И като вятър
и като дим
и като злостната захапка
на ненаситен звяр
и като ключа за счупен катинар
и като охлюва 
поел по дългия си път
и като светкавица в полето
е сарабандата на сърцето.

И като прошка
и като присъда
и като делва шарена
в която са се настанили
радостните капчици душа
и като къща
чийто наемател е тъга
и като зной
и като мраз
и като въпросителна
към всички нас.