Защо на земята не са останали великани?   В преданията и легендите на почти всички народи на Земята се разказва за хора с огромно телосложение - великани. За това, че някога на Земята са живеели хора, ръстът на който е бил много по-голям отколкото на съвременния човек, указват много факти. Това са археологически находки: писмени свидетелства от древността, съхранили се до наши дни съоръжения, поразяващи със своите размери, които са несъвместими с възможностите на съвременния човек.

В различните части на света могат да се открият странно циклопически постройки. Една от най-удивителните е Баалбекската тераса в Ливан. Нейната грандиозност подчертава величината на камъните, от които е направена.

В Баалбек лежи най-големият обработен камък в света. Той е наречен от древните - Гайяр-ел-Кибли, което означава "Камък на Юга". Обемът на камъка е 433 кубически метра, теглото му е около 2000 тона. В северо-западния ъгъл на терасата може да се видят три необикновено големи плочи. Това са знаменитите блокове на трилитон (три камъка). Обемът на всеки от тях е повече от 300 кубически метра, а теглото около 800 тона. Кой освен гиганти би могъл да транспортира и обработва такива огромни канари?

В Египет, в храма на фараона Хефрен се намира блок с тегло 500 тона. В Гърция са се съхранили крепостни стени на Тиринф, дебелината на които достига 20 метра, а теглото на отделните камъни е около 125 тона всеки.

Бригади гиганти е възможно да са участвали в строителството на египетските и мексиканските пирамиди, Стоунхендж, и да са поставяли на брега на остров Пасха 500 огромни каменни статуи - скулптури с височина до 8 метра и тегло по около 50 тона, които били изсечени от вулканични скали, пренесени на разстояние няколко десетки километра и издигнати по брега на острова.



В Централна Америка в джунглите на Коста-Рика са разхвърляни гигантски каменни сфери под името Лас Болас Гранде - между тях има и такива, които тежат 16 тона и достигат в диаметър 2, 5 метра.

Разкази за великани

В различните източници има много документирани сведения за великани. Ще посочим някои от тях.

В Южна Африка на река Окованго аборигени разказват за живеещи в миналото по тези места гиганти. В една от легендите се казва, че гигантите били надарени с невероятна сила. С една ръка те преграждали течението на реката. Гласовете им били такива гръмки, че се чували от едно селище в друго. На лов те изминавали на ден стотици километри, а убитите слонове и хипопотами ги премятали през рамо и ги отнасяли у дома си. Тяхно оръжие били лъкове, направени от стволове на палми. Даже земята ги издържала трудно, когато вървели по нея.

Легендите на инките разказват, че по време на царуването на Инки XII Аятарко Кусо от океана на грамадни тръстикови салове дошли хора с толкова голям ръст, че най-високият инка им бил до коленете. Техните коси били до рамената, а лицата им били голобради. Някои от тях били облечени в кожи от животни, а други били голи. Придвижвайки се по крайбрежието те опустошили страната, всеки от тях изяждал повече, отколкото могли да изядат 50 човека.

На една от глинените плочки на древния Вавилон се казва, че всички астрономически знания жреците на Вавилонската държава са получили от живеещи в Южна Азия великани с ръст повече от 4 метра.

Ибн Фадлан, арабски пътешественик, живял преди хиляда години е видял шест метров скелет на човек, който са му показали поданиците на хазарския цар. Скелет с такъв размер е бил в музей в град Люцерн, Швейцария. Видяли са го руските писатели Тургенев и Короленко. Разказали им, че грамадните кости са били намерени през 1577 година в планинска пещера от лекаря Феликс Платнер.

Но четири или шест метрови гиганти не са били най-големите. Завоювайки Америка, испанците намерили в един от храмовете на ацтеките скелет с ръст 20 метра. Това вече е мащаб на исполин. Испанците изпратили скелета като подарък на Римския папа. А някой си Уитни, работещ в началото на XIX века като главен археолог към правителството на САЩ, изследвал череп с диаметър два метра. Той бил намерен в една от мините в щата Охайо.

Очевидни свидетелства за съществуването на великаните са отпечатъците на техните огромни стъпки. Най-известният от тях е разположен в Южна Африка. Бил намерен от месния фермер Стоффел Кетци в началото нам миналия век. В почти вертикална стена на дълбочина 12 сантиметра е отпечатано "стъпало от ляв крак". Дължината му е един метър и 28 сантиметра. Предположението е, че собственикът на огромната стъпка е стъпил, когато почвата е била мека, после тя е застинала, превърнала се е в гранит и е застанала вертикално вследствие на геологически процеси.

Удивлява едно: защо гигантските човешки кости не са изложени в нито един музей в света ? Единственият отговор, който дават някои учени - е че уникалните находки умишлено са скрити, защото в противен случай теорията на Дарвин окончателни би рухнала и ще се наложи да се променят теориите за цялата история на човека и неговото появяване на земята.

Историята на Исляма свидетелства че...

...много пророци на Всевишния Аллах са били великани. Известно е, че на пророка Нуху да построи ковчега си е помагал великан на име Уджа.

Аидити е племе потомци на пророка Нуха. Те били най-високите и силни хора на земята. Но те забравили Създателя си, започнали да се покланят на идоли, появили се сред тях нечестивост и грехове, преминаващи всякакви граници. Ето как се предава историята на племето Ад в книгата на шейх Саид-Афанди "История на пророците" - най-ниският от тях бил с ръст 60 лакти, и достигали зрелост след 100 годишна възраст. Глава на племето бил тиранин Джалиджан с ръст 100 лакти. Той така притеснявал хората, че те се отчаяли да видят от него нещо хубаво. В тяхното племе някой умирал веднъж на сто години, толкова дълго живеели тези исполини.

За да върне племето към вярата, при тях бил изпратен пророка Худ, но те пренебрегнали неговите призиви. Неспазвайки препоръките на Худ, горделивите жители на Ад не намерили щастие. Те мислели, че ще се избавят от всякакви страдания, благодарение на многочисленото си потомство, а телата им били огромни и силни и те били уверени, че никой не може да ги победи. Колкото и да ги наставлявал Худ, те го отхвърлили и го замервали с камъни. Така минали 70 години, но тяхната заблуда само се усилвала. Тогава Худ помолил Аллах, жените им да станат безплодни и числеността им да се намали. През тази година в тяхното племе не се родило нито едно дете. Така те видяли, че молбата на Худ е приета. Но и това чудо не подействало на безразсъдното племе. Тогава Всемогъщият им изпратил суша и седем години нямало дъжд. От глад измрели половината .

В тези времена, у всички вярващи и неверници, които били сполетявани от беди и нещастия имало традиция : да се отправят към Мека и там да молят Алллах за избавление. И в племето Ад се събрала група, която тръгнала към Мека да моли за дъжд. Те видяли в небето три облака - червен, бял и черен. Глас отгоре ги посъветвал да изберат един от трите и те помислили, че черния облак означава дъжд, нали били тръгнали да молят за дъжд. След избора им, черният облак полетял за Йемен.

Племето Ад много се зарадвало, когато видяло черния облак, но за неправедните Аллах изпратил ураган. Непрекъснато седем нощи и осем дни бушувал ураганът, изкоренявал дървета с корените, разрушавал жилищата им. След това Аллах им изпратил дъжд от огромни камъни. Великаните се оказали между живота и смъртта, мъките им били непоносими. Правоверните всеки ден чували техните стонове изпод камъните. Вятърът и каменният дъжд не засегнали правоверните хора.

От цялото племе Ад не останал нито един жив, освен изпратените няколко човека в Мека.

Интересно е, че през лятото на 2006 в Саудитска Арабия бил намерен човешки скелет с дължина повече от 10 метра. Според археолозите и ислямските учени, останките могат да принадлежат на представител на племето Ад, споменато в Корана.

Защо ние сме се смалили?

Доктор Карл Бом смята, че в далечното минало природните условия са благоприятствали усиления растеж на човека, а след това те рязко са се изменили, и хората са се смалили.

"Оптималното генетично развитие - казва Бом - е когато всичко заложено в ДНК на организма се развива напълно, благодарение на благоприятни атмосферни условия". Според него до преди Всемирния потоп озоновият слой е бил много по-дебел, а след това от него е останала една седма част. Намалението на дебелината на озоновия слой довело към отслабване на защитата от слънчевата радиация, което се е отразило на растенията, на животните и естествено

3.раса–Лемуриици7–8метра,изчезнали заради напредък в технологиите и упадък на духовноста–смяна на полюсите,апокалипсис

4.раса Атланти 3–4метра,изчезнали поради воини и упадък на духовноста,смяна на полюсите,апокалипсис

5.раса Хомосапиенс,ще изчезне поради горните две причини

6.раса ???

Великаните са били хора, човешки същества, които обаче са се развивали в по-благоприятни от днешните условия. Ето защо тогава не само хората, но и растенията, и животните са били по-големи. Не е имало отделни раси и не е имало масово измиране - нито на динозаври, нито на великани. Природата не вярва в масовото унищожение (за разлика от човека, който убива с милиони в своите човешки войни!!!). Постепенно са се променяли земните условия и постепенно големите видове са се смалявали. Имало е и смесени периоди, в които и големите, и малките видове са съществували. Оттук са и множеството наши български народни приказки, в които великани и малки хора съществуват заедно. Оттук е и библейската притча за Давид и Голият (Необлеченият великан!). По-интересното е в случая, че великаните са говорели българския език и са били българи. Знаете ли как се нарича Стоунхендж в оригиналното си наименование? - Хорото на Гигантите! Хоро е изначално българска дума и означава много хора, хванати за ръце и танцуващи.
А много от гигантите са носили български имена - не само Голият от Библията, но и Ог от Библията, както и Спиро - прочут американски гигант, чийто гроб и до днес се нарича Хълма на Спиро. В днешен Израел съществува и Хълма на Голият (гроба на Голият).

Всичко това е вярно, расата е просто по-различен човешки вид.

Расите се различават единствено по външни физически белези, и то вторични и несъществени.
В случая с великаните говорим за първите хора на Земята, които в Библията са наречени старите и признатите, т.е. истинските хора. Именно тези хора са говорили българския език - първия човешки език и именно тяхното възникване е най-напред върху българската земя. Всички исторически факти показват ясно, че оттук се е разпространило великанското племе по цялата земя и е занесло със себе си своята висока култура, духовност, битови умения и занаяти. Не случайно и до днес нашият език е в основата на всички човешки езици, не случайно нашите носии, шевици, традиции и обичаи са в основата на всички народи - от индианците в Перу до китайците и индийците.