Отдавна твърдя, че Българската азбука е хилядолетна и е създадена от Дедите ни Древните българи от зората на появата на писмени знаци.

Българският език е най-древният човешки език, който пази ясни белези за начина и пътя на възникване на човешкия език.

В първоначалието на човечеството хората, появили се най-напред по днешните български земи, и по-скоро в български планински пещери, са били с неразвити речеви способности. И не случайно - те са били хора на интуицията и сетивата, които все още са пазили жива рождената си връзка с Божествеността, техният създател. Те са имали много повече сетива от тези на днешния човек и са били неразривно свързани със светоусещането си за природата в нейната пълнота и многообразие. Те не са имали все още много развит ум и свързаните с него логически и умозрителни способности, речеви умения и така нататък. И не са имали нужда от тях. Техните сетива са били толкова по-съвършени от днешните ни, че те са възприемали действителността директно, а не опосредствено чрез вариациите на умозрителните интерпретации. Ето защо речевите им способности в началото са се свеждали до отделни срички. Тези срички са били предимно свързани с наименования на Божествеността, пред която те са благоговеели и са се чувствали Нейни чеда и съставна част от Нейната воля. Дори основните си дейности от ежедневието са свързвали с тази божественост, което прави Българският език духовен по своя произход. Българският език е единственият език, в който може да се проследи това развитие на езика от отделни многозначещи срички в по-сложни думи.

Появили са се и първите писмени символи на тези гласни звуци и срички. В началото една сричка се е отбелязвала с един писмен знак, наречен руна. Този писмен знак до голяма степен е наподобявал физическото измерение на изразявания обект. Ето защо в Древнобългарските руни голяма част от знаците са изображения на Бога Слънце в различни етапи от неговото движение - например, кръстът, свастиката, 6-лъчевия и 8-лъчевият календари са все слънчеви знаци, отбелязващи различните посоки и етапи от движението на Слънцето около земята. Днес тези символи са вече част от свещените знаци на всички днешни религии, което говори за възникването на всички религии от една първоначална  древна религия на Древните българи, първите човеци.

Постепенно руните са заместени от буквите, като всяка буква е изразявала отделен звук, най-много два звука. Този преход от руни към букви се наблюдава в пещерата Магурата, където руни и букви са съчетани със сцени на духовни ритуали. 

Постепенно у човека се появява символното мислене заедно с развитието на човешкия ум и неговата възможност да въобразява. Тогава са се появили и първите букви и по-дълги от една сричка думи с по-сложно значение[P1] . Именно оттогава датират и първите букви на така наречената Кирилица, а всъщност Българица, чиито свидетели са буквите от стенописите в Магурата. Независими изследователи определят периода на създаване на стенописите в пещерата Магурата за времеви период 12000 до 43000 години преди новата ера.

Българският език, като първият човешки език с хилядолетията е записван на много азбуки. Това е естествен процес с разселването на Българите по всички земни континенти и развиването на ново светоусещане в новата среда и климат. Новите азбуки постепенно променят някои български звуци – типичен пример за това е Латиницата. Там ъ става у (u), а, е, и. Звукът ъ няма своя буква нито в латиницата, нито в която и да впоследствие възникнала азбука на съвременен език. Като най-древният човешки звук ъ се среща само в Българския език и азбука. Това е и още едно доказателство за древния произход на Българската Азбука Българицата, съдържаща и до днес буква за звука ъ.

На тази азбука пишат и днес много древни народи, възникнали от Българския – Коптите в Египет, Монголите, всички народи и националности в Русия, славянските народи на Европа и така нататък.

Но най-интересното е, че Българските букви на Българицата са били официално употребявани и по време на Римската империя и във всички нейни колонии, включително и днешна Сирия.

 През 6 век император Юстиниан построява църква в Сирийските римски земи, която се нарича Каср Ибн Уардан. Макар и елегантно построена, тази църква е с усилени крепостни стени, за да се предпази от Персийските набези от Изток. Църквата е завършена през 564 година. На една от портите й има надпис с обозначен месеца на построяването й – септември. Този месец е изписан именно с Българските букви на Кирилицата / Българицата. 

Това е ясно доказателство, че още по време на Римската империя, столетия преди Кирил и Методий, Българицата е била официална азбука в Римската империя и регионите й. И в това няма нищо учудващо – Римската империя е основана от Дедите ни и носи белезите на Древнобългарския език и духовност дори и в името си. Древното име на река Тибър, пресичаща Рим, е Румен – едно от Българските имена на Бог Слънце. Румен / Ръмен / Раман  са все вариации на Българското име с две коренови думи – Ра + Ма-н. Ра / РаМа е името на Древнобългарската Богиня Майка. –н е окончание за мъжки род. На река Румен е кръстен и град Рим / Ром, и самата Римска империя. Кирилицата / Българицата е била официална збука в Римската империя. Латиницата възниква по-късно за същия този български език и става азбука на Западната Римска империя постепенно. А Кирилицата / Българицата остава азбука на Източната Римска империя. Има период, в който и двете азбуки са се употребявали едновременно.

Латинският език не е нищо друго освен Българският език, записан на латинска азбука, което, както споменах по-горе, е довело до обеззвучаване и променяне на някои български звуци. Да вземем за пример самата дума септември - тя също е с Български произход и нейната коренова дума е Септ. Знаем, че Септ е латинската дума за Седем (7). Думата Септ в латинския език е всъщност Българската коренова дума СъБаТа със значение Със Богинята (Бата е Древнобългарската Богиня Прамайка / Бабата). Дедите ни са били високо духовни хора. Според тях числото седем / септ е свещено число, тъй като според Древнобългарския разказ за произхода на света, Богинята е създала света за 7 дена, а на седмия седнала (седем) и си починала. Ето защо на всеки седми ден от седмицата Дедите ни са сядали и са си почивали, като са възхвалявали Богинята. СъБаТа - оставали са в покой и са били Със Богинята (СъБата). Те са се уединявали с нея, което днес се нарича Медитация. От Събата се е оформила и Събота като не забравяме, че за Дедите ни Събота е била седмият Божи ден. Неделя е по-късно християнско въведение. В седмия ден събота Дедите ни са оставали със СеБе си, защото са знаели че Божествеността е в Себе си, в душата на всеки човек. Хората са Божии чеда. В латинския, възникнал от Българския език, Септ е СъБата и е седмият месец септември. Защо седмият, ще попитате и с право. Ако приемем месец Март на първия мeсец на Божественото плодородие - Марта / Марата / Мара е Богинята Майка на материята и плодородието. В месец март земята се събужда за живот след дългата зима. В персийските народи, възникнали от Древните Българи, Новата година е в месец Март. През Март месец е и Пролетното Слънчево равноденствие. Следващото е Есенното и е на седмия месец Септември. Тогава Богинята Бата (СъБата) дава плодовете.

Не само числото септ на латиница е с Български произход, но и останалите основни числа: унос идва от едно, ено (д често пъти е изпускано в произнасянето на едно); две е дуо, три е трес, четири е чатор / катор (ч постепенно е произнасяно к за по-лесно).

Това, че днес, от далечината на историята, сме дали различни наименования на един и същи стар български език, но записан с различни азбуки, не определя латинският език като различно възникнал език. Същият този процес можем да наблюдаваме и днес с македонският език. Този новоопределен език е всъщност Северозападният български език. Но ако попитате Македонците, те не са и чували за Българския език. Странно нещо са македонците - когато им кажа, че българи и македонци сме едно, веднага се включват платени тролери и започват да ме псуват и мен, и българите, на чист български език. Това е нагледен пример за процеса на обособяване на отделни народи на земята, всички с Древнобългарски единен корен, всички братя и сестри, но мисленето е започнало да става различно, в повечето случаи чрез политически и икономически внушения. Така се случи и между евреи и араби, роднински племена, и все с нашия корен. Днес бомбите са техният общ език, а децата им лежат в кръв. Родни изтребват родните си. За пари, имоти, земи, изгоди. А Македония дори носи българско име - Макя Дана, земя дадена от Богинята Майка на Дедите ни. Майка, макя се употребява и днес. Дали не се планира следващата Балканска война, като се насъскват македонци срещу родните им българи. В същото време на Българите се внушава от учебници и държавни източници, че те са "траки, славяни, татари" и какво ли не още!

Ето защо не бива да ни учудва надписът на Българица над входа в Сирийската църква, както и древните храмове на Сирия, посветени на Бог Слънце Бал Самин (Сам Бал Бог) и неговата майка Богинята Бел / Бал / Бъл, Богиня на Светлината и кръстница на БЪЛгарите и на БАЛкана. Един древен български народ е праотецът на всички днешни народи.

Кирилицата, Българицата е азбука за всички така наречени славянски народи, но също и за много определяни за неславянски народи от Русия, както и за Монголи и Копти. За Коптите дори Българицата е считана за свещена азбука и всички коптски религиозни песнопения и служения са изписани на тази азбука.  

Много и различни завоеватели и посегатели през хилядолетията са се опитвали да изпратят в забвение Българските букви и да наложат на народа ни различни азбуки. За мен опита за налагане на Глаголицата от Кирил и Методий е именно такъв опит на Римската Църква да заличи древните корени на Българския език, Българската Слънчева духовност и Българите като народ. Тези опити не престават и днес.

Българският е езикът свещен на нашите Деди, не се отказвайте от него. Той е живият свидетел на човешката история.    

- www.aliya.blog.bg 

-          Алия Ошо