Постинг
11.02.2013 15:12 -
Ошо – Любовта е терапия и на света няма друга терапия освен любовта
Ошо – Любовта е терапия и на света няма друга терапия освен любовта. Винаги любовта е тази, която лекува, защото любовта те прави цялостен. Любовта те кара да се чувстваш добре дошъл в света. Любовта те прави част от съществуванието; тя разрушава отчуждението. По този начин ти вече не си аутсайдер тук, а безкрайно необходим. Любовта те кара да се чувстваш необходим, а да си необходим е най-голямата необходимост. Нищо друго не може да осъществи тази необходимост.
Докато не почувстваш, че ти допринасяш с нещо на съществуванието, докато не почувстваш, че без теб съществуванието ще е малко по-малко, че ти ще липсваш, че ти си незаменим, ти не ще се почувстваш здрав и цялостен. А молитвата е най-високата форма на любов. Ако любовта е цветето, то тогава молитвата е неговият аромат. Любовта е видима, молитвата е невидима. Любовта е между един човек и друг човек, молитвата е между едно безличностно присъствие и безличностното присъствие на цялото. Любовта е ограничена, молитвата е неограничена. Ако можеш да се молиш, друга терапия не е необходима.
Терапиите са станали необходимост в света, понеже молитвата е изчезнала. Човекът никога не се е нуждаел от терапия, когато молитвата беше жива, течаща, когато хората танцуваха в голяма благодарност, пееха песни във възхвала на Бог, чувстваха се в екстаз само за това, че са, че са тук, просто бяха благодарни за живота.
Когато сълзи течаха от очите им – сълзи на любов, на радост – и когато сърцата им бяха пълни с песни, тогава нямаше нужда от терапия.
Терапията е модерна необходимост, беден заместител на молитвата.
Психоанализата е беден заместител на религията, много беден. Но когато не можеш да получиш най-доброто, тогава склоняваш и на второто по реда си добро, или на третото, или каквото там има в наличност. Защото храмовете започнаха да загниват, църквите станаха политически, религията беше заразена ..., човекът беше оставен сам, никой да не се грижи за него, никой да не го подкрепя.
Основата, върху която човекът стоеше от векове, беше изчезнала. Той продължава да пада в пропаст и да се чувства без корени. Психоанализата идва като заместител: тя ви дава известно чувство за опора, нещо, за което да се хванете, но то е нищо в сравнение с молитвата. Защото самият психоаналитик е в нужда, самият той е също толкова болен, колкото и пациентът, няма голяма разлика между психоаналитика и пациента. Ако има някаква разлика, то тази разлика е знанието – а то не е никаква разлика. Това не е разлика в съществото.
Ако има някаква разлика, то тя е в количеството, не е в качеството, а количеството не представлява голяма разлика. И двамата, психоаналитикът и пациентът, са в една и съща лодка.
В миналите времена в света се намираше и един друг вид човек, религиозният човек – Буда, Христос. Самото му присъствие лекуваше. Защото той беше излекуван и цялостен, неговата цялостност беше заразителна. Така, както и болестите, здравето също е заразително.
Така, както болестите могат да бъдат прихванати от другите, така можеш да прихванеш нещо и от лекуващата енергия на другия. Но за това психоаналитикът няма да ти бъде от голяма помощ. Той може да ти помогне съвсем малко за интелектуалното разрешаване на проблемите ти. Той може да открие причините за твоите проблеми – и когато знаеш причината ти се чувстваш малко по-добре, не си в неведение – но само защото знаеш причината, това не е помощ. Ти страдаш: психоаналитикът ще ти покаже, че ти страдаш заради своята майка, заради своето възпитание, заради своето детство.
Това те кара да се чувстваш малко по-добре: все пак не ти си причината, а майка ти. Или винаги има нещо друго, на което да хвърлиш вината. Психоанализата премахва отговорността, кара те да се чувстваш по-лек, по-необременен, но проблемът не е разрешен. Само заради това, че знаеш причината, тя не изчезва.
Ошо “Тайната на тайните, Том 2″
Докато не почувстваш, че ти допринасяш с нещо на съществуванието, докато не почувстваш, че без теб съществуванието ще е малко по-малко, че ти ще липсваш, че ти си незаменим, ти не ще се почувстваш здрав и цялостен. А молитвата е най-високата форма на любов. Ако любовта е цветето, то тогава молитвата е неговият аромат. Любовта е видима, молитвата е невидима. Любовта е между един човек и друг човек, молитвата е между едно безличностно присъствие и безличностното присъствие на цялото. Любовта е ограничена, молитвата е неограничена. Ако можеш да се молиш, друга терапия не е необходима.
Терапиите са станали необходимост в света, понеже молитвата е изчезнала. Човекът никога не се е нуждаел от терапия, когато молитвата беше жива, течаща, когато хората танцуваха в голяма благодарност, пееха песни във възхвала на Бог, чувстваха се в екстаз само за това, че са, че са тук, просто бяха благодарни за живота.
Когато сълзи течаха от очите им – сълзи на любов, на радост – и когато сърцата им бяха пълни с песни, тогава нямаше нужда от терапия.
Терапията е модерна необходимост, беден заместител на молитвата.
Психоанализата е беден заместител на религията, много беден. Но когато не можеш да получиш най-доброто, тогава склоняваш и на второто по реда си добро, или на третото, или каквото там има в наличност. Защото храмовете започнаха да загниват, църквите станаха политически, религията беше заразена ..., човекът беше оставен сам, никой да не се грижи за него, никой да не го подкрепя.
Основата, върху която човекът стоеше от векове, беше изчезнала. Той продължава да пада в пропаст и да се чувства без корени. Психоанализата идва като заместител: тя ви дава известно чувство за опора, нещо, за което да се хванете, но то е нищо в сравнение с молитвата. Защото самият психоаналитик е в нужда, самият той е също толкова болен, колкото и пациентът, няма голяма разлика между психоаналитика и пациента. Ако има някаква разлика, то тази разлика е знанието – а то не е никаква разлика. Това не е разлика в съществото.
Ако има някаква разлика, то тя е в количеството, не е в качеството, а количеството не представлява голяма разлика. И двамата, психоаналитикът и пациентът, са в една и съща лодка.
В миналите времена в света се намираше и един друг вид човек, религиозният човек – Буда, Христос. Самото му присъствие лекуваше. Защото той беше излекуван и цялостен, неговата цялостност беше заразителна. Така, както и болестите, здравето също е заразително.
Така, както болестите могат да бъдат прихванати от другите, така можеш да прихванеш нещо и от лекуващата енергия на другия. Но за това психоаналитикът няма да ти бъде от голяма помощ. Той може да ти помогне съвсем малко за интелектуалното разрешаване на проблемите ти. Той може да открие причините за твоите проблеми – и когато знаеш причината ти се чувстваш малко по-добре, не си в неведение – но само защото знаеш причината, това не е помощ. Ти страдаш: психоаналитикът ще ти покаже, че ти страдаш заради своята майка, заради своето възпитание, заради своето детство.
Това те кара да се чувстваш малко по-добре: все пак не ти си причината, а майка ти. Или винаги има нещо друго, на което да хвърлиш вината. Психоанализата премахва отговорността, кара те да се чувстваш по-лек, по-необременен, но проблемът не е разрешен. Само заради това, че знаеш причината, тя не изчезва.
Ошо “Тайната на тайните, Том 2″
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
