Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03 17:10 - Българска древна "гръцка" митология - Олимпийските богове, част 4
Автор: aliya Категория: История   
Прочетен: 1271 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image Реших да напиша тази поредица от мои изследвания върху Българския произход на така наречената Древна "гръцка" митология, за да изправя една вековна несправедливост срещу моя славен народ Българския. Този е най-древният народ на земята, Българите са хората от Рая, но те са ограбвани и тормозени в продължение не само на векове, но и на хилядолетия от своите неблагодарни потомци, че и до днес. Ще попитате защо са го допуснали и с право. Кой родител воюва срещу децата си? - ще ви отговоря аз. Но е крайно време истината да излезе наяве - а тя е, че човешкият живот е възникнал по нашите земи, и по-точно планински пещери. И първият народ е българският народ на просветлените Божии Българи. Нека истината да бъде изречена и да ни направи свободни от лъжата.

5. Олимпийските богове

 Титаномахия - Така както титанът Ураназ е победеден и заместен на трона на боговете от своя най-млад син титанът Кроназ, така и Кроназ на свой ред е победен и заместен на трона от своя син Зевс / Себаз. Титаните или старите богове воюват в продължение на 10 години във война, наречена Титаномахия, срещу своите деца Олимпийските или новите богове, предвождани от Зевс.

Ураназ и Гея предричат на Кроназ, че така, както той е отмъстил на баща си Ураназ, така и едно от неговите деца ще му отмъсти и ще вземе престола му. За да не позволи това да се случи и след като се жени за титанесата Реа, Кроназ поглъща всяко едно от децата им, докато тя все още е бременна с последното си дете Зевс / Себаз. Уплашена и огорчена, Реа моли родителите си Гая и Ураназ да й помогнат. Те скриват новороденото бебе Зевс/Себаз в планинска пещера. А Реа подава на Кроназ камък, увит в бебешки пелени и той го поглъща, мислейки, че е дете на Реа. След като Зевс / Себаз пораства, той принуждава Кроназ да повърне обратно 5-те си погълнати деца. След това Зевс/Себаз освобождава затворените още от Ураназ свои чичовци Киклопите и Сторъките. В благодарност те му подаряват меча светкавица за негово оръжие. Започва голямата война Титаномахията за контрол над Космоса. Сторъките се включват във войната на страната на Зевс/Себаз. С помощта на своята светкавица, Зевс/Себаз побеждава Титаните и ги затваря в пропастта Тартараз, а Сторъките поставя за техни пазачи.

За да разберем метафоричния смисъл на тази древна притча, трябва най-напред да си изясним кой е Зевс, и кои са неговите олимпийски братя и сестри, погълнати от Кроназ. И разбира се, за най-доброто разбиране на митологичната метафора е необходимо да се върнем в самия корен на нейното възникване – българския език и българската духовност.

За Древните българи Бог СебАз (обеззвучен като Зевс от по-късните езикови вмешателства) е Бог на Човешката душа. Древните българи са обожествявали Човешката душа като искрата, запалена от Божествения огън и са я наричали Бог СаБАзи (Върховното Аз – Съ Ба-Аз, Със Богинята (Ба) Аз, т.е. Божественият Аз), Богът на СебеАза, на Душата.) Древните българи са считали, че Божественият дух Богът на ПраАза / БаАз / Бес, когото те са наричали също и Аздъл / Аздал, Даоназ или Даващият Аз-а (Даващият Душата на човека), е Богът Съзнание и Дух, Син на Богинята Майка, но и неин партньор в създаването на света. Божественият Дух, Отец на Хората, за да запали във всеки един човек душа, се е разкъсал на хиляди парчета, които са се превърнали в отделни човешки души. Така е възникнала и духовната служба на Древнобългарските жреци, която днес поради своето неразбиране ние наричаме просто Древни Мистерии. Самата дума Жреци идва от глагола "жаря" - жреците са жарели на огън растения, семена и благовония  и ритуално са хранели с тях Бога на ПраАза – БаАз, Първоначалния Дух, за да го възнаградят за неговата саможертва да се разкъса на хиляди парчета и да създаде хората с частица от своя дух във всяка човешка гръд. Наричали са този ритуал Яжна (от глагола „яж“), а останките му днес намираме в Зороастризма, където е запазил Древнобългарското си име. Бог Себаз е наречен от нашите съседи много по-късно, случайно или умишлено, с изопаченото и обеззвучено име Зевс (Себз). Официалните исторически източници признават все пак, че името Зевс има най-явни корени в така наречения Прото – Индо – Европейски език, предхождащ всички съвременни езици. Това обаче, което всички от хилядолетия вече се опитват да скрият е, че този ПИЕ език е Българският език, и то най-вече неговата Северозападна разновидност / диалект. У нас Бог Себаз е наричан още и Даваз/Деваз и под това име е срещан записан на линеар Б / Микенийската азбука – Диве, Диво. Срещаме още имена на Зевс като Зан, Дио, Заз и др. Зевс е съвременният вариант на Себаз / Деваз / ДаАз, Богът Даващ Аза на човека. Зевс е наричан още и Патер т.е. баща на всички. Според Плато той е „причина за живота на всички неща“. Наричан е още и гръмовержец и негови символи са факла, бик, орел и дъб.

За Дедите ни Древните българи Божественият дух е бил почитан като родител на човешкия дух, но постепенно с падението на човека т.е. с развитието на хитрия човешки ум, душата е заменена с вярата в богове личности и е пренебрегната от тълкувателите на древните свещени текстове. Дори Бог СебАзи / ДаАз / Даваз е обявен за персона нон-грата и е най-охулваният и скриваният бог на нашето съвремие. Вместо да се определи Бог Ураназ като Божественият дух, а неговият внук Бог Себаз / Зевс като Бог на Човешката душа, то и двамата са обявени за богове на небето. Или казано с други думи, съвременните изопачители на Древнобългарските свещени текстове непрекъснато се стремят да извадят човека извън неговата божествена душа и да го препратят в някакво „неопределено“ небе. Защо го правят ли? – защото човек, познал себе си, най-вътрешното си същество душата, е непобедим, несломяем, вечен. Бог Себази е бил този Бог на човешката същност, който днес никой не си спомня...

От най-дълбока древност името на Себази, Богът на Великата Божествена Вътрешна същност на човека е забранявано за произнасяне, а тези светли същества като Исус, като Ал Хиладж Мансур, които са си позволявали да казват, че: Бог живее в мен, Аз съм Божи син, Аз съм Истината, са били жестоко убивани. За да бъдат принудени хората да се самозабравят и да забравят Божествения си произход и Божествената си непробиваема сила.

Постепенно Бог СебеАз е бил изместен от други божества, за да остане скрит за хората, а само посветените да го знаят. Скриването на Бог СебеАз и забраната на неговото име е най-големият грях спрямо човечеството, защото това е било насочено директно срещу силата на човешкия дух.

В Древната митология, в притчата за създаването на Себаз / Зевс намираме същата Древнобългарска притча за създаването на човека от камък, скала в планинска пещера. Според Митологията, Реа след като родила Себаз / Зевс, го скрила от гнева на баща му Бог Кроназ, като го оставила в пещера. А самата тя подала на Кроназ камък, увит в пелени и той го погълнал безмилостно.

Според древните текстове навсякъде около земното кълбо - и Древно елински, и Древно египетски, и индиански, и Древноиндийски, Адам се е зародил във формата на яйце, поради което и до днес в християнските празници, възникнали въз основа на Древнобългарските традиции, яйцето се почита като символ на живота. Тук трябва да отбележим, че най-старите човешки следи на 1милион и 800000 год. са открити в Монтанската пещера Козарника / Живена дупка. Първите човеци са живеели в пещери и са ги наричали Пещери Утроби, вероятно за да подчертаят раждането на първия човек в такава пещера от каменно яйце, образувало се в резултат на земните геомагнитни процес.

България е пълна с такива пещери утроби, така, както е пълна и с каменни изображения на фалоси, например Побитите камъни край Варна. 
Това е част от Древнобългарската духовност, най-старата човешка духовност на света, дала началото на днешните религии.
Култът към пещерите утроби се корени в Древнобългарското вярване, че човекът се е зародил по Божия воля, направен от пръст, скала, и Божественият Дух му е вдъхнал Душа. Древните българи са разнесли това свое вярване по цялата земя след Библейския потоп в Черно море през 5504 г. пр. хр. Името българи е възникнало от вярването на Българите, че са хора на Светлината - БаЛъ е Богинята на Светлината, а БалАз / Белис / АБалОн е Богът Син Слънцето. Навсякъде по света има скални възстанoвки на Сцената на раждане на човека в пещера, осветена от Слънчев лъч - например в Египет в Храма на 
Рамзес 2-ри в Абу Симбел. Самият Рамзес освен, че има напълно български черти и светъл цвят на кожата и косата, носи и Древнобългарското име РаМаАз със значение Душа (Аз) на РаМа Богинята Майка на Древните българи. 
Във всички древни легенди по цялата земя се разказва една и съща история за създаването на човека от пръст / скала, а нашите пещери Магурата и Живена Дупка (Козарника) крият следи от тези най-древни човеци на земята БъЛГаРите.

Не случайно Древните българи са изобразявали пещерите като утроби, в които прониква Слънчевият лъч на Живота. Те са ни оставили послание - човешкият живот на земята е създаден в пещера със специални геомагнитни свойства, задвижени от слънчевите лъчи и вибрациите на подземните води, и одухотворени от Божия дух - точно както ни е пресъздадено посланието от Библията на древнобългарските мъдреци!
Най-старите такива пещери с намерени в тях следи от човешко присъствие са именно пещерите Магурата и Козарника!
Не случайно името на Козарника е Живена дупка, Дупката на Живота!
Самото име на пещерата Магурата показва, че тя е била едно от първите човешки светилища и обиталища на Българите. Те са я наричали своя Майка Ма на Гурите /Планините, горите/ - Магура. Магурата по подобие на многобройните Пещери Утроби в България е била приютителка на първите хора и те са я чувствали като своя родна майка в зората на своето човешко битие на земята.
Българите са тези стари и признати първи човеци на земята, които са владеели Божието духовно познание. А че са били Божии доказват и най-старите човешки скални рисунки, намерени в пещерите Козарника и Магурата на Северозападна България

Ето защо и
 Бог Митра, едно от имената на Древнобългарския Бог СебАзи на човешката душа, често е изобразяван като раждащ се от каменно яйце. 

Митра е всъщност Древнобългарският Бог Син СебеАзи / Сабази, Богът на Вътрешната същност. В Зороастризма СебеАзи е известен като Язата/Язи (Ази), върховна ангелска същност. Бог СебеАзи е основен древнобългарски бог, един от Древнобългарската троица Богинята Ра ПраМайката и Първосъздателката на света,  Нейният Божествен дух ПраАзът / БаРа Аз Богът Отец и Бог СебеАз Син.
Освен СебеАзи, Богът се е произнасял още Язи, Язата, Ми (На Мен) Т (та, тази) Ра (Богинята Рa) - Митра означава Аз/Ми от Богинята Ра произлязъл или още Божествена душа. Митра, СебеАз са имената на Божия син и Бог на Човешката Душа.
Древните българи са знаели, че са Божиите синове на Богинята Ра и в тях е запалена Божествената душа на Бог Митра / СебАз.
Неслучайно най-ранното изображение на Богинята Ра като Всевиждащото око е в скалите на Северозападна България близо до пещерата Магурата.

Според Митологията Себаз / Зевс е роден от Богинята Създателка Ра / Реа и е оставен в пещера. Една свещена коза на име Амалтеа го храни с мляко докато отрастне. Тук отново можем да направим връзка с Древнобългарското първоначалие на човека от пещери – у нас и до днес се почитат пещерите-утроби.

Когато Себаз / Зевс възмъжава, той кара баща си да повърне най-напред камъка, който Реа му е дала вместо бебето Себаз / Зевс. Този камък и до днес се почита от хората като Омпалос / ОмПалАз. Тази днес считана за гръцка дума със значение пъп се състои всъщност от български коренови думи – Ом (Майка, ма) Пал (пал, паднал) и Аз – окончание за мъжки род. Нейното значение е Паднал от Майката, защото именно пъпа свързва детето с майката и той прекъсва тази връзка, когато детето се роди / падне от майката. След това Себаз/Зевс кара Кроназ да повърне и другите му братя и сестри, след което освобождава от Тартараз Киклопите и Сторъките, които му помагат да победи Титаните и Кроназ и на свой ред да ги затвори в подземния свят на Тартараз.

Кои са олимпийските братя и сестри на Себаз/Зевс, които му помагат да победи Титаните? Това са:

Хера / Кера / Кара – сестра и партньорка на СебазТя е считана за богиня на раждането, плодородието, майчинството. Тя е онази Богиня, която КАРА всичко да се случва, Богиня на подтика, импулса за създаване, волята. Кара е българска коренова дума със значение Божествен подтик. В индуизма Кара е наричана Първати (Първата), жена на Деос / Дааз (даващият). Кара олицетворява и Великата Богиня на неолита, както и Махадеви в индуизма, а също и Троица Богиня в неопаганизма. Неслучайно за нейни символи са считани лъвицата и кравата – у нас Богинята майка често е изобразявана да язди лъвица като белег на нейната мощ. А в Индия, където Древните българи са разпространили своята духовност на почитание на Богинята майка, кравата е считана за свещено животно. У нас кравата е закичвана с цветя, кръгли питки с хляб и други народни обичаи, които я свързват с плодородието. Освен лъвица и крава, паунът също е неин символ, тъй като паунът, гълъбът са символи на Божествения дух от незапомнени времена та до днес. У нас още преди 7-8000 години Богинята майка е изобразявана с птича глава върху глинени съдове.

Посейдон – Бог Посейдон е приет за Бог на водите. Името му в по-стар вариант се е произнасяло Потейдавон със значние „Потъва дава он“ –Он (той) прави (дава) да потъва. Това негово наименование е свързано с легендата, че тъй като град Атина е предпочел за покровител на града Богинята Атина вместо него, Потейдаон е залял града за наказание. Освен на наводненията, потопите, Бог Потейдаон е и Бог на земетресенията, на пролетните бурни води, моретата, а също така и на конете.

Деметер / Даматар е богиня на земната реколта и плодородието. Древнобългарското й кореново име също оказва това: ДаМаТаРа означава Да(даде) Ма(Майката Богиня) ТаРа (Тази Ра – Земята) –даде Майката Земя. Даматар е наречена в Митологията на Хезиод Майка на Зърното. В нейна чест и в чест на дъщеря й Персефона / Кора са се изпълнявали жречески ритуали / мистерии. Кора се счита за Богиня на младото зърно, а Даматер на прибраната вече реколта. Двете богини заедно символизират кръговрата на живота от раждане през смърт до ново раждане. Името Кора също е свързано с древнобългарската дума за земя – Кър със значение обработваема земя.

 

 



Гласувай:
5
3


Вълнообразно


1. lexparsy - Как съм пропуснал да те добавя в &...
15.03 18:17
Как съм пропуснал да те добавя в "любими" за това което пишеш... ще трябва да се компенсирам и да те почета!
Поздравления и почитания от мене!
   Лекс
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aliya
Категория: Други
Прочетен: 2258237
Постинги: 347
Коментари: 556
Гласове: 1015
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930