Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.06 11:23 - Видовден за Древнобългарската Слънчева духовност
Автор: aliya Категория: История   
Прочетен: 727 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image Според народните вярвания на 28 юни е Видовден по стар стил, по нов стил е на 15 юни.

Произходът му се свързва с легенди и предания от езически времена. На тази дата се почитат двамата светци Елисей (Лисе) и Вартоломей и тяхната сестра Вида. Това е денят за предпазване от градушки и други природни бедствия.

Елисей и Вартоломей, както и Герман (също смятан за техен брат), са известни още с името „светците - градушкари”, които изпращат природни стихии, най-вече градушки. Те поразяват провинилите се, които заслужават наказание. Природните бедствия и злините поразяват виновните и един ден ще стане ясно кои са те.

На този ден не се работи, за да не се предизвикат светците „градушкари”.

Днес най-активно празникът се чества в Годечко, Брезнишко и Трънско. В миналото на този ден старите българи са правили молебени против градушки, защото всички знаем колко опасни за реколтата са градушките и на какъв глад могат да обрекат хората, ако унищожат реколтата.

15 юни в народната митология е като „денят на Страшния съд”, когато всеки очаква възмездието си. Защото от хилядолетия хората са вярвали, че дори и съдът да сгреши, идва Видовден, когато всичко си идва на мястото и всеки съгрешил получава наказанието си.

В района на Граовско Видовден се почита като празник на здравето на очите и против слепота. Това обяснява и името Видовден свързано с глагола видя, провиждам. Хората, които имат проблеми със зрението, на този ден стават рано и пръскат очите си със свежи, мокри от росата зелени клонки. Според някои предания, благодарение на това много слепи са прогледнали.

Вярвали са, че тази вода ще направи косите им по-буйни, а лицата им по-красиви. Отрязвали са три стръка от растението шавар и са го наричали с имената на младежите, които харесват, вярвайки, че до края на годината ще се задомят за този младеж, чийто стрък е пораснал най-висок.Поверия

Освен за предпазване от градушки, на Видовден се извършват магически ритуали за лечение на болни очи.

Вечерта преди празника натапят китка роза (трендафил) в дъждовна вода, която се събирана капка по капка, докато се стича по листата на растението лугачка. Вярвали, че това растение може да лекува болните очи.

Този ден се отбелязва не само в България, но и в Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Хърватска и други страни.

В тези страни се празнува денят на Свети Виду, по подобие на езическия бог Виду. В навечерието на празника се палят огньове от сухи клони, които се прескачат от незадомените.

Вярва се, че по този начин всички в дома ще бъдат предпазени от градушки и бедствия. В тези райони Видовден е посветен на Св.Вит, закрилник на зрението, живял в края на 3-ти век. Мистика и заклинание за здраве и благоденствие, Православие и Католицизъм, вярата, че за всеки все някога ще дойде този Видовден, се вплитат в един особен празник, точно в средата на годината.

Освен с предстоящото възмездие, в България денят се свързва и с култа към Слънцето. Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и сила. Младите момичета изнасят дрехи от чеиза си и ги простират по оградата, за да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите.
 Както на много други празници, така и на Видовден се изпълняват „любовни ритуали” и гадания. В навечерието на празника момите се мият с „видовенска” вода, събирана от росата по растенията.

Видовден, празникът на Слънцето и лекуващата му енергия чрез раждането на нов живот в билки и хора е бил празник на плодородието и новото начало. И по стара българска традиция  празник на младите момичета, които си търсят жених за задомяване и основаване на свое домашно огнище. Знаем, че за Дедите ни огнището в дома е заемало основно място като символ на Слънцето и неговата светлина и топлина. В Римската империя, основана от Древните българи (-https://aliya.blog.bg/history/2021/05/27/zashto-ne-kiril-i-metodii-syzdadoha-bylgarskata-azbuka.1762865), е имало специална богиня на огнището, плодородието и семейството. Те са я наричали Веста, т.е. Богинята на благата вест за зачеване на природата под благотворните слънчеви лъчи. Тази Богиня е имала свой храм на централния площад в Рим с вечно запален огън в центъра му. За този огън са се грижели жриците на Богинята Веста – Весталките. Весталките са млади неомъжени момичета, които са давали обет за безбрачие. От 7 до 15 юни се е провеждал празникът Весталия в чест на Веста и нейните жрици. Майките на Рим са пристъпвали боси до огъня и са оставяли дарове за Богинята. Този празник, макар и много почитан в Рим, е бил забранен с установяването на официалното християнство и е бил заменен с поредната история за „мъченик“.

Огнището също е било почитано и в Древна Елада, основана пак от Дедите ни Древните българи, хората на Бог Слънце Ален. Те са нарекли себе си Алените, а страната си Алада. По-късно се променя произношението в Елини и Елада. В страната на Слънцето Алада Алените също са имали своя Богиня на огнището и семейната топлина, наречена днес Хестия. Хестиа е Богиня на огнището, на къщата, на домашния порядък. В древността огнището е заемало култово място в центъра на дома, а храната, приготвяна на него е считана за свещена. Почитането на огнището е свързано с почитанието на огъня и светлината като атрибути на Бога Слънце Син на Богинята Майка. На гръцки думата днес се произнася στία – Ештиа. Или Ежтиа от кореновата българска дума Еж / Яж. Дедите ни са приготвяли на огнището храна, която са раздавали на боговете кат дар / оброк, наречен Яжна. И до днес в индуизма е запазен препоръчания в Древнобългарските Веди духовен ритуал Яжна – омилостивяване на Боговете с храна за ядене. Хестиа е Богиня на Яжната духовния тируал на принасяне на боговете на приготвена на домашното огнище храна. (-https://aliya.blog.bg/history/2021/03/19/bylgarska-drevna-quot-grycka-quot-mitologiia-olimpiiskite-bo.1753913)

Древнобългарската слънчева духовност е онова „езичество“, което официалното наложено с държавна сила християнство е искало на всяка цена да унищожи. И да превърне живото-утвърждаващите слънчеви празници в мракобесничеси чествания на смъртта в лицето на измислени убити християнски „мъченици“. Лихварите винаги са знаели, че мъката и състраданието продават добре – независимо дали е религия, революция или обществен строй. Зад милостивите лозунги са се вършили най-кървавите политически злодеяния.

Народът на Българите е Слънчевият народ, първата човешка духовност е неговата. Отзвуци от нея се чуват и до днес в светлите национални традиции на всички днешни народи.




Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: aliya
Категория: Други
Прочетен: 2352352
Постинги: 354
Коментари: 558
Гласове: 1034
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031