Обичам да се връщам в родния си град, както се казва, за да си сверя часовника.
А там часовникът винаги е спрял - засякъл е в моята младост и спомени :)

Същите улици, същите къщи, същите хора, същите теми - децата, къщите, колите, парите, съседите, и разбира се - трапезата.

Животът умее да замира в ежедневието и злободневието. И нищо, че косите на моите приятели са побелели, а некролозите на мнозина са по стените.
Кръгозорът е все същият - колкото и да остарява човек, той не се променя, и по-важното е, че не иска да се променя.
Промяната носи риск, да излезеш от черупката си е ненужно геройство за мнозина.

Е, има и неколцина луди глави, които не престават да изненадват с порива и енергичността си, но те обикновено са сочени с пръст като неуместни и странни.

И все пак в историческия музей на града ми имаше оживление, родители бяха довели децата си, имаше и туристи. Това е вече нещо ново и обнадеждаващо за мен.
От години говоря и разпространявам славата на родния си край още от най-дълбока древност, колкото мога и както мога. Все повече хора се заслушват. Плахо започват да пристъпват към музеите Български и да се заслушват в езика си Български.

И така е редно, най-древният човешки край не бива повече да тъне в забвение и унищожение.

Но една птичка пролет не прави.
Още повече, когато зимният сън се услажда на някои.

Разпратиха децата си невъзвращенци в чужбина, внуците им не знаят българския език - и именно тези най-много се противопоставят на моите опити да върна славата на Родината си и да накарам светът да заговори за нея.
За себе си те са прави - те са закърмили своите деца с пренебрежение и присмех към всичко българско и родно, с удоволствие са ги натирили от родното гнездо навън, по чуждоземния свят, а на себе си осигуриха самотни старини.

А сега ме спират по улиците на града ни и се ядосват на моите думи за величието на Българите. Та те цял живот инвестират в отрицанието на Българското, парадирайки с чужди каузи. Благодарение на тях Българските деца работят за чужди страни, а своята оставиха без млада подкрепа и живот.
Няма го смехът именно на техните внуци...

А аз си позволявам да им говоря за силата на Българския дух, този, който те отдавна отрекоха. И го замениха с размахване на пръст в пусти разговори, осъждайки дори и моите плахи опити да върна величието на родния ни край, за да се възроди и да запази децата и внуците ни, живота ни, достойнството ни.

С кървави сълзи се наказва отказ от Род и Родина... и те тепърва започват да го разбират.
Съжалявам ги - за късогледството им, за тесногръдието им, за страховете им, Бог да пази децата им....

Но България има нужда от Българи, не от родоотстъпници и омерзители.

Повече от всякога България има нужда да Я обичаме и за нищо на света от Нея да не се отказваме!

Алия Ошо

23.11.2009 19:15-Владимир Качаклиев за списанието
“СВОБОДНИ ПОЕТИ В Blog”

Приятели, Колективният ум в блога е необходимо да се обедини и идеите да станат реалност! Всеки има своя позиция в живота и, ако повярва в себе си, освобождавайки се от страха, може да помогне на България. Защото страхът е окови на Свободата и тъкмо той блокира държавата, която трябва да ни служи!
НЕКА БЪДЕМ ЗАЕДНО, НЕЗАВИСИМО ОТ НАШИТЕ РАЗЛИЧИЯ!
ТАКА СВЕТЪТ ЩЕ СТАНЕ ПО-ДОБЪР!
САМО В ЕДНА СТРАНА, КОЯТО ИМА ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО, ВЛАСТТА СЕ СТРАХУВА ДА ВЪРШИ СВОЕВОЛИЯ И КОРУПЦИЯ, И ДА СЕ ГАВРИ С ХОРАТА, ЗАЩОТО Й СЕ ТЪРСИ ОТГОВОРНОСТ!
Ние сме уникални в избирането, но без гражданско общество, което е поставило на първо място ДЕТЕТО, това не може да стане!
Много неща видях изписани и са актуални, но смятам, че основното, което трябва да се направи е да се спазва конституцията и да не се допуска по никакъв начин деца да не ходят на училище, а в училището да се правят тестове за наркотици! Това направи ли се, със съпътстващите мерки, ще може да се отгледа поколение чисто от наркотиците и автоматично ще отпаднат всички пороци, защото и родителите ще бъдат по-отговорни и всички, които работят с деца – също!Знам, че звучи еретично, но това е начинът и родителите да почнат много по-отговорно да възпитават и отглеждат децата си!
Отношението ни към децата е обединяващото в нашата народопсихология!
Кога ще се разбере, че ние сме еретиците на Европа и може би затова нямаме пленено Българско знаме, защото битката се е водила на “Живот или смърт!”. Явно може да ни обедини само опасността!
Не случайно сме просъществували 13 века и това не трябва да бъде последният, в който ще се споменава за нас!
Това, което правя в блога с постовете ми, с Книгата и със Списанието, не е нищо друго, а желанието ми да се събудят хората и да установят, че без участие и съпричастност, без освобождаване от страха, без отделяне от личното си време, няма вариант нещо да се случи!
Знам, че не искате да ме разберете,защото ще се наруши Вашата дупка и пустата му сабя не напуска представите Ви за сеч! Грозни са думите ми, но това е реалността и много ми е болно за тази картина в нашето общество! А аз си вярвам и правя това, което е по силите ми и, въпреки бетонните прегради, продължавам! Dum spiro spero – докато дишам, надявам се, т.е., докато съм жив не губя надежда!
Липсата на положителната нагласа, съмнението, комплексите, търсенето под вола теле, се стараят да обезсмислят носителите на такива качества и тъй като това са изключения, мнозинството се стреми да ги очерни и изолира! Еретично е, че ги има – въпреки всеобщата нагласа! Вярвам че ще има много еретици, защото за мен това са човеците в множеството от хора!
Ваш: Владимир Качаклиев – ka4ak, издател 1-ви Ноември Ден на Народните Бъдители!!! image ДА МАХНЕМ ПРЕВРЪЗКИТЕ И ДА СЕ СЪБУДИМ!:)))



Тагове: морал,