Дедите ни Древните Българи и Първите човеци на света са имали ясно съзнание за Природата, Небесните светила и най-вече за Слънцето, което са считали за създателият и поддържащият живота на земята. Те са следели и са познавали в точност слънчевите движения по небесния свод.
Особено се е засилило това астрологично познание на Дедите ни след промяната на климата на Земята и появата на годишните сезони. Древните българи са и първите земеделци на земята – тук са намерени най-древните останки от зърнени култури и земеделски бит (Сежерозападн България). 

Земеделието е налагало да развиват точни познания за Слънчевите цикли –Древнобългарските жреци първите астролози и звездоброййци на земята, са се качвали по високите планински върхове, за да наблюдават небесните светила и да рисуват върху скалите първите звездни карти – Чачин камък, Белоградчишко, Харман кая и др. Около тези звездни наблюдателници са възникнали и първите духовни светилища – там жреците ни, облечени с животински маски и крила, са почитали Богинята Майка Създателката и Нейния син Бога Слънце, Вдъхновителя на Човешката душа. Днес жреческите традиции са запазени в Кукерските танци, а народът ни ги е разнесъл по всички континенти с разселването си по земята и нейното заселване с първите човеци Древните българи.

Дедите ни са познавали 4 основни позиции наСлънцето в годишната му обиколка на небосклона:

-         Слънцестоене Зимно (21 декември) и Лятно (21 юни).

-         Равноденствие – Пролетно (21 март) и Есенно (21 септември).

Между тези 4 основни позиции на Слънцето, които са през 3 месеца по 12-месечния календар, на 45 дена от всяка основна позиция, Дедите ни са отбелязвали календарно и по още една Слънчева позиция, която са празнували с народни празници и обичаи така, както и основните 4 слънчеви позиции.

Зимното Слънцестоене Дедите ни са празнували като Коледа или КолаДев – Празникът на Дев / Дав /Даващият Бог с Колата. Те са считали, че Слънцето прави годишна  обиколка на небето с Колата (Съзвездиетоо Колата). Наричали са Слънцето Колю /КараКолю (КараКолаз / Херкуллес). Колю е името на Новородения и Възродения Бог Слънце.

Лятното Слънцестоене празнували ккато Яневден / Енювден – Денятна Янне / Еню, както са нарияали Младото Слънце. От Коледа  до Енювден Слънцето е считано за младо и възмъжаващо. Затова са кръстили първия месец оот годината ЯНуари. Затова и празнуват Февруарските Петлюви празници на 45-ия ден след  Зимното Слънцестоене като празници на Възмъжаването на Момчетата и посвещаването им в духовните тайни.

На 45-ияден след Лятното Слънцестоене отново се празнува Слънчев празник - Преображението на Бога Слънце. Дедите ни са считали Лятното Слънце за зряло и силно, за достигнало своята Божествена зряла сила. Наричали са Лятното слънце Илия (от Древнобългарската дума за Светлина Ла / Лъ). Нека не забравяме, че Българите са се зовяли Хората на БаЛ/ Бъл Богинята на Светлината.  А Слънцето са наричали БалАз / БалОн – Душа (Аз/Он) на Бал.

Навсякъде, където са се разселили по света, са се наричали Хората на Светилото.

Счита се, че на Преображение Слънцето тръгва към своя заник, силата му на греене намалява. Водите вече не се захранват така обилно от неговата сила. Затова и според  българските народни обичаи след  Преображение не  се влиза в реки и езера. А на Илинден "морето взима жертви".

Християнството, в стремежа си на организирана и институционална религия, се опитва да  заличи Древнобългарската Слънчева и Първа човешка духовност, като заменя Слънчевите празници с дни на мъченици и страдалци, с което унищожава жизнеутвърждаващия дух на Българската Слънчева духовност.

Църквата днес празнува Преображение като ден на Исус – смята се, че на този ден Исус заявил своята божествена сила с помощта на Мойсей и Илия. Ясно личи връзката с Древнобългарското вярване, че на Слънчевото Преображение Слънцето Свети Илия е в своята Божествена сила. От друга страна и Исус е всъщност Древнобългарския Бог Аз / Ази / СебАзи Бог на Човешката душа на Дедите ни. Българите в древността са считали Слънцето за символ и вдъхновител на Аза. СебАзи и БалАз са един и същ Бог  на Светлината в и извън човека. 

Днес това знание е изгубено, а народът ни приспиван и постепенно умъртвяван,за да не остане следа от Божествения произход на хората и тяхното духовно величие. 

-         http://aliya.blog.bg/history/2019/06/06/i-shte-se-otvori-zemiata-i-shte-se-razbere-koi-sme-nie-bylga.1660414

-         http://aliya.blog.bg/history/2019/04/30/drevnobylgarskite-slynchevi-praznici-v-persiia-iran-noruz-ia.1655192

-         http://aliya.blog.bg/history/2019/02/02/petelyt-e-petel-samo-do-kokoshka-drevnobylgarskite-fevruarsk.1644444

-         Алия Ошо

 

 

Здравей, aliya. Вчера гледах една карта надуховните центрове в България през XV-XVIII в. на изложба, посветена на Софроний Врачански. През другата седмица мисля да отида отново и след разговор с представящия изложбата да напиша тема по въпроса. Имаше много населени места, сега намиращи се в Сърбия и Македония, както и две малки села, за които не съм предполагал, че са играели важна роля в духовно-просветния ни живот.
Поздрави!