Тази година моята майка ми разказа една много интересна история. Отдалечена на цели 70 години от деня, в който се е случила. Не знам защо сега реши да го направи. Може би за нея не е била важна. А може би годините, през които живеехме заедно, са били пълни с всякакви други щуротии, но не и с нещо толкова различно и забавно, което да намери връзката помежду ни. Става въпрос за произхода на нейното име. Майка се казва СТАНКА... Били сме в ситуация, в която у моите деца се поражда изкривено възприятие от информацията, че баба им С  танка.... ...... еди си какво.... Но иде реч за нещо по-различно. Защо е избрано това име на майка ми?! Винаги съм знаела, че е кръстена на нейната баба - баба Станка. И това е логичното обяснение. Но... всъщност нещата са малко по-различни. Т.к. майка е родена 1944 г. - малко след края на ВСВ, та дядо ми - нейният баща, все още е служел някъде из страната. Когато майка се е родила, баба й взима малкото вързопче с новороденото бебе (т.к. родилката не е можела още да излиза), и отива в кметството на с. Крушето - майка е родом оттам. Та отива жената в кметството да запише по официални ред новия човек, който е дошъл на този свят. Всичко е наред до момента, в който чиновникът в кметството я пита как ще се казва бебето?!?! И представете си......... да, да...... да, точно това си представете..... ами никой никога за 9-е месеца бременност на баба ми, а и после след раждането, не е обсъждал темата за името на новороденото. Дори тръгвайки с идеята да го запише в кметството, бабата на майка не се е сетила, че малката си няма име. Сега може би това ви се струва странно, защото всъщност хората (в частност бременните жени) отделят доста време да размишляват върху името на бъдещия си наследник... нищо, че после той или тя е най-често Алекс .... Но тогава годината е била  44-а, една от поредните военни години, майка е родена октомври, което иде де рече, че по времето, когато баба ми е била най-бременна :) , т.е. лятото, е течала усилена кърска работа. Бедни години, през които прехраната и грижите по нея са били на първо място. Кой ще ти мисли име на бебе?! Но да се върна на прабаба ми, бебето в ръцете й и чиновника от кметството на село. Жената се видяла в чудо от неловка ситуация, но буквално не е знаела какво да отговори. Чиновникът й помогнал като я попитал дали ще се грижи за малкото момиченце. Щом утвърдителният отговор долетял, в еди-си кой ред от книгата с жителите на с. Крушето, било вписано новороденото Станка Христова...

62 години по-късно, 8-годишната вече Белослава (дъщеря ми), беше кръстена по не по-малко чудат почин. Принципно беше определена да носи буквичката на баба си Станка, но.. т.к. баба й излезе буквално с танка и тежката артилерия да си разчиства сметките с майка й, т.е. моя милост, аз реших да отвърна с въздушно нападение и да проваля плановете й за инвазия в живота ми. Е, сега отношенията ни са различни, т.к. виждам, че на нейните 70 години, Господ ще отпусне още малко лихва (дай боже да е повече) върху главницата живот, която й е отредил. То това доста добре обрисува и обяснява липсата на смисъл в едни такива единоборства, но нейсе. Ставаше въпрос за дъщеря ми Белослава, която беше кръстена на ............... батко си Константин!  Сега ще попитате как така и какво е общото между двете имена?!?! На пръв поглед комай нищо не ги свързва, но..... ето я тънката нишка, по която бялата слава (Бело Слава - бяла слава) дойде вкъщи. С мъжа ми държахме имената да са български! Ако и да се отвори дискусия доколко Константин е с български произход, аз по-скоро няма да участвам в нея. На второ място, т.к. името на сина ми е дълго и звучи като съставено от 2 думи, то трябваше и сестра му да понесе този товар. На трето място - исках и за нея царско име. Десислава беше в употреба от доста отдавна, така че Белослава влетя в дома ни на бял кон и окъпна от слава.


Всичкото написано по-горе е увертюра към самата същност на този постинг, а той е за днешния ден на св. Анна. И защо аз съм се титуловала с правото да го отбелязвам като мой имен ден, казвайки се Анелия.  Всъщност допреди демокрацията не съм и сънувала, че имам имен ден. Всичко си течеше мирно и тихо с единствения ми личен празник за годината - рождения ми ден. Но по някое време в далечната 93-94 реших, че повече така не бива и че е супер готино да си имам имен ден..... Ден, в който към мен няма насочени никакви очаквания за почерпки или празнуване (защото и никой не подозираш, че имам повод), а само поздравления. И така - разрових се...... вече не помня къде, но ще да е било в интернет, и си избрах един от двата дни, в които се отдава почит към св. Анна ....... то като се размисля, може и да са повече. Дълго търсих връзката между Анелия и Анна и единственото, което заемаше ресурси за мисловен процес в главата ми, беше споменът за съученичката ми от начален курс - Анна. Та тази Анна ми беше сърдита цели 3 години (навремето началния курс беше до 3-и клас) задето моето име е изместило нейното по азбучен ред и аз винаги бях №1 в класа. И досега съм си така - №1, но не в класа, а на всички останали поприща. И други такива дразнения съм предизвиквала у хората...... хм сега като се сетя странно наистина защо. Но ако не се лъжа и брат ми ми се дразнеше задето зодията ми била първа в зодиака, името ми почвало с първата буква от азбуката, в класа си съм била винаги първи номер.... Мда, ама както се казва в една приказка - ранно пиле, рано му режат главата, та и аз така..... рано попаднах в паралелния свят на майчинството, а брат ми още си подсвирква с уста..... Но това е друга тема. А аз търсех връзката между Анна и Анелия.... такава безспорно има описана на доста места в нета. Но моята е малко по-особена и отново е свързана с една любопитна история около избора на име - моето собствено.

Когато се родил брат ми (той е по-голям от мен), майка ми го кръстила на името любимия си ученик - Станислав. По това време майка преподавала български и руски език в Търновско училище. Да...... родена в къщата си на село, но успяла да се измъкне оттам и да завърши университет и да остане в големия град. Та този Станислав бил много умен и майка тайно си мечтаела и брат ми да стане такъв. Сбъдна й се тази мечта и затова сега при всеки телефонен разговор с нея, ми се налага да слушам колко е способен, пък да си вадя изводи за себе си . Но мисълта ми беше друга. Майка се наежила и отказала да кръсти брат ми на свекър си и той поел бремето на живота си под наименованието Станислав. Когато обаче аз съм се родила, нещата по роднински и по-специално по кривата ос снаха-свекърва щели съвсем да се изкривят, та майка кандисала да ме кръсти на баба ми по бащина линия. Съгласила се, ама не съвсем, защото името било така измислено, че носило само буквата на тази ми баба, а като двусъставно в него присъствало цялото име на майката на майка ми ....... ей, котка по гръб не пада, казвам ви. Та така - моето официално заглавие било нагласено до звучното Анна-Мария. Уви, останало си само със звучението..... От общината в Горна Оряховица, където съм родена, отказали да ме кръстят така, защото Анна-Мария било чуждо, а не българско име. Чуждо като чуждо как да е, но със западни корени, а не руски примерно..... И неосъществената в мен Анна-Мария днес се подвизава под чудното Анелия. Свирка си с уста и чака вашите поздравления към нея!!! 

ВЕСЕЛ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ МОМИЧЕТА, КОИТО В ЖИВОТА СИ ЛЕТЯТ НА КРИЛЕТЕ НА ИМЕТО Анна!