
Прочетен: 5096 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 26.03.2014 12:06
Евангелието ни учи, че Исус, умирайки на кръста, взема нашите грехове, за да живеем ние Вечен живот и да се спасим от грехопадението си, което така или иначе е факт.
Да се търси смисъл в предателството и убийството, да се осмисля насилствената смърт и да й се придава Божествен смисъл е само по себе си отричане на Бог, който е Любов, Истина, Благодат. Предателството е акт на анти-любов, т.е. на отричане на любовта. И това е делото на Юда - той е предал любовта. С което всъщност е предал себе си, съществото си, защото всички ние сме изтъкани от основна тъкан - и тя е Божията любов. Затова и предателството е анти-божествен акт, сатанинско творене на зло в противовес на Божията любов. Същото може да се каже и за грозното убийство на млад човешки живот, многообещаващ при това. Защото Исус е постигнал духовното разбиране и е познал Истината на Бога, в резултат на което е разпръсквал тази истина и любов по юдейската земя. Ако той беше оставен да живее до естествената си смърт, така, както Буда бе оставен да живее и говори, или Махавира, то Западният свят щеше да бъде неимоверно обогатен от думите на Исус, пълни с Божествена любов и истина. Думите на Исус са благодат, защото те идват от Живата истина на едно себереализирано човешко същество, познало най-съкровените тайни на Битието.
Христос е извървял пътя си в Бог и съгласно Бог до последния си дъх. На това учеше и другите хора - да възвеличаят Бог като подчинят живота си на Него и според Него, Всемогъщия.
По същия начин и всяко едно човешко същество трябва да извърви своя път в Бог и съгласно Бог като Исус Христос. Смъртта на Исус Христос никого не може да спаси, всеки сам трябва да мине през собствената си Голгота на познанието и разбирането, за да може да му се открие лицето на Всемогъщия Бог. Христос ни дава себе си за Живия пример на Живата истина, но той знае, че никой не може да дари другите с Вечен живот, Мир и Благодат, а само един Бог Всемогъщи и Всемилостив. Да се опитваш да спасяваш другите е равнозначно на принизяване и надменност спрямо другите хора. Това е акт на неуважение и незачитене на тяхното най-изконно право - свободата.
Исус знае, че всяко едно човешко същество е в ръцете на Бог и Той е, който е единственият Спасител. Исус споделя себе си като жив свидетел за Истината и Любовта на Бог, но той никого не спасява и на никого не се налага. Той казва - Вижте ме! Аз съм познал славата и благодатта на Бог, и Вие можете като мен. Чуйте ме, оставете ме да Ви говоря и да Ви разкажа за Бог, защото аз съм живото свидетелство за Него. Исус никога и никъде не казва - Убийте ме и ще живеете вечен живот поради моята смърт, умити в моята кръв!
Да се осмисля убийството и да се превръща грозния кръст в символ на една религия, говори само за едно - за мракобесничество и отричане на живота. За отричане и отхвърляне на живото човешко същество, от Бога създадено, като му се вменяват чувство за вина и грехопадение затова, че човек изобщо е. Когато убедиш човек, че неговата същност е греховна и виновна за това грехопадение, ти отнемаш на човешкото същество радостта от живота и го превръщаш в лесна плячка за манипулиране. Вината е велик инструмент за манипулация - колкото по-виновен караш да се чувства един човек, толкова повече ти го режеш от корена му и го превръщаш в отбрулен лист, който всеки вятър може да отнесе в своята посока.
Но аз питам - кой има право да убие това, което Бог е създал?! Кой има право да отрече, отхвърли и презре това, което Бог е създал с Безмерната си любов?! Никой няма право да разрушана това, което не е създал. И само един е Създателят на този свят - Бог. Всеки акт на насилие и отричане на Неговото творение, всеки постулат, утвърждаващ и подкрепящ насилствената смърт като средство за "изкупление", никому ненужно, и от никой непоискано, освен от предателите и убийците, е анти - Божествен.
Защото какъв трябва да е този човек, който ще иска да се уреди с Вечен живот за чужда сметка; който ще иска да си измие ръцете в невинната кръв на един млад и невинен живот, за да спаси себе си?! Животът не се утвърждава с отнемането на друг живот, животът се утвърждава с неговото почитане като свещен и неприкосновен дар от Твореца.
Бог не е садист, нито кръвожаден езически бог, Бог е Любов, Благодат, Истина. Бог е тази всепроникваща, всемилостива, безусловна Любов, дълготърпелива и всеприемаща, която ни е създала нас хората. Нашата основна тъкан на създание е Любовта на Бог, всепрощаващата и всемилостивата, която няма нужда от кървави жертви и предателства, а е живот и жизнеутвърждаваща.
Един Бог и Един Господ – първа част
Библията - книгата на книгите
19.10.2011 11:11
Винаги са същесвували люде, които са успавяли да направят проникновение отвъд буквата и буквалното разбиране.
Ориген например е посочил, че Писанието има някалко нива на разбиране:
- телесен/буквален (сиреч повърхностен)
- душевен/морален (касаещ нравствеността в човека)
- духовен/философо-мистически (изискващ Откровение дадено от присъствието на Духовна Светлина в човека)
Та ако човек разбира Писанието единствено по първия начин, то няма как у него да не се яват противоречията.
Разбира се, че всички библейски книги са писани на строг метафоричен език, който може да бъде разбран само от посветения (по-светен - повече Светлина, която носи яснота) човек. По този начин са скрити Бого-откровените истини от онзи, който може да ги използва егоизтично и да причини вреда, чрез познаването на тези сили и закономерности.
Днес вече има много добри условия за това тези Писания да бъдат разкрити в истниския им смисъл - духовния.
Ето тук съм се опитал да направя това нещо: http://www.kaldata.com/forums/index.php?app=blog&module=display§ion=blog&blogid=653&showentry=8918