Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2020 11:28 - Стефановден - първият ден на Слънчевото възкачване
Автор: aliya Категория: История   
Прочетен: 1434 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 27.12.2020 13:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image
Стефановден е третият ден на Коледа и последният празник за годината. Един от основните обичаи, свързани с 27 декември, носи името ладуване. Момите се събират и гадаят заедно за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче пълно с вода. На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот. Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.
На Стефановден се спазват обичаите за Мръсните дни. През този период хората се пазят от зли сили. Не се ходи навън през ноща, а жените следват редица обичаи, за да предпазят домовете си от злото.
Най-вероятно в далечната Древнобългарска първа човешка епоха този ден е бил почитан като един от първите дни на Новата Слънчева година, започваща по време на Зимното слънцестоене. След като в продължение на 3 дена Слънцето е в своята най-ниска точка над хоризонта и най-слабо огрява земята, то бавно започва да се изкачва нагоре по небесния небосклон, за да достигне своята най-висока точка по време на Лятното слънцестоене. Новороденото слънце прави своята първа "стъпка" нагоре по небосклона.
Тук трябва да насоча вниманието ви към факта, че Българският език е единственият език, който ви дава възможност да проследите корена на възникване на основни думи. Ключът към това проследяване е Древнобългарската духовност и мироглед. Така например думата Стъпа, има за корен сричките С-Та Па. СъТа означава с Тази, с Богинята. Нека не забравяме, че и в Магурата, и по цялата земя Т е свещен знак за Богинята - Тя, Та, Тази. Пъ е сричка за Под, Подпора, Отдолу. Стъпа означава С тази Богиня Подпрян, Божествен, Опрял се върху Богинята - това е Степан, Божи човек, осланящ се на Богинята. Така, както и Бог Син Бог Слънце и Бог на Човешката душа на Древните българи се е осланял на своята Майка.

Първият ден на Слънчевото възкачване е бил отбелязван с гадания - каква ще бъде идващата Слънчева година. И разбира се - момите са питали за своите бъдещи женихи - обичай, запазен и до днес. На гаданията от този ден Дедите ни са стъпвали, за да продължат през годината. Не бива да забравяме, че народът ни е древен магически народ, маговете са онези Божествени българи, които са провождали волята на Ма Майката Богиня върху Земята (Ге) - Ма Ге. Постепенно този ден е наречен Степановден, първият ден на Възкачващото се слънце, на който ден стъпваш, за да продължиш напред.

Народните вярвания на Древните българи са били разнесени по цялата земя, при заселването й от Дедите ни първите човеци. Било е невъзможно тези вярвания да бъдат изкоренени, защото те са маята, с която са замесени всички днешни народи.

Затова са били създадени нови митове, християнските, чрез които древнобългарските обичаи са заменени с персонифицирани светци, и забележете - всички до един умъртвявани по жесток начин. А как иначе ще направиш един мит вечен?! - с пропаганда и лъжи, които да карат хората да страдат и изпитват вина за неизвършвани от тях жестокости. Похват стар колкото светът. (Тук не мога да се въздържа и ще кажа, че този похват е в сила и до днес при всяка политическа пропаганда: например, не можеш да прегърнеш възрастните си родители, ако не се ваксинираш...)

Така Степановден, денят на гаданията за новата слънчева година е станал ден на мъченика Степан (Стефан е по-късна гръцка вариация, а също и Стивън, Естебан, Истифан и др.). Дори и в християнството е прието да се казва, че Свети Степан е правил гадания и е определял съдбата на своите последователи.
Степановден е Денят за Гадания за Новата година.

Нека не забравяме, че Христос митове не е създавал, още по-малко е проповядвал мракобесничество и мъченическа смърт.

За разлика от по-късно на;ложеното християнство, Древнобългарската духовност е била празнична, жизнеутвърждаваща, против болести и мъки.


За народа ни дните след Зимното слънцестоене, са били считани за Погански или Мръсни дни, поради слабото слънцегреене. Считало се е, че тогава човек се е разболявал по-лесно и по-лесно е губил духа и благоразположението си.
Ето защо тези дни са били наситени с празници, веселие, обикаляне по домовете на мъжете Коледари - млади и силни, за да вдъхнат живот и здраве.


Дедите ни са били мъдри и чувствителни хора - разбирали са силата на слънчевото греене и човешката жизненост като взаимно преплетени. И затова са създали танците, хората, особено важни са били обичаите да се танцува около болни хора (например Росалийските хора).

Тези народни традиции напомнят за днешни йога практики за духовно освобождение, практикувани в Индия в различни йога ашрами. Народните ни традиции несъмнено водят своето начало още от така наречените Древни български мистерии, Орфееви розалии и други подобни, които са имали за цел да събудят духовните сили на човека чрез танци, музика, пеене, славословене на Бога, консумиране на определени ритуални напитки и храни и други древни духовни практики.
Тези йога практики отдавна са загубени у нас в първоначалния си вид, но можем да ги наблюдаваме все още в българските народни традиции под формата на:

- Седенки (седене) – където хората се събират да пеят и споделят
- Хора – където хората се хващат за ръце и танцуват заедно за споделяне и завихряне на жизнената енергия
- Многобройните събори и танци на българите от дълбока древност до днес.  

- Алия Ошо



Гласувай:
2
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: aliya
Категория: Други
Прочетен: 2258436
Постинги: 347
Коментари: 556
Гласове: 1015
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930