Прочетен: 6741 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 08.02.2018 10:37
Самолетът леко се приземява на международното летище на Дубай Ал- Мактум. Летището е ново и все още се достроява, но вече се знае, че през 2020 год. ще бъде най-голямото летище на света. В Дубай всичко трябва да е най-голямо:
- най-високата кула на света Бурдж Халифа,
- най-цветната градина,
- първият изкуствен остров - палма, и така нататък.
Дубай е едно добре ръководено търговско предприятие, което знае, че за да направиш пари е достатъчно да погалиш човешкото его с думичката „най-„. За „най-„ хората са готови да плащат пари, много пари. И туризмът процъфтява – милиони туристи посещават Дубай всяка година, като са превърнали града в топ туристическа дестинация.
Нищо, че градът е обграден от пустиня. Нищо, че Новият му квартал те кара да се задушаваш между огромните бетонно-стъклени небостъргачи, където и въздухът, и хоризонтът са ти отнети – в името на модерното строителство и модерната колективизация на човешкото същество, превръщано все повече в безмълвна клетка от мъртвородоното чудовище на алчността и правенето на пари. 8-9 милиона дребни пъргави азиатци са заели целия обслужващ сектор на Дубай, обслужвайки 1 милион коренно арабско население и пристигащите милиони туристи.
Когато попитах за историята на Дубай, ми отговориха, че Дубай нямал много история, историята тепърва се пишела. И действително – единственият исторически музей на града е малка глинена сграда, вкопана в земята с подземен етаж, където са събрани 2-3 археологически витрини с находки отпреди 3000 год.. Самата сграда е бивш затвор, строен през 16 век – от времето, когато жителите на Дубай са били бедни рибари, живеещи в тръстикови колиби. -
И тук беше голямата изненада за мен – в тези исторически запазени колиби миндерите и пода бяха застлани с български черги с български шевици! -
А в огнището висяха медни калайдисани съдове и прибори досущ като в селската къща на баба ми в Северозападна България. -
Дори още си спомням как калайджията минаваше всяка седмица по улиците на селото и викаше: Калайджията! Калайджията! А баба ми и съседските жени тичаха навън да му изнесат металната си посуда за калайдисване и обновяване.
Характерните български тъкани шевици върху традиционните български цветове бяло, зелено и червено са и тези Древнобългарски рунически знаци, носещи в себе си символите на Бога Слънце като: Колото, Канатицата, Елбетицата и така нататък. Освен в историческия музей на Дубай, те могат да бъдат видени и в бедуинските шатри в пустинята, върху рафтовете на магазините за сувенири, както и като покривки върху масите на Дубайските ресторанти.
Освен тези рунически знаци върху шарените фолклорни тъкани на Дубай, Древнобългарското наследство на този район от света личи и в добре запазените знаци-символи на древното почитание на Богинята майка на древните българи. Така например върху старата дървена порта на историческия музей от 16 век ясно личи осемлъчевата звезда / цвете, символ на Богинята майка и живота, дарен ни от нея.
-
Най-древното изображение на Осемлъчевата звезда се намира у нас като скално изображение върху Чачин камък, Белоградчишките скали. Това е звездна карта календар с позицията на нарастващото слънце. Дедите ни Древните българи са били първите звездобройци.
Ако искаме да разберем кои сме ние Българите и кои са били нашите Деди Древните българи, първоначалните човеци на Земята, трябва да търсим техните следи по планинските върхове и пещерите на България, и най-вече на Северозападна България, защото там се е зародил първият човешки живот.
За Чачин камък и неговите древни скални изображения официалната наука мълчи, както мълчи и за истинската праисторическа възраст на намерените човешки следи в пещерите на Северозападна България: Живена дупка, Магурата, Темната дупка и много други. Истината е неудобна за хората на статуквото, защото тя е като мощен планински поток, който ще срине калните основи на системата им и лъжовните им конструкции върху човешката история.
Този осемлъчев знак – символ по-късно е пренесен в Близкия Изток и в древен Шумер вече е познат като знака Динир, знакът на Върховната Богиня майка. -
Шумер е създаден от Древните българи и носи Древнобългарското име Сумер. Сумер означава С Мара Богинята майка на дедите ни.
У нас в Северозападна България все още има село Сумер, близо до което откриха и най-древните погребения и скелети на 8000 години - хилядолетия преди възникването на Сумерската цивилизация в Близкия изток.
За почитанието на Мара Богинята майка и най-древната човешка духовност на дедите ни свидетелства и старото название на връх Кайлаш като Сумер или още Махамара (Великата Мара) Богинята.
В Шумерската митология срещаме Богинята и като Нама със значение Нашата майка (Нам Ма).
Дедите ни са я наричали още и Она (Тя). По-късно Она е станало Анъ / Ану поради загубване на връзката с коренния български език.
Знакът на Она Върховната Богиня е така нареченият Динир - Осемлъчев символ на снимката . Много лесно можем да направим връзката между този символ и Слънчевият календар с 8 лъча от Чачин камък, в Северозападния Балкан.
В Древен Египет Осемлъчевият символ е наречен Календарът от храма Дендера. Този осем лъчев символ намираме и в древни Коптски ръкописи с магични заклинания.
Същият символ Динир и до днес е изобразяван в Религията на Язидите (Хората на Ази / Язе) заедно с изображението на Цар Паун, който е смятан за символ на Божествената човешка душа и е еквивалент на Бог СебАзи. Цар Паун / Бог СебАзи като Син на Богинята майка е изобразяван редом с нейния символ Осемлъчевата звезда. За съжаление, Язидите днес са най-преследвания народ, заради своята запазена духовност на почитание към Бог СебАзи, Древнобългарския Бог на Човешката душа. Вместо тяхната най-древна запазила се и до днес духовност, пряко продължение на Древнобългарската първа човешка духовност, да бъде обявено за световно културно наследство, язидите са подложени на кървав геноцид.
В шумерската митология, възникнала въз основа на Древнобългарската първа човешка духовност, Богинята Она също е имала син Бог Енки или Богът на Слънцето.
Така наречените Анунаки, са всъщност Децата на Она или Древните българи. Те са наричали себе си Майчини или още Ма Ази / Мизи.
У нас Осемлъчевото цвете се среща в църкви и древни храмове, защото и християнството, и другите световни религии водят началото си от Древнобългарската първа човешка духовност.
От години говоря за силата на Древнобългарския дух, за Божествената отдаденост на дедите ни, за Древнобългарските жреци звездобройци, създали първите човешки звездни карти и календари, и всички те издялани с невероятна прецизност върху камъка на скалите ни. А камъкът е най-добрият пазител на историята ни Древнобългарска: него не можаха да го унищожат фарисейските домогвания на политическото християнство, наложено като властова институционална религия с цел да заглуши и унищожи Древнобългарската духовност чрез силата на царската власт и саморазправата с духовните хора. Не можаха да унищожат историята на Древните българи, записана върху камък, и Османските ятагани, наточени с парите на еврейските лихвари. Няма да могат да унищожат нашата каменна история и от нас откраднатите пари на Европейския съюз Новия Вавилон, предназначени да покрият, камуфлират, обезобразят гения на Древнобългарския строител на светилища и храмове по цялата земя.
Но доказателствата за Древнобългарския духовен гений са толкова многобройни по цялата земя, че не могат да бъдат унищожени всичките до едно. Като например тази дървена порта на историческия музей в Дубай.
Характерно е и строителството на Древните българи, заселили в древността този район на света. Така например сградата на историческия музей е изцяло построена в духа на тези Древнобългарски традиции – използвани са природни материали: кал, пясък, дърво и камък. Поради горещините, в така изградените стени се оставят дупки / шупли, тъй като въздухът е добът изолатор. Покривите са от тръстика поради особеностите на района. -
Самият Дубай е основан като рибарско селище от няколко древни племена, които дотогава са живеели във вътрешността на пустинята в оазиса Лива. Лива е още една препратка към българска дума – в този оазис се е изЛИВАла вода. И до днес местното население гадае какъв е произходът на името Дубай. И не знае значението на тази дума. Защото не знаят своя древен коренен език, забравили са го през хилядолетията – ДъБай или ДаБа означава Даде Бабата Богинята прамайка и създателка на света Ба. Дедите ни при разселването си около света и когато са попадали на влажна, плодородна страна и особено на крайбрежие, са кръщавали тази земя на Богинята Ба / БаРа / ПраМайката. Самата дума бряг / брег означава именно това – БаРаГе, земя (Ге) на БаРа Богинята. Така някога е кръстена и Македония – Земя от Макя (Майката) Дана (дадена). В името на съседния на Дубай град Абу Даби срещаме същия корен ДаБа (даде Богинята).
Още една препратка към Древнобългарския корен на населението на днешните Арабски емирства е и намерените древни скелети от 1500 - 1200 год. пр. Христа. Те са погребани според Древнобългарските традиции на почитание на Бога Слънце – тялото е поставено на една страна, с глава сочеща на изток и със свити колене.
-
Подобни погребения на близо 8000 години бяха намерени край Врачанското село Оходен. -
При Древните българи смъртта се е празнувала като Възсъединение с Богинята и Нейния Божествен дух, а раждането се е оплаквало, поради предстоящите житейски изпитания на душата. Навсякъде по земното кълбо, където дедите ни са се разселили, напускали Рая на днешните български земи и заселвайки континентите, те са разнесли своята Древнобългарска първа човешка духовност. Дедите ни са били просветлени мъдреци и мистици и са се отнасяли към смъртта като врата към друг, нематериален живот и преход за следващото физическо прераждане. Ето защо те са имали специални ритуали за опяване на умрелия, подаване на храна за Богинята майка, която ще прибере това тяло и ще се погрижи за следващото, и така нататък. И до днес са запазени Книгата на Мъртвите на Древен Египет и Тибет, отзвук от Древнобългарската духовност, която е подготвяла човека за достойна среща със смъртта и преминаване отвъд в Божиите селения.
Древните българи са почитали смъртта като начало на нов живот и са празнували при смърт, а при раждането на дете са плачели, защото са знаели, че всяка душа се преражда отново и отново докато не научи своите Божествени уроци. Ето защо у нас и до днес са запазени обичаите на раздаване на храна при погребения, а на 9, 20 и 40 дни душата се почита със събиране на близките й и отново раздаване на помен. По този начин се улеснява нейното завръщане в Божествения свят за упокой и следващо ново прераждане.
Свидетелство за това, че дедите ни са празнували при погребения е и намереният най-древен гроб на Древнобългарската жрица край село Оходен, Врачанско. Скелетът е на 7800 год., а намерените останки в гроба свидетелстват, че на погребението са пирували, а след това останките от пира са хвърлени в гроба и заедно с тялото са запечатани във внушителна за онази епоха (Бронзовата) дървена постройка. Тези пирувания са били в чест на Богинята Майка, а също така и за плодородие.
Характерното за погребенията от района на Дубай е, че хората са погребани и със своите оръдия на труда, а също и с глинената си посуда. У нас това се наблюдава също така при намерените гробове от Варненския некропол, например – 6500 години преди христа.
Постепенно климатът по цялата земя започва да се променя, а пустинята става все по-гореща и по-суха, като обхваща все по-обширни територии. Това налага и някои промени в облеклото на хората – дълги покривала за тялото и маски срещу пясъчните бури при жените. При мъжете кърпите за глава са с дълги пуснати краища така, че да може при нужда и лицето да се прикрива от пясъчния въздух.
-
Интересното е, че подобни маски за лицето при жените са запазени и до днес в облеклото на населението от другата страна на персийския / Арабския залив - На снимката е изобразена жена от Иранския / Персийския народ Бандари.
-
Хората в провинция Oрмозган на иранското южно крайбрежие (до Ормузкия пролив) са известни като Бандари. Някога важна спирка по пътя на подправките, районът е бил център за търговия от 2000 г. пр. н.е. В този регион Древнобългарските скитащи племена Скитите са построили свои селища още в периода на Акъмените / Акуманите (Древнобългарското племе на КъМани-те, наричани още и Кумани в днешно време, но с Древнобългарски корен на названието им, който обозначава принадлежност (Къ / Ку) към Ма (Богинята майка на Дедите ни. Ето защо Древните българи са наричали себе си Ман, Мани, Къмани / Кумани със значение Хората на Майката Богиня. Наричали са себе си и МаАзи / Мъзи / Мизи и техните древни пътешествия са поели от земите на днешна Северозападна България). Империята на Акъмените се счита за първото Персийско царство, а първият й цар Кирос / КиРо е направил своята империя най-могъщата за онова време - простирала се е от Балканите до Индуската Долина. Той е създал централизирана държава, състояща се от много васалства, които са били длъжни да плащат Парса (Данък) на царя. Оттук е и Древнобългарското име на Персия.
Народът Бандари е един от персийските народи, запазил днес своите Древнобългарски традиции. Повечето местни носят облекло, различно от това в останалите ирански провинции, като жените често са облечени в цветни рокли, вместо типичния черен чадор. Но маските, носени от много бандари жени, както сунити, така и шиити, са може би най-впечатляващото от всичко.
Ако се вгледаме в маската на жената Бандар от снимката няма как да не забележим, че материалът на тъканта и шевиците му са типично българските тъкани традиционни дрехи. Дори и буквално поробени от антиженската същност на радикалния и много модерен днес Ислямизъм, дори и принудени да скриват лицата и главите си, тези смели жени Бандари са намерили начин да запазят своите Древнобългарски шевици и Древнобългарската си памет, която за съжаление, е обявена от много столетия за основен враг на политическата световна класа!
Дори и ислямизирани през вековете, дори и разделени на междуособни религиозни и етнически вражди, Персите си остават свързани със своя Древен Български корен. И това е традиционният им облик - шевиците им, тъканите им, килимите им, древната им религия Зороастризмът (ЗаРа С ТаРа е Древнобългарски корен със значение Озарен с Божествеността на Богинята ТаРа).
Самото название на народът Бандари е Древнобългарско и означава Дар от Бан (Бан означава Божествен, на Ба Древнобългарската Богиня Прамайка на човечеството).
Езикът Бандари е също много древен и различаващ се от наложения днес ирански език, а музиката им е забързана, жива, играе се в хоро и се основава на четвъртинка такт, така характерен за традиционната българска музика. Дори нещо повече, Бандари музиката се използва днес като медицина за лечение на душата и тялото на съвременните иранци.
- https://www.youtube.com/watch?v=qaskCMxSY9w
А земята на Бандарите Ормузган е кръстена На Ората Мизи (ОрМаз), заселили в древността тази крайморска земя.
Един и същи Древнобългарски народ е заселил в древността и двата бряга на Персийския залив. В Дубай името Бандар е често срещано и като лично име, и като географско название.
Няма човек на тази земя, който да няма български корен. И това не е национализъм, а истината на човешкото сътворение. Когато Българите са били, не е имало все още разделение в човешките умове, хората са говорили един език, имали са една духовност, почитали са една Богиня - ПраБабата на Света Богинята Създателка Ра / Ба Ра / БРаМа (Прамайката) - Нейните Божествени проявления Богинята на Енергията ПраКарата (БаРаКаРа); Богинята на Светлината БаЛа / БаЛ, кръстница на Дрешните българи, първите човеци на Земята - Богинята Майка на Материята МаРа.
Народите, езиците, границите, държавите, политиците се появяват много по-късно - с появата на хитрия човешки ум. Древните българи са родоначалници на човечеството и тяхна е първата човешка цивилизация, Каменната, която са разпространили по цялата земя заедно с българския си език, българската духовност и култура. Българите са Божии хора и винаги са носели в сърцата си почитта към Бога. Това им е помогнало да оцелеят от безбройните и безконечени опити да се отнеме историята им и земята им - родителка на първия човек. В българския език е закодирана, и то пред очите ни, истината за Човешката история. Ето защо народът ни е подложен на геноцид от векове. И оцелява напук - много от неговите поробители и мъчители оттекоха в канавката на историята, но българите са още тук, и ще останат тук, докато има хора по тази земя.
-
След няколко часа полет се спускаме над тъмното Софийско поле – българската земя е почти неосветена, а тъмнината под самолета ми изглежда някак си дълбока и тайнствена... българската земя и българите са потънали в хилядолетен мистичен сън... забравили са себе си, забравили са кои са, потънали са в собствената си болка и борба за оцеляване. Забравили са, че на зазоряване нощта е най-тъмна, а за да стигнеш до светлината, обезателно трябва да прекосиш тъмнината. Тъмнината на забравата може да се преодолее дори и с една единствена запалена свещ на себеосъзнаването, на спомена за сърцевината и корена български.
Тагове:
ЗМЕЙ ГОРЯНИН ЗА 3.85 милиарда долара...н...
© И без бой ще си признаят
Повтарящи се с обратен знак истории
КЪДЕ ОТИВАШ, РИЦАРЮ БЕЗДОМЕН?
От тъмнината са се родили много интересни неща !
Да не повтарям и в подкрепа на поста, два случая, разказани от проф. Стамен Стаменов.
Поканили го на индиански празник в западните щати. Спрял се пред индианец в носия с шевици също като на баба му.
-Какво гледаш?
-Носията.
-От къде си?
-България.
-Та ние сме братя, казал индианецът и го прегърнал. Знаел.
Т.Ж. на посещение в Япония.
Императорът станал и го прегърнал.
-Ние сме братовчеди. Знаел.
Т.Ж. попитал придружаващите го КУЛТуртрегери: какво знаят. НЕ ЗНАЕЛИ.
БЪЛГАРИЯ Е БИЛА ОТ ТИХИЯ ДО ТИХИЯ ОКЕАН!