Самото понятие Шамбала / СамБала идва от Санскрит, езикът на Древните българи от Балкана, чието първоначално име е Сам Скритам, език на Бог Сам, скрит само за посветени Божии чеда. На този език и до днес говорят Нашите Западни Българи. Бог Бал Сам, Сам Бал, Сам Аз, СебеАз, Бал Аз е Богът Слънце и Бог на човешката душа на Дедите ни от Балкана. Заселвайки земята с човеци, Дедите ни са занесли своята Божествена вяра и в Азия (Континента на същия този бог на човешката душа Аз-ия). А в Индия и Китай има и досега селища с името Самбал.

Като чеда на Божествеността, Дедите ни са знаели как да достигат Божието царство вътре в себе си, като са седели в Седене / Садана, постигали са СамАзи / Самади – с една дума, с Божествеността са се свързвали, знаели са как с нея да разговарят. Божието царство вътре в теб Е!, казва Исус / Аз-аз. Много преди да е написано в Библията, това са го знаели и практикували Древните българи.

Ето защо в Будистката традиция това Божие царство е наречено Самбала – Сам Бог е с теб.

Понятието СамБала е част от по-старата традиция на почитание на Бог Слънце на Индийския полуконтинент. Почитателите на Слънцето са изпълнявали йога (българска дума йога, иго, впрягане на ума), наречена Сурия Намаскар – комплекс от физически упражнения, изпълнявани като поздрав към Слънцето. У нас тази Древнобългарска традиция на поздравяване на Слънцето възражда Петър Дънов като Паневритмия.

Сурия е българската дума Сурва, наименование на младото Слънце. Намаскар е Нам Аз Кара със значение Нас Азът ни кара т.е. духовни, Азови упражнения в усамотение. Именно тази йога са изпълнявали в древността Дедите ни.

С развиването на хитрия и повърхностен човешки ум, божествената връзка между човека и Духовното започва да се губи през следващите хилядолетия. Почитателите на Сам Аз / Сам Бал /Бог Слънце   са отричани и преследвани. В Индия Слънчевата им духовност е наричана Малка / Млека религия, а самите хора са наречени Малки / Млеки пренебрежително. Появяват се различни разклонения на основата на Древнобългарската Слънчева духовност.

Едно такова разклонение е Калакакра / КолаКара Тантра. Дедите ни са наричали Бог Слънце Кара Кола-та / КараКольо. Колакара Тантра е духовно учение в рамките на Слънчевата духовност. То е част от Будизма, и по-точно от Вижраяна Тантра. Виж Ра Яна е българските коренови думи Виждам Бог Слънце Ян, син на Ра Богинята. Тази Тантра е отново учение за познаване на Бог Раяна, Бог Слънце и Бог на човешката душа. При Тантра не се практикува аскетизъм, а Бог се достига със специални ритуали, упражнения и др. с помощта на танци и музика.

Самбала Божието царство се достига с духовното просветление на Будите / Будните т.е. осъзнатите за Истината хора.
В Древнобългарската Вижраяна Тантра Духовно просветленият Буден човек минава през три състояния на Божественост, наречени Трикая. Кая / кае е български глагол – каза в книжовния български език. Кая в Будизма означава състояние. Българската дума кая означава казвам, наричам, заричам, т.е. давам съществувание, определям, давам сила. Нека не забравяме, че Дедите ни са били първите магесници, и реченото от тях е сторено. Кая означава заречен, предопределен, силен.

Просветленият Буден човек има три състояния, три заричания – ТриКая:

-      Нирманакая – ражда се последователно в различни тела (кая на Раман – роден човек)

-      Самбогикая -  кая на Сам Бог – появява се в духовния и физическия свят като бог, ангел, духовен учител.

-      Дармакая – вече е в Дарма (Дарма – Дари Мама Богинята, Божественото състояние)  не се преражда повече в материалния свят. Или както се казва в християнството – седнал е от дясната страна на Бога.

Или ако трябва да обобщим значението на Самбала / Шамбала – това е духовно състояние на просветление, а не физическа земя.

Всички останали приказки за наивници са част от болните фантазии на недуховни хора. За съжаление, те много често са използвани за скриване на Истината за първия Божи народ на Хората на Сам Бал Бог, които са знаели как Самбала да достигат и къде да я търсят – вътре в себе си.
-