Истинската обич няма нищо общо с привързването и с чувството за притежание. Истинската обич е и даване на пълна и безусловна свобода - и на себе си, и на обичаното същество.

Така, както не можеш да затвориш въздуха в шепата си, стискайки я, така не можеш и да затвориш обичта в шепата на привързаностите. Според теб всяка майка, понеже обича, трябва да стиска детето си до себе си - никога да не го пусне само да опита живота! Така се възпитават само деца душевни инвалиди, на които никога не им е позволено да вкусят собствения си живот - без родителските насадени им страхове. Една майка, която обича, няма да подложи детето си на опасност, като го хвърли само на улицата, но и няма да го спре да излети от гнездото й, когато крилете му са укрепнали. Защото истинската любов е даване на свобода, когато ти я поискат.

Любовта и привързаността са коренни противоположности. Ако обичаш, даваш и свободата на любимото същество, както и на себе си. Не може да има любов там, където има привързаност и зависимости. мисълта не може да знае любовта, а само сърцето. Да се привържеш към нещо или някой означава да се направиш зависим от хора и неща извън теб и щастието ти да зависи от твоите привързаности. Това е най-сигурният път към твоето нещастие. Защото никой не е длъжен да отговаря на твоите очаквания и привързаности. Нито пък някой е длъжен да търпи твоята привързаност като воденичен камък на шията му.

Любовта няма нищо общо с привързването и обсебването. Любовта е преди всичко обич и зачитане на другия такъв, какъвто е - без дори да му натрапваме своята любов.

Да се привържеш означава да станеш зависим. А всяка зависимост е ограничаване на свободата да бъдеш, както и свободата на другия да бъде.

Щастието ти е вътрешно присъщо, то е твоя изконна същност и не може да зависи от нищо и никой извън теб. И никой не е длъжен да отговаря на чужди очаквания за щастие. Хората не идват на този свят за да изпълняват твоите очаквания. Ако не знаеш как да намериш щастието вътре в себе си, нито един тълковен речник няма да ти помогне. Защото щастието не е концепция, нито теория, а твоя същност.

И само просветлени същества като Ошо, като Исус, като Буда могат да ти помогнат да намериш себе си.

Не случайно Исус ти казва: "Божието царство вътре в теб е!"

А Буда те учи: "Бъди светлина сам на себе си!"

И докато не ги разбереш, ще продължаваш да се проектираш навън, да търчиш след другите, да се привързваш към това или онова в очакване те да те направят щастлив. А когато ти се отнеме външният причинител на твоето "щастие" ще изпадаш в страдания и ще ковеш собственото си нещастие.
- Алия Ошо