ГОСПОД ЩЕ СЕ ЗАВЪРНЕ СКОРО

Господ Исус Христос, Синът Божий, дойде за пръв път на земята като човек. Той живя в нашия свят; служи на нас хората и много страда в него;  умря на Голготският кръст заради спасението на всички онези каещи се грешници, които вярват и ще повярват в Него. Неговото възкресение, последвано от възнасянето Му на небето, където сега седи отдясно на Бога, постави началото на  периода на помилване, който трае вече 2000 години. Това е период, през който Святият Дух формира Божията църква, обхващаща всички християни, всички действително вярващи - родените изново и обърнати към Господа Исуса Христа. Но този момент на милост е към своя край и ще приключи внезапно и бързо със   ЗАВРЪЩАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС.

Библията го съобщава. И Исус  го бе обещал на учениците Си: „Ще се завърна и ще ви взема при Мене, за да бъдете и вие дето съм и Аз“ (Йоан 14:3). Важно е да се знае как това изключително събитие ще прочете, кога ще се случи, кого ще касае и най-накрая какви последици може да има то още от сега в живота на всеки от нас.     КАК?
Това смайващо събитие - грабването на църквата, което може да се случи всеки момент, е описано в Библията по следния начин: „Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.“ (1 Сол. 4:16-17).     Друг стих пък уточнява, че това ще се случи за един миг, т.е. така бързо, че ще е невъзможно и твърде късно да уредим взаимоотношенията си с Бога: „в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.“ (1 Кор. 15:52).     Нека подчертаем, че Исус Христос се завръща лично, като не предоставя другиму радостта от прибирането на Своите Си. А последните не очакват едно чудо; те просто чакат една Личност, която обичат, без да са я виждали или срещали.     КОГА?
Никаква дата, никакъв срок не са ни посочени, с цел да бъдat насърчавани надеждата и усърдието на християните в очакването им на Господа: „А за онзи ден и час никой не знае - нито небесните ангели, нито Синът, а само Моят Отец ...“ (Марк 13:32-37; Лука 17:26-30; 34-36)     Самият Той повтаря в книгата Откровение: „Идвам скоро ...“ (3:11; 22:7; 12; 20)     Изминали са повече от 2000 години откакто това обещание ни е било дадено, но днес световните събития предвещават скорошното завръщане на Христа. Например, моралното и религиозно западане на християнския свят и цялото човечество, описано в 2 Тимотей 3: „... Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържни, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му ...“  
ЗА КОГО?
Текстът, който цитирахме отговаря на този въпрос. В отправянето към Исуса и Славата Му или в грабването, ще вземат участие възкресени мъртъвци и живи хора, но и едните и другите са били истински вярващи. Господ Исус ще вземе при Себе Си всички онези, които Му принадлежат чрез вярата в Неговата оневиняваща кръв.   Там могат да се озоват мъже и жени без техните съпруги и съпрузи, деца без родители и обратното. Хора, които са минавали за много религиозни ще бъдат оставени на земята, докато други, за които не сме и помисляли, че могат да бъдат грабнати - ще отидат изчезнат от лицето на земята. Това ще са простените грешници, които са водили живот във вярност и мир с техният Господ. А Той, Който познава Своите Си - трябва да сме сигурни в това  - няма да допусне грешка. По времето на тази среща в облаците, християнинът несъмнено ще се види със скъпи нему хора, с които е бил разделен за малко чрез смъртта. Но това, което ще преизпълва неговото същество ще бъде Спасителя, Когото той най-сетне ще може да съзерцава завинаги.   А ти ще бъдеш ли измежду тези, които Господ ще грабне? Или ще бъдеш от групата на другите, които ще останат на земята (Голямата скръб), за да бъдат съдени? Това е основния въпрос, който всеки от нас трябва да си зададе. Но „ожидайки блажената надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос” (Тит 2:13), очакването трябва да има и практически последствия в живота на тези, които са сигурни, че ще бъдат грабнати в облаците, за да посрещнат своят Бог и Спасител.     ПОСЛЕДСТВИЯТА В ЖИВОТА НА ХРИСТИЯНИНА
Очакването на Господа отделя християнина от света, превръща го в чужденец на земята. Той трябва да бъде готов по всяко време за своето заминаване. Исус апелира да бъдем будни, за да избегнем Голямата скръб или оставането на земята когато стане грабването. „Будни” ще рече да бъдем готови (вж. Лука 21:36). „И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист.“ (1 Йоан 3:3).     Очакването на Господа е утешително за християнина, когато някой от близките му почине. Той намира мир и покой в Бога. То е окуражително, когато той боледува, бива преследван и подлаган на изпитания. Очакването на Господа подтиква християнина да предупреди, преди да е станало късно, всички онези, които не са сигурни за своето спасение.     АБВ НА СПАСЕНИЕТО
Каква е Добрата Новина или Благата Вест на Евангелието за Исуса Христа? Тя е, че Исус Христос  дойде на този свят (роди се от девица), беше разпънат на кръст, беше положен в гроб, възкръсна на третият ден и че един ден Той ще се върне отново. Това е Благата Вест! И съвсем простичко, по детински, ще ви обесня „АБВ-то на спасението“. Единственото, което ти и аз трябва да направим е да признаем, че сме съгрешили против Бога и че имаме нужда от Спасител.     В Римл. 3:10 ни се казва: „Няма праведен ни един“
А в Римл. 3:23 четем: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“
Всички ние сме се родили грешници и поради тази причина, ние всички трябва да се новородим, т.е. да се родим отново духовно, за да влезем в Небесното Царство. „Заплата на греха е смърт “ (Римл 6:23). Заплата е смъртно наказание! Но ... тук идва Благата Вест - „а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.“ 
Скръбта по Бога е тази, която ни води до истинско покаяние за греховете срещу праведния, справедлив Бог, след което настъпва промяната на сърцето ни. Ние обновяваме  ума си, а Бог променя сърцата ни и ни възстановява, съживява ни отвътре навън. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.“ Това беше А-то.     Следва Б: Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос е Господ. Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос  умря за твоите грехове, че беше погребан и че Бог Го възкреси от мъртвите.     В Римл. 10:9-10 четем: „и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите.“

И В: да призовеш името на Господа. Това означава да се довериш, да повярваш с цялото си сърце, че Исус Христос е Този, Който казва, че е. Всеки човек, от Адам, та чак до днес, който някога е живял по лицето на земята, ще преклони коляно и ще изповяда с устата си, че Исус Христос е Господ - Господ на Господарите и Цар на Царете.     Римл. 10:9-10 четем: „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.  Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.“

Преди да прочета този силен стих - Римл. 10:13 - бих искал да кажа следното: Може би днес има някой, който трябва да посвети отново живота си на Бога. Ти си се отклонил, отдалечил си се и Господ те призовава обратно при Себе Си. Не случайно четеш тези редове. Това е така, защото днес трябва да се върнеш при Него. Бог те обича и ти Му липсаш. Бог не ти е ядосан. Той не те осъжда и те чака с отворени обятия!     Римл. 10:13: „Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".     А ако ти никога не си призовал името Господне, за да бъдеш спасен, какво чакаш? Не виждаш ли какво става по света? Защо си играеш с най-важното, съдбовно решение, което трябва да вземеш в живота си, за да имаш вечен живот? Днес е деня. Днес е спасителен ден.     Библията ни предупреждава за краткостта на живота. „Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва“ (Яков 4:14). Библията не ни казва да се замислим дали да повярваме някой ден, а да повярваме днес! „Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си“. (Евреи 4:7). Никой от нас не знае колко време имаме останало в този живот или какви ще бъдат обстоятелствата на нашата смърт. Можем да умрем по внезапен, неочакван начин, който ще попречи на предсмъртното повярване. Единственият разумен избор е да се покаем и да повярваме в Исус Христос днес. „В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах. Ето сега е благоприятно време! Ето сега е спасителен ден!“ (2 Коринтяни 6:2).     Помнете и това: „Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Где е обещаното Му пришествие? защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така както от началото на създанието ... Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.“ (2 Петрово 3:3-4, 9)  
MARANATHA