Ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик, (Лука 14:26).
Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене. (Матей 10:37)
Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч; защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й. (Матей 10:34,35)

Достатъчен е един бегъл поглед по християнските форумни дискусии, за да види човек много неприемане, дори осъждане и отричане на тези думи на Исус. Неприемане, което показва само  едно – неразбиране.
Едно светло прогледнало за Истината същество като Исус, съществува на друго ниво на разбиране и духовно познание. Ако трябва да го опиша по-образно, ако Исус е на 15-я етаж, обикновеният човек е едва на 1-я. От първия етаж е трудно да си представиш какво с случва на 15-я етаж, най-много можеш да проектираш своите познания за 1-я етаж върху 15-я и да мериш със своя си аршин. Но от това истината няма да ти стане по-ясна, а дори точно обратното.

Духовното познание на Истината на Бога не е онова знание, заимствано от вън, от другите, от книгите (та били те и свещените), натрупана информация, която си складирал в паметта на ума си. И която да използваш, за да блеснеш с начетеност и интелект! Това натрупано и заимствано знание не води до твоята личностна трансформация, до твоето „раждане повторно” (по думите на Исус). Това е знанието на ума, но не и познанието на съществото ти.

Духовното познание е истинското знаене, то е ароматът на съществото ти, на твоята най-вътрешна същност, на душата ти. То е интелигентността, с която се раждаш и която съдържа в себе си мъдростта и прозрението. Интелектът не е интелигентност. Интелектът е повърхностен, от ума ти, той е развит в резултат на натрупана в ума ти информация и знание.

Цената за духовното познание си ти самият, защото за да го придобиеш, ти трябва да се трансформираш, да минеш през метаморфоза или казано с думите на Исус – „да се родиш изново”. Старата ти личност и всички нейни предразсъдъци, вярвания, заблуди, егото ти, всичко, което си натрупал по пътя си през света, трябва да изчезнат завинаги и само тогава на тяхно място да се появи новият човек на истинското духовно знаене - разцъфтяла индивидуалност, свободна и автентична.
Личната опитност на тази трансформация и по-точно ново раждане е различна от целия ти личен опит, който си натрупал досега. При личния опит има непрекъснатост на натрупаната информация в ума ти, докато личната опитност при духовното търсене е разтърсващо и прераждащо съществото ти изживяване, чиито корени са вътре в центъра на съществото ти. Личната опитност е между теб и теб, тя е пътуване навътре. Личният опит е между теб и другите, той е пътуване навън, към другите. 

Когато те приканва да оставиш близките си и да го последваш, Исус говори за много дълбоки мистични тайни, свързани с придобиването на Висшето духовно разбиране на Бог. За да можеш да познаеш Бог, самият ти си залогът. Голословни думи и многословни теории и концепции не ще те отведат на най-важното пътуване в живота ти - това към Бог. Пътуването към Бог винаги минава през центъра на съществото ти, и затова то е всъщност пътуване навътре към себе си, към най-вътрешния център на съществото ти, където е храмът на Бог. Защото Бог има неръкотворен храм и твоята душа е единствено достойна да бъде Божият храм. В нея гори Божията искра, която сам Бог е запалил в теб.
Да си припомниш кой си всъщност, да прогледнеш за истинското си същество е задача нелека и много болезнена. Това е пътуване навътре към неизвестното, плашещото и изисква всичките ти сили и целия стремеж (вътрешен копнеж) на съществото ти. Пътуването навътре можеш да предприемеш само когато си готов да се откажеш от твоите умствени проекции навън - от желанията си, от привързаностите си, от амбициите си, от плановете си. Когато си готов да се пуснеш от всички връзки, които си създал с външния си свят и да потънеш, да скочиш вътре в съществото си и твоята най-истинска същност. За да се откриеш и да се разбереш (по-точно, да си спомниш кой си). Защото кой е този, който обича родителите си, децата си, другите?! Ако не знаеш кой е обичащият, ако не познаваш кой е привързващият се, то тогава твоята обич и привързаност не струват много! Те са още една проекция на твоя ум, а човешкият ум е повърхностен и ограничен, той не притежава дълбочината на човешкото същество и душата му. Само човек, който е познал себе си и Божествената искра, запалена в храма на съществото му, може да обича и да раздава любов. Защото едно реализирано човешко същество се превръща в любов, любовта и истината стават ароматът на съществото му, които се разпръскват наоколо. Такъв човек не обича само едни, а други да мрази, такъв трансформиран човек обича всички и всичко, този човек самият е любов.

Когато розата умира,

Тя пада разтворена, разпръскваща парфюм.

Ти ще се превърнеш в прозорец

За всяка къща.

Ти ще бъдеш розова градина във

Всяко поле.

Руми

Човешкото същество е като тази роза в момента, в който познае Бог. Когато някое изключително човешко същество види Неговото лице от Любов и Светлина, то това същество вече не е  - то се превръща в тази откъснала се роза, умряла за това, което е била.
И родила се отново, възродена като това, което Бог е поискал тя да бъде. Отсега нататък розата ще бъде само Божествен аромат разпръскван във въздуха наоколо.

Името на Иисус се пише с 2 (два) броя и. Така е според православната традиция.

Само с едно и го пишат протестантите, Ню ейджърите и понякога - католиците.

Една буква не може да определя никого - нито Исус, нито някакви деноминации. Буквата си е просто буква - най-много може да е белег за буквоядство. И тогава можем да добавим за сведение на буквоядците, че оригиналното име на Исус на арамейски е всъщност с лингвистична транскрибция "Ъиса".
Но когато човек не може да обори важните и основни истини, то той се хваща за буквите.