20 март - Пролетното равноденствие

Българите са народът на Слънцето и са свързвали целия си живот и бит с неговите годишни цикли.
Равноденствията са били отбелязвани с почит и духовни ритуали от древни времена.
Пролетното равноденствие Дедите ни са свързвали със зараждането на нов живот от Богинята на материята Мара / Марта. Майката на Материята всяка пролет е зараждала новия живот в новите кълнове, в малките на домашните животни и др.

Но най-вече Денят на Пролетното равноденствие е Денят, в който Слънцето най-сетне побеждава силите на тъмнината / нощта и неговият слънчев ден започва да нараства и да пълни земята със светлина, топлина и нов живот.
Денят на Пролетното равноденствие е Денят на победата на светлината над тъмнината, защото от тази дата дните стават по-дълги, а нощите по-къси.

Тази година пролетното равноденствие настъпи на 20 март в 17:33 българско време. Точно тогава Слънцето ще бъде в северното полукълбо, вместо в южното. Денят ще стане равен на нощта, а от 21 март неговата продължителност ще бъде по-дълга. Смята се, че от този момент идва краят на сланите и започва затоплянето на Земята.

Ето защо на този ден ние всички празнуваме победата над злото, на живота над смъртта, на любовта над смразяващия страх.

От този ден нататък слънчевите лъчи са полезни и животворни за нашите земи. Разходките навън, досегът с природата е досег с жизнената сила на съществуванието.

Дедите ни са наричали тази жизнена сила Прана от кореновата българска дума Ба Ра -на със значение Нашата Абсолютна Богиня Прамайката. Тя е навсякъде, а слънчевите лъчи на пролетта ни правят по-близо до божествения й дъх.
Нека не забравяме, че Бог Слънце е Нейният Божествен син, вдъхнал душа в човека.
Слънцето е живот, божествен живот.

Честита пролет!

21 март - Денят на Майката

Днес в първия ден на пролетта и възраждащата се природа народите на Близкия Изток празнуват Деня на Майката. Тази тяхна традиция е отзвук от Първата човешка духовност на нашите общи деди Древните българи.

Ние, Българите, сме кръстили целия месец Март на Майката на Материята и видимия свят Мара-та / Марта.

И досега към жените в Северозападна България се обръщат с "мари" или "ма", тъй като всяка жена е дъщеря на Богинята Мара / Марта.

На този ден Божественият син на Богинята Слънцето вече е възмъжало и е надвило над тъмнината - денят започва да нараства. Ето защо в много краища на България е запазен обичаят да се празнува възмъжаването на момчетата и оплождането на природата за новата реколта в специални ритуали.

Например Старчов ден.
Старчовските игри са предвестници на пролетта, знак на подготовка за усилена земеделска работа. „Старци – дрън, дикел – вън“ – гласи народна поговорка.

Митично тайнство крие танцът на старците / кукерите в Карловско, преливат се звуци и цветове, гонят се нежен звън и тежък грохот, но всичко се събира в едно – в мелодия на очакването на радост.

При игрите се възпроизвеждат и някои от обичаите като сватба, ритане на вода от булката, жътва, оран, сеитба и много други. Освен традиционното хоро кукерите и всички маскирани обикалят селото, влизат в къщите и прогонват злите духове. Палят се и големи обредни огньове.
В много села кукерите раздрънкват в понеделник, сряда и петък на седмицата преди Сирни Заговезни, като навсякъде кулминацията е на Сирни Заговезни (началото на Великденските пости).



В Индия денят на Пълната мартенска луна е също така пищен празник наречен Холи / Свещен. Подобно на Древните българи в Индия и до днес се празнува с много цветове и феерии празникът на настъпващата пролет и на Божествената Рада ( Ра Да - Даващата радост Богиня), влюбена в Кришна / Кръстния Бог Слънцето.
 
В древността на просветлените мъдреци Българите жената е била обожествявана, почитана, празнувана като самата Божественост, раждаща живот.

Честит празник, Майки!

- youtube / Aliya Osho