Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06.2022 19:40 - Г. С. Раковски: Няколко думи за Асен Първи, великия български цар и сина му Асен Втори
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 1878 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 30.05.2023 08:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Току що излезе: (Нѣколко реѣчи о Асѣню Пьрвому, великому царю болгарскому и сыну му Асѣню Второму. От Г. С. Раковскаго. У Бѣлградъ печѧтано въ кн. Сърб. Книго-печѧтницѫ, 1860) Препис: д-р Николай Иванов Колев. Издателство ГУТА-Н, София 2022, 236 стр. ISBN 978-619-7444-55-1. Цена 24 лв.
image

https://www.book.store.bg/p338471/niakolko-dumi-za-asen-pyrvi-velikia-bylgarski-car-i-sina-mu-asen-vtori.html

https://www.ciela.com/njakolko-dumi-za-asen-p-rvi-velikija-b-lgarski-car-i-sina-mu-asen-vtori.html

https://m.helikon.bg/235245-%D0%9D%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%90%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8,-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%86%D0%B0%D1%80-%D0%B8-%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D1%83-%D0%90%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8.html
image

Няколко думи за този препис

 

Драги читателю,

 

Тази книга Раковски написва и издава по време на турското робство с ясно определена цел. Асен и брат му Петър вдигат въстание за освобождаването на България от византийско робство, което води до възстановяване на могъща България. Именно това иска да покаже на поробения си народ Раковски, че е възможно освобождаване от робството със собствени сили. Но, за да напише този труд, на Раковски се налага да изучи всичко, до което може да се добере буден българин по онова време за епохата на Асеновци. Той събира сведения от национални източници, от нашия фолклор и от латински и гръцки източници. И тук именно, при използването на тези сведения проличава изключителният талант на този велик български учен, за критичен анализ и съпоставка на тези сведения с цел да извлече достоверното.

          Така например, чрез надписа на колоната в църквата "Свети 40 мъченици", по негово време джамия, и след съпоставка с други национални източници, Раковски възстановява датирането на царуването на българските царе: Асен I е царувал от 1186 до 1195 г. ; Петър, брат му, от 1195 до 1201 г. ; Йован от 1201 до 1207 г. ; Борил от 1207 до 1217 г. ; Асен II от 1217 (или от 1218 според надписа му) до 1241 г., което става за първи път в нашата нова историография. По подобен начин той постъпва с всички направени от него датирания. Вероятно Раковски е и първият съвременен български нумизмат: той описва 10 монети от Асеново време и анализира произхода им и връзката им с нашите владетели, използвайки различни източници, което показва пък неговият всестранен подход към изучаване на нашата история. Интересно е и сведението, че българите по негово време притежавали огромно количество стари монети.      

          Раковски пръв в модерната ни историография достига до извода, че българите в завладените от Рим територии не са изчезнали, а са част от римската империя, че част от българите са останали извън нея, и че и двете части са неделима част от историята на България и Европа, истина, която затруднява и днес пишещите българските учебници 162 години след излизането на тази книга.

          Съществена част от изследването на Раковски е свързана с разобличаването на стремежа на католическата църква да превземе българските диоцези с користна цел. Със силата на неумолимата си логика, той показва безсмислието на твърдението, че Асеновци са „паднали на колене“ пред папата, за да го молят да ги короняса, след като българските владици и народ сами ги коронясват в Търново, когато България е една от най-силните държави в Европа, когато именно, могъщият пратеник на католицизма, Балдуин е пленен, армията му разбита и той жестоко убит в Търново, когато Асеновци нямат никаква нужда от това, а напротив, са най-върлият тогава противник на католицизма. Той показва средствата, с които си служи йезуитският институт в Цариград, с цел обикновените българи да не попадат в тази клопка. Раковски показва, колко пагубно е това за и без това изтерзания и подтиснат народ, който едва по негово време почва да осъзнава миналото си и да се събужда за нова държавност.

          Раковски разкрива и действителните механизми на управление на Балканите от Иван Асен ІІ. Тук той силно се противопоставя на византийските източници, за независимостта на Солунските и Епирските княжества от България по това време: „но и те се подчиняваха на ръката на моето царство, защото нямаха друг цар освен мене“. 

          Тази книга е и важен исторически източник за отношението на България към кръстоносните походи и събитията, свързани с тях на Балканите, за насилственото покатоличване на българи при техните походи, за възникване на павликянството в България, за богомилството и т.н. Особен интерес представлява сведението, че преследването на богомилите от католиците в България, чрез изселване и изгаряне в южна Франция, съвпада по време с войната и унищожаването на албигейците в южна Франция и Испания, които и до това време биват наричани българи, от западноевропейските източници.

И както и в своята знаменита книга "Българска старина"[1], Раковски показва общността на нашите предхристиянски обичаи с тези описани в свещената книга на браманите - "Авеста".

Раковски показва и структурата на българската държава, нейното държавно управление и законност. Особен интерес представлява дискусията по въпросите на цар Борис до папата, даващи сведения за законите, действали в България тогава, включително и тези от Крумовото време. Раковски е осъзнал от старите автори, че империята на Атила е българска държава: „Великият и славният Крум, българският цар, пред когото потрепера византийската държава, като съживи отново Атиловата велика държава под името Българско царство, и името хун и аварин престана вече да се чува, тъй като те са един и същ род с българите.“ И това е още една истина, в която се препъват авторите на българските учебници 162 години след Раковски.

 Особен интерес представлява описанието на войните на русите в България, водещи, в края на краищата, до завладяването на Източна България от император Йоан Цимисхи. От източниците, които е чел Раковски, той стига до извода, че Святослав е бил извикан на помощ от въстаналите братя на цар Петър против политиката му на сливане с Византия, с което се обяснява и отварянето на вратите на 80 града по Дунава за войските на Святослав. И едва след като Святослав вижда богатството на България, изменя на българите и води жестока война за завладяването ѝ. И това е още една истина, в която се препъват авторите на българските учебници 162 години след Раковски.

          От национални източници, Раковски възстановява и механизма на завладяването на България от турците, показва документи за статута на Влашко и Молдавия в онези времена, за статута на множество райони на България в ранния период на робството, които и днес са единственият източник за тези събития. От особен интерес е и изследването на множество думи, чиито произход и днес много българи смятат за турски, а те са си с чист български произход. Всичко това е свързано с това, че турците завладяват далеч по-развита в административно отношение България и приемат множество означения директно от българския език. Интересно е и наблюдението, че не е известно турците да са водили семействата си на Балканите, по време на тяхното завоюване, а са били само с войски, т.е., че тези мъже си вземат насилствено жени от Балканите, с което се променя и външният вид на европейските турци, сравнени с азиатските.

И нека споменем, че тази книга съдържа и уникални, не срещани никъде другаде писмени паметници на нашата история, публикувани за първи път от Раковски и изчезнали заедно с неговата библиотека.

Книгата съдържа и описание на сливенския район с древните названия на реки, селища и крепости, свидетелства за исторически събития и за предхристиянски обичаи, както и сведения, че там Асеновци са построили множество манастири, по подобие на Атонските. И верен на своето безгранично любопитство, Раковски не пропуска случай да обясни, където стане дума, предхристиянските обичаи, практикувани и по негово време.

          Раковски дава и кратко сведение за по-новата българска история, започвайки с извикването на българите на помощ на император Зенон 485 г. и множество последвали събития, като построяването на Анастасиевата стена срещу българите, възникването на самостоятелната българска църква при Юстиниан, и мн. др. И това е още една истина, в която се препъват авторите на българските учебници 162 години след Раковски. Смайващи са познанията на Раковски на старите автори, писали на гръцки и латински, които едва след 1944 година частично бяха събрани в изданията на Българската академия на науките в 16-те тома на гръцките и латинските източници за българската история.

          От особен интерес са и народните ни песни, възпяващи очевидно Симеоновите войни, запазени по негово време. За мен беше много интересно сведенията в тези песни, че при войните за възвръщане на панонски земи срещу новодошлите маджари, и стремежът на войника да си вземе тамошна девойка за робиня, се възразява, че това е невъзможно, защото те са българки, а българка за робиня той не може да вземе.

          Книгата съдържа и ценни сведения за наши владетели с името Михаил, които продължават да владеят имоти и след идването на турците на Балканите.

          Пояснителните бележки на Раковски са също от огромен интерес за нашата история. Така например при обяснението на значението и произхода на думата була, той ни казва: „Папски були – bulla латинска дума. В старо време bulla е било едно украшение, направено от злато, сребро и олово, имащо валчест вид, като колелце. Римляните са взели това украшение от етрурите (старо-българи). На етруски тази дума се изговаряла и писала вала – валчесто, кръгло нещо, сравни с българското валѭ- валѧѭ – валамь, валакъ, валчѧст и пр. Етрурите са употребявали това нещо вместо ордени (челенк) и са ги давали на отличилите се във войните, както и на свободните етрури.“ Че етруските са преселници траки от Мала Азия, по времето на цар Кир, ни е казано от Херодот, сведение, което е било известно на Раковски, както и множеството други, за сливането на стари траки и завърнали се от Хиндостан, влели се в българския народ.

В бележките на Раковски се съдържат много анализи и сведения за произхода на множество български думи с тяхното древно и сегашно значение.

В добавките на Раковски има и уникални сведения, за участието на български войски в завоевателните войни на турците, след падането на българското царство.

          И сега, драги читателю, нека си зададем въпроса, защо това съкровище на българската историческа мисъл, не е било преиздавано досега. Ето и отговорът на този болезнен за българите въпрос: в окупираните от Съветския съюз държави след Втората световна война, с изключение на Австрия, бяха наложени комунистически режими и тези страни бяха третирани като „сфери на влияние“ на Съветския съюз. Между наложените идеологически санкции една инструкция целеше подменяне на националната история на народите с измислена, която да ги обвързва „завинаги“ с „великия Съветски съюз“. Ето и текстът на тази инструкция: „За управление на окупираните от Съветската армия източноевропейски държави“, КАА/08.113. № НК/003 47, спусната на 2.VI.1947 г. В точка 56 от нея се казва:  „Водещите имена в политическата, научната и културната местна история да бъдат дискредитирани и изчиствани от историята. На тяхно място да бъдат въвеждани обвързани с нас и наши исторически имена. Приоритетът и върховенството на нашите исторически имена над местните да се подчертава и налага. Опити за опазване на позициите на местните имена в историята да бъдат обявявани за национализъм. Застъпниците им да бъдат репресирани и при възможност премахвани.“[2]

Виждате, че публикуващите такива материали са били застрашени просто от физическо изтребление. Какъв цинизъм!

Нека сега се насладим на блестящата логика на този изключително всестранен и трудолюбив български учен! Приятно четене!

 

Николай Иванов Колев

Херцогенаураах

15.6.2022

Предговор

           Това съчинение беше написано през 1858 година и беше предадено в Одеската цензура да го прегледа. Одеската цензура, като го задържа цели девет месеца, най-после не допусна да се напечата. Не че има нещо насочено срещу Русия, но защото се поменават някои злоупотреби на гръцкото духовенство и българското независимо старо духовенство. Някои сплетници (интриганти) фанариоти, които са се настанили в двора на свещения събор в Петроград, са успели чрез разни клевети да внушат на свещения събор в Русия, че българите искат да се отцепят от православието (!). Та затова свещеният събор е издействал колкото български книги има да се печатат в Русия, ако в тях се споменава нещо, даже и историческо за духовенството им, да не могат да се печатат, ако не се изпратят на свещения събор в Петроград, за да ги прегледа. И след като някоя книга пристигне там, трябва да стои най-малко две-три години, докато я прегледат. Това беше главната причина да се забави публикацията на това съчинение до сега, защото трябваше да се напечата вън от Русия, където фанариотската злоба няма никаква сила. Светият събор ще узнае техните лъжи и клевети и ще ги изгони из помежду си, но ще мине още време! Истината никога не може да бъде скрита завинаги. Трябва един добър ден да излезе на бял свят!

            А колкото за съставянето на настоящето съчинение, ние сами признаваме, че има много сведения, които не са влезли в предмета ни, т.е. в Асеновия век. Но нашата днешна книжнина се нуждае от много неща и затова за сега трябва да се пише с много бележки и напомняния, които ще дадат повод на други за по-обширно изследване.

 

            Съчинителят

Съдържание

 

Предговор. Образът на Асен I. Как трябва да приемаме византийските и западни писатели, пишещи за българските дела и какви народи трябва да разбира читателя под името византийци. В каква връзка се е намирала византийската държава с българската и как са записвани българските дела от византийците. Как се изразява византийския писател Никита Хонски за Асен и брат му Петър. Как описва византийците Михаил Дука, писал история от времената на Иоан Кантакузин до 1462 г. Какви са били западните писатели от средните векове, в кое време спада Асеновият век. За Асеновата власт в Търново. Българите са провъзгласили Асен за цар в Търново. По какъв начин е станало провъзгласяването. Надпис на Асен II, открит в Търново в теке-джамиси, преди черковен храм Св. 40 мъченици, разяснение и сравнение на този надпис с византийските писатели. Изображение на победата на Асен II над гърците. Откъс от ръкопис, съчинен от търновския патриарх, българина Евтимий, където се описва Асеновата победа над латинците и каква причина е заставила Асен да бие латинците. Няколко думи за този откъс. Кръстоносни походи. Опровергаване на унията. Отломка от български ръкопис „История на българите“ на отец Паисий. От кога са останали българи със западно вероизповедание, наречени павликяни. Какви всъщност са били Манихеите и Богомилите. Разяснение върху гореспоменатите ръкописи. Български граждански закони от Крум и други. Как са постъпили турците по време на превземането на България и техните най-стари чинове. За турския език и за първия им султан. Сродяване на Шишмановия дом с Амурат. Предисловие от споменатия ръкопис Историята на отец Паисий, където се описва тогавашното гръкоманство в България. От гръцките писатели: как са се силили гърците и Великата черква да изкоренят българската народност. Борисов или Борилов синодник. Български златопечат от XIII век, отнесен към Асен I. Живи спомени за Асен в България. Кратко описание на околностите на Сливен. Няколко бележки. Какви обстоятелства предшестват Асеновия век. Кратко изложение на българските дела според византийски писатели. Българска народна песен за цар Симеон. Забележки. Царуването на цар Петър. Святослав руски и Цимисхи. Кръстоносни походи, с каква цел започнаха. Появяване на Асен и брат му Петър. Народна песен. За българската книжовна община в Цариград, и за появяване на езуитите между българите. Десет български пенязи (монети) с разяснения.


 

Съдържание на бележките

 

1. Какво значи легенда и как трябва да се разбира тя. Папски були. 2. Пропаганда. 3. Как постъпват в Хиндистан езуитите. 4. Думата джамия. 5. За търновския надпис. 6. Думата титла. 7. Димата фръг. Фръзи. 8. Защо Асен е поставил зетя си Емануил да бъде деспот на Солун. 9. Към какви средства са прибягвали гърците да омекчат българския дух. 10. За откъса от ръкописа на патриарх Евтимий. 11. Επιβατες. 12. За това как е пострадал българския книжовен език. 13. Морно поле в Търново. 14. За името Шкеи, с което влашкият летописец нарича българите. 15. Кое самскритско племе е дошло най-напред от Хиндистан в днешна България. 17. За казас-Артин. 18. За обичайната клетва в Турско. 19. Думата павликянин. 20. Думата роб и работа. 23, няколко стари имена. 24. За въпросите на Крум. 25. Димата хакан. 26. Крумовият закон за просещите. 27. Помяна и Въртим – етруски божества. 28. Думата пеняз. 29. Думата коняр-китнъ. 33. Френски пътешественик през България през 1432 г. 34. Турският ферман за смъртта на султан Мурат на Косово поле. 35. За ръкописа на отец Паисий, който се намира в Одеса. 36. Разяснение на някои думи в печата на Асен. 37. Стари български народни песни, даващи исторически сведения: Победата на Донка над гърците; Стоян и млада, заробена гъркиня. Маджарската битка с българите и победата на Боян. Боян войвода или българския поход в горна Морава и в Бохемия. 38. Думата турпан (мантия).



[1] Българска старина: книга I., Георги Раковски, Второ издание: препис на съвременен български: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, Колев, 29.06.2020, София, ISBN 978-619-7444-30-8, 264 стр., Цена 22 лв. (Издадена за първи път в книгопечатницата на Стефан Расидеска, Букурещ, месец червен (юли) 12, 1865 г.) Съдържа: Основни начала на българската най-стара повестност; Българското старонародно вероизповедание; За древността на българския език; Преимуществото на българския език над староелински или истинския състав на елинския език; Обстойно доказателство за древността на българския език; Кимбри или кимерии.

[2] Текстът на инструкцията е публикуван от Янко Гочев. - Б. изд.


Други книги на този издател:

 

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

image

 
 










Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 959805
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2528
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031