За Дедите ни Древните Българи Природата е жива и носи Божествения дух на Богинята Майка Създателката. Всички природни явления са били оживотворявани и почитани като живи проявления на Богинята.
Такова проявление на Божествеността е и Майката земя, която Дедите ни са наричали в най-дълбоката древност Ба Та Ра със значение Бабата Тази Ра. Нейните инициали Б, Т, Р като букви от Българицата (незнайно защо наричана днес Кирилица) могат да се видят и сега върху стените на пещерата Магурата. Оценявани са на възраст до 43000 години.
Дедите ни са почитали като основно божество Бабата или Прамайката. В нейна чест жреците - кукери са изпълнявали танци и духовни ритуали, сцени от които могат отново да бъдат видени изобразени в Магурата.

Ра е наричана основната същност на Богинята, проявена като вътрешноприсъща на всичко създадено от нея - земята, планетите, животните, растенията, ората / хората. А нейното проявление тук на земята Дедите ни са наричали ТаРа / Тази Ра.
Оттук са се появили думи като турям, търкалям, тътря, и така нататък, всички свързани с действия върху земята.
В латинския език, възникнал от Българския, Тара е земя, като по-късно във френския преминава в Тер, в английския Ърт.

На БаТаРа Богинята на Земята е кръстена и Петра с нейния великолепен скален храм. На арабски и до днес Петра се произнася Бетра.

У нас личните имена Петра, Петър са в чест на Богинята на земята БаТаРа.

Празнуваният днес като Петровден празник е Древнобългарски празник на Земята. Той съвпада с жътвата по нашите земи и Дедите ни са измолвали добра реколта от Богинята на земята с празнувания в нейна чест.
Празникът се предшества от двуседмичен пост. На Петровден по стар обичай във всеки дом се коли най-младото пиле - "петровско пиле". Обикновено жените раздават част от него заедно с ябълки "петровки" в чест на Земната богиня.

За добра реколта и за предпазването й от природните стихии, Дедите ни са отдавали почит и на тях. Оттук е дошло поверието за Свети Павел, който пуска светкавици и запалва снопите на нивата. Може да предизвика страшни горски пожари, градушки и наводнения.
Името Павел съдържа в себе си кореновата дума Пала / Паля.

Въз основа на Древнобългарската духовност възникват впоследствие и всички наричани днес християнски празници. Природните явления са превърнати в светци, всички до един убити по мъченически начин. И всички до един живели в Близкия изток, което ясно показва кой е съчинителят на тези почитащи смъртта и мъченията "празници".

Древнобългарската духовност, за разлика от днешното християнство, е животоутвърждаваща, вдъхновяваща човека за труд и единение с Природата, съгласно природните закони.

- https://aliya.blog.bg/history/2014/03/28/bogyt-na-bylgarite.1251952
- https://aliya.blog.bg/history/2015/05/06/drevnobylgarskite-bogove-na-sytvorenieto-za-trakiiskiia-konn.1359542

- Алия Ошо
 

КАТО ДЕТЕ ИМАХМЕ ЯБЪЛКА, КОЯТО ДАВАШЕ ТОЧНО ТАКИВА ЯБЪЛКИ. ЩЕ ВЗЕМА ДА СИ ПОТЪРСЯ ТАКАВА ФИДАНКА
БЛАГОДАРЯ ЗА ИДЕЯТА!
ЖЕЛАЯ УСПЕХИ!

Ябълката се нарича Петровка. Дедите ни Древните българи са тачили плодовете на Богинята земя и са ги наричали с имена, почитали с празници. Животът за тях е бил Божествено проявление.