(или още веднъж за „Блажени са нищите духом, защото тяхно е Царството небесно”) 

Наскоро в открита християнска дискусия един многоуважаван университетски професор ме обвини, че говоренето ми за духовност и дух е „шекерено”. И как се осмелявам да говоря за духовност, когато толкова много бедни хора по света страдат!? И не духовност е имал предвид Исус, когато казва в Евангелие от Матея /5:3/ „Блажени са нищите духом, защото тяхно е Царството небесно”! В тази негова тъй позната фраза просто ставало дума за бедните и убогите, за нямащите достатъчно, като онези нещастни възрастни жени, които се навъртат около църквата.

Но тогава защо Исус говори точно за нищите ДУХОМ и какво точно е имал предвид? За да си отговорим правдоподобно на този въпрос, трябва да се върнем назад във времето и да видим какво е оригиналното значение на тези думи на арамейски език, езикът, който Исус е говорил. Думите, които той е употребил са „мискину б руху”, като това тяхно звучене се е запазило и днес в съвременния арабски език на Сирия. „Мискину б руху” са онези простосърдечни, непретенциозни и смирени пред Волята Божия хора. Това значение се потвърждава и в следващите блаженства, разкрити от Исус, и най – вече в „Блажени са кротките, защото те ще наследят земята”.

А кои са тези смирени и кротки хора, за които Бог ще разтвори дверите на Царството небесно? Та нали ценностите на днешното забързано време са точно противоположните – вместо смирен, бъди напорист и амбициозен, желай колкото се може повече и наведнъж; и вместо кротък - бъди агресивен и нападателен в стремежа си ти да си първият на опашката за благата на  обществото – пари, власт, престиж, признание.

Тогава защо Христос ни говори тези „шекерени” приказки и дали той знае нещо повече от това, което ние, съвременните хора знаем? А и не само Христос е този, който ни говори за блаженството на Царството Божие, но и всички просветлени човешки същества, стъпвали по нашата хубава земя от древността до днес.

Джелалу-Д-Дийн Руми, суфи мистик, поетът на Бога, говори същата истина в прекрасните си стихове:

„Ако ти трябва купувач, който да ти плати в злато,
нима има по-добър купувач от Бога, О, мое сърце?

Той купува нашата мръсна торба, пълна с вещи,
и в замяна ни дава вътрешна светлина, запалена с Неговото величие.

Той получава разтапящият се лед на това смъртно тяло,
а дава царство приказно извън твоите представи.

Той взима няколко капки сълзи,
и дава духовна пролет толкова прелестна,
че дори захарта ревнува поради нейната сладост.”

- Руми, Maснави, [VI, 879-882; 886-887]

Когато едно човешко същество осъзнае своята неразривна връзка със своя Създател, то няма думи, които да могат да опишат блаженството на това духовно проглеждане. Тогава човек изведнъж разбира, че всичкото злато и богатства на този свят са просто прах, която не може да се сравнява със Създателя, защото няма друга реалност освен Него, Единствения и Неповторимия.

Само хората, които са успели да смирят умовете си с техните вечни стремежи за повече, с алчността за притежания, за постижения, както материални, така и духовни; хората, които са разбрали как да обезсилят вечно ламтящото си его, са тези, които са придобили чистото сърце, за което говори Исус: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога”.  

Когато изпразниш ума си от неговите илюзии, проекции, ламтежи и амбиции, ти се смиряваш и се спускаш в чистото си сърце, където Бог вече те очаква. Само когато ти вече не си, когато старата ти личност и нейните заблуди престанат да съществуват, когато егото ти се разтваря като сутрешна мъгла в първите слънчеви лъчи, само тогава Бог се излива в теб. Но за да се случи това умиране на старата ти личност и повторното ти раждане като истинско и антентично човешко същество , ти трябва да си станал като празен съд, духом смирен и кротък.

Това смирение не е смирението на бедните, нито на богатите, защото и бедните, и богатите могат в еднаква степен да ламтят за притежания. Бедността или богатството са външни белези и повод за повърхностно разделение на хората, на основата на което много кръвопролитни войни и революции познава човешката история. Бог не дели хората на бедни или богати, той е Бог и на бедните, и на богатите. И едните, и другите са в еднаква степен подчинени на Неговата воля, защото Той е този, който дава и взима, който издига или смъква – бедният може да стане богат, а богатият да се събуди беден на следващата сутрин. А и кой може със сигурност да определи къде преминава разделителната граница между бедния и богатия?

Сам Исус казва:

„Ето защо Ви казвам, не се тревожете за своя живот, какво ще ядете или пиете; или за Вашето тяло, какво ще облечете. Нима животът не е по-значим от храната и тялото по-значимо от дрехите? Погледнете птиците в небето; те не сеят нито жънат нито събират сноповете на купи, и въпреки това Вашият небесен баща ги храни. А нима Вие не сте по – ценни от тях?  Кой от Вас, като се тревожи, може да прибави с това дори и един единствен час към своя живот?
... И защо се тревожите за дрехи? Вижте как лилиите в полето растат. Те не работятт и не предат. И въпреки това, казвам Ви, дори и Соломон в цялото му величие не е бил облечен като нито една от тях. Ако този е начинът, по който Бог облича тревата в полето, която днес е тук, а утре вече ще бъде хвърлена в огъня, нима той няма да облече Вас много повече, О Вие, хора с малко вяра? Ето защо не се тревожете, казвайки, "Какво ще ядем?" или "Какво ще пием?" или "Какво ще облечем?" Защото неверниците тичат подир всички тези неща, а Вашият Небесен баща знае, че Вие се нуждаето от тях. Затова търсете първо Неговото царство и Неговата правда и всички тези неща също ще Ви бъдат дадени. Ето защо не се тревожете за утре, а оставете утре да се тревожи за себе си. Всеки отделен ден си има достатъчно свои тревоги."

Не в тревогата за насъщния е блаженството, а в чистото сърце, смирено и кротко, поело по пътя на най-голямото богатство на света – Бог. Защото има ли по-голямо богатство от Него, Всеобхватния, Вседържителя на всичко?! Когато Той Е, нищо друго не е.

И Неговото царство е Царството на Духовността, която, колкото и да пренебрегваме и да се опитваме да забравим, защото, видите ли, не се вписва в програмата с високите цели за постижения, признания и богатства, подир която тичаме до сетния си дъх; всъщност е винаги в нас и ни е вътрешно присъща. Царството небесно вътре в нас е, „и ако кажете, че светилището на Бог е в небесата, то птиците щяха да стигнат там преди Вас. И ако кажете, че то е в морето, то рибите щяха да стигнат там преди Вас. Знайте, че небесния свят е както във Вас, така и извън Вас, и ще познаето това, което е извън Вас чрез това, което е вътре във Вас. Когато намерите Светлината вътре в себе си, Вие ще познаете така, както сте познати. И тогава Вие ще разберете, че сте деца на Живия родител и Вашата съдба е да БЪДЕТЕ, така, както Той Е. Човекът, който не познава себе си, е беден в Дух, защото такъв човек е предизвикал собствената си бедност.”- Исус

Духовността е това умение да се вгледаме в себе си, да се завърнем към себе си, към центъра на Вътрешното си същество, където Царството небесно ни очаква, за да ни разкрие тайнствата и блаженствата си. И тогава няма да делим хората на бедни и богати, просто защото няма да делим хората изобщо, а ще знаем, че ние всички сме Едно и от Единия. Тогава милосърдието и състраданието ще се естествена проява на нашата същност и съпричастност към това, да бъдем човешки същества, чеда на Бога.  Защото всички ние сме негови деца според Христос, "и докато не станем като малките деца, няма да можем да узнаем значението на Живота, защото нашите умове трябва да бъдат изчистени от всички заблуди и фалшификации на този свят, за да можем да бъдем научени на Вечната истина.”

Блажени са хората на Духовността - смирените, кротките, чистите по сърце и миротворците, търсещите Истината, защото тяхно е Царството небесно!

Доста се чудех за насоката на коментара.Християнин съм. Но цитат отХазрат Инайян Хан" Животът е справедлива търговия в която всичко се регулира, когато му е времето.За всичко, което вземете от него, вие рано или късно сте длъжен да заплатите.Някои неща може да заплатите предварително.Някои неща сте длъжни да платите след доставката. А някои, по-късно, когато ще ви бъде представена сметката.

Ако животът беше търговия, то ние, хората, сме вечните длъжници на Бога. Защото как ще му платим за всеки един прекрасен момент от живота си, за дъха си, за децата си, за цялата тази хубост, наречена живот, с която Бог ни е дарил, и която с нищо не сме заслужили!?

когато се дискутират грешни преводи и се изсмукват измислици от пръстите.
Ето БГ превода:
Матей 5:3 Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.

Оригиналния текст на Новия завет е гръцки.
Там думата блажени е {mak-ar'-ee-os}
1) blessed, happy - благословени, щастливи

думата нищите (pto-khos') се превежда като търсещите

думата дух в оригнала е Пневма, което означва Дъх, Дихания, а не Дух.

Така, че правилния превод е:
"Благословени са търсещите Дъхът..."

Тези, които усещат този Дъх знаят за какво говоря.
:)

По - важното е дали ти, Търсещ, знаеш за какво говориш!
А когато говорим за оригинали, нека не забравяме, че оригиналът е самият Исус - всичко останало са негови интерпретации от други хора - както написаното в Евангелията на гръцки, така и твоите фантазии за Дъха, благословените и нищите.

Това е посланието ми към останалите.

Запознайте се с оригинала иначе сте голословна.

Оригиналът е Исус Христос, а с него вече се познаваме - нося го в сърцето си!
А що се отнася до търсенето, жалко е, че вече не си Търсещ! Бог е необятна мистерия и колкото повече търсиш, толкова повече остава за намиране:)

Търговия е грубо казано. Живота е един непрекъснат обмен на енергии. Ние отдаваме и получаваме. Човек трябва да се опита да поддържа един постоянен баланс на отдаването и приемането. Нарушения баланс не води до нищо хубаво.
Не можеме в никакъв случай да бъдеме длъжници на Бог. Всеки от нас, хората, получава това, което заслужава. А един ден изравнителната "сметка" винаги идва за плащане. Ако ние не съумяваме да поддържаме баланса, то ТОЙ го прави.

Ние сме длъжници на Бог за всичко,за всяка наша глътка въздух.Ако Той не ни беше създал,как щяхме за получаваме това,което сме заслужили.

Ние сме създадени с определена цел. Имаме си задача. И тази задача идва Отгоре. Ние даваме от себе си и в замяна на това получаваме. Защо някои хора си отиват преждевременно от този свят? Ами не изпълняват поставените "задачи". Не дават, а искат само да получават. Не спазват писаните и неписани закони. И никой не ги търпи такива безполезни. Никога не трябва да забравяме, че ние сме само изпълнители на Неговата Воля.

А ако някой само дава добро от себе си ,но остава неразбран и не получаваот хората в замяна толкова, колкото дава ,тогава нима ще го посъвествате да спре да дава ,че ще се наруши баланса ?

Ако човек вярва истински в Закона за Баланса, той няма от какво да се страхува. Нека да дава. Колкото повече дава, толкова повече ще получи един ден. Рано или късно Бог ще изравни баланса. Това даване касае само материалните неща. Но тъй като, повечето хора не вярват и не искат да чакат, само даването и не получаването, ги прави нещастни. В такива случаи казвам, че тези хора трябва да се стремят да поддържат баланс.
Но ако става дума за любов, баланса е задължителен. Само така, човек може да бъде щастлив. В една любовна връзка, мъжът и жената са като скачени съдове. Ако става само преливане от единия към другия, много скоро единият съд ще бъде празен. Трябва да има един непрекъснат обмен на енергии между двамата. Само тогава и двамата ще бъдат щастливи.

Истинското даване не е , за да вземеш един ден, та било то и от Бог / и да спазиш Закона за Баланса:)/. Истинското даване е от сърце, даваш, защото ти се дава, защото имаш толкова много в себе си /тук става дума и за любовта/, толкова си пълен с изобилие от любов, благодат, енергия, че искаш да дадеш и да споделиш с другите това, което имаш, което Бог ти е дал /защото всичко е от Него/. Това не е даване, за да получиш, това е даването на Имащия, на Царя, а не на Просяка, който се надява на отплата.

Много правилно ! Човек,който има любов в сърцето си,дава без да очаква отплата.
Нима винаги всичко трябва да правим,като чакаме да ни се връща ?

Аз не съм казал, че трябва да даваш, за да вземеш един ден. Само казвам, че има такъв закон и не е лошо човек да го знае. Човек винаги трябва да дава от сърце и никога да не чака да му бъде върнато. Да дава всичко, което има. Но когато става въпрос за любов между мъж и жена, това не важи. Не може да даваш, без да получаваш.Рано или късно, нищо няма да ти остане и няма повече какво да даваш. В такъв случай идва раздялата. Може ли човек да обича, без да бъде обичан. Няма как. Ако някой каже противното, означава, че или се заблуждава, или се опитва да излъже другите. Едва ли съществува пример от живота за нещо подобно. Може би в книгите...

Щом има такъв Закон за даването и получаването,то той важи с пълна сила във всички наши взаимоотношения.
Законът си е Закон.
Любовта е Любов към всички същества.Независимо дали ни обичат или не ни обичат,ние сме длъжни да даваме и излъчваме Любов.Колкото и да е трудно за разбиране.
Тогава как ще коментирате следната бибилейска мъдрост :Обичай ближния си и врага си ?

В любовта между мъжа и жената не могат да съществуват поставени условия. Даваш любов, защото обичаш и имаш много любов в себе си. Пълен си с любов и тя прелива извън теб, и си доволен, когато другият я приема, и си му благодарен, че я е приел. Ти не обичаш, защото искаш някой друг да ти отвърне с обич, ти обичаш, защото ти самият си обич. Тогава любовта за теб е споделяне с другия, но не е нужда, не е нещо, без което не можеш да живееш, ако другият не ти даде обич в същата мяра. Твоята любов, с която е пълно сърцето ти, ти стига, за да те освети, и да освети целия свят. Тогава любовта между двама души не е любовта на двама просяци, като всеки търси от другия любовта, която му липсва и няма в сърцето си. Тогава любовта между двама души е любов между крале, споделяне на изобилието.

Любовта не може да бъде задължение - нея или я има, или я няма. Има някои неща в живота, които не можеш да направиш по задължение - не можеш да спиш, ако не ти се спи, не можеш да обичаш, ако не ти се обича:)
Любовта е ароматът на съществото ти, разцъфтяването на твоята автентична и истинска същност, на индивидуалността ти, на душата ти.

Това е абсолютната Истина ! Любовта е повече даване, отколкото получавне.Много е егоистично човек винаги да мисли какво ще получи в замяна,и дали ще получи толкова ,колкото е дал.Когато има Истинска любов, то Тя не мисли дали ще получи толкова ,колкото дава.

Да,Любовта не е зъдължение,за тези,които не осъзнават това.
Но за духовно осъзнатите хора,тя е задължение.По скоро духовно извисените хора осъзнават,че всичко в света е Любов.Любов към Бог,и Любов към всичко създадено то Него.И че обичайки Него,ние обичаме всичко сътворено от Него.

Духовно осъзнатото човешко същество се превръща в Любовта; Любовта става неговата същност.

Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за прекрасната насока!
Грабнаха ме думите- "Духовността е вглеждане в себе си...".
Да, аз съм един грешник, който се опита в надпреварата, но не беше за мен, поболях се от притеснения и трудности в общуването с бързащите към печалбата.
Смирих се, оттеглих се при земята, бавно и внимателно се трудех, срещнах се със себе си, подчиних се на природните сезони.
Здравето ми се подобри, семейството ми бе притеснено, но сега се радват на произведеното от мен.
Чувствам се полезен и свободен!
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.

Благодаря Ви за искрените и сърдечни думи.
Сам себе си сте спасили!