В най-древните времена на Египет освен Бат Богинята майка е наричана и Пта. Пта е обеззвучаване на Бата в Пта. Макар и изобразявана с женски гърди, Богинята Бата / Пта по-късно е приета за мъж и често е изобразявана с брадата на мъдростта. Богинята Пта е считана за създателка на света. Тя е създала с мисълта си и след това сътворила с дума света и всичко в него флора, фауна, хора. В Древен Египет Бата/Пта е възхвалявана с множество епитети: красиво лице, справедливост, истина, вечност, милосърдие, създателка на съзиданието и така нат. Тук виждаме явно сходство със съвременните световни религии и техния мит за създаване на света. Бата/Пта е изобразявана с трите символи на божествеността: скиптър / гега, джет и анг (ключът на Нил). И трите символа са Древнобългарски земеделски инструменти, които първите земеделци на земята Дедите ни Древните българи са използвали при жътва най-вече.

Много често срещан символ в Древноегипетските рисунки и стенописи е така наричаният Джед / Жет. Този символ често се появява като символ на Богинята Пта / Бта - Древнобългарската Богиня Бабата - Ба-та. Най-древните изображения на Богинята са на жена, а едва по-късно поради забравяне на Древнобългарското значение на много Божествени думи и изгубване на самото Божествено знание, наследниците на Древните българи в Египет превръщат Пта / Бата в мъж. Бата е Богинята Създателка на света и е била почитана като източник на плодородието и живота от нашите деди.
Жет като един от нейните символи, а всъщност земеделско пособие, използвано за първи път от Древните българи, първите земеделци на земята, които са облагородили диворастящата пшеница за своя употреба, като са въвели жътвата и събирането на сноповете пшеница. За връзване на снопа и ронене на зърното от него те са използвали специални конопени или тръстикови връзки, свързани в земеделски инструмент - вероятно и с помощта на дървени скоби. С прокарването на този инструмент по снопа, зърното се отронва и след това събира на купчини и складира за зимата. Лесно може да се проследи общия Древнобългарски корен между думите: Жет-ва и Жет.
В по-ново време роненето на зърното се извършва чрез вършитба с коне, като сноповете се нареждат върху специално подравнено място, наричано харман / арман.
Жет по-късно става и символ на власт у Божествените наместници - фараони и жреци.

Анг от своя страна също е Древнобългарски символ на Жреца или Божия наместник на земята, който с разперени във въздуха ръце се моли на боговете, за да измоли добра земеделска реколта и живот и здраве у хората и добитъка им. Анг означава Ангел или Божи човек. В древността Фараоните, Раджите, Кановете, Царете на Древните българи задължително са били и Божии хора, жреци на Бог Син Аз и Богинята Ра Прамайката на света. Жреците само са имали право да се обличат в светска власт и да поддържат материалния свят чрез духовното си познание.
Думата Анг е в основата не само на думата ангел, но и на думата Анкх / Анг изобразяваща древноегипетския символ на ключа на Нил към древното познание. Йероглифът Анкх се чете като Вечен живот. Този древноегипетски символ по съществото си изобразява стилизиран образ на Древнобългарски жрец с разперени в молитва към Бога ръце. В древността се е смятало, че именно жреците са държели тайната на Вечния живот, което можем да прочетем и в Епосът на Бългамъж. Този символ, както и думата Анг се срещат дори и в Индианските легенди на Южна Америка, където Ангапири (АнгаБъРа - Божи ангел) е Духът на Доброто.
Самият Египет носи името си от своите първи обитатели Габатите / Гобтите / Коптите и означава ГаБат - Божия Земя. Древното име на Египет е Камат (кмт) и означава „на (ка) Майката Богиня на Материята и Природата на древните българи (мат)“. И до днес арабското име на Египет Маср е с това значение: Маср означава Божията Майка (Майката от Ра).  

Богинята Пта често е споменава в древността във връзка с Бог Бес. Бес е Древнобългарско име и означава Божествен Аз. БаАз или Баз / Без е едно от имената на Божествения дух. У нас Древнобългарското племе на Бесите са нарекли себе си на Бога Бес на Божествения дух. Беси означава Божествените души –Аз на Богинята Майка Ба. Те са били жреческото Древнобългарско племе, отслужвало ритуали на Богинята майка. Баз/ СебАзи е едно от имената на Бога на Духа, считан за син на Богинята Майка Създателка на света. Бес а считан за Бог закрилник на дома, на децата и майките, пазач срещу зли духове и всяко зло. Изобразяван е често като сатир по подобие на бог Пан / Бан. Талисмани на Бес са се пазели в домовете на Древните египтяни. И бог Бес, и Древноелинският бог Пан/Бан са закрилници на плодовитостта и музиката, танците, веселието.

Монту също е бог от сътворението, който е изобразяван като сокол и е считан за закрилник на фараоните. По-късно Монту е заместен от Бог Амун/Аман, считан за съзидател и за Бог Слънце. Затова често Амун и Ра са свързани в единобожие – Амун-Ра. И името Монту, и името Амун съдържат Древнобългарската коренова дума Ман със значение Майчин, на Майката Богиня. Ето защо и символът на този Бог е сокол, тъй като Божественият дух в повечето древни религии е изобразяван или като сокол, или като орел. По-късно в християнството този бог на Духа е изобразяван като гълъб. Духът е считан за син на Богинята майка, а тя самата често е изобразявана като жена с птича глава, особено в Древнобългарската духовност. Затова и индианците в Америка и до днес надяват птичи пера и птичи глави при своите шамански танци.

Особено разпространен в Древен Египет е митът за Озирис. Озирис се счита за цар на Египет, който е бил убит от своя брат Сет. Тук виждаме отново и отново братоубийствената свада, преразказана в много религии, включително убийството на Авел от Каин според Библията. Източникът на тези подобни митове е един и същ и е дълбоко в Древнобългарската духовна древност. Озирис означава Озара-Аз или Озаряващата душа. Озирис е още едно от имената на Бога Слънце и Бог на Божествения дух. Според Древноегипетския мит той е син на Бога на земята, змиите и земетресенията Геб (ГаБа Богинята на земята на Древните българи тук е превърната вече в мъж. Земната Богиня е била често символизирана от змии в Древнобългарските жречески танци. Нейният син Бог СебАзи е изобразяван със змии в ръцете – сребърната плочка от Белинташ, 3-4- хилядолетие преди христа). От съюза на Бог Геб с богинята на нощта Нут (Нощ обеззвучено в Нут) се раждат Озирис, Сет, Изида и Небет (Небето).

Ревнивият брат Бог Сет убива Озирис, разчленява тялото му и го разпръсква из земята на Египет. Кореновата дума на името Сет според Древноегипетските ръкописи е свт – СъВъТъ. За Дедите ни Древните българи Великата Богиня има едно от своите три въплъщения като Сива – Богинята на смъртта и трансформацията. Тя е изобразявана като сивокоса старица. Другите две въплъщения на Великата Богиня са като Брама (Бременната с живот) и Висну / Веснъ (Навесилата плод). Възможно е името Сет да означава Сивата или сеещият смърт. Бог Сет се свързва с хаоса, пустинята, насилието, безредието. След като убива своя брат Озирис, той се качва на царския престол и управлява вместо него.

Богинята Изида, сестра и партньорка на Озирис, с помощта на Богинята Небет (на небето) успяват да съберат и възстановят късовете от тялото на Озирис. Възстановеният Озирис заедно с Изида дават живот на техния наследник Хорус / ХорАз. Името Изида идва от кореновите български думи За и Да със значение Даде Зората, дари Зората. Изида е Богиня на Зората / Вечерницата и тя е също така и считана за лечителката и отвеждащата мъртвите души в задгробния живот. Тя освобождава от зли заклинания и е считана за майка на фараоните, наместници на Божествения дух на земята. Синът на Изида и Озирис, на Зората и Слънцето, е именно този Божествен дух, разкъсал се на хиляди парчета и влязъл в човеците, за да им вдъхне душа. Името ХорАз означава точно това – Хорски / Човешки Аз /, Душа. Божественият дух като Озирис преминава в Дуат / Духът, отвъдния свят на душите и духа. Там според легендата, той се среща с Бог слънце Ра, който през нощта се спуска в Дуат, където възкресява за живот Озирис. Но преди това Ра всяка нощ побеждава Апеп / Апъп Бог на хаоса и злото. Бог Апъп е Богът на пъпната връв, изобразявана като змия, която се отрязва след раждането на детето. Тази е и Българската коренова дума на името Апъп – Пъп. За да премине едно дете в този свят на живота, Апъп трябва да бъде отрязан / победен. Символиката на битката всяка нощ между Ра и Апъп е именно тази – победа на живота над смъртта, на реда над безредието и хаоса.

Бог Хораз е роден и отгледан от майка си Изида. Тя го учи да се бори срещу Сет и да защити хората на Египет. След 80-годишна война, в която са въвлечени и останалите богове, светът е разпределен справедливо между Сет и Хораз и е възстановен космическият ред. Символ на Хораз е соколът или мъж с глава на сокол.  

Смъртта е заемала важна част от Древноегипетската религия. И Древните българи, както и по-късно произлезлите от тях Египтяни са вярвали в живота след смъртта. Ето защо те са произнасяли специални заклинания и магически думи, които да подпомогнат освобождаването на душата от мъртвото тяло и преминаването на ума и душата на умрелия през препятствията на пътуването към отвъдния свят. Първите записани откъси от Книгата на Мъртвите са подобни заклинателни текстове, изписани върху стените на Пирамидата на цар Уназ/Оназ. Цар Оназ носи името си от Българските коренови думи Она и Аз. Она / Тя е името на Великата Богиня Майка на Древните българи. Оназ означава Душа / човек на Великата Богиня. Царете и фараоните в Древен Египет са били жреци на Великата Богиня. И затова те са изобразявани с жреческите атрибути – пера, рога,глави на птици и животни върху човешки тела. И до днес Българските кукери, наследници на някогашните жреци на Великата Богиня, носят тези жречески атрибути върху себе си.

Така например Древноегипетският бог Тот е изобразяван като човек с глава на птицата ибис. Тот е съкратена с времето форма на Древноегипетския корен дхвт или Българската коренова дума Духът/Духовете. Богът на Духа Тот е считан за бог на мъдростта, йероглифите, изкуството, науката и мъртвите. Заедно с Богинята Маат на Космическия закон те двамата са поддържали равновесието на света и са изобразявани седнали от двете страни на слънчевата лодка на Бог Ра.

Древноегиетският бог Анубис също е изобразяван с тяло на човек и глава на чакал. По-старото му име е Анбу. И при двете имена Кореновата дума е Она и Ба със значение Тя Богинята. Анубис е считан за принадлежащ на Богинята и неин бог, отговарящ за света на мъртвите, за тяхното балсамиране, за опазване на гробовете и така нат. Анубис е отговорен за везната, която измерва добрите дела на сърцето след като човек премине в отвъдния свят.  

Изключително богат е Божественият пантеон на Древните египтяни. Но при всички случаи той произлиза от едно още по-древно вярване и то е това на първите човеци Древните българи. Това се доказва не само от все още запазилите българския си корен божествени имена, но и от приликата на ритуали, вярвания, одежди и така натам. 

Всеки, който има непредубеден ум може да види взаимовръзката между Древните египтяни и Древните българи, дори и днес, след толкова столетия на изопчаване на думи, имена, истини.