Постинг
02.06.2012 16:09 -
Благодаря ти, Камен Донев, че те има!
Автор: aliya
Категория: Изкуство
Прочетен: 2266 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.06.2012 16:17
Прочетен: 2266 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 02.06.2012 16:17
Благодаря ти, Камен Донев, че те има!
И за това, че твориш изкуство за онзи, истинския живот - живота на обикновения човек.
Толкова героизъм се иска днес, за да го има обикновения човек - онзи, който няма нужда от медийни изяви, за да бъде; нито има нужда от светлината на прожекторите, за да блесне - защото знае, че животът не е шоу сцена, нито политическа арена, а е всекидневие. Миг за мига, дъх за дъха, душа за душата!
Преседнаха ни и ни загорчаха на гърлото всички тези политически празнословия, и перчещи се пауни пред екрана, и нагли лицемери, криещи погледа си зад горделивото пренебрежение и заучените добре отработени фрази на нищо неказването.
Но ние мълчим и продължават да ни заливат медиите с мътната вода на политици, и с криминални герои на килограм, осмелили се да размътят и без това мътната вода на същите тези бизнес политици.
"За това са медиите, - самодоволно ми отговори един наш самодоволен професор - философ с уклон към богословието, - да пишат за политиците и политиката, а не за обикновените хора. За обикновените хора да пишат писателите, - заключи професорът и посочи снизходително с глава към един млад човек, писател, в дъното на залата. - Аз не искам да слушам медиите за друго освен за политиката и нейните новини!"
Като че ли животът е на политиците и от политиците поднебесен дар! Като че ли няма да си отворим очите сутрин, ако не чуем поредният политик поредно да се изказва на ранина за поредните избори на избраните.
Като че ли в този свят няма обикновени хора, с обикновени професии, с обикновени семейства, с обикновени деца, с обикновени проблеми и скърби, и радости и щастливи мигове.
И все пак тези хора са тук и на тях се крепи животът.
И е толкова хубаво да ги видиш изобразени с любов и проникновено разбиране, със смях и тъга в пиесите на Камен Донев.
Хората на България! Тези, на които нищо човешко не им е чуждо, но чиито сърца, каквото и да се случва с тях, винаги са пълни с обич - и към своето дете, и към детето на съседа, и към болките на съседа, и към приятелите, и към брачната половинка, и към възрастните родители. Обикновените хора на обикновената любов в сърцата!
На тези именно хора Камен Донев благодари в пиесата си Почивен ден - за това, че ги има и че са това, което са - всеки един от тях поотделно.
Благодаря ти, че си това, което си, българино - сякаш ни казва Камен Донев! И че те има!
И за това, че твориш изкуство за онзи, истинския живот - живота на обикновения човек.
Толкова героизъм се иска днес, за да го има обикновения човек - онзи, който няма нужда от медийни изяви, за да бъде; нито има нужда от светлината на прожекторите, за да блесне - защото знае, че животът не е шоу сцена, нито политическа арена, а е всекидневие. Миг за мига, дъх за дъха, душа за душата!
Преседнаха ни и ни загорчаха на гърлото всички тези политически празнословия, и перчещи се пауни пред екрана, и нагли лицемери, криещи погледа си зад горделивото пренебрежение и заучените добре отработени фрази на нищо неказването.
Но ние мълчим и продължават да ни заливат медиите с мътната вода на политици, и с криминални герои на килограм, осмелили се да размътят и без това мътната вода на същите тези бизнес политици.
"За това са медиите, - самодоволно ми отговори един наш самодоволен професор - философ с уклон към богословието, - да пишат за политиците и политиката, а не за обикновените хора. За обикновените хора да пишат писателите, - заключи професорът и посочи снизходително с глава към един млад човек, писател, в дъното на залата. - Аз не искам да слушам медиите за друго освен за политиката и нейните новини!"
Като че ли животът е на политиците и от политиците поднебесен дар! Като че ли няма да си отворим очите сутрин, ако не чуем поредният политик поредно да се изказва на ранина за поредните избори на избраните.
Като че ли в този свят няма обикновени хора, с обикновени професии, с обикновени семейства, с обикновени деца, с обикновени проблеми и скърби, и радости и щастливи мигове.
И все пак тези хора са тук и на тях се крепи животът.
И е толкова хубаво да ги видиш изобразени с любов и проникновено разбиране, със смях и тъга в пиесите на Камен Донев.
Хората на България! Тези, на които нищо човешко не им е чуждо, но чиито сърца, каквото и да се случва с тях, винаги са пълни с обич - и към своето дете, и към детето на съседа, и към болките на съседа, и към приятелите, и към брачната половинка, и към възрастните родители. Обикновените хора на обикновената любов в сърцата!
На тези именно хора Камен Донев благодари в пиесата си Почивен ден - за това, че ги има и че са това, което са - всеки един от тях поотделно.
Благодаря ти, че си това, което си, българино - сякаш ни казва Камен Донев! И че те има!
Вълнообразно
Протестът – будилник на заспалия българи...
За времето и нещата......
Бедността не е намаляване на притежаният...
За времето и нещата......
Бедността не е намаляване на притежаният...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
