Завръщане към себе си :: Още нещо за древнобългарската духовност

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.04.2014 11:58 - Още нещо за древнобългарската духовност

Автор: aliya Категория: История

Прочетен: 11465 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 03.11.2014 10:29

Знаете ли, че и в Индия, както и в България и до днес празнуват няколко дни и нощи в чест на древнобългарската Богиня Майка на Плодородието, която ние наричаме Ма, Мари или още Мадара!?

Този период на празнуване на Богинята Майка в Индия и до днес се нарича Наварати - "наварати" е старобългарска дума, която и днес се употребява в Северозападна България и означава "наплоди, народи". Моята баба казваше: "В градината е наваратило", т.е. в градината много се е народило.
Интересното е, че Наврати/ла, лова/ се среща и до днес като лично име в произлезлите от древните българи славянски народи. Намираме го и в съвсем противоположната на славянския свят и на древна Индия посока - Древен Египет. Всички сме чували и сме се възхищавали на правилните неафрикански черти и синьозелени очи на египетската Владетелка на двете земи - Нефертити или просто Навратита, което на български език означава Плодоносната.

- Бюстът на Нефертити в Египетския музей в Берлин
http://aliya.blog.bg/history/2013/10/21/bylgarskiiat-proizhod-na-chovechestvoto.1195305

Началото на празнуването на Наварати и в Индия, и в България съвпада с есенното равноденствие на Слънцето. За древните българи равноденствието е било денят, в който мъжкото и женското начало в природата и човека са изравнени.Смятало се е, че пълният цялостен и завършен човек е имал в себе си и женските качества на всеприемане и любов, както и мъжките качества на изразена сила и трансформация. Такъв човек обаче е оставал пълнокръвен мъж или пълнокръвна жена във физическото си измерение, а не неутрален "трети пол", неуспял нито в мъжки, нито в женски план да се осъществи и осъзнае. Приемането и почитането и на мъжкото, и на женското начало при древните българи е било израз на всеприемане и уважение към Божия план на сътворение.

За пример на такава цялостност и приемане в себе си и на мъжкото, и на женското начало древните българи са считали бог Сива / индийците са го променили в Шива/. Сива е бог на трансформацията (си - сила), а негов праобраз е Първица (Пуруса е преименуван в хиндуизма)) - източникът на цялото творение. Първица древните българи са наричали импулсът на творението, Богът, а Пракарати - енергията и образуваната от нея материя. Всички народи, произлезли от древните българи, и до днес са запазили в своите религиозни традиции празнуването на Равноденствието, като далечен отзук от най-древната човешка духовност, българската.

Доказателство за пълното единение на древния българин с природата и нейните закони е основният духовен закон на българина, който се е наричал - ДЪРМА. Българите винаги са живеели в хармония с природата и с нейните цикли.
Ето защо те са създали и тази най-древна духовност на преклонение пред природата, която са нарекли Дърма - ДърМа със значение Държа се за Ма, майката Природа. Преклонението пред природата и почитането на нейните закони и до днес се нарича в хиндуизма, който е запазил древнобългарските ведически традиции Дърма /Дарма.
А уважението към Земята Гея или още Ге, както са я наричали нашите деди, се изразява с почитта към Богинята ДърГе, която и днес хиндуистите боготворят.
А човекът, който е спазвал Дърма, Почитането на природните закони, се е наричал ДЪРМАН. Дърман означава Подкрепящият, Държащият. Древнобългарската езикова частица "дър" се е запазила и в думата "дър-жа". А също и в някои наименования на български селища, които както знаем са най-устойчиви на промените на хилядолетията - така например село Дърманци.

Или казано накратко, Дърма означава "Да се държиш за природата!"

А дърман е човекът, който е спазвал природните закони и е живеел в пълна хармония с тях. Древният българин дърман е следвал природния кръговрат, движението на звездите по небето и е ориентирал целия си човешки живот и бит спрямо околната среда. Много преди ние днес да се тупаме в гърдите със своята терминологична "екология", древният българин е бил не само и просто еколог, но Божествен еколог.

Сведения за древнобългарската духовност черпим от Ведите, и по-точно от Риг (Реча) Веда, създадена от древните българи при преселението им в Индия през 2-то хилядолетие пр. Хр.
http://www.kaldata.c...български-народ

С хилядолетията Дърма се е превърнала в основна същност на източните религии - хиндуизъм, будизъм, джайнизъм.

Ето как описва значението на Дърма един наш просветлен съвременник - мистикът Ошо:
- Моето определение за религия е: да бъдеш в унисон с природата. И това е значението на думата Дърма - тя означава природа, присъща природа.

... Аз вярвам на природата. Аз не вярвам на вашите закони. Вашите закони развратиха цялото човечество. Достатъчно!

... Ако можеш да вярваш на природата, постепенно ти се успокояваш, смълчаваш, ставаш щастлив, радостен, празнуващ - защото природата е празнуваща. Природата е празненство.

... Ако вярваш на своята природа, ти постепенно ще се приближиш до космическата природа. Това е единственият начин. Ти си част от космическото. Когато вярваш на себе си, вярваш на космическото в себе си. Това е пътят. По тази малка нишка ти можеш да достигнеш до самата цел. Вярвайки на себе си, ти вече си повярвал на Бог, който те е създал. Невярвайки на себе си, ти си се усъмнил в Бог, който те е сътворил.

- Ошо, Екстазът: Забравеният език, гл. 6-2

За да постигне единение с природата и да чуе нейния глас, древният българин често е сядал и се е заслушвал в енергийното излъчване на природата. По този начин е възникнала първата религиозна духовна практика в света - Седенето в медитация или казано по-разбираемо - седене в осъзнатост. Чрез седенето в спокойна осъзнатост древният човек е можел да се осъзнае излъчването на Природата и Съществуванието. Медитацията е най-древната религия на света - създадена от древните българи! Седарите или Седа са наричали седящите в медитация хора. Тази дума е запазена във Ведите, създадени от древните българи и е използвана и до днес в Индия за седящите в медитация светци.
Медитацията е новото съвременно име на най-древната духовна практика на единение с Бога - Садана (Седене е българската дума). От древната българска религия медитацията / седенето / е преминала във всички религии на света - в исляма е позната като Зикр (спомняне на Божественото присъствие); в християнството е позната като Умната или Исихастката молитва; в хиндуизма е Садана; в Будизма е Випасана и така нат.
В хиндуистката религия, която е произлязла от Ведите на древните българи, е известен и терминът Викара. Викара означава търсене на истинската си вътрешна същност.
Викара произлиза от българската дума Викаря, Викащия - този, който вика душата си!
За Викара говори и Шри Рамана Махарши, като я препоръчва при вътрешното духовно търсене като извикване на вътрешното същество - душата.
Викара е древнобългарското название за Осъзнаване чрез преминаване отвъд хватката на ума и свързване с Космическата интелигентност, или казано с други думи - с Божия Дух.
Седенето в медитация и Викара са български думи, които прокарват ясна следа между божествената отдаденост на нашите предци и съвременните световни религии, които без изключение черпят от извора на българската душа.

За силата на древнобългарската духовност ярък показател са и българските обичаи, които намираме пренесени дори и в далечна Индия, където са запазени и до днес в знак на признание към тяхната духовна сила.

На снимката ясно се вижда как Ошо предава от своята енергия, така наречения Шактипат (Сактипат), на своите санясини (духовни ученици), дори и на малките деца. Ошо винаги докосва и разтрива междуочието на човека срещу него, там, където се намира Третото око. Смята се, че докосването от просветлен човек, или от човек, който те обича, засилва твоето трето око и те предпазва от лошо енергийно влияние от недоброжелатели.
Това ми напомня за един древен български обичай, който нашите български баби спазват и до днес - баенето! Моята баба, когато бях малка и прекарвах ваканциите си при нея, ми баеше - преди да ме сложи да си легна вечер, винаги разтриваше с пръсти мястото на Третото ми око и шептеше някакви думи. Казваше, че ги знае от своята баба, а тя пък от нейната баба...
Това наше древнобългарско магическо знание е занесено чак в Индия заедно с нашите разселили се предци, а там е запазено и до днес с голям респект към Маха Бахарата (Великите Българи)!
http://www.kaldata.c...български-народ-–-основоположникът-н/

Сактипат се състои от две думи, и двете с български корен:
- сакти - психическа енергия, енергия на желаната благословия (от глагола сакам, искам)
- пат - падане (пад)
т.е. изсипване на желаната благословия от духовен учител върху неговия ученик.

Духовната енергия Сакти е била възприемана от древните българи като женска енергия, енергията на женската сила в природата. Доказателство за това е древнобългарската богиня Сакам / Секмет /, която намираме изобразена в Египет като Богиня с женско тяло и глава на Лъв и е била смятана за Покровителката на силната воля. Богинята Сакам е пръвоначалният вариант на днешната богиня Бастет на Египет.
Дори известният сфинкс на платото Гиза в Египет е нейно изображение,

въпреки, че сред "реконструкцията" на главата някой се е постарал да я представи като глава на негроиден мъж с тяло на лъв. Тази Богиня е и Богинята Майка на плодородието, а е известно, че в древността името на египетския сфинкс е било Хорем Акхет, където Акхет е означавало Сезонът на плодородието, когато река Нил се е разливала и е облагородявала земите с тинята си. Ахат / Рахат е българска дума и означава Божие благоденствие Ра (Бог) и Ахат (Благоденствие). А хорем е означавало хоризонт. Сфинксът най-вероятно, освен първият паметник на Богинята майка, е бил и своего рода астрономически показател за разливите на Нил. - http://aliya.blog.bg...-afrika.1263705

Лъвът е бил символ на древните българи още от праисторически времена. Намираме го и върху сребърните съдове от Рогозенското съкровище, където Богинята Майка е неговата господарка.

Свързването на силната воля и психическата енергия на предадената благословия Сакти с Жената в древността е показател за уважението към Жената, която е пазителка на живота на Земята. Жената е имала не само физическата сила да дарява и носи живота, но и психическата сила на Божествената воля да закриля този живот.

За разлика от по-късно възникналите мъжки шовинистични световни религии, като по-късния Хиндуизъм, Исляма и Християнството, в древната духовност жената е била възприемана като най-близкостояща до Божествения дух и като инструмент на Божествената Му сила. Ето защо Жената е била обожествявана и в най-дълбоката човешка древност - преди 40000 год, от когато датират първите фигурки на Богинята майка. - http://aliya.blog.bg...lgarite.1251952
Днес обаче световните глобализатори се страхуват от магическата сила на Жената и се опитват да създадат един свят без жени или поне един мъжко гейски свят, повел открита война срещу Жената чрез политическото насилие на гей сурогатни закони, СС-овци, отнемащи децата й чрез така наречените ДАЗД (Държавни агенции за закрила на детето), чрез медийната и шоу пропагандата на кървавото и сексуално насилие над жените по света.

Не случайно съвременната глобализаторска война срещу жената съвпада и с подетата световна война срещу българската духовност, запазила се днес в Българското православие, което е продължител на нашата хилядолетна народна мъдрост.

Нагоре