Всички велики качества са женски - любов, състрадание, симпатия, любезност.
- Ошо

Човек, който има проблем да разбере същността на Бога, винаги търси някаква Негова форма, за да се вкопчи в нея  И много държи Бога да определи: Мъж ли е, Жена ли е!?:) Или както се пее в хубавата българска народна песен "Лале ли си, зюмбюл ли си?" ...

Ако пък е съвременен човек и вече е определил, че Богът непременно е мъж, било то син, или отец, или просто дух, то тогава човешките му умствени терзания не спират до тук - кой мъж точно е Богът?! - Исус ли е, или е Кришна, или е Яве (Явилият се на Мойсей Бог), или пък е Аллах, проговорилият на Мохамед!?

За Древните българи, първите човеци на земята, Бог е бил повече Жената Майка, Създателката и Вседържителката на живота. Защото дедите ни са били хора със силно развита интуиция и са виждали Бог като Всеприемане, Любов, Закрила и Майчина грижа, т.е. като Женското начало на света. И няма как да видиш Богинята по друг начин, ако си се докоснал поне веднъж до истината на Съзиданието.

По-късно, с промяната на земните условия на живот и разселването на Българите около Земното кълбо в търсене на по-добри условия, страхът постепенно е започнал да прониква в човешките умове поради загуба на връзката с Божественото и трудните времена на климатичните промени.
Така например Древните българи Скитите, заселили първи Близкия изток е трябвало да се сблъскат с един все по-суров пустинен климат, в който е оцелявал само най-силният. Това е довело да закоравяване на човешкото сърце и до налагане Правото на Силния над това на Слабия и беззащитния. Постепенно Вселюбящата Майка Богиня е заменена от образа на суровия и строг Бог Отец, който наказва безмилостно. Жената е превърната в придатък на дома, но Нейната роля на Мъдра и Любяща закрилница на живота е отречена. Апогеят на това антибожествено и античовешко по своята същност развитие можем да наблюдаваме в днешните антиженски гейски времена, в които Жената е унижавана, малтретирана, дори направо отричана като Създателка на Живот. Бих казала дори, днес е поведен Геноциден поход срещу Жената! Пази Боже в Гейски времена да живеем. ...

Бог според мен е и мъж, и жена, и дете, Той е Всичко и Всеки.
За Древните българи обаче Той / Тя винаги е бил Личност, а не тълпа. Божествеността е Абсолютната субективност според всички просветлени, стъпвали някога по нашата земя.

Но за да разбереш това и да се свържеш с Божествеността, ти трябва Седене / Садана го наричат в Индуизма), т.е. трябва да седнеш сам със себе си в Медитация и да се вгледаш в душата си. Да оставиш търчането по външните шаренийки, амбиции за себедоказване, за изпъкване и трупане; и просто да разбереш Кой си всъщност!

За това и Древните българи са въвели Сабат / Съботата (Шабат го нарекли евреите) - за да се уединят Със Бата Богинята Баба / ПраМайката/ и да се свържат с Божествената й любов. Затова и са кръстили свещената си книга БаБа Ла / Библия днес. Ба Ла или Баба Ла е Прамайката / Бабата на Светлината Лъ, пазителката на човешката душа и кръстница на Българите, Първите човеци на Земята. Впрочем на БаБаЛа е кръстен и Древният град Бабилон / днес Вавилон в Ирак, окупиран и със завардени древни храмове от американските войски.
Освен Библия Дедите ни са нарекли Свещената си книга за Божественото сътворение на света и ТаРа ( днес Торат са я нарекли евреите, наши потомци) - на името на Богинята Та Ра (Тази Ра) единствената! Мъдростта в Тора са нарекли още и Кабала - Кабала от своя страна буквално означава Принадлежащ (Къ) на Бал Древнобългарската богиня на светлината и кръстница на Българите. Кабала е част от Божествената мъдрост на Бал Богинята. Кабалисти се наричат днес тези, които се водят по външни белези, числа и дати, форми и фигури, когато планират едно или друго събитие. Но в крайна сметка винаги се оказва, че всъщност нищо не са разбрали от Кабалата, Древнобългарското духовно разбиране на Богинята на Светлината и Кръстница на Българите Бал. Ако външната форма не е проявление на вътрешното озарение, то тя си остава само куха обвивка!

Всяка глава в Тара евреите и до днес наричат Параша от Древнобългарския Бог на Божественото съзнание БаРаАз / ПраАз - Пра съзнанието на Богинята. Защото всяка дума от Свещените книги било то Тара, Библия, Коран трябва да бъде получена от Божественото съзнание, тя не може да е дело на човешко умозрение.

У нас ПраАз Бога се е наричал още и Аздал (Аздъл) - Този, който е дал Аз-а Душата на човека.

Впрочем в Индуизма, също възникнал от Древнобългарската духовност по подобие на Юдаизма, Християнството и Исляма; Параша / Пъръша / Пуруша е именно Божественото съзнание ПраАз-ът.

Освен, че са създали специален ден за Медитация / Седене с Богинята, Древните българи са създали и Седмицата с нейните седем дена - защото в техните първи свещени книги е казано: Богът / Богинята 6 дена е творил, а на седмият е седнал да си почине. За човека такъв задължителен за Божествена почивка ден е Съботата в древността.
Българската розета от Плиска с нейните седем лъча е именно най-древният седмичен календар на дедите ни, създали седмицата, месеца и годината.
С налагането на Християнството като заместител на Древнобългарската духовност, дните на седмицата са преименовани и се появява неделята - ден за недеяние. А вместо Ба Богинята Майка почитаме Девата. Вместо Бога на Светлината и на Човешката душа СъбаАзи / СебАзи (Божественият Аз) и неговия образ Слънцето Бог БалАз / Белис, ние днес почитаме една конкретна човешка личност, която е живяла някога в земите на арамейците, потомци на Българите. Този Божи син и Човешки син се е наричал Ъиса според оригиналното арамейско звучене на името му. Ъиса или просто Аза, лично име в чест на Бога Ази / СебАзи на Древните българи. И също като Бога Ази Ъиса се ражда на деня на Зимното слънцестоене, за да направи своята годишна обиколка по земното небе. А напролет, когато семената умират в земната пръст, за да се разпукнат и израстат в нови растения, Ъиса / Аза умира разпънат на кръста, символ на Слънцето и най-стария Древнобългарски календар, за да се роди за нов живот като вече просветлено човешко същество, познало Волята Божия и Единението с Бога Отец.
И няма значение как ще наречем Бога на Човешката душа - дали СебаАз, или БалАз, или ХорАз, или Кришна / Кръстна; важното е, че Човешката душа остава Божие чедо на Богинята майка на Древните българи.
И когато се отречем от Богинята майка и от Женското начало на Сътворението с неговата мъдрост и любов, ние се отсичаме от корен и навлизаме в най-тъмната епоха на мрака и лъжата.
Ето защо днес наистина живеем в Последните времена - когато нощта е най-тъмна преди зазоряване.
Древните българи дедите ни са предсказали и нашето време - те са притежавали очи за Божествената мъдрост, която прониква отвъд пелената на Времето.
- https://www.facebook.com/photo.php?fbid=937284909724466&set=pb.100003288970327.-2207520000.1477560150.&type=3&theater
- https://www.facebook.com/photo.php?fbid=919913618128262&set=pb.100003288970327.-2207520000.1477560206.&type=3&theater
- https://www.facebook.com/photo.php?fbid=920127591440198&set=pb.100003288970327.-2207520000.1477560206.&type=3&theater
www.aliya.blog.bg
- Алия Ошо

Това ,което има в тази доктрина на Богомилите е въздигането на Женската енергия ,женското начало. И още специялната роля отредена на жената майка и възрастната жена - мъдър съветник и лечител гадателка и веща жена.

Нито е доктрина, нито е от Богомилите - по времето, в което Богинята Майка Създателка е била Въховното Божество, не е имало доктрини, нито богомили. А просто първите човеци, нарекли планината си БАЛкан, а себе си Бали, Българи.