Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01 18:58 - Етруските и техните Древнобългарски богове
Автор: aliya Категория: История   
Прочетен: 1005 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Етруските са обитавали Централна Италия. Първите исторически артефакти, определяни като етруски, са от 900 год. преди хр.

За произхода на етруските се спори и досега – някои ги наричат пришълци от Алпите, други търсят в тях арамейски произход, трети ги свързват с пеласгите / БалАзгите Древните българи, основали Атина и Древна Елада, четвърти ги наричат скити.

Всички гореизброени теории за произхода на Етруските имат обяснение и обединение в един единствен факт – и той е, че Етруските са Древнобългарски племена, потеглили от Балкана и заселили Апенинския полуoстров в древността. Така, както Древнобългарски племена са и скитащите Скити, и първите заселници на Близкия Изток.

Освен от името им, това се потвърждава и от наименованията на техните богове.

Самите Етруски наричат себе си Разна – тук личи ясно сходство с българската дума разни.

Съседите им от Древна Елада ги наричат Тиренои или Тирсенои. Окончанието –ои е характерно окончание за множествено число в българския език. А кореновата дума ТаРа в името Тиранои е древнобългарска дума за земя или по-точно за земната богиня Та Ра / Тази Ра. Етруските, които се считат за родителите на Римската империя и днешна Италия са Древнобългарско племе, кръстено на Богинята ТаРа на Земята, която Дедите ни са почитали в най-дълбока древност и името й може да се види изписано с руни по стените на пещерата Магурата. ТараАз / Таразки / Етруски са Душите (азковците) на Богинята Тара

Римляните са ги наричали Труски или Туски, откъдето идва и името на населяваната от тях област Тоскана.

Във всички тези наименования виждаме едно и също кореново древнобългарско значение и то е: Хората на Тара, ТаРа-Азите, Етруските, Земните хора. Най-вероятно Етруските в древността са онези Древнобългарски племена, които са се премествали постоянно по земните пътища и те са част от Древнобългарските скитащи племена Скитите.

Така Етруските заедно с други Древнобългарски племена са дали началото на Римската империя по същия начин, по който Пелазгите / Хората на БалАз Бога Слънце са основали Древна Елада.

Тук отново ще повторя, че и Римската империя, и Елада са основани от Древните българи, почитателите на Бога Слънце. Елада носи името на Аления Древнобългарски Бог Слънце Ален – Елада / Алада и Елините са Алените. Оттук идва и латинското наименование Елиаз / Хелиос на Слънцето.

Едно от многобройните имена на Бог Слънце е българското име Румен (РаМан – сина на Майката Богиня РаМа). Именно на Румен е кръстена река Тибър в древността, а на река Румен / Тибър е кръстен и град Рим.

Че Етруските са говорили Българския език е добре крита тайна от Ватикана - българи не се допускат в музея на Етруските там. Защото току виж взели и разчели Етруската писменост. 

На снимката: Етруска писменост

 image

Характерно за Етруската писменост е нейната огледалност – чете се с помощта на огледало.


Самият латински език е видоизменен българският език вследствие на записването му с латинска азбука, която е бедна за многообразието на Българските звуци. Например вследствие на употребата на латинската азбука се е загубил най-българският звук "Ъ", транскрибиран в латиницата като "U".

Древнобългарското племе на Етруските са основателите на Древноримската култура – те са строели домове от дърво и камък, с отоплителна и комуникационна система, занимавали са се с рудодобив и металолеене, земеделие, създавали са прекрасни произведения на изкуството, с които са украсявали обществени места. Жреци, философи, математици, скулптори и др., етруските са естествени продължители на уменията на Българите, просветлените древни мъдреци.

Етруските са и носителите на Древнобългарската първа човешка духовност, която са занесли и разпространили на Апенинския полуостров.

Така, както и Дедите ни, Етруските са получавали своята духовност и духовно разбиране посредством просветлени мъдреци, провиждащи в Божествения свят. Етруските, по подобие на Българите, са имали тясна интимна духовна връзка с Божествеността. Те винаги са се съветвали с боговете преди да предприемат някакво действие. Етруската духовност е в основата и на Римската духовност, поради което има тясна връзка между Етруските и Римските богове.

Религията на Етруските е политеистична, по подобие на Древнобългарската – те са вярвали в природните феномени и всеки феномен е имал своя бог или богиня. Етруските са вярвали, че душите на предците им ги водят и са ги наричали Ман, Мани. Ман е древнобългарската дума за човек и означава Майчин Ма-н, на Богинята Майка. Оттук идва и името Румен на Бога слънце – РаМан.

Етруските са наричали своите жреци Купен / Къпан (този, който къпе в светената вода), Мару (човек на Мара Богинята майка на материята), Айзев / Аз-ев човек на Аза, Бога на Човешката душа Ази, СебАзи.

В Италия има планински връх, наречен на основния Древнобългарски Бог СебАзи.

Етруските наричат всеки бог Айз / Аз и множествено число Аз-ари.  Те са празнували боговете във фестивали, наречени люди. Люди е стара българска дума за хора – на фестивалите Люди са се събирали Люди / Хора. ЛаДа е кореновата древнобългарска дума, която означава Дадени от Светлината Ла. Дедите ни са наричани люди в смисъл хората на Светилото, на Слънцето и не случайно свастиката е чест талисман върху етруските украшения. Свастиката е символ на Бога Слънце в движението си около земята. image

Други етруски богове са:

-      Вертумнус / ВърТъмна-аз със значение Бог на Въртящата се тъмнина. Въртъмназ е богът на първоначалния хаос, от който възниква светът и който се среща във всички митологии.

-      Узил / Азал Бог на Слънцето и на Аза на Човешката душа. Той често е изобразяван заедно с Богинята на Зората Тезан / Зан (от древнобългарския корен За (зора). И Узил, и Тезан са изобразявани с криле по подобие на Древнобългарските жреци, отслужващи ритуали в чест на боговете. Снимка

-      Марис / Мара-аз – богинята на раждането при етруските носи българското име Мара на Богинята на материята и майка на видимия свят

-      Тайна – бог на тайнството на зачеването и раждането

-      Херкл – по подобие на Древноелинския бог Херкулас / КараКола-аз на Слънцето е богът герой с безбройни смели приключения.

-      Пака – по подобие на Римския бог Бак(х)ус / Бака-аз на виното, където бака / пака е българска дума за съд за вино, употребявана и днес.

-      Бог Себази / Богът на Себе Аза е част от римските богове, но предвид влиянието на етруската духовност върху римската империя, то този бог е част от етруските богове. Местата за почитание на Бог СебАзи в Римската империя са се наричали Сабои – българска дума със значение със себе си, свои – Бог СебАзи се е почитал в места са усамотение, да останеш сам със себе си в сабой.

Почитанието на Древнобългарския бог СебАзи се вижда както върху останките на Перперикон, така и в Анадола, Турция, Близкия изток, и въобще цялата Римска империя. В ранния юдаизъм Бог СебАзи е наричан още и Юпитер Сабаот или Я(х)ве Сабаот. Яве Сабаот е със значение Явилият се (Ява) Божествен аз (СъБа – Себе) – поради вярването на юдеите, че Бог се е Явил на Мойсей.

-      Ватика / Вътъка - богиня на раждането и смъртта. Думата вътък е българска дума и означава основа при тъкането, оттук и думата втъкан. Вътък има и по-общо значение на основа, същност. Именно такава богиня е Ватика при етруските – тя е богинята на основата на живота. В древнобългарската духовност Вътъка отговаря на Богинята Сива на смъртта и новото раждане. Тя е Посивялата старица и е част от Божествената Троица Брама (Бременната с живот Богиня), Веснъ / Висну (Навесилата плод Богиня на Плодородието) и Сива (Трансформацията). По-късно Богинята Сива преминава в Индуизма като Шива. На Сива е посветен първият ден от Новата година. Раковски също приравнява Сива с Шива от Индуизма. Той смята, че Сива е преминал във Василица също така. За извор му е следната народна песен от Охридско: “Сива, Сива, Василица, Къде си се овасилила ? Тамо горе на Бей-бунар (местност до Охрид). Тамо горе на Бел Дунав. Шчо има , шчо нема. Златна чаша на коната! Божик ми е по небеса. Слава му е пасла земя” Вместо сурва в Охридско се поздравяват със Сива, Сива, Василица. За разлика от Раковски, аз смятам, че Божествената троица е възникнала първо при Древните българи по нашите земи и едва след това е занесена в Индия от Дедите ни.

Богинята Ватика / Вътъка е изобразявана от Етруските като Древнобългарска жрица на Бога Слънце – с животински рога и уши, със знака на Колото / Слънцето като ромб на челото си, а зад гърба й слънчевото колело с лъчи. image

На тази Богиня е кръстена и държавата Ватикана, най-малката държава в света, символ и глава на Католицизма. Ватикана е построена върху хълма Ватикан, носещ името на Богинята Ватика. На този хълм се е намирало древно етруско гробище с името на Ватика богинята.

Прави впечатление, че главата на Католицизма е установена върху древно гробище. Символите на смъртта като че ли не са случайност в католицизма и изобщо в християнството – разпъването на Бога на Човешката душа Ази/ Исус, мъчителната му смърт и окървавеното му тяло, пред което се кланят поклонниците, жестокостта на юдейските фарисеи, мъчителната смърт на всички християнски възхвалявани светци, ни връщат отново и отново към смъртта. И макар и християнството да е продължител на Древнобългарската духовност на почитание на Бога на Слънцето и Бог на Човешката душа, то е прекъснало жизнеутвърждаващата и покланяща се пред силата на живота и природата духовност на дедите ни.

Може би това е и причината да се крие Древнобългарската същност на Етруските и тяхната решаваща роля за изграждането на Римската империя като империя на Древнобългарския дух на свобода и утвърждаване на живота.




Гласувай:
3


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: aliya
Категория: Други
Прочетен: 2559572
Постинги: 378
Коментари: 563
Гласове: 1118
Календар
«  Август, 2022  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031