Официалната християнска религия ни учи, че Исус Христос възкръсна на третия ден след своята смърт на кръста. Разбира се, не можем да наричаме учение едно твърдение на религиозните догматици, което противоречи на естествените природни закони на живота и смъртта, на физическите закони на материята – жива и нежива.  По-скоро става дума за насаждане на вярване... в приказки. Независимо, че човечеството отдавна вече не е в детската си възраст, в която имаше нужда да бъде залъгвано с приказки, пълни с измислени герои и поучително размахване на пръст, че и на тоягата, ако се наложи.

От хората религиозната институция иска да вярват – без да търсят разумно обяснение на още по-разумните си въпроси – като например, какво се е случило с тялото на Исус Христос след неговото възкресение. Материята не изчезва просто така в небитието!

Да бъдат залъгвани с дежурния отговор – „Църквата е тялото христово!” е неуважително спрямо хората и тяхната вродено присъща интелигентност. Сигурно нещо се е случило с тялото на Исус Христос, което си има своето обяснение. Или по-скоро поставя под въпрос цялото насаждано църковно твърдение, че Исус Христос е възкръснал след смъртта си на кръста.

Защото съществуват много по-правдиви и по-екзистенциални твърдения, според които Исус изобщо не е умирал на кръста. Бил е свален от кръста преждевременно на неговата смърт, поради съботния ден, следващ деня на разпятието и почитан от юдеите. След свалянето на Исус от кръста, негови верни и тайнствени последователи измежду стражата полагат тялото му в гробницата на местен юдейски богаташ, а на сутринта вече са се погрижили да отнесат полумъртвото тяло далеч от гробницата и да скрият Исус от погледите на религиозните фанатизирани юдеи. Да го скрият и да го лекуват, което прави възможно след това Исус сам да се покаже на своите ученици и да разговаря с тях, преди да напусне Юдея завинаги и да замине за Индия. Съществуват писмени свидетелства за това, че Исус е живял в Индийския Кашмир, където е и погребан и гробът му е запазен и до днес.

Аз също съм убедена, че Бог не е немилостив и със сигурност е спасил от кръстната смърт такъв чист, невинен и напълно смирен в Божиите ръце човек като Исус, като му е изпратил милостиви човешки сърца, които да се погрижат за изтерзаното му тяло и да го върнат към живота. Съществуванието винаги откликва с Любов за чистите, смирените, кротките и миролюбивите човешки същества като Исус, предали себе си напълно в ръцете на Всемилостивия.  Защото тяхно е Божието царство на Благодат и Любов. Когато един Божи човек като Исус не губи своята любов към Бог, независимо от страданията, на които е подложен от неосъзнатите хора, то и Бог му отвръща с цялата сила и могъщество на Божията любов.

Да познаеш тази Божия любов и да я превърнеш в своя истина е всъщност истинското възкресение на човешкото същество. За това именно възкресение говори и Исус в своите разговори с хората, като го нарича „раждане изново” или „раждане свише”.

(Йоан 3:3) „1 Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник. 

2 Той дойде при Исуса нощем и Му рече: Учителю, знам, че от Бога си дошъл учител; защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него. 

3 Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой изново, не може да види Божието царство. 

4 Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? 

5 Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. 

6 Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. „

Исус никъде не говори за възкресение на тялото, нито за възкресение след физическата смърт на тялото!!! Исус говори за новото раждане = възкресението в Бог, което е в Дух!!! Това ново раждане / възкресение не се случва след смъртта, а докато човекът е жив тук, на Земята. Това е истинското възкресение, на което сам Исус ни учи!

Той ни учи, че човек ще се роди изново в Дух само ако познае Божия дух в себе си, защото човек е Божие чедо,

(Йоан3) „13 И никой не е възлязъл на небето, освен Тоя, Който е слязъл от небето, сиреч, Човешкият Син, Който е на небето. 

14 И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син”

Човешкото същество или както Исус го нарича „човешкият син” може да бъде „издигнато в Дух” по думите на Исус, когато осъзнае Божественият дух вътре в себе си, когато види Божествената искра, запалена вътре в душата му човешката. И когато осъзнае своята принадлежност на Бог Всемогъщи, своята същност на Божие чедо.

(Рим.8;14) „Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.
15 Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче!
16 Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.”

Да познаеш Божия дух в себе си е истинското възкресение или новото раждане, за което говори сам Исус Христос. Новото раждане е станало и с Исус, когато Светият дух се спуска върху него като гълъб при кръщението му от Йоан Кръстител на река Йордан. Разбира се,описанието на кръщаването на Исус Христос е едно много красиво метафорично описание на новото раждане - в другите традиции това ново раждане е наречено просветление и е описано с по-други думи.

Но Истината е една - Новото раждане/Възкресението е пълна метаморфоза и трансформация на човешкото същество, смърт за старата личност на човека и нейните модели на мислене и поведение, нейните заучени вярвания и заблуди. И ново раждане на нов човек, прогледнал  за Истината на Бог! Нов човек, който е смирил егото си и е умрял за старата си личност, пълна с его, предразсъдъци, заблуди, вярвания. И се е възродил в нова автентична и свободна индивидуалност, която разпръсква аромата на Божествената истина и любов. На мястото на старата личност се ражда нов  човек, познал истинската си същност на Божие чедо, свързал се със сърцето и душата си, прогледнал за запалената Божествена искра вътре в себе си. Ражда се Христос, който свети с автентична светлина и любов и огрява всичко по пътя си.