Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.04 17:57 - Българската Древноегипетска религия - част 1
Автор: aliya Категория: История   
Прочетен: 1683 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image Символизмът се е зародил на един по-късен етап от човешкото развитие, с появата на хитрия човек на ума. Първите човешки същества не са имали нужда от символи, на тях им е било достатъчно това, което очите им виждат - Прекрасния Бог и Неговото Божествено Мироздание. Древните българи са били хора на Духа и са знаели как да живеят в Тук и Сега, с очи пълни с възхита пред реалността на това, което е. А сърцата им са били пълни с благодарност и от тази благодарност са се родили най-напред техните танци хора, където хванати за ръце са празнували Живота и Неговия Създател. Родили са се и техните песни и духовни химни във възхвала на Природата. Древните българи са ни оставили прекрасни истории приказки във формата на свещени текстове, духовни химни на Божествената възхвала, легенди и притчи за своя живот, пълен с почитание на природата и нейните сили. Можем да ги видим и днес в българските народни традиции и обичаи не само у нас, но и върху всички земни континенти.

Древните българи са ни завещали Българския език, Първия човешки език, в който е закодирана цялата човешка история, за да може съвременните хора да си я припомнят. Българският е високо духовен език, тъй като неговите носители Древните българи са били много духовни хора. Ето защо всички древни световни религии, които са възникнали от първата човешка духовност Древнобългарската, съдържат в себе си много български коренови думи. Изключение не прави и Древноегипетската религия, до голяма степен повтаряща Древните български вярвания и богове.

Древноегипетската религия, също както и Древнобългарската, е политеистична религия на многобожието. Древните египтяни са обожествявали природните сили и феномени, на които са се молели и принасяли дарове. Тези обичаи се наблюдават и по нашите земи по следите на многобройните скални светилища, където Древнобългарските жреци са жарели (жреци т.е. жарещи) семена и са поливали с вино и вода, за да почетат своите богове. Именно тези жреци са бъдещите фараони на Древен Египет при заселването от Българите на континента Африка. (Тук ще отворя  скоба, за да припомня, че самото име Африка е Древнобългарско. Дедите ни най-напред, идвайки от север на континента, са заселили делтата на река Нил. Африка означава В Река-та, в устието на реката. Постепенно това е дало името на целия континент Аврика / Африка.) Думата фараон произлиза от Древнобългарския корен Пра-Он / Пра Той (Пра Богът).  често преминава във –ф с хилядолетията, особено при преминаване на български думи в част от гръцкия език. Фараоните / ПраОните са считани от Дедите ни за въплъщение на земята на Божествената душа Праон и за представители на боговете. Неслучайно, подобно на Древнобългарските жреци, фараоните носят по главите си змийски символи, а някои рога и пера, както и самите богове, изобразявани в Древен Египет. Дедите ни са считали фараоните за пазители на Божествения ред, установен от Великата богиня майка. Те са наричали този Божествен закон Маат. Тук ясно личи кореновата българска дума Ма / Ма-та за Богинята Майка на Древнте българи, която е създала света и неговите закони. Изображението на Богинята Майка на Реда Маат също съдържа български символи – перо на главата и нагръдник с български цветове и шевици. Маат съществува в неразривно единство с нейната противоположност Бог на хаоса, когото тя има за задача да превръща в ред и хармония. Исфет е названието на Бога на Хаоса – и тук можем да открием българска коренова дума Извъд (Исфет) т.е. Извъд Маат и нейния ред. Маат освен това е съдела душите на умрелите при преминаването им в света на Дуат т.е. Духът. Можем да приемем, че за Дедите ни светът на умрелите е светът на Духът / Дуат, където заслугите и правдивостта на човешките сърца се премерва от Маат и тя решава дали умрелият ще отиде в рая на отвъдния свят. Дедите ни са вярвали в задгробния живот – и тук, по нашите земи, и в Древен Египет. Те са считали, че душите след смъртта на физическото тяло отново се прераждат в друго тяло. Погребалните ритуали са неразделна част от вярата в задгробния живот – подобно на Древнобългарските погребения, умрелият се погребва заедно с погребални дарове за задгробния живот, четат му се специални магически заклинания. Поради разликата в климата – климатът на Египет е по-сух и по-горещ, мумифицирането на телата е станало възможна погребална практика, която е също част от вярата в задгробния живот. У нас тази практика не е съществувала – Дедите ни са смятали, че умрелият се връща на неговата създателка майката земя. В най-древните времена в Египет по подобие на Древнобългарските погребения тялото се погребва в кръгъл гроб и в глинен съ6д, наподобяващ корито. Подобни са и погребенията в Северозападна България, село Оходен, които са много по-древни от Египетските и са на 9-10000 години.

Счита се, че Египетската праистория започва 6-то холядолетие пр. Хр. И свършва около 3000 год. пр.хр. с установяването на първото Египетско царство. Счита се също така, че в този праисторически период е възникнала и Древноегипетската религия.

Фараонът е изпълнявал и длъжността на главен жрец и е съчетавал и царската, и духовната власт. Той е ръководел духовните ритуали в храмове. Тъкмо Храм / Ахрам се нарича и пирамидата на арабски език. Пирамидите са продължение на Древнобългарската традиция да се извършват богослужения в подземни храмове, погрешно наричани днес гробници. Нито Древнобългарските подземни храмове, нито пирамите на Древен Египет някога са изпълнявали ролите на гробници. И никога в тях кости не се намериха, а тъкмо обратно – специалният поземен или надземен градеж, в чиято дълбока вътрешност е разположено светилището на храма, е строен по строги архитектурни закони на най-древното каменозидарство на Дедите ни, като пирамидите и подземните храмове са със специална акустика и духовните химни в тях имат свойството да лекуват човешката енергия чрез вибрациите на своите свещени звуци. Тези пирамиди / подземни храмове са строени винаги върху места с особено геомагнитно излъчване, което да подпомогне процеса на духовно просветление на молещите се. Тази традиция на великото Древнобългарско каменозидарство се корени в духовната сетивност на най-първите човеци, които са знаели геомагнитната мощ на Българските скалисти планински върхове и именно там можем да намерим и най-древните човешки светилища.  

Древноегипетският мит за създаването на света до голяма степен наподобява Древнобългарският мит за създаването на света, който можем да видим преразказан и в Древноелинската, и в Шумерската митология, а по-късно в свещените книги. Най-изчерпателна информация за този мит дават Текстовете от Пирамидите, които датират от времето на Старото царство 3-то хилядолетие пр.хр.  

Според Древните египтяни светът е възникнал от първичните води на Ну / Нъ и се е появил като първата земя/скала наричана Бенбен.

Името Ну или Наунет съдържа българските коренови думи НаОна-т(а), където Она е Древнобългарското име на Великата Богиня Майка създателка на света. Она / Тя е създала първата материя като вода и едва след това от водите изплува земята. НаОна-т е наричана в Древнобългарската митология МаРа / Мер и означава Майката материя. Ну / НаОна-т е считана за Богиня на първичния хаос. 

Богът Слънце също е част от Древноегипетския мит за сътворението на света. Първоначално той е наречен Хепри / Хепра и тук можем да открием две древнобългарски коренови думи: - Хе и Пра със значение Дъхът / Духът (Хъ) на Пра т.е. Прадухът или Първичният дух на Богинята Създателкакоято според Дедите ни е била Прамайката на всичко. Бог Хепра се счита за Бог на Изгряващото слънце и на обновяването / възраждането на живота. Според Древноегипетския мит за сътворението, Бог Хепра е произлязъл от първата земя/твърда материя в космоса, която от своя страна се е появила от първичните води на НаОнат. Той се е появил изцяло оформен подобно на египетския бръмбар Скараб, който се появява от топка пръст напълно оформен. И така, както скарабът търкаля топка пръст пред себе си, така и Бог Хепра търкаля слънцето по небосклона. Ето защо скарабът е приет за символ на Бог Хепра. Скараб като талисман е намиран често в древни гробове от Пред-династичната епоха.

Древните българи също са считали Бог Слънце за символ на ПраАза, Първичния Аз, и за този, който е създал душата у човека. Наричали са го БаЛ-Аз т.е. Светлинният Аз.

По-късно Бог Слънце Хепра е постепенно заменен, особено 25 – 24-ти век преди христа, с Бог Ра. Като по-късна заемка от Дедите ни Древните българи и постепенното навлизане на мъжкия шовинизъм и патриархалното общество, Древнобългарската Богиня на Съзиданието Ра/БаРа (Баба Ра) / Прамайката на Древните българи, е превърната в Бог Ра на Слънцето. Ра е основното божество на династичен Египет и Ра е считан за Бога на Боговете, създателят на всичко. Женската му форма като Богиня се запазва в така нареченото Око на Ра, символ на Богинята Виждат (от българския глагол вижда), т.е. Всевиждащото око. В древноегипетските изображения на Ра, макар и изобразен като мъж, Ра носи символите на Древнобългарската Богиня Ра: Змията / Кобрата и Птичата глава. У нас изображения на Богинята Ра Създателката като змия могат да се видят запазени върху някои скалисти светилища. А глинени съдове с женски форми и глава на птица датирани 6-5 то хилядолетие преди христа могат да се видят в археологичните музеи у нас. Ра се счита от Древните египтяни за Бог / Богиня на небето, замята и подземния/отвъдния свят. Ра има три дъщери: Богините Бастет, Секмет и Хатор. Както в Древнобългарската митология, така и в Древен Египет Ра и нейните дъщери често са изобразявани като лъвици в качеството им на майки закрилници. Именно изображение на Великата Богиня е и сфинксът от Гиза платото – лъвица с глава на жена. В древността Дедите ни, а по-късно и някои средновековни коптски автори, спазвайки коптската традиция, са го наричали Бългеб или Бълго в чест на Богинята на Светлината на Древните българи и кръстница на народа ни Бъл/Бал/Бел, както и на самите Българи, основали в древността Древноегипетската цивилизация. По-късно лъвицата е заместена от изображението на котка, считана за свещено животно и досега в Египет. Богинята Бастет е изобразявана като котка и тя въплъщава Божествения дух (БаАз/Бес) на Богинята майка  – Бас тете/леля). Окончанието –тете се среща и до днес у нас със значение леля. Бастет е Богинята на майчиния дух и тя е закрилница на живота, дома, семейството и до днес в Египет. 

Второто въплъщение на Богинята Ра е като Богинята Секмет – Богиня на Божествената воля. Името Секмет се състои от две български коренови думи – Сака (иска, глагол, който и днес се употребява у нас) и мет / Мата / МайкатаСекмет означава Майката на Волята. Тя е тази, която поддържа бойния дух на войниците, която изпраща чумата и горещите пустинни ветрове при хората, но тя е и лечителката. Секмет също е изобразявана като лъвица с атрибутите на Ра – Уреус (кобра с изправена глава) и Слънчев диск. 

Третото въплъщение на Богинята Ра е като Богинята Хатор. Името Хатор идва от Древнобългарската коренова дума Тор със значение вид бивол с дълги рога, който някога се е отглеждал по българските земи. Древнобългарските жреци са надявали на главите си рога от тор с част от черепа при богослуженията си в чест на Богинята майка, често изобразявана като крава; както и в чест на нейния син Божественият дух, често изобразяван като биче. Във Врачанския археологически музей могат да се видят такива ритуални глави на тор, които са датирани 6-7-о хилядолетие преди христа. Биче във формата на златна брошка е намерено и във Варненското златно съкровище, също датирано от този период. Древноегипетската богиня Хатор е изобразявана също с рога от крава на главата и слънчевия диск между тях, както и с уреус в част на Великата Богиня Майка. Кравата и досега е почитана като свещено животно в Индия, а у нас по време на земеделски празненства кравите и биволите са закичвани с кръгли питки хляб (наподобяващи слънчевия диск), кравайчета и други за плодородие. Хатор е символ на майчинството, на женствеността, на плодородието, на зачатието и раждането. Нейната първоначална и най-древна версия е наричана Богинята Бат и също е изобразявана с уши и рога на крава. Бат е древнобългарското име Бата със значение Бабата, т.е Богинята Прамайка и хранителница на всички.

- Алия Ошо




Гласувай:
2
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: aliya
Категория: Други
Прочетен: 2328948
Постинги: 353
Коментари: 556
Гласове: 1031
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930