българския израз Пътя ми дай, покажи (патамидай) Божия майко (ХаМаАз). Нека не забравяме, че Древните българи Мизите т.е. МаАз-ите са се наричали Души (ази) на Ма Богинята майка, а планината си са наричали с името Хемус (ХаМаАз Божествена същност). При нас мъртвите се почитат със Задушница, традиционен древнобългарски духовен празник, в който се оставя и раздава храна за мъртвите.

Празникът Норуз е част от поредицата Слънчеви огнени празници, които започват с честването на Зимното слънцестоене, еквивалент на нашата Коледа и Игнажден. Празникът те наричат Ялда. Името идва от Древнобългарския корен ЯЛ- Да, където Ял е наименование на Слънчевата (Я/Ян) Светлина (Лъ / Ла). ЯлДа означава даден от Слънчевата светлина празник. Този празник напълно съответства на българските народни традиции на коледуване и гонене на злите демони през най-кратките дни на Слънчево греене през годината. -  https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/11311-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D1%8A%D1%82-%D1%81%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%86%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0/?ct=1556619098

50 дена преди Норуз Иранците празнуват свой друг слънчев празник, наречен Саде или Язн Саде. Този празник съвпада с началото на месец Февруари и Древнобългарските февруарски чествания за мъжко плодородие (Петльовите празници) - http://aliya.blog.bg/history/2019/02/02/petelyt-e-petel-samo-do-kokoshka-drevnobylgarskite-fevruarsk.1644447 .  Празнувал се е с кладене на огньове, като млади момчета в пубертета се извеждали от възрастни мъже за първи път навън от домовете си през нощта, за да търсят дърва и камилски кости за разпалване на огъня. Момчетата са участвали в духовен ритуал за тяхното възмъжаване, а семействаа им са празнували това събитие. Огънят се е считал за проявление на Бога, който разпалва огнена искра във всеки човек. За древните българи тази Божествена искра се е наричала Бог Ази / Язи / СебАзи и е олицетворение на Душата. За Иранци и Иракчани Богът се е наричал Яз, оттук и такова наименования като Язиди, кюрдско племе и в Иран, и в Ирак, град Язд в Иран и така нат. - http://aliya.blog.bg/novini/2014/08/16/svetoven-genocid-sreshtu-drevnobylgarskoto-nasledstvo-iazidi.1289751 Празникът Язн Саде носи българско име: Язн Саде означава Сяда (Саде, Садана, Седене е Древнобългарски ритуал на седене в мълчание) с Божествения аз. Язн Саде е да седиш в медитация, сам с Аза, с Душата си.

Нека не забравяме, че Персия е основана именно от Българите, преди да търсим и там нашия корен. Защото го търсим навсякъде, само не и в България ! Персия е кръстена така от Древните българи, защото е била създадена като държава с васали и суверен, който е събирал данъци от васалите си. Парса е българската дума за пари, плащане и именно Парсия е държавата на данъците, основана от Древните българи след преселението им след Библейския потоп в Черно море през 5504 г. пр. хр. Древнобългарските скитащи племена Скитите са построили свои селища още в периода на Акъмените (Древнобългарското племе на КъМани-те, наричани още и Кумани в днешно време, но с Древнобългарски корен на названието им, който обозначава принадлежност (Къ / Ку) към Ма (Богинята майка на Дедите ни. Ето защо Древните българи са наричали себе си Ман, Мани, Къмани със значение Хората на майката Богиня. Наричали са себе си и МаАзи / Мъзи / Мизи и техните древни пътешествия са поели от земите на днешна Северозпадна България). Империята на Акъмените се счита за първото Персийско царство, а първият й цар Кирос / КиРо е направил своята империя най-могъщата за онова време - простирала се е от Балканите до Индуската Долина. Той е създал централизирана държава, състояща се от много васалства, които са били длъжни да плащат Парса (Данък) на царя. Оттук е и Древнобългарското име на Персия. - http://aliya.blog.bg/history/2018/02/07/dubai-na-drevnite-bylgari.1592499

Самата свещена книга Авеста е писана от мъдрите и просветлени българи, така, както е писана и Речевата Риг Веда на Древна Индия. Авеста е създадена в чест и като песнопения възхваляващи Древнобългарския Бог Ази/Язи/СебАзи. Самата дума Авеста идва от българската дума Вести / Вещая. От своя страна Вести идва от корена ВъАзъТа със значение В Името на Бога Ази Бога Син на Богинята Ра Създателка на света. Оттук и името Авеста - АВъАз-та, В Аза на Бога книга. Защото за Древните българи Бог е бил Истинската същност, Аза на всичко и всеки. Аза на Бога е взимал и човешка форма, като се е вселявал като душа във всеки един човек, както ни учи и Библията. В Авезта тази саможертва на Върховния Аз е била почитана с основния литургичен текст наречен Ясна, като Древните българи са извършвали този ритуал Ясна като част от Древните ни духовни мистерии. Основното Божество на Авезта Ахура Мазда / ХОраМаАзДа е всъщност Човекът (Хора) даден от Богинята майка Ма - Ма Аз Да. Ахора Мазда е Богът Син, който Дедите ни са почитали като Бог СебАзи, а също и БалАзи / Митра / КараКольо и др. 
Можем да проследим пътя на Древнобългарските Богове и Светата Троица Богинята майка Ма Ра, Богът Отец РаАз на Първичното съзнание и Богът Син Човешката душа СебАзи - както в Авезта, така и във Ведите. И Ведите, и Авезта са написани на български език, но са препредадени с различни азбуки. С хилядолетията и тъй като са препредавани от уста на уста в първоначалието, много думи са видоизменение като произношение, но недостатъчно, за да не се проследи Българският им оригинал. 
Създателят на основните текстове в Авезта е Зороразтър, просветлен Древен българин, получил своето Божествено озарение на 30 годишна въраст. Зороазтър е Древнобългарското име ЗараАз-тър, означаващо именно това - Озареният от Зората на Ра Богинята Създателка Аз. Той пише основните текстове на Авезта, разделени в така наречените Гати, поподобие на така наречените Гити в Индия - Багават Гита / Боговата Гита и така нат. Най-вероятно думата Гати / Гити идва от древнобългарската дума Ге/Га за земя поради факта, че Гатите / Гитите са писани върху глинени плочки в зората на човешкото първоначално писмо. Първите такива глинени плочки са тези от Градешница. -
 http://aliya.blog.bg/history/2019/02/25/drevnobylgarskiiat-proizhod-na-induizma-mantrite-na-bog-gane.1647121

Крайно време е истината за просветлените Древни Българи и тяхната мъдра духовност да излезе наяве и да бъде разпространена по света. Колкото по-бързо тази истина бъде огласена, толкова по-скоро ще бъде преустановено избиването на древни народи, заличаването на древни култури, взривяването на древни паметници от терористи. Световното задкулисие все още си въобразява, че благодарение на печатницата си за световни пари, то ще може да заличи човешкото минало и истината за просветленото минало на Древнобългарските мъдреци, като по този начин спре духовното просветление на човечеството. - http://aliya.blog.bg/history/2019/04/16/komu-prechi-istoriiata-na-chovechestvoto.1653385

От години говоря за силата на Древнобългарския дух, за Божествената отдаденост на дедите ни. И връщам най-старото духовно учение на света – така, както Ванга предсказа в пророчеството си, че "ще се върне най-старото учение на света", и това е Древнобългарската духовност, от която всички останали религии са възникнали. 
И не е редно българи да се питат кое е това учение... и да сочат с пръст ту на изток, ту на запад. 
Древнобългарска духовност на Хората на Слънцето - Бал Хората Българите, е първата човешка духовност, изпята в песните и изтанцувана в танците на Дедите ни, запазени и до днес като Български фолклор. И до днес Слънцето е основният елемент във всички религиозни символи на всички световни религии. 

 




Гласувай:
3


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: aliya
Категория: Други
Прочетен: 3016518
Постинги: 432
Коментари: 592
Гласове: 1379
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031