Мрачните основи на Тюркската теория за произхода на българите

Тюркската теория като опит за деморализация и диверсия срещу България и опит за нейното повторно заробване, прочистване на земята й от населението й нейното завземане. Други видове диверсия срещу българския народ, държава и наследство - теории за чуждия произход на народа ни - земята ни не ни принадлежи, тя е за някой друг.

I. Въведение:






България и нейното наследство са били обект на посегателства, гонения и разорения откакто историята се записва, нашето наследство бива присвоявано,или омаловажавано, ако не и направо разрушавано. Нашите корени биват поставяни под съмнение и критика от враждебни нам страни и народи като гърци, сърби, турци и прочее.








*Български шевици с древни мотиви, открити още в обредни хлебчета, тракийски храмове и други прабалкански орнаменти*

 - Гърците, или поне днешните псевдонаследници на ромеите-византийци, следвайки техния пример, унищожават, до ден днешен, българското културно и етническо наследство във всяко кътче земя, платформа и организация, до които те имат достъп. Достатъчно показателни са и историческите факти: от първите сблъсъци на българските предци, ромеите са били остро враждебни към тях. Разорявали са поселищата им, културата им, наследството им. Данайците, които са така да го кажем "пра-гърците", са първите започнали асимилационния процес над пеласгите (или беласгите), процес който продължава под други форми по-нататък - присвояване на пеласгийската култура за данайска, а в по-късен етап и физическото заробване на траките - сродните народи и родове произлезли от пеласгите.






*Съпоставка на тракийски носии и български носии и шевици*

 Този прожес продължава и след като една част от тези многобройни тракийски народи започва да се нарича българи - нейде из Македония, Мизия и Тракия. Заточването на български или още мизийски и илирийски владици (Г. Ценов - "Русия и завоевателните стремежи на сърбите"; също и "Кроватова България и покръстването на българите"), акт провокирал въстанието на тракиецът Виталиан застанал начело на хуни и българи (Мизия и Тракия). Или пък византийските зверства срещу българското царство в VII-VIII век, геноцид и разорение на градове и околии и целенасочени анти-български политики преди и след този период (П. Павлов - "Династията на Крум"). 






Или също. станалата вековна практика на ромеогърците - асимилацията чрез духовенството и езика - нещо, което едва княза Борис-Михаила и сина мъ Симеона успяха да изтръгнат като тумор от българската държава, население и духовност. Фанариотите и фенерската цариградска патриаршия, които с векове, по-тиранични и от турската гмеж, издевателства върху българите чрез религиозен, културен и етнически геноцид и асимилационна политика, неща които отнеха на българите векове за да се отърват (К. Топалов - "Български народни песни събрани от братя Миладинови").







*Мозайка показваща пеещия Орфей. Впечатление прави носията му - облекло и гугла/калпак, които много силно напомнят на тракийските и по-късно български носии и мотиви.*

Та до ден днешен, когато в Гърция коренното българско население е подложено на редица специални дискриминационни и асимилационни закони, важащи специално за северната част на страната, където е забранено носенето на българско име и българска реч, та дори и българската народна музика бива санкционирана.






*Тракийски войн в типична носия със съответните мотиви и шевици.*

Гърците и техните предшественици и прадеди са може би най-отявления враг не просто на България, но и на нейното най-голямо постижение, творение и рожба - цялото славянство.



*Тракийска могила - една от 60 до 80 хилядите на територията на България. Тракийските могили са гробниците на тракийските царе, не просто някой местен първенец или вожд, шаман, свещеник и прочее, а за тракийските царе и герои, което ще рече, че на окъсаната и разграбена, осакатена и малко останала българска територия има между 60 и 80 хиляди такива могили, единствено посочващо ни що за огромен народ са всъщност траките, чиито наследници безспорно сме ние.*

 - Сърбите, този жалък и комплексиран, но и с огромни амбиции за нещо повече народец, който не знае откъде е произлязъл и кому дължи развитието си, е също един от големите душмани български. Сърбите, като една обединена държава и обединен народ се появяват едва вследствие на гръцките, или по-скоро ромейските инициативи за диверсия срещу България през IX-X век, когато византийците създават Сърбия и сърбите като единно понятие и единна държава с единен, неразделен в различни държавици народ с едничката цел да играе с тях срещу вековния им противник българите. Сърбите, които от средновековието до ден днешен, въпреки премногото добрини които са видели от българите (материал за друга публикация), се явяват един страшен и злокобен завоевател и асимилатор, окупатор и тиранин-присвоител на българска земя. През кралска Сърбия и монархическа Югославия, до коминтерна, Титова Югославия и модерна Сърбия - те винаги са действали само и единствено с една цел - завоеванието на западните и южни български земи. Те, наравно с гърците, са тези решили да създават от част от българската плът една анти-България през сърбизация или елинизация, но когато това не спомогва, те са тези, които създават и македонистката идея за асимилацията на македонските българи (А. Иширков - "Западните краища на българските земи").

Сръбските набези над България и всичко българско продължават и до днес, сърбите и техните сърбомански агенти в С. Македония и до днес държат в окупация тази стара българска земя, а населението й подържат в изкуствен асимилационен транс подобен на матрица. Тези, които не са в нея биват подлагани на всевъзможни репресии и издевателства. Сърбите са и един от фалшификаторите и присвоителите на българската история и наследство, неща които започват от средата и късния XIX век (А. Иширков - "Западните краища на българските земи").


*Мартеницата - наследство останало ни от нашите прадеди траките.*

 - Турците, този омразен на Бога и вси християни народ - амалгамация от турци, потурчени гърци, българи, арменци и още много други - буламач от всичко, тъй наречен народ е също един от унищожителите български. До ден днешен Турция извършва безброй диверсии срещу България - подривна пета колона в нашата политика, мигрантски диверсии (тема, която се развива в момента и скоро ще има публикация по този въпрос), политически и религиозни. До ден днешен турците извършват тайни и открити диверсии сред българското население, както в турска Тракия, така и в южните Родопи на България, А нека и не забравяме, че именно те превърнаха и това население в една отделена-разделена част от останалата хомогенна християнска група българи - потурчиха и ислямизираха ги.





*Заловени български въстаници, оковани като роби и по-късно заточени или убити по турските затвори. До тях стои турски аскер. Наистина турската държава е прогнила, а народа им е ходеща мерзост.*

Но освен със совя неистов петвековен гнет и геноцид, унищожил милиони българи и разорил земите ни, те извършиха и една друга диверсия - диверсия, която е и главната част от тази публикация - Тюркската теория като опит за деморализация и диверсия срещу България с цел нейното повторно заробване.

II. Мрачните основи на тюркската теория за произхода на българите:

Защо и как се налага тюркската теория в България? Кои са нейните проводници и с каква цел се извършва това?

 - Трудно е да се даде отговор на тези въпроси, тъй като те са обект на логическа интерпретация през призмата на искторико-политически наблюдения, фактори и анализи, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план на епохата, на която са плод и нейните резултати към днешна дата.

Дали става въпрос за просто грешка, липса на достатъчно информация и данни, учени защитаващи позициите и титлите си с цената на историческата истина, или целенасочена измама?

 - Може би по малко от всичко и към това сочат и всички косвени и некосвени данни от един обективен поглед към събитията касаещи формирането и разпространението, а и налагането на тюркската теория за произхода на българите.

Главните фактори за нейното налагане са три, а те са както следва по ред на тяхната важност в процеса и времената на тяхното формиране:

1- Диверсия срещу младата трета българска държава с цел деморализация на нейния народ и повторното му заробване.

2- Липса на адекватна информация и научен подход сред тогавашните изследователски кръгове.

И

3- Низко желание за придобиване и запазване на вече установени позиции сред обществеността, академичните среди и дадените научни и обществени титли.


III. Тюркската теория като диверсия и деморализация срещу България в опит за нейното повторно заробване:

Тюркската теория за произхода на българите се появява доста бързо в един удобен момент на критичност, когато младата трета българска държава едва сега успява да изплува на повърхността на света след петвековно мракобесие и турски гнет. Теорията се развива главно сред чужди автори, много от които идващи от страни с преобладаващата част от интелигенцията индоктринирана в определени идеологически кръгове, или пък от такива страни, които са имали топли отношения и взаимен интерес от връзките и статуквото си с турците. Едва ли някой би се учудил тогава, че именно след загубата си на толкова ценните и важни за империята балкански територии, Османската империя би пристъпила към други маневри и действия, прилягащи идеално на нейния ориенталски нрав, хитрост и лукавост, да използват науката като троянски кон срещу своя назряващ най-голям геополитически противник на балканите - новоосвободената българска държава.

За да разберем гореописаното по-добре, то трябва обстойно да проследим мирогледа на отоманската държава и нейната ислямска доктрина и етническа идеология за да придобием по-задълбочена представа за истинските причини и обстоятелства, при които се формира и тюркската теория за произхода на българите.

Турците и до ден днешен пазят и фанатично работят за своята туранска идеология, която гласи, че Турция е майка на всички тюркски, турски и турански народи. Тази идеология несъмнено е развивана в продължение на векове още от времето на османската държава и е използвана не по-малко от другата тяхна османска идеология - Турция като последната и единствена ислямска империя на този свят. Тези две качества на турската държавна идеология се сливат в едно нещо, което днес ние главно определяме като нео-османизъм, но този нео-османизъм има своите по-дълбоки корени в туранските идеи на миналото, отколкото в някакви модерни въжделения за нов османизъм. Тук по-скоро става въпрос за изграждане на нова държава съставена от народите на всички важни за Турция земи под егидата на туранското им потекло.

Не е учудващо тогава, че именно след загубата на една от най-ценните си и богати провинции в Европа и изобщо - Румелия, сиреч България, то отоманската държава се заема с пълномащабна операция за духовното и културно приобщаване и асимилиране на българите към своята идеологическа рамка като последен вопъл на отмъщение - нещо, което тя самата не успя да свърши, но играейки чрез ападни автори и авторитета на чисто българската образователна институция, то тя умело си е пробивала път като троянски кон в сърцето на българската държава.

Тюркската теория се налага от чужди автори, а след тях идват и българските автори, често ученици на именно тези чужденци и в честите случаи - отявлени туркофили, или българофоби, нещо което само по себе си подсказва за дълбока агентурна конспирация на турската държава с други страни и среди с цел деморализирането на новоосвободеното и считащо себе си за славянско население на България. Тази диверсия цели да промие съзнанието на българите с поколения напред, нещо което показва една прозорлива дългосрочна тайна политика на вековния тиранин, да успее да завземе своята плячка отново - без война, като ябълка, която сама ще падне от дървото в турската ръка.

Тюркската теория има и друга цел в същото това време, Тя има за цел да създаде разрив между новоосвободената българска държава и славянската империя Русия, като това да доведе до дълбок нравствен разпад в чисто човешките отношения между двете страни, така значителном, ако не и фатално отслабвайки международните позиции и съпротивителни възможности на българската държава.

Другата цел на тази теория е разрив в самото славянство и славянофилско движение в Европа по онова време, движение което е имало за цел приобщаването на славяните в едно многославянско общество гарантиращо равни права на вси славяни за собствена държава и просвета.

Тюркската теория в общи линии е целяла да изолира майката на славянството България от нейното творение и да промени мирогледа на нейния народ с цел той не прост ода бъде завзет по мирен път в бъдещето, но и никога повече да не се разбунтува срещу падишаха, уверен в своето братство с турците - с които (според тази теория, туркофилите и техните апологети и мекерета) делим общи корени, обща кръв и обща прародина.

IV. Липса на адекватна информация и адекватен научен подход сред тогавашните изследователски среди:

Тази подглава, или подтема е отчасти подвеждаща и не напълно точна с това си определение поради фактът, че информация за българите и техния произход и заслуга са били известни на много австрийски, руски, сръбски, гръцки, дори български и прочее автори, учени и изследователи (К. Топалов - "Български народни песни събрани от братя Миладинови"). Все пак обаче, нека дадем заслуженото - наистина е имало и голяма липса откъм сведения, вековете на заличаване или скриване на българското и то целенасочено са довели до един вид "неизвестност" на българите по света. Това е довело до оскъдица откъм научно познание и единственото, към което са можели да се стремят тогавашните автори е било наличното към момента, оттам идва и славянската теория (за тази теория виж статията: "Митът за славяните"), но това обаче никак не се съвместява с тюркската теория, нали? Тук иде и липсата на адекватен научен подход, която съдейки по остротата на налагането и отстояването на туранския произход на българите, то човек не може да не се усъмни в истинността и искреността на авторите, които както по всичко личи, явно са били направлявани от невидими сили в техния наратив за турското потекло на един току-що освободил се от турска власт народ. 
 Това ни навежда на мисълта, че доста от авторите са получавали изкривена, невярна и фалшифицирана информация и източници за българската история в най-добрия случай, а в най-лошия случай, то те неетично, греховно и подмолно са служели на чужди и враждебни нам интереси, главно отоманските, чиито представители най-вероятно са и подавали невярната информация и вероятно са оказвали натиск, ласкателства, подкупи и влияние, или защо не и участвали и организирали по-мащабна конспирация с други страни против българите с цел изхвърляне на Русия от балканите и запазване на тогавашното статукво, което чудесно е удовлетворявало всички велики страни. Каквато и да е истината за причините довели до създаването и налагането на тюркската теория от учените на онази епоха, едно е ясно, а именно, че тя е била идейно-политически проект, а разпространителите й са подхранвали чужд интерес с невярна информация с користни цели. Плодовете на чиито трудове берем и до днес - горчиви и сурови, отровни плодове.

V. Низко желание за придобиване и запазване на вече установени позиции сред обществеността, академичните среди и дадените научни и обществени титли:

Тази подглава/подтема има за цел да осветли истината около академичната индоктринация, проблем който до ден днешен трови науката, проблем който е бил съществуващ и наболял още тогава и отпреди векове.

Обществена тайна е,че науката все повече и повече се превръща в академична индоктринация, където за да успееш академично трябва да бъдеш само едно винтче в добре смазаната машина на академичната олигархия, която се самовъзпроизвежда от плагиатство и самоплагиатство, научна невярност, но популярно сред академичните среди схващане, което би донесло само позитиви на онзи, йойто го промотира отвърнал глава встрани от истината и науката.

Имайки предвид, че дори и днес академичната индоктринация е все тъй силна в този вече тъй конкурентен свят, то не можем ни най-малко да изключим всесилната тежест на същата тази научна индоктринация, която е била все тъй вездесъща в онези години, когато именно граденето на име и авторитет са давали не просто академични титли, но и публични-политически привилегии.

Тогавашните "изследователи" са били нищо повече от едни послушници и ученици, плагиати на своите учители и ментори, следващи вече удобния и установен път нагоре, опитващи се всячески да дискредитират истината, или която и да било друга гледна точка в името на креслата и академичните си титли, обществени позиции, авторитет и политически привилегии.

*! Тези "изследователи", за които тук става въпрос никак не са всички хора издирвали историята на България, а само онези, които са отстоявали една очевидна неистина и вража пропаганда !*

VI. Общото между трите фактора - цялостна картина и заключение:

Тези три фактора са навързани логически и по принципа на причинно-следствената връзка. Те следват една законосъобразност на събитията от онази епоха, когато се ражда идеята за турцизиране на българската история, подведени, подкупни, или неподготвени учени се стичат за да напишат историята на тази новоосвободена държава и народ, да се впишат в историята и те самите.

Общото между тези три главни опорни точки на скалъпването на българската история се крие във фактът, че и трите се явяват прегрешения към истината, правдата и етичността. Те се следват една-друга - създадена е фабрикуваната история, която е подета от неподготвени учени и плагиати, които я разпространяват машинно. И доколкото ние наистина спекулираме поради какви причини учените от миналото са стъкмили тюркската теория, то е ясно, че тя смата като теория на един доказано и очевидно не-турански народ, е повод за съмнение и дори повече - за небезпричинно твърдение, че тази теория, поне по законите на логиката, служи в полза на турски интереси, както нашироко обсъждахме в по-горната глава. Следователно можем да заключим със сигурност, че тюркската теория е, в интерес на истината, една подмолна душманска конспирация с цел диверсия над младата трета българска държава с цел нейното деморализиране и повторно завземане, а и също, но хипотетично, да твърдим, или предполагаме, че хората директно участвали и работили в този процес, а именно учените писали тогавашната история на България, уповаващи се на турската теория за произхода на българите са били: а) злонамерени или пък безпристрастни, но користни изпълнители и конспиратори за фалшификацията на историята на цял един народ; б) доброжелателни наивници, които не са разполагали с достатъчно информация, или са били подведени с фалива такава и в) алчни и страхливи протежета на една дълбоко сбъркана система на академична индоктринация, която вместо да бъде санкционирана тя бива награждавана и поощрявана, нещо което е валидно и до ден днешен и то в цял свят. Разбира се, винаги остава и опция г) която е всички останали опции в едно - конспирация съчетана с подвеждане и наивност, защитавани със страх.
 Която и да е причината, от всичките четири изложени тук, то едно си остава факт, а именно нашето генерално твърдение, че тюркската теория обслужва, до ден днешен, турските въжделения за една нова общотуранска държава и диаспора доминирана политически, културно, религиозно и икономически, а защо не и етнически и национално от самата Турция, виждаща себе си като майна на вси туранци.

VII. Други теории за българите пришълци. Земята не ни принадлежи:

Редно е тук да се опишат и други, подобни на туранската теории, чиято главна цел е да вменят не само на самите българи, ами и на света, че ние сме пришълци и окупатори на собствената си земя, цел която служи на една по-голяма от самата себе си друга цел - бъдещето изместване на българския етнос от собствената му земя и заместването му с други претенденти за това му място - прогонването на българите от България. Една такава теория е иранската. И въпреки, че привидно тази теория е безобидна и не цели въобще да вмени чужда народност на българите, теория която по нищо не изглежда, че служи на чужди интереси с цел приобщаването на българите към друга национална или етническа група, то това е и един нюанс, който носи всяка преселническа теория, то тя също така служи и за вменяването на чуждина в българина ктм собствената му земя и собствените му предци - те били я турански прабългари, я били ирански конеядци, или друга гмеж чужда, а видиш ли сегашните българи, въпреки че не били същите като прабългарските пришълци, и те били пришълци - тотална народностна дисоциация.

Интересно е, че иранската теория застъпи със сила едва през последните 7-8 годийи, когато бе и най-големия порив срещу тюркската теория и едни от най-крупните изследвания на редица научни и аматьорски изследователи в посока автохтонността на българите в земите им. Това, макар и без ясни очертания за бъдещата посока на развитие в това направление, тюркската теория бе официално изместена за да отстъпи първенството и преднината си на иранската теория - теория, която макар и що-годе валидна откъм някои минимални аспекти, дължащи се на коренно различни от официозните фактори, бе използвана за да утоли жаждата за промяна и да замаже очите на търсещите, макар и фиктивно и имагинерно. Истината си остава все така скривана, макар и не толкова добре скривана. Все пак, всички тези теории, прогласящи чуждия характер на българите към земите, които са обитавали откакто съществуват като народ те и техните предци, служи само и единствено за пълната деморализация на населението и звинение и претекст на някои други страни и народи в бъдеще за претенции и обосновано окупиране на нашите земи.

Край.

Да живее България!

Абул-Мундир Гишам ибн-Мухамед, известен с прозвището Ал-Калби († 819) – фрагмент запазен в съчиненията на Якуби и Казвани



"Ибн-Ал-Калби е казал: от синовете (или потомците) на Яфет, сина на Ной са: Юнан, Саклаб, Абдар, Бурджан, Бурджас и Фарс, а Рум намиращи се между тези народи и арабите. На друго място Иб-Ал-Калби е казал: моя баща ми е разказвал, че Рум, Саклаб, Армини и Ифранджа са братя, те са синове на Лант, сина на Кашлухим, сина Яфетов; всеки от тях населявал известна част от земята, която получила от него название.



Ал-Масуди (първ. пол. ІХв.)



…Следните народи произхождат от Яфет: Ашбан, Рус, Бурджан, Хазар, Турк, Славян, Яджудж и Маджудж, Фарс, Мадян, обитателите на морските острови и Булгар…

…Бурджан са от потомците на Юнан, сина Яфетов…

… Третият народ са Юнанийците, Рум, Славяните, Ифаранджа и съседните с тях народи на север. Тези народи са имали един общ език и един цар.



"Книга на познанието" от Абу-Мухамед Абдалаха ибн-Мусалим известен с прозвището Ибн-Кутайб (умрял през 884-5 или 889 година)



Що се отнася до Яфет, то от неговите потомци са: Славяните, Бурджан и Асбан; тяхното местообитание е страната Рум, до Румийците. От неговите потомци (са също) Турк, Хазар, Яджудж и Маджудж.



Йосиф бен Горион или Йосипон (цитиран е през 955/956г. от Абу-Саглем: Книгата на Йосиф, която е била съставена по време на втория храм [в Йерусалим])



Тогарма са съставени от десет племена, които са: хазар, пацинак, аликанус, булгар, рагбин, турк, буз, забук, унгар, тилмац. Всички те живеят на север и страните им се назовават със същите тези имена. а те живеят по река итил, но унгар, булгар и пацинак живеят край голямата река, наречена Дануби.

„Царе” от Йосиф Генезий (съставена между 944г. и 959г.), ГИБИ, 4, стр. 334



А предводителят на българите, по род произхождащ от аварите и хазарите и водещ името си от господаря си Булгар, когото ромеите оставили да се засели в Доростол и Мизия…



Писмо на хазарския хаган Йосиф от 961г



Съобщавам ти, че произхождам от синовете на Яфет от потомството на Тагарий. Така намерих в родословните книги на моите предци, че Тагарий имал десет синове, ето имената им: първия Авияр, втория Турис, третият Аваз, четвъртия – Угуз, петия Биз-л, шестия Т-р-ка, седмия Хазар, осмия – Янур, деветия – Б-лг-р, десетия – Савир. (ХИБ, т., 88-89)


Ако не стига - звънкай. Материал има.

Тук също има едни неща, дето няма да ти харесат.

https://www.academia.edu/43960528/Китайските_по_произход_прабългарски_титли_канартигин_сю_биги_таркан_и_турун_на_

Интересно...жалко за положения труд в защита на невярна и вредна теория за произхода на народа ни. Нека те оставя да поспориш с древните
автори.

ГИБИ 10, 104, Малала - "мирмидонците, наричани сега българи"

Или пък съпоставянето на аварите, които били по род български, или още склавински?

Манасиевата Хроника - V век - според нея, още тогава българите са били завзели долната Охридска земя и цяла Македония...

XI в., The Historia Vie Hierosolimitane - "Оттук те поели път през земите на българите, които назовават траки според предишните паметници."

Или пък аргументите на Анастасий Библиотекар (IX в.), говорейки за събития от IV век:
"...българите обединили своето отечество, съгласно родственото им право..."
"...quia Bulgares, qui jure gentile sibi pariam subjugantes..."

От същия век пък, Равенския Космограф свидетелства, че - "В Тракия и Македония и Долна Мизия само българи живеят."
"Inter vero Thraciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant."

Нека видим и какво казва по въпроса Касиодор (VI век): "Българите са стар мизийски или илирийски народ."

А век по-късно, Порфирогенет твърди, че още тогава е имало държава България, която по негово време се е "намирала под римска власт."

Нека видим и какво твърдят за произхода ни и самите наши предци - Димитрий Хоматиан в "Краткото Житие на Св. Климент Охридски" твърди:
"Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае като българи..."

Йоан Геометър пък определя Самуиловите войни и българи като скити (Х век).

А Лъв Дякон само потвърждава думите на Йоан Геометър, като определя българите като скити и още мизи.

Пет века по-рано, а именно в V век, ние виждаме, че Йоан Антиохийски изказва становището, че българите обитавали земите между Цариград
и Адриатическо море.

Михаил Аталиат (XI век) - стр.9,29,37 пък казва: "...мизи са със сигурност българите, които по-късно получили своето ново название..."
и оше - "...българите са мирмидонците..."

А още

А още по-рано, нейде в VI-VII век, Йоан Никиу нарича Мизия "провинция България"

А картата на Св. Йероним от IV век, правена по още по-стара карта от III век, показва на територията на България следния надпис:
"Mesia hec et Vulgaria" - "Мизия тук и България".

Симеон пък в Х век, е определян от Скилица и Кедрин като мизиец със скитско безумие, нещо даващо знак за равенство между мизи, скити
и българи.

Искам да се забележи, че това е една малка част от всичките многобройни други източници и извори потвърждаващи несъстоятелността на
пришълската и туранска теория за произхода на българите. Нека само отбележим, че нашия фолклор пази спомен за времената на Орфей и от
времената на старите тракийски, а защо не и пратракийски (пеласгийски) времена, със същите мотиви и запазени традици и обичаи и до ден
днешен.

Нека обаче покажем и някои определени генетически проучвания на българите, а това (зададените тук) са само една малка част от цялото и
всички останали:

https://www.abstractsonline/Plan/ViewAbstract.aspx?sKey=006d5e3a-ea14-49ff-9b39-f0a042d39185&cKey=bfc88c56-5e93-4ee2-89e6-c3ab1bd25f5c&mKey=%7BDFC2C4B1-FBCD-433D-86DD-B15521A77070%7D

https://pubmed.ncbi.nlm.nih/21674295/

Той е зациклил на Пантюркизма и цикли !
Даже не му се обяснявай !
Панацея

Не е маловажно да изтъкнем и ролята на Русия- тя също има огромен интерес от тюркската теория,понеже й позволява да си присвои нашата Кирилица и прародителство над Източноевропейските "славянски" племена,като обявява дедите ни за чужди на "славянството" и оттам- на идеята за "славянска" Кирилица.

В тази връзка е редно да отбележим,че думата "славяни" със сегашното си значение (много е важно да поясним,че славяни е имало много значения през вековете-в началото е било едното от имената на гетите, а още и на скитите, по-късно е български термин за просветени православни) се появява по време на Екатерина Велика и Петър Велики, като руска доктрина за пан-славизъм с център "майка Русия". Разбира се това е геополитическа концепция,но вече е твърдо наложена за жалост.

Тая формула на Васил Иванов Кунчев е неразработена златна жила. Ще си намери ли златаря?