Постинг
13.11.2012 08:19 -
Битката за душите ни – защо е толкова опасен отец Николай Пловдивски
Автор: aliya
Категория: Новини
Прочетен: 2988 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.11.2012 09:19
Прочетен: 2988 Коментари: 0 Гласове:
6
Последна промяна: 13.11.2012 09:19
Толкова медийна помия изляха тези дни медиите върху духовниците ни родни, че всичко наоколо опръскаха с гореща клокочеща жлъч! Такава организирана ненавист Българската ни църква не познава от времето на турското робство – когато на българските духовници не се позволяваше да служат на Бога в извисяващи се църкви, а само във вкопани в земята дупки. Дори в комунистическо време Църквата не бе така явно и безогледно оплювана, осмивана, отричана в медиите.
Днес обаче антицърковната медийна истерия няма равна на себе си по падение и преднамерена злост.
И всичко това само заради един човек – отец Николай, Митрополит Пловдивски.
С какво отецът толкова много разлая кучетата и уплаши техните хранители!? Защо не остана медия – телевизионна, печатна, електронна, нито журналист по тази земя българска, нито интелектуалец модерно списващ с „мирянски“ уклони, който да не залае отеца?
Какъв грях толкова свърши отецът, каква непростима постъпка от гледна точка на българската интелектуализирана медия допусна православният отец?
Та нали всичко, което отец Николай Пловдивски каза по време на своите искрени проповеди бе да защити нас, българите, мъжете, жените и децата ни, от законови посегателства върху човешкото ни и християнско достойнство. Като открито се обяви отецът срещу узаконяването на сурогатното „майчинство“ и гей парадирането, както и срещу вмешателството на държавните институции в правата на родителите. И обяви античовешкият характер на явления като сурогатството, гейството и отнемането на децата от родителите им в полза на държавните институции. Отец Николай още веднъж припомни на нашите политици, че християнските добродетели изключват посегателството върху човешкото ни естество и вродена същност, както и посегателството върху свещената връзка майка – дете.
Подобни сурогатни закони отецът нарече „защита на частни интереси, не на интересите на държавата и хората“!
Но послушаха ли го нашите политици!? Законът за сурогатството бе приет, гей парадирането, подкрепено с много пари и посланическо присъствие, продължи да марширува по улиците ни, проекто-законът за узаконяване принадлежността на детето към държавните институции продължи да бъде придвижван напред, законът за образованието чрез задължителните държавни институции, но не и съгласно свободната воля на родителите, бе вече приет на първо четене.
Гласът и на Отец Николай Пловдивски, и на Българската православна църква по тези важни човешки и семейни въпроси не бе чут и остана глас в пустиня. Пренебрегнати бяха и основните християнски добродетели на християнското семейство и неговите деца. На призива на отец Николай за осъзнаване на връзката ни със Създателя, Всеблагия и Всемилостивия и на дареното ни от Него човешко естество, медиите отвърнаха с шоу развлекателни програми и жълти новини, вместо към Бог, медиите ни поведоха към Големия Брат (Big Brother), вместо да оставят думите на отеца да ни будят, медиите ги заглушиха със задружна канонада на повсевместното отричане. Ожесточеният кучешки лай срещу Отеца и Църквата не престана, а дори точно обратното – усилва се с всеки изминал ден.
Кой има интерес да разпалва тази антицърковна истерия у нас!?
Свършиха ли се проблемите в България, та погнахме отците си!? Нима получиха майките на България полагащата им се грижа да гледат децата си!? Нима получиха старите хора изработеното си възнаграждение за спокойни старини!? Получи ли българският бизнес така необходимата глътка въздух без данъчни увеличения, за да премине през икономическата криза на цар Монопол без да падне в нея!?
Всички свои проблеми ли реши България, че се захвана да ругае отците ни духовни!?
Българската православна църква никога не е имала право на икономически решения в рамките на политиката на държавата и не се издържа от данъците на хората. Ама колите й били много, ама часовниците й били Ролекс (е вярно, фалшиви, не оригинални), ама църквите били с тапети (защото за иконопис вече няма средства), и прочие и прочие дребнави, злобни, заядливи претенции от страна на наричащите себе си „миряни“. И забравят тези „миряни“, че Църквата се издържа от даренията на хората, не от задължителните и постоянно увеличавани данъци. И че колите на отците са доброволно дарени от християни, които обичат своята Църква и имат възможност да я дарят. Но дори и за тези, които нямат дарения за Църквата, нейните храмове пак са с отворени врати и нейните отци пак служат с блага дума. Или искат някои „добродетели“ на църквата ни отново да я низвергнат в дупки и паланки, а отците ни голи и боси да ходят!? А може отново и пред Народен съд да ги изправим!?
Захванали се да гледат в паницата от подаяния на отците ни, много удобно забравят някои да погледнат в паницата на общия ни държавен ни бюджет – например в огромната сума от над 1 милиард лева, която българските данъкоплатци отделят за репресивната ни система... докато на майките в същото време дават мизерните 35 лева на месец за отглеждане на дете, и повече категорично им отказаха!
Официално политическата власт няма право да се меси в църковните дела съгласно Закона за вероизповеданията. Не обаче и платените политически медии. А и защо да не спретнем едно всенародно антицърковно движение, един вид пролетарска революция в църквата – чрез медии, организиране на групи ‚анти“ отец Николай във Фейсбук, „мирянски“ организирани прояви и конференции!?
БПЦ е отколешен трън в очите на световните кукловоди. С това, че не пожела да се претопи в удобния и комформистки икуменизъм, че не пожела да се глобализира в глобално безразличие спрямо глобалното настъпление срещу човешките същества и установяването на Световно правителство и Световно централизирана Църква. – Все непростими грехове!
Вместо това духовните ни отци, в лицето на отец Николай Пловдивски, излязоха смело напред и заявиха – човешкото същество не е Глобално, не е хомосексуално, не е сурогатно, нито държавна собственост, човешкото същество е Божие творение, свещено и свободно!
Българската християнска православна духовност винаги е била препъни камъка на всички завоеватели и тирани, продължава да ни води към спасение и сега. Битката е за душите ни!
Днес обаче антицърковната медийна истерия няма равна на себе си по падение и преднамерена злост.
И всичко това само заради един човек – отец Николай, Митрополит Пловдивски.
С какво отецът толкова много разлая кучетата и уплаши техните хранители!? Защо не остана медия – телевизионна, печатна, електронна, нито журналист по тази земя българска, нито интелектуалец модерно списващ с „мирянски“ уклони, който да не залае отеца?
Какъв грях толкова свърши отецът, каква непростима постъпка от гледна точка на българската интелектуализирана медия допусна православният отец?
Та нали всичко, което отец Николай Пловдивски каза по време на своите искрени проповеди бе да защити нас, българите, мъжете, жените и децата ни, от законови посегателства върху човешкото ни и християнско достойнство. Като открито се обяви отецът срещу узаконяването на сурогатното „майчинство“ и гей парадирането, както и срещу вмешателството на държавните институции в правата на родителите. И обяви античовешкият характер на явления като сурогатството, гейството и отнемането на децата от родителите им в полза на държавните институции. Отец Николай още веднъж припомни на нашите политици, че християнските добродетели изключват посегателството върху човешкото ни естество и вродена същност, както и посегателството върху свещената връзка майка – дете.
Подобни сурогатни закони отецът нарече „защита на частни интереси, не на интересите на държавата и хората“!
Но послушаха ли го нашите политици!? Законът за сурогатството бе приет, гей парадирането, подкрепено с много пари и посланическо присъствие, продължи да марширува по улиците ни, проекто-законът за узаконяване принадлежността на детето към държавните институции продължи да бъде придвижван напред, законът за образованието чрез задължителните държавни институции, но не и съгласно свободната воля на родителите, бе вече приет на първо четене.
Гласът и на Отец Николай Пловдивски, и на Българската православна църква по тези важни човешки и семейни въпроси не бе чут и остана глас в пустиня. Пренебрегнати бяха и основните християнски добродетели на християнското семейство и неговите деца. На призива на отец Николай за осъзнаване на връзката ни със Създателя, Всеблагия и Всемилостивия и на дареното ни от Него човешко естество, медиите отвърнаха с шоу развлекателни програми и жълти новини, вместо към Бог, медиите ни поведоха към Големия Брат (Big Brother), вместо да оставят думите на отеца да ни будят, медиите ги заглушиха със задружна канонада на повсевместното отричане. Ожесточеният кучешки лай срещу Отеца и Църквата не престана, а дори точно обратното – усилва се с всеки изминал ден.
Кой има интерес да разпалва тази антицърковна истерия у нас!?
Свършиха ли се проблемите в България, та погнахме отците си!? Нима получиха майките на България полагащата им се грижа да гледат децата си!? Нима получиха старите хора изработеното си възнаграждение за спокойни старини!? Получи ли българският бизнес така необходимата глътка въздух без данъчни увеличения, за да премине през икономическата криза на цар Монопол без да падне в нея!?
Всички свои проблеми ли реши България, че се захвана да ругае отците ни духовни!?
Българската православна църква никога не е имала право на икономически решения в рамките на политиката на държавата и не се издържа от данъците на хората. Ама колите й били много, ама часовниците й били Ролекс (е вярно, фалшиви, не оригинални), ама църквите били с тапети (защото за иконопис вече няма средства), и прочие и прочие дребнави, злобни, заядливи претенции от страна на наричащите себе си „миряни“. И забравят тези „миряни“, че Църквата се издържа от даренията на хората, не от задължителните и постоянно увеличавани данъци. И че колите на отците са доброволно дарени от християни, които обичат своята Църква и имат възможност да я дарят. Но дори и за тези, които нямат дарения за Църквата, нейните храмове пак са с отворени врати и нейните отци пак служат с блага дума. Или искат някои „добродетели“ на църквата ни отново да я низвергнат в дупки и паланки, а отците ни голи и боси да ходят!? А може отново и пред Народен съд да ги изправим!?
Захванали се да гледат в паницата от подаяния на отците ни, много удобно забравят някои да погледнат в паницата на общия ни държавен ни бюджет – например в огромната сума от над 1 милиард лева, която българските данъкоплатци отделят за репресивната ни система... докато на майките в същото време дават мизерните 35 лева на месец за отглеждане на дете, и повече категорично им отказаха!
Официално политическата власт няма право да се меси в църковните дела съгласно Закона за вероизповеданията. Не обаче и платените политически медии. А и защо да не спретнем едно всенародно антицърковно движение, един вид пролетарска революция в църквата – чрез медии, организиране на групи ‚анти“ отец Николай във Фейсбук, „мирянски“ организирани прояви и конференции!?
БПЦ е отколешен трън в очите на световните кукловоди. С това, че не пожела да се претопи в удобния и комформистки икуменизъм, че не пожела да се глобализира в глобално безразличие спрямо глобалното настъпление срещу човешките същества и установяването на Световно правителство и Световно централизирана Църква. – Все непростими грехове!
Вместо това духовните ни отци, в лицето на отец Николай Пловдивски, излязоха смело напред и заявиха – човешкото същество не е Глобално, не е хомосексуално, не е сурогатно, нито държавна собственост, човешкото същество е Божие творение, свещено и свободно!
Българската християнска православна духовност винаги е била препъни камъка на всички завоеватели и тирани, продължава да ни води към спасение и сега. Битката е за душите ни!
Тагове:
Вълнообразно
© Водата – под контрола на Световната ба...
Компанията ICGB: Всички основни дейности...
© За привнесените ни празници
Компанията ICGB: Всички основни дейности...
© За привнесените ни празници
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
