Друга много съществена пречка за общуване с Бога в ежедневието изненадващо се оказаха съвременните комуникации. Модерният човек е дотолкова обсебен от стремежа си да овладее все по-нови и по-смайващи технически и технологични комуникационни джаджи, че не му остава време да общува на живо дори с най-близкото си човешко обкръжение. Какво да говорим тогава за някакво стойностно общуване с Бога.
Сигурно знаете афоризма, че живота е онова, което се случва, докато ние правим планове. В случая животът ще е онова, което се случва, докато се взираме в екрана на новата си джаджа за информация и комуникации.
Иначе казано, след като науката най-сетне става все по-малко противопоставена на вярата в Отеца ни, сега тази работа я вършат всички онези играчки за големи и малки, които можем да прикачим към облачното пространство на Интернет. Даже маниаците вече говорят като виц, че Господ може и да ни е отнел безсмъртието, но пък сега всичко наше, което изпратим в облачното виртуално пространство, остава там завинаги като част от безсмъртието на нашата душа…
Може да сте сигурни: Господ се смее.
Това ми напомня за индианците, които ужасно се страхували да ги снимат, за да не откраднат духа в телата им върху фотографската плака.
По същия начин стотици милиони човеци от нашата планета Земя с неистова страст си правят селфи или пък се фотографират с известни личности (идоли) или с приятели и мигновено след това изпращат тези снимки в социалните мрежи в така нареченото виртуално пространство. Сякаш ако си направиш 100 милиона снимки, това ще ти гарантира, че безсмъртната ти душа се преселва в информационния облак.
Господ се забавлява.
Звучи дори някак поетично (душата ти да се пресели във виртуален облак), но същевременно си все още в реалния живот. А това е доста объркващо.
Точно толкова объркващо, колкото уплашен индианец пред старовремските големи фотографски камери със стъклени плаки.
Защо?
Защото броят на снимките в социалните мрежи е един доста прецизен измерител на суетността ни. А също и на излишъка от свободно време.
В действителност, и милиард снимки да си направиш, тези снимки попадат на носители, които са равнозначни на обикновена флаш памет. Това, че снимките ти могат да попаднат в паметта на 1 милион различни сървъри или в една голяма флашка, няма нищо общо с безсмъртната ти душа, която ти е дадена от Господ и която е неделима част от Господ. Защото накрая, когато физическото ти тяло се превърне в онова, от което е създадено (в пръст или пепел), тази божествена частица ще се завърне при Отеца ни.
Но тази частица от Светия Дух ще бъде обогатена с нашето собствено съзнание.
Евентуално.
Дори да възпроизведеш мозъчните си вълни на 10 милиарда файла, това няма да затвори божествената ти душа във флаш памет. Дори когато Светият дух е още в тялото ни, той не е затворен реално във физическото ни тяло. Този Дух е свободен и човешката ни плът не е в състояние да го затвори като в капан.
Но Божията частица у нас може да бъде игнорирана.
Да си представим един обичаен ден на маниака по комуникации, каквито са повечето от нас. Още не сме си измили очите след сън и вече изпитваме потребност да включим телевизора, да хвърлим поглед на по-важните новини чрез сайтовете в Интернета, да надникнем в любимата социална мрежа или да натиснем бутона на радиото в колата на път за работа или към училище. Няма лошо в това да искаш да си добре информиран, когато това се счита за престижно.
Но нали се досещате, че цялата тази информационна вихрушка е връхлитащ ни всекидневно и безспирно шум в пряката ни линия с Господ?
Много силен страничен шум.
Паразитен шум, според техническата терминология.
Нали се досещате колко мощно промиват мозъците ни по всички възможни канали? С главната цел да ни превърнат в перфектните потребители на стоки и услуги. Защото наскоро се разбра, че информационните облаци имат за същинска цел да събират информация за теб и приятелите ти, за да се знаят вкуса и предпочитанията ти, да ти направят потребителски профил и когато им потрябваш за някакви политически избори или търговски кампании, да ти подадат подходящото виртуално „хапче“.
Господ се смее.
Когато и след работа минеш през поредния сериал и неизбежните инжекции реклами, през късните новини и последните среднощни поствания и лайквания в социалните мрежи, в просъница понякога ти се случва да осъзнаеш, че и днешният ти ден е минал без да си говорил с Господ. Макар да имаш толкова неща, които би искал да му кажеш.
Но главата ти вече е препълнена с информация. Дори не можеш да си спомниш какво си искал да споделиш със своя Отец и за какво трябва спешно да го помолиш.
Иронията е, че Господ ни е дал многото канали за информация и комуникация с другите хора, за да можем максимално бързо и лесно да се информираме, а след това да ни остане достатъчно време да си общуваме с Него и да се самоусъвършенстваме като Го опознаваме. Ирония е, нали?
Но аз вярвам в интелигентността на огромното мнозинство от човеците. Вероятно един ден хората ще откажат да бъдат виртуални опитни мишки.
Господ знае, че ще се случи.
Разумът ще се пребори с магията на технологичните и технически джаджи, с достъпа ни до информационните канали и социалните мрежи и ще свие времето на използването им до полезния минимум. Вярвам, че с помъдряването си човеците ще се организират така, че да имат по-често „прозорци“ за отваряне на прекия канал в общуване с Отеца си.
Но Господ отново оставя правото да избираш.
Не да нямаш какво да правиш и затова да Го търсиш, а да имаш възможността и съблазните за десетки и стотици интересни занимания, комуникации и забавления и въпреки това да изпиташ нужда лично и интимно да си общуваш с Него.
Като с подкрепящ те безрезервно родител и като с най-искрен и доверен приятел.
Само тогава общуването ще е пълноценно.
А и как може някой да се чувства самотен, ако има прякото общуване с Бога?
Точно така иска Отецът ни да си общува с нас.
Без технически и технологични пособия, напълно освободени от застрашително заливащата ни информация и пропаганда на катадневната човешка суета и злоба.
Защото онова, което ни зарива и ни пречи понякога да мислим, е пропаганда на нечия суета или цели да провокира собствената ни суетност. Или още по-лошо, да провокира гняв и омраза срещу ближните ни.
Когато стигнем до полезния минимум, тогава средствата за информиране и комуникации ще заработят изцяло в полза на нашия Отец.
Вече изяснихме, че няма друг косвен начин да обикнеш Господа, освен като опознаеш Сътворението и делата му в развитие. А има ли по-бърз начин за това от светкавичната скорост на съвременните средства за достъп до информация. Днес в информационното пространство можеш да намериш както Стария завет, така и Новия завет. Можеш да намериш и Корана, преведен на твоя език.
Същевременно учените правят всичко възможно техните теории и хипотези за Вселената да достигнат до максимално голям брой хора. И, което е много важно, те се стараят да обясняват науката по един достъпен за средно интелигентния човек начин.
Казано с други думи, ако човек поиска, той може в рамките на седмица или две да получи и много специализирана информация, която да му открие неподозирани страни на Божието творение. Защото, нека бъдем изцяло коректни, Сътворението е не само космическите обекти и механизмите на тяхното закачане в съответните групи, но и целите животински и растителни царства, а и самото човечество.
Информацията тук е в такова изобилие, че човек трябва специално да се обучава как да избере най-подходящата и най-достоверната.
Вярно, често ще достигате и до неизбежното ограничение. Едно или друго от Божиите чудеса все още не са изучени достатъчно и просто няма обяснение на дадено проявление на Създателя. Но пък тогава просто трябва да потърсите подходящите хора, които да ви насочат към поредните тълкувания на Божиите чудеса. А може просто да помолите лично нашия Отец да отвори пътя към Себе си.
При всички случаи, обаче, трябва да сме наясно, че информационните и комуникационни технологии са ни дадени от Господа, за да можем да Го опознаваме по лесно и бързо. Защото именно Господ ни е дал първи знания за Сътворението и представата за относителността на всичко като практика. Господ е намерил много специфични форми и начини да общува с нас още от времената на Авраам, та през Моисей, че до Исус и Мохамед. Тоест, откриването на подходящите канали за информация и комуникация са били винаги една от многобройните му задачи.
За хората, които не свързват по никакъв начин чудесата на своя смартфон или таблет с нашия Създател, ние имаме голяма новина, ако разбирате какво искам да кажа.
Защото всички технически и технологични джаджи, виртуални облаци, информационни масиви и комуникационните линии са всъщност част от Сътворението.
Защото Бог продължава да твори и в почивния си Седми ден и то главно, за да ни създаде повече удобства и комфорт на планетата Земя.
Често съм се опитвал да разбера накъде всъщност ни води нашият Отец в сферата на комуникационните технологии. И, честно казано, винаги съм изненадан от отговора.
Цялата логика на развитието подсказва, че Той иска да стигнем до варианти, при които виртуалните образи, които се появяват в нашето съзнание когато мислим за нещо, когато творим нещо или когато се молим на Отца ни за това нещо, да се прехвърлят мигновено върху информационните носители на бъдещите свързани с мозъка ни джаджи.
Логично е. Както вече споменах, Той предпочита да си общува с нас чрез тези образи в действия, които напомнят на холографски образи. Това ще бъде и най-краткият и най-скоростен път за общуване в социалните мрежи и между индивидите изобщо. А и най-ефективният способ да използваме силата на мозъка си за да творим.
По този начин нашият Отец иска да ни научи да творим чрез неговите методи и размах. Той иска да ни приближи до Себе Си. Но за да го постигнем, явно ще трябва да усвоим добре възможностите на джаджите и да ги усъвършенстваме дотам, че с мисловния образ да създаваме видим за останалите хора виртуален обект. А това ще е наистина върхова технология за комуникация и за творчество в полза на човека.
Научим ли се да търсим холограмното мислене, вероятно ще открием и възможността за използване на невидимите енергии и материя за пренасяне на тези мисли- образи през пространството до други хора, както всъщност става при общуването ни с нашия Отец чрез заселената в нас частица от Свети Дух.
Изненадващо, нали?
Но пък е някак успокоително да знаем, че има бъдеще и след безкрайното усъвършенстване на междучовешките комуникации. Бъдеще, което ни води към края на тези иновативни, но и бързо остаряващи технологии.
Та в този смисъл, Моят Господ не може да бъде против джаджите за комуникация и информиране. Напротив, Той ни ги е дал, за да ни приближи до Себе си, да ни научи да творим като Него, а после да проумеем, че когато ни е създават, Той е заложил у нас уникални способности, които накрая ще направят джаджите излишни.
Тоест, пътят на технологичните джаджи е заобиколен и затова по-дълъг.
Но и този път ще ни доведе до същото място.
До нашия Отец и Господ.
Вярвайте в това!
