Преди да почине толкова ненадейно, Людмила Живкова търсеше тайнствен саркофаг на връх Градище в Странджа планина. Работеше само с най-приближения си кръг от хора, при пълна секретност.

Интересът и манията за несметните богатства на египетската гробница в Странджа започва след появата на странна древна карта с неразбираеми чертежи, геометрични фигури и йероглифи. Притежателят й, решил, че става въпрос за скрито съкровище, дълго време търсил специалисти, които могат да разчетат непознатата писменост и картата, докато се озовал в БАН. Оттам документът попаднал при Людмила Живкова. Кръстю Мутафчиев е бил съветник на Людмила и като шеф на отдел “Културно наследство” е включен в изследователския екип в Малко Търново. Той удостоверява, че не са могли да разчетат древното писание и за това са потърсили помощ от пророчицата Ванга. В момента, в който й показали картата, Ванга веднага започнала да говори : “Това не карта на съкровище, там е зарит саркофаг, който обяснява произхода на човечеството, но още не му е дошло времето да го намерим, то не е лъжица нито за моята, нито за Вашата уста. Защото това място е свещено, намира се в близост до Малко Търново. Има гробница на жена, която държи жезъл в ръцете си. Много, много отдавна дошли по вода от Египет, били стройни и високи, с черни коси. Носели маски на лицата си, били облечени като кукери. Грозяла ги голяма опасност, всичко било донесено, заровено и построено от роби, пролята е била много кръв”.

 

Египетската жена, която е погребана в саркофаг в Градище, Странджа, според думите на Ванга, е била от царски произход. И след откриването на саркофага, името на България ще бъде почитано по целия свят.   Не случайно тази египетска благородничка е погребана толкова далеч от Египет. Египетските фараони винаги са знаели своите корени и първородния си предтеча - Ной. Така, както са ги знаели и шумерските и вавилонските царе. В древния едноименен епос Гилгамеш се обръща към своя предтеча Ной (Утнапищам) за съвет. По същия начин и египетските фараони са почитали своя предтеча - Ной.
А почитта на древните египтяни към богинята на плодородието Бастет е идентична с почитта на древните траки по нашите земи към Богинята - Майка на плодородието. Както е и идентична почитта към пирамидалната структура и каменните гробници, към природните стихии и тяхната свързаност - земя, слънце, вода, огън, въздух и т.н. И тук идва голямата новина, която тепърва ще бъде доказана чрез намирането на саркофага и прочитането на надписа на капака му, така, както е предсказано да се случи от Ванга. И тази новина ще е   - след потопа, превърнал райските земи край древното сладководно езеро в Черно море, Ной е спрял своя ковчег-кораб в планината Странджа, на връх Градище - на местото, където египетската принцеса е погребана по-късно напълно закономерно - като негова потомка.
В книгата си за Странджанския край писателят Атанас Радойнов предава забележителния си разговор със столетника от Странджа Георги Тихолов. Георги Тихолов твърди, че традиционните дървени странджански къщи са строени само със сглобки, с клинесто прихващане на гредите и дъските - като Ноевия ковчег.   Откъде ли старите странджанци са знаели как Ной е построил ковчега си!
http://ydara.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2171%3A-xxi-&catid=87%3Areporter&Itemid=204

http://www.razkritia.com/9068/%d0%bd%d0%b5%d0%b2%d0%b5%d1%80%d0%be%d1%8f%d1%82%d0%bd%d0%be-%d0%b3%d1%80%d0%be%d0%b1%d0%bd%d0%b8%d1%86%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d0%be%d0%b3%d0%b8%d0%bd%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%b1%d0%b0/

 

 

Всичко е възможно.

Съществуват предания сред местното население, че на скала в местността Белинташ, Източните Родопи, Ной е вързал ковчега - кораб. Тази скала и днес може да се види.

Atil,

изглежда нищо не си чел за тракиеца Девкалион, който направил ковчег за да се спаси от потопа изпратен от Зеус, раздразнен на пеласгите ( тука са кои са българите , траките или пеларгите е ясно по дифолт на оцелелли)

даже в УИКИТО я знаят тази тракийска митология

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%B2%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD

"Този мит в основни черти повтаря разпространения по цялото Средиземноморие мит за всемирния потоп - библейския мит за Ной, шумерския за Ут-напишти и др.", твърди сайтът, посочен от теб. Навсякъде по света този мит за потопа и спасилия се човек се появява - дори и в Мексико. Това по-скоро говори, че източникът на този миг е един реално случил се момент от човешката история - и самият Ной, наш общ прародител. Трябва да се забележи обаче, че от всички народи само българите не парадираме с това, а го пазим като скъп спомен дълбоко в родовата си памет и в народностните си умения, придобити от самия Ной!