ДОСИЕТА
В третия том на НИЕ покрай убийството на Луканов бях написал, че няма логика да бъде убит Кръстника и неговите знания и правомощия да се разпилеят ей-така между другото. Зададох и въпроса кой е следващият Кръстник. Бих могъл да напиша и едно име. Но ще бъде непомагащо. Той може, ужасно вероятно е, да е просто параван на Истинския Кръстник. А и излишно е да се борави с имена на такова ниво. Има ли особено значение дали е Ленин, дали е Сталин или Хрушчов, щом всичко се прави “в името на великия Съветски Съюз”? Нека онзи, който пише партийна история, да уточнява. Мисля, че за нас е важно да анализираме сменя ли се посоката на движение на българския кораб. Обръщаме ли платна със западния вятър или чакаме източната буря, припявайки си английска песничка.
Ох, никак не е окуражителен моя анализ. Подчертавам – моя анализ. Като разгръщам старите вестници и записки, като помня 40 години назад и знам десет години напред, твърдя, че нищо съществено не ни е сполетяло. Същите лица с техните безочливи лъжи и отколешни соцмераци, осъществявани със същата наглост, налагани с комунистическо пренебрежение към Бога и Личността, приемани от българите със същата безропотност, въпреки отварянето на Света към нас чрез НАТО и ЕС.
Ето тъжни доказателства в подкрепа на горните изводи. Само от темата “досиета”!
Всички цитирани надолу лица са наши стари познайници. То няма други по медиите!
· Добромир Гущеров, шеф на застрахователна компания “Орел”, интервю на Христо Куфов в “Труд” от 2.03.1997 г.: “България се намира в социалнополитическа катастрофа. Демагогията на политиците доведе до това положение. Самите те спряха реформата, която трябваше да започне през 1990-1991г. Сигурно много хора ще ме съдят, че разсъждавам от позицията на едрия капитал, но истината е съвсем друга. Ние нямаме ясна политика за социалната цена на прехода. А формулата за излизане от икономическата криза има своята социална цена. Трябва ясно да се каже, че ни предстои много труд – селскостопански, черен и неистов. … Най-голямата грешка на БСП е, че тя е партия без своя идеология. Парадокс е, но в България няма политическа партия с ясна идеология, като изключим БЗНС. Трябва да минем към друг тип реформа, трябва да се насочим към селското стопанство, което може да изхрани народа, а не към бюджета и държавата. … За мен най-страшна е лъжата, в която България живее от седем години. Да, бих застанал зад мислещи хора с ясни позиции, зад грамотни и знаещи хора, каквито има в България, но никой не ги слуша. А тъкмо неграмотните и некомпетентните владеят всички лостове на управлението.”
(Добромир Гущеров е роден през 1962 година. В 1990-та създава застрахователно дружество “Орел” – на 28 години! С парите на…? След 4 години вече е заместник на Илия Павлов в асоциацията на едрия частен бизнес. След още една година е независим кандидат за 37-мия парламент. Не успява да влезе. Сега говори като земеделец. След 10 години ще влезе в Парламента като червен депутат. Ще запази застрахователния си бизнес и дори ще го разшири. Ще прекръсти “Орел-Г Холдинг” на “Generali” – в чест на генералското движение в БСП?)
· Режисьорът Вили Цанков. Във Великото Народно Събрание влезе с гласовете на сините. Ако си мислите, че когато е избирал страната на “сините мравки” в 1992 година, го е правил, защото го е боляло за демокрацията – грешите, драги читателю. Ето болката му: (изказана пред червени интелектуалци в клуб “Червена бабичка” по случай 7-мата годишнина на вестник “Дума”, намерена в “Дума” от 7 април 1997)
“Най-добрият театър е борбата на бикобореца с бика, защото там е на живот и на смърт, лъжа няма. Кой е действащото лице? Вие ще кажете, разбира се – бикът, който напада с рогата и е страшен. Нищо подобно, действащото лице е тореадорът с червеното знаме. Бъдете тореадори с червеното знаме! Само че, мили мои, тореадорът много добре знае как го развява това знаме срещу бика. С крайности в тази работа, с всякакви ограничени мисли доникъде няма да стигнете. Болея за вас сега, защото е печално, когато една българска партия, каквато и да е тя, е стигнала до това положение. Не ви е розово положението, нито червено. Вие сте паднал рицар, не ще и дума. И вас ви притесняват много броните по вас. Хвърлете ги броните! Престанете да сте паднал рицар с брони. Излезте от броните и тръгнете към хората гъвкаво, тъй както развява знамето тореадорът пред разбеснелия се бик.”
· Константин Тренчев, президент на КТ “Подкрепа” (пред вестник “Стандарт”, 23 април 1997): “Горещо аплодираме тезата за отваряне на досиетата. Въпросът е фундаментален, защото с него се спекулира твърде много. Най-лесно в тази държава е да наплюеш някого, а той под никаква форма да не може да докаже, че е бил оклеветен. Правили сме предложения за методиките, по които досиетата да бъдат извадени. Трябва да се разбере кой е сътрудничил на политическата полиция и кой не е, за да престане въпросът с досиетата да виси като дамоклев меч над главите на хората.”
По наглост този може да бъде сравняван само с Доган. ДС може да се гордее с такива сътрудници! Ако търсите името на Константин Тренчев сред агентите на ДС, няма да го намерите. Негови връстници от Стара Загора твърдят, че истинското му име е Костадин Тренчев! Такова лице има в архивите на ДС.
· Петър Дертлиев, председател на БСДП, пред в.”Демокрация” от 22.05.1997: ”Аз съм бил, съм и ще бъда за отварянето на досиетата. Този, който разполага с досието на пречупения човек, който може би не е желал да стане доносник, но се е предал, може да го управлява. Голямата тактическа маневра, която направи именно Държавна сигурност, бе чрез разни вестничета , като “Ранно утро” и други, да изкара всеки един за свой агент, за да потънат истинските доносници в тази огромна маса, да не се види индивидуалният мръсник. Само така можем да си обясним как агентът Николай (Георги Марков, бел. моя) можа да се издигне до конституционен съдия, как доказани агенти могат да бъдат ръководители на фондации, как стават депутати сега. Как може един владика в името Божие да говори за морал и нравственост, а да бъде платен агент.”
Цитираният поборник за демокрация е обиколил, според думите му, “комунистическите затвори на София, Плевен, Пазарджик, Варна, Белене Пловдив и Кюстендил”. Отвсякъде е излизал жив (Какъв късметлия!) и му останало време да практикува лекарската си професия (Какъв късметлия наистина!). За да се вкара в СДС, още на 7 декември 1989 най-голямата партия в движението като нейн председател и за да я напусне барабар с партията си след по-малко от две години. Обиден, че един председател на сегашна фондация беше предпочетен от БКП за президент преди него. (Ужасни каръци сме ние седесарите!)
· Няколко думи за споменатия от Дертлиев Владика и още няколко думи за Другия владика, който не е споменат от Дертлиев.
В.”Труд” от 29 юни 1997 година: “С бившия държавен глава Тодор Живков разговаря Лилия Христовска:
Въпрос: Г-н Живков, онзи ден вицепремиерът Веселин Методиев показа решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1971г., под което стои и вашият подпис. Според документа Политбюро е дало благословия сегашният патриарх Максим да бъде избран за глава на църквата. Вашият коментар? (Мое допълнение: Решението е А №145 от 8 март 1971. Самият Максим е избран на 4 юли същата година. “Чак през юли”, както казва прокурор Славчо Кържев по аналогичен случай.)
Отговор: “Не го помня това решение. Но и да е взето, то е за поддръжка, а не за избор на всяка цена на Максим за патриарх. Това решение въобще не е пращано до свещениците, които са го избирали. То не е било задължително.
(Аз: Съвсем резонно е да се попита “след като Писмото не е изпращано до свещениците” защо тогава Политбюро изобщо е взело такова решение. Госпожа Христовска обаче задава друг въпрос.)
Въпрос: Твърди се, че по ваше време църквата не е била зачитана и че комунистическото управление й се е месило в работата.
Отговор: Абсолютно не е вярно. …
Въпрос: А какви са вашите впечатления от дядо Максим?
Отговор: Честен човек, отстоява си мнението. Но в конфликти не сме влизали, тъй като въпросите, които сме разглеждали, са намирали решения.
Въпрос: А познавате ли дядо Пимен?
Отговор: Не, много съжалявам, че не го познавам. Четох, че бил сътрудник на Държавна сигурност. Е, за това решение не е имало. Той доброволно се е съгласил да служи на идеала.
Въпрос: Какво мислите за отварянето на досиетата?
Отговор: Това ли беше най-важната задача на правителството сега? При тази сложна ситуация в България? Като отворят досиетата, питам, как органите за сигурност ще събират информация, като си разсекретяват агентурата. По цял свят тия органи работят и пазят сътрудниците си. А не знам дали ви е е ясно, но ние навремето забранихме органите да вербуват членове на БКП за сътрудници.
Въпрос: Твърди се, че не е било нужно, защото се е подразбирало, че те и без това сътрудничат на ДС.
Отговор: Защо се заблуждавате, бе? Това не е вярно. Абсолютно. Това е измислица с днешна дата. Но главното е да се види на кого са служили тия хора, които сега ще разобличават като досносници. Те са служили на тази България, която днеска се разсипва.”
Мисля, че стана ясно, мои сънародници – Партийните членове са изграждали тази държава и това им е било основната дейност. За друго са нямали време. А за да научават кой къде саботира, са използвали непартийни членове като доносници. И сега са против разобличаването им.
· Бившият служител на III отдел на Шесто управление на ДС Бончо Асенов (по официални данни на в.”Континент”-12.04.1997 – “от 1970 до 1981”), който в момента е Директор на Дирекцията по вероизповеданията, каза: “Проблемът на църквата е нейното единство, а не кой е бил агент. Смешно е да се мисли, че ровенето в досиетата е пътят към единение.”
Ще обърна вниманието ви на един зашеметяващ факт: 4 дни след това изказване на агента Бончо Асенов лидерът на ОДС Иван Костов казва същите думи пред владиците Дометиан и Неофит, които са дошли да го питат на крака на “Раковски” 134: “Глупава идея е да се вадят досиета и на тази основа да се търси единство на БПЦ. Пошла идея за всеки вярващ човек. Това не е духовният начин за обединение на духовенството.” (Прочетено в “Демокрация” от 22 март 1997).
Тия двамата са били на един и същи инструктаж! Пак да припомня: “По време на 17-годишната си работа в 6-то управление на ДС Бончо Асенов е вербувал информатори из средата на духовниците.” – точен цитат от ”Стандарт”, 18 март 1997г.
· Николай Добрев, зам. председател на БСП на пресконференция в Смолян: “Краен противник съм на отварянето на досиетата. Не защото се страхувам, че аз, моите близки, членовете на ПГ на БСП или пък дейци, свързани с партията, ще бъдат поставени в неудобно положение в обществото. С отварянето на досиетата няма да се реши нищо. Сега интересите на сигурността на страната – външна и вътрешна, са такива, че досиетата не трябва да се отварят.” (вестник ”Стандарт”, 27 май 1997)
· Пак Николай Добрев, месец по-късно в “24 часа”, разсъждавайки отново върху досиетата, нагло подменя комунистическите политически доносници (които провалиха и продължават да провалят бъдещето на България) с внедрени хора от полицията в криминалните среди (които безусловно заслужават уважението на българите): “Аз никога няма да сътруднича нито на криминалната, нито на икономическата полиция, нито на службите за сигурност, ако знам, че един ден моето дело ще бъде отворено. Първото последствие от това е, че негласният апарат ще се свие, желанието на хората да сътрудничат на МВР ще секне. … Някои се опитват да докажат сега, че дългата ръка на бившите хора от спец службите манипулира политическия и икономическия живот в страната. Сигурно има такива изолирани случаи. …”
Какъвто е Тато, такива са и синовете му. Такива са и внуците техни. Проблемът на останалите българи е, че ТЕЗИ още не са изритани от управлението на България.
Е, как да стане реалност мечтата ни България да бъде извадена от Шенгенския списък?
Вече осма година НИЕ стоим пред отворилите се води на морето, което ни разделяше от истинския Свят. Чакаме, защото ни е страх от надвисналите от двете страни на тесния провлак водни грамади? Чакаме, защото се страхуваме да отнесем в бъдещето си нашето минало? Чакаме, защото оттатък ни чака 40 години бродене из пустинята, а от тази страна сме свикнали? Чакаме, защото се правим на бабаити? Чакаме, защото господ е българин? Чакаме, защото така е решила еволюцията – оттатък не й трябват страхливи народи? Чакаме, защото сме повече “египтяни” по душа, а не “евреи”?
Чакаме – да се затвори проходът по дъното на морето. Чакаме да се затвори порталът на времето. До? – до следващия шанс, до следващото “освобождение”, до следващите жертви. Надявайки се, че няма да са преки наши потомци. Забравяйки, че ще са от нашия народ.
Намирам в “Демокрация” (18 август 1997) официална информация: “Законът за досиетата ща бъде разработван под ръководството на Христо Бисеров, съобщи вчера премиерът Иван Костов. Идеите за Закона ще разработва Комисията по национална сигурност в Парламента, а Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция ще напише текстовете. В дискусия ще се реши дали законът ще забранява на бившите агенти на ДС да заемат определени постове в държавата.”
Датата е вече, погледнете – 18 юни 1997! Новите “господари” не искат, пардон – няма да могат, да сменят старите си “слуги”. Старите комунисти - бащи и тъстове – са живи и не дават.
Лято е – има толкова още много зелена трева по ливадите!
ДОСИЕТАТА КАТО ОСНОВЕН ИНСТРУМЕНТ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ПАРТИИ И ДЪРЖАВА
Осем пълни години вече досиетата са най-голямата тайна на държавата. И техният призрак се появява винаги, когато властта на комунистите се заклати.
Какво представляват досиетата?
Според мен напълно погрешно е под досиета да се разбират само папки, пълни с доноси кой, къде, какво, за кого, е казал нещо. Както и под доносници да се разбират само непартийни членове, писали за колеги, приятели и близки, нещо си в определен момент. И на всичкото отгоре съм абсолютно убеден, че такива, заблуждения да ги наречем, се разпространяват сред обществото съвсем съзнателно от медиите.
От всички медии БЕЗ НИКАКВО ИЗКЛЮЧЕНИЕ!
Защо? Отговорът ми следва.
Досие е всичко записано на някакъв носител и прибрано с цел да бъде използвано СЛЕД ВРЕМЕ СРЕЩУ човека за когото се отнася тази информация. Големите букви подчертават, че досието е информация за “мръсотията” човешка и че то се пази в тайна, иначе престава да е инструмент за влияние срещу личността. В този смисъл томовете на Иван Вазов не са негово досие, а творчеството му. И моите записани наблюдения не са досиета, защото са публикувана частица от историята на България. В този смисъл запазените херметически затворени буркани, намерени в хранилищата на ЩАЗИ след 1989-та, съдържащи телесните миризми на дисиденти, са паракселанс досиета.
Колкото е по-тоталитарна една държава, толкова повече досиета тя завежда. Програмата й максимум е “досие за всеки поданик”. И Демокрацията не изключва направата на досиета. Но заложената въртележка на различни партии във властта прави много по-сложна изработката им и изключително сложен въпросът със съхраняването им, т.е. използването им.
Доносник е всеки, който има отношение към изготвянето и използването на досиета. Доносник е онзи, който поръчва досието, който го създава, който го съхранява и който го използва като средство за натиск. От тези четири групи участници най-малко виновни са събирачите на информация за досиетата, те само слухтят и снасят. Най-виновен е използвачът на досието, защото той насилва шпионирания, манипулирайки в своя полза неговите постъпки, без да е Съд и да има тези права.
В България вече 8,…10,…20 години абсолютно умишлено се говори и пише за досиетата само като за някакви папки в които непартийни членове преди Десети ноември, а след тази дата стремящи се за власт кариеристи, са писали. Оттук следва само един извод – че “архивите са живи”! И “архиваторите” също, при това с властта да скриват от обществото истинските досиета и своята същност. Това означава,че обществото ни изобщо не е демократично. Че истинската власт в България и сега се държи от комунисти! (Нали не си мислите, че други, освен деветосептемврийските българоруски комунисти, са имали възможност да поръчват, създават и използват досиета!)
Виждате ли, драги читатели – откъдето и да тръгнем, все до този извод стигаме!
Оттук следват още по-зашеметяващи неща.
- Например, че държавата на Тодор Живков по нищо, поне съществено, не се отличава от държавата на Петър Стоянов! Да изчакаме времето на Петър Стоянов ще кажете, той все пак не е навършил една година президентстване. Ами, какво да кажа? Чакайте като искате. По-лесно е да отворите края на този том и да видите какво ще се е променило за целия 4-годишен мандат на Стоянов.
- Или пък, че Иван Костов е новият Андрей Луканов! Ще кажете пак – не е вярно. Ами… добре.
Не откривам топлата вода, но обръщам вниманието ви на няколко нейни особености.
- Не може да е вярно, че досиетата са прочистени. Това означава някакъв вид отказ от използването на създадените вече досиета. Нима вярвате,че нашите комунисти са способни на такъв човешки подвиг? На колко сте години? Помните ли един самолет, който излетя от летище София по време на националната стачка на “Подкрепа” през зимата на 1990-та? - В посока Москва бяха отнесени, прибрани на сигурно!, най-важните досиета. Помните ли, когато през 1991г. обвиняваха ген.Атанас Семерджиев за изгаряне и унищожаване на голяма част от досиетата, как свенливо, под сурдинка, си признаха, че преди изгарянето им, досиетата били микрофилмирани и прибрани в някакъв склад на гара Искър?
Помните ли? Помните ли… Ще запомните ли?…
- Ако е вярно, че досиетата не бива да бъдат отваряни, защото съдържат държавна тайна, попитайте за коя държава става дума? Защото, ако е за демократична България, каква нейна тайна може да лежи във времето на комунистическа България?
- Ако ви твърдят, че досиетата не бива да бъдат отваряни, защото ще се осветлят действащи агенти, това вече е прекалено. Съвсем нагло и безсрамно създателите и използвачите на досиета на комунистическа България се “кълнат” в демократична република България.
Тези три твърдения, дори и да бъдат оборени, не могат да решат ОСНОВНИЯ ПРОБЛЕМ – осем милиона българи биват систематично, целенасочено, нагло принуждавани да загубят вяра, че нещо ново се е случило след 1989 година, че Старото си е отишло и е дошло Новото. Лицата може и да са се сменили, но Старата комунистическа идея е жива и се надява да оживее. “Ново начало” ли? - Няма принципна разлика, ако нашите досиета са прибрани не от комунисти, а от пребоядисани комунисти, и пак се използват за натиск върху свободата сами да решаваме делата си в наша собствена полза.
Тагове:
Струва ми се, ама много съм скромен, че е по-добре някой предварително да ти каже, да ти предаде своя опит в отговора на тези 3 въпроса. Защо трябва всеки да почва сам, отначало? До къде ще стигнем така - не до морето, а до околовръстния път!
Точно в тази връзка. Току що прочетох един постинг на svetlantonev "Прозрение 190". Там има 5 общочовешки мисли, някои чудесни - напр. втората, някои по-глупави - напр. четвъртата. Но аз протестирам, че липсва отношението на блогъра: харесва ли му смисъла на мислите; кои би препоръчал на младите да следват; или да не следват. Без такъв коментар написаното не е урок, а есе.
ТАКА не се води спор, другарю kossef. Но "от гърнето може да изтече само онова, което има в него".
