Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02 16:47 - Българската древна „гръцка“ митология - част 1
Автор: aliya Категория: История   
Прочетен: 3208 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 13.02 15:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image 

Днес ще ви разкажа една древна българска приказка, незнайно защо наричана „древногръцка“ митология.

Приказка за сътворението на света, създадена от нашите деди първите човеци на земята, хората на светлината Древните Българи. Защо хората на светлината? – защото те са били просветлени мъдреци, Божии чеда и са знаели истината за Божественото начало на света. И са я преразказвали – от ухо на ухо, от уста на уста в запазената и до днес и в нашите земи, и в целия свят, устна духовна традиция. Пеели са тази истина в духовни химни, поеми, веди, приказки и притчи. Едва по-късно, много по-късно тази истина за сътворението е записвана от техните преки наследници в така наречените свещени книги. Дори и наречена митология, Древно“гръцката“ митология е част от тези свещени книги по силата на словото в нея.

А това слово е Древнобългарска мъдрост – от хилядолетия за хилядолетия. И макар и прикривана, изопачавана до неузнаваемост, тази мъдрост все още може да се разчете от този, който притежава ключа към нейното разбиране. А ключът е Българският език, първият човешки език, разказвачът на цялата човешка история, защото той е свидетелят на хилядолетията от началото на човека до сега.

В своята Теогония Хезиод говори за Първични богове отпреди сътворението. Много преди него обаче, първите човешки религии, така наречени Пагански или езически религии, боготворят Богинята Майка, Великата създателка. Всички тези древни религии имат един корен и се наричат Древна Българска Духовност.

Древнобългарските погребални ритуали в Северозападна България с принасяне на дарове на жрици на Богинята майка, с боготворене на плодородието, огнището, триединството на Богинята Майка и други, говорят за това. Чрез свещения Български език можем да възстановим думите, с които тази Богиня е наричана. Ба – Бабата, първоначалната богиня. Наричана е още и Она (Ана) със значение Тя – дума използвана и до днес в Северозападния български диалект. В страните от Близкия изток Она става Бог Анъ / Ану, богинята ИнАна (Ан). Наричали са Дедите ни своята Богиня създателка Старата, т.е. Бабата. В Близкия Изток Старата постепенно е произнасяна Астаратъ (при финикийците), Истар / Иштар. Оттук идва и английската дума Стар / Звезда, тъй като Дедите ни са смятали, че Старата е създателка на целия Космос.

В Индуизма тази богиня е наричана Маха Деви.

Освен Ба Богинята е наричана от Дедите ни и с още едно име РаРа е Божественит порив на съзиданието, дал начало на всичко. Частичката Ра- намираме в много основни български думи: раждам, работя, радвам, рев, река, ручей. Ра е вътрешната божествена сила във всяко нещо. БаРа е първичната богиня на съзиданието. Оттук и частичката Пра-, Пре- във всички днешни езици със значение изначален. Оттук и числото ПървиБраМа е също едно от названията на ПраМайката Богиня на Съзиданието. В древни източници тя е наричана още и Тройната Богиня. Най-точно обяснение за тази Богиня дава Българският език като единственият свидетел на зората на човечеството. Трите проявления на Великата Богиня са:

Брама – Бременната с живот;

Весну / Весна (Вишу) – навесилата плодове, дала живота; и

Сива (Шива) – Посивялата старица, богиня на трансформацията и прераждането за нов живот.

За Тази Тройна Богиня се пее и в Българската Веда Словена, а също това Древнобългарско знание е пренесено и в по-късно основания Индуизъм.

В до-гръцката митология се говори за тази богиня като за Ра, но в по-следваща епоха тя е заменяна с Ге / Га / Геа, и е прието да се нарича Богиня на Земята. Представката Ге- е също с древнобългарски произход – намираме я в наименованието Гиген, Гигенци (села), ган – земен оГън, гори (огън), гора, огрев и др.

Дедите ни са смятали, че Великата Богиня в своето изначално състояние е непроявена, нищото, или както я наричат по-късно в Будизма – Не-нещо (Шунята). Тази нейна непроявена същност ражда или се проявява най-напред като Божествен дух. Наричали са този дух Висшата душа, ПраАз (БаРаАз), защото за тях всичко е Божествена същност и тази същност е жива, тя е Висшата субективност. Затова и просветлените мъдреци и до сега наричат „Бог е Любов“. Божествеността проявява своя Аз като БраМан (Божествена личност). Наричали са го още и Ра Аз, откъдето идва и частичката Раз- в думи като раз-ум, реза / раджа – владетел(т.е. Божи представител) и така нат. Името Борис (БаРаАз) също означава Божествен дух.

В така наречената Древно „гръцка“ митология, Божественият дух в своята непроявена същност е наречен от Хезиод в „Теогонията“ Хаос. Тук трябва да напомня, че всички окончания в гръцките имена, завършващи на –ос, -ис, -ус, -ес са всъщност форма на местоимението Аз (душа). Хаос е видоизменена през хилядолетията думата Ааз/Аз, непроявената душа на Богинята майка. В Орфическите мистични школи непроявената същност на Богинята се нарича Тартарус (ТаРаТаРаАз е българската коренова дума).  От нея е произлязла светлината и света. В Теогонията Тартарус е Бог на подземния свят, бездната, в която се съдят душите след смъртта им. Древните българи наричат земята и ТаРа (Тази Ра, т.е. проявлението на Ра тук, в земята). Буквите Т – Р - Б висят по стените на Магурата заедно с изобразени сцени на отдаване почит на Богинята чрез танци и музика, и са на над 10000 до 43000 години според специалисти. Още от най-дълбока древност по нашите земи се е почитала Богинята Та / Ра/ Ба. При основаването на Римската империя Дедите ни носят със себе си своите божества и Римската богиня на Земята също е наричана ТаРа / Тера.  

Според Хезиод непосредствено от Хаоса първа се появява Гая / Богинята Създателка, т.е. Женското начало на Съзиданието. Тя е наричана в по-стари източници и Тартараз. 

След Импулса за Съзидание, проявен като Богинята Гая, непосредствено от хаоса и изниква Ерос, Бог на Любовта. В източници на древни мистични школи, предхождащи Теогонията на Хезиод, Ерос е Бог, взел непосредствено участие в съзиданието на света и космоса. Лябовта е основно качество на Божествеността и този свят е създаден с любов – това е основното послание на духовността на Дедите ни. Това е и основното послание на днешните мистични школи – Бог е Любов. Думата Ерос отново е с Древнобългарски корен – РаАз (Божествен Дух на Ра Богинята). За Древните българи Ерос е Божественият дух на Любовта и Сътворението. В  по-късните митологии той е изобразяван като дете със стрела и завързани очи, стрелящ напосоки и причиняващ бели и беди. Не това обаче е било разбирането на Дедите ни. За тях Ерос е Бог на Началото на Началата и е изобразяван като красив млад мъж в най-древните времена.

От Хаоса се появява и Тъмнината според Хезиод. Наричали са тъмнината Еребус. Тук можем да видим древната българска коренова дума РаБаАз със значение Духът (Аз) на РаБа (Богинята Ра). В арабския език, произлязъл от Древния български език, думата Раб(ъ) означава Бог. В първоначалното си проявление Духът на Богинята е тъмнина, а едва след тъмнината идва Светлината.

За първично божество и дъщеря на Хаоса Хезиод посочва и Никс (Нощ). Никс може да се свърже с българската дума нищо, както и с нощ.

Химера е Богиня на деня и също е първично божество, дъщеря на Хаоса според Хезиод. Нейна коренова дума е българската дума МаРа. Дедите ни са наричали МаРа Богинята Майка на проявената, видната материя (оттук и думата материя). Ма е дъщеря на Ба, Прамайката. Нейни наименования, освен Мара, са: Мата / Маат, Матара, Мадара, Макя (Мака), Мая, Майка, Мала / Мале, все български думи, които можем да срещнем по целия свят с разселването на Древните българи по цялата земя и заселването с човеци на всички континенти. Според Дедите ни Духът е първичен и невидим, а Материята е Негово проявление във видимия свят.

Светлината, която е произлязла от Нищото / Хаоса / Тартараз, Дедите ни също са обожествявали като проявление на Ба и са я наричали БаЛ(ъ) / БъЛъ. Тук трябва да отбележа, че в онези най-древни времена, основният и първовъзникнал гласен звук е Ъ. Този звук се е отронил от устата на първите хора дори преди появата на ясна членоразделна реч. Този звук е запазен единствено в българския език като отделен обозначен звук и до днес, което е още едно доказателство за първоначалието на народа ни. Постепенно звукът Ъ е произнасян и заменян с А,О,У,И,Е. Богинята Бал / Бъл е кръстница на народа ни, хората на Светилото. На нея е кръстен и Балкана, и Древнобългарското племе Три БалиТри Бали означава Хората на Божествената Троица на Богинята на Светлината, Бал / Бъл, кръстница на Българите. Те са почитали като основно божество Богинята майка в нейното тройно проявление: Раждащата Богиня, Богинята на Плода и Богинята на Смъртта и Новото раждане – Брама, Висна и Сива. Ето защо на Богинята Сива (по-късно преименувана поради неразбиране в Бог Сива) е посветен първият Ден от Новата година, който в Древността е бил Денят на Слънчевия възход непосредствено след деня на Зимното слънцестоене. Според Георги С. Раковски народът ни поради неразбирането си на древнобългарската духовност, постепенно е наименовал този ден Свети Васил, но в първоначалния си оригинал празник първият ден на Новата година е отразявал Раждането на Бога Слънце за нов живот и нова годишна обиколка по небосклона. На запад този ден на Сива се чевства впоследствие като ден на Св. Силвестър, Ден на Божествената светлинна същност (името на Силвестър означава точно това - СъЛаВа е Древнобългарският му корен).

 

В Теогонията на Хезиод се отбелязва, че Великата богиня Гая ражда свой син УранусУранус е отново древнобългарското име УРанАз със значение Аз (Душа) У (на, при) Ран (Божественост, Божествен) Божествен син. За Дедите ни Древните българи този син е Богът Слънце. И макар според днешните тълкуватели на Древно ‚гръцката“ митология Бог Уранус да е Бог на небето, няма единодушие по този въпрос, както и никой от тълкувателите не знае български език. Някои все пак свенливо споменават, че древно „гръцките“ богове имат своя корен в до-гръцки учения.

За мен Бог Син Уранус е Богът Слънце, който е и Бог на Съзнанието. За Древните българи Съзнанието е Божествено проявление (Син на Божествеността), като заедно с това Съзнанието е и сътворец заедно с Богинята. Затова и Уранус е бил считан и за съпруг на Гая. И доказателствата за това са следните:

Уранус е син на Богинята

- еквивалентът на Бог Уранус в Римската духовност е Бог Кольоз (КольоАз). Бог Кольо е Богът Слънце на Дедите ни и означава Богът с Колата, или Коларят, откъдето и галеното му име Кольо. А защо Бог с Колата? – Защото Дедите ни са знаели, че Слънцето всяка година се възражда за нова годишна обиколка по време на Зимното Слънцестоене, като яхва колата с впрегнати в нея 4-те коня на сезоните. Оттук идва и празникът Коледа / КолаДев (Богът с Колата). Оттук е и наименованието на съзвездието Колата, което се мести по вечерния небосклон, подгонено от Коларя слънцето.

Бог Кольоз е считан в Римската духовност за баща на Янус (ЯнАз), Бог на началото. Дедите ни са наричали Ян младото слънце непосредствено след неговото въздигане по небосклона в дните след Коледа. Оттук са и българските имена Ян / Яна. Оттук по-късно е и думата славяни със значение Славещи Ян (Слънцето). Оттук е и името на началния месец на новата година Януари.

Бог Кольоз е отъждествяван с древноримския Бог Суманус. За този Бог малко се знае, но той е имал свой храм. Името Суманус е всъщност Българското име СаминАз (Самият Аз, Сам Аз) и е едното от имената, с което Древните българи са наричали Сам Бог Слънце. В Сирия, която е била част от основаната от Българите Римска империя, по това време е почитан Бог Бал Самин т.е. Сам Бал. У нас Богът Слънце е БалАз / Белис, а неговата майка Богинята Бал / Бъл / Бел. На Бог СамАз Слънцето е кръстена и столицата на Сирия град СамАз, което постепенно се произнася Самс или Шамс / Шам. Прекрасен мегалитен храм на Бог Бал Самин в Палмира, Сирия, бе разрушен целево от джихадистите по време на техния поход срещу Сирия. Някой специално ги финансираше и оборудваше със специални бомби за разрушаване на многотонни каменни колони, за да заличават следите на Древната велика цивилизация, основана от Дедите ни.

- според Древната митология, бог Уранус може да бъде отровен и опасен – той е убил част от своите деца – циклопите. Слънцето може да бъде опасно, особено неговата радиация и магнетизъм, достигащи земята. Но то е най-вече Бог Създател – заедно с Богинята е създало така наречените Титани според Митологията. Според Древните Българи Слънцето е не само символ на Божественото Съзнание, т.е. дух, но то и разпръсква и вдъхва този дух върху сътвореното на земята – природни феномени, елементите на природата, растенията, животните, хората. За Древния Българин всичко е живо и носи Съзнанието на Богинята. 




Гласувай:
8
4


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: aliya
Категория: Други
Прочетен: 2387553
Постинги: 354
Коментари: 558
Гласове: 1035
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930