Българите са боготворели своя основен Бог Син като Бог Ази / СебАзи / Язи, а неговата Майка като Богинята на Сътворението Ба / Ба Ра и така нат. На Бог Ази те са кръстили цял един континент – Азия. Останки от тази първа човешка духовност Древнобългарската можем да проследим в основните географски понятия и имена и днес.

Нека да поговорим за Централна Азия. Всички наименования на държавите в този регион съдържат в себе си името на Бог Аз или Неговата майка.

Например Узбекистан. Старото име на тази местност е Азбогистан, където Аз Боги се съчетава с Българската дума стан. Смешно е, че наричат стан иранска дума, а узбеките и техния език част от турките. Всички тези наименования на народи и страни са с Български коренови думи и имат обяснение само на Български език. Стан идва от българския глагол стана и означава изправям, издигам своите жилища в стан. Постепенно стан като основна българска дума е намерило своето място в наименованието на много държави.

Узбекистан е днешното произношение на Азбогистан и означава Стан на Бога Ази. Първи са заселили този регион Древнобългарските племена на Скитите / Скитащите. Те са основали царствата Коразмия, Бактрия и Согдия. И трите наименования са свързани с Българския коренов език – Коразмия съдържа кореновата дума Кър и земя – Къраземя означава плодородна, обработваема земя. Древните българи са първите земеделци, за което свидетелстват най-старите артефакти от земеделска дейност в района на Северозападния Балкан – 9000 години. Бактрия е страна на Богинята / Ба на/к земята/тара и окончанието за женски род –ия. Бактрия Ба к Тара / Богиня на земята.

Турки също е наименование с български произход: турки съдържа кореновата дума тара / земя и окончанието-ки. Турките са земните хора на Тара.

Согдиа се счита за владетелство на един сатрап. Сатрап е българска дума и има в корена си думата сатър (секира). Т.е. владетелят със сатъра е сатрап. Днес наименоват Согдиа сатрапство, тъй като са загубили стария български смисъл. А иначе приписват този хубав край на персийци, гърци, македонци, само не и българи да се споменат някъде!

Над името Българи е положена омерта за мълчание!!!

Сатрапство Согдиа се нарича още и Соя / Сойо. Все стари български божествени имена – Со Годи означава С Желание (годи е стара бг дума и означава желая от душа); Со Я означава С Я Бог Слънце. Го и Он са взаимно заменяеми български думи за Бог (Той).

Хората Согдиа са споменати още в древната Авеста (Вестта) като Божиите хора на Ахура Мазда. Ахура Мазда – Хората Ма Аз Да / Мизи. Ахура Мазда – Хората Мизи. По-късно Великият Киро ги приобщава към своята империя на Акаменидите (Камените). Съседи са им Язите или Язидите, Хората на Язи, за които говорех в предишни публикации.

Великият Искан Дар / Александър също минава оттам, като се опитва да подчини тамошните скитащи племена, които се наричат още и Саки (сака – българската дума искам, сакам). Езикът Согдиа още се говори в региона от хората Ягноба (Ягноба – Огненият Бог). Той и Бактрийският език са все нашият старобългарски език, но това е забранено дори да се споменава.

През областта минават реките Аму Даря – Ма Дари; Сир Даря – Съ Ра Дарен, т.е. дарени от Богинята реки.

Самарканд и Бухара са от времето на Согдиа

Самаркан-д наричан още Маракан-д означава Планината / кан на Мара Богинята.

Бухара – на Узбекски и Таджикски градът се нарича Бухоро – стара българска дума Ба Хора, хората на Богинята Ба.

Има още една република с типично Българско име, която се счита за автономна в рамките на Узбекистан и името й е: Каракалпакстан. Кара Калпак е перифразиране на името на Бога Слънце КараКольо. КараКалпак а Богът с калпака, който кара колата.

За почитанието към Древнобългарския Бог Слънце говори и наименованието на град Каракол в съседен Киргизстан. Каракол се намира на източния бряг на Исък Кол, което има двете български коренови думи: Сака Кола със значение Исканата кола, т.е. Слънчевата кола. А Каракол е с името на самото Слънце.

В близост се намира и една от известните планински вериги, наречена Тян Шан, но също и Тангирито. Най-древните обитатели на тази планина според китайски източници е племето Язи. Отново Българско име свързано с Бога на Човешката душа Ази / Язи. Наименованието Тангирито също не е случайно – Тан идва от кореновите Български думи Та Она / Тан / Тян. А гирито е от думата гората или планината, българска дума. Тангирито означава Божествената планина, планината на Тя / Она Майката богиня. Това значение е запазено и до днес. Днешните Киргизки племена също носят Български имена: Азик, Богу, Керик, Сари Багъш – все кореновите думи Аз, Бог, Ра.

Наименованието на Киргизстан също е свързано с Древнобългарската слънчева духовност – кореновите думи са Кара и Гьоз. Гьоз означава горещо колело, в по-ново време гьоз се нарича подвижната кръгла горна част от печката на дърва. Кара Гьоз означава Този, който кара Гьоза, горещото колело Слънцето. Карагьоз е вариант на КараКольо. Постепенно името Карагьоз се е обеззвучило в Киргиз +стан.    

Разбира се, тази информация е дълбоко прикрита и до днес историците и езиковедите не знаят етимологията на тези географски имена / или се правят, че не знаят.

Само Българският език обяснява възникването на географските исторически наименования.

В Средна Азия се говори за племето Хора Светя – Хората на Светилото, заселило този район в древността. Българите са тези Хора на Светилото, което те са нарекли Бал и на него са кръстили Балкана си, най-Старата планина, видяла зараждането на човека. Балкан означава Слънчева планина

 - Фото кредит: Мария Мусорлиева

На север Узбекистан граничи с Казахстан. Казаките са коренното население и те са заселили този регион като част от Скитите / Скитащите племена. Знае се, че Казак идва от руската (а всъщност българска) дума Казах. Тук обаче отново намираме Българската коренова дума Аз. К Аз означава На Аз, принадлежащ на Бог Аз. Казаките са се считали за хора на Аза, т.е. Българи по своя корен. Районът на Казахстан е населен от времето на Старокаменната епоха / Палеолита. Както неведнъж съм казвала, Древните Българи са основателите на Първата човешка цивилизация Каменната. Още от онова време те са имали своя духовност, култура, препитание чрез събиране на плодове и растения, а по-късно те първи са развили земеделието.

И досега географски наименования в Казахстан носят български думи. Например река Урал, а у нас планина Рила – коренът РаЛа със значение Светлината /Ла на Ра Богинята. Старото име на Урал е Як, пак българска дума със значение силен. Каспийско море съдържа в себе си КъАзПий със значение пивка вода на племето на Казаките. И наистина, благодарение на съществения брой реки, които се вливат в Каспийско море, в северната част на басейна водата е сладка. Откъм иранския бряг тя е доста по-солена поради липсата на реки, които да доставят достатъчно сладка вода. В наши дни солеността на Каспийско море отговаря на 1/3 от солеността на Световния океан. Лагуната Кара Богаз Гол е най-соленият участък в Каспийско море. Кара Богаз Гьол е изцяло Българско наименование Кара БогАз със значение Каращият Бог Аз и Гьол със значение заблатена местност, лагуна. Съществува и езеро БалгАз със значение Българският Аз.

Тук трябва да отбележа, че местното население знае, че произлиза от Българите и изпитва силно уважение към нашия народ.

Таджикистан е още една държава, съдържаща в себе си кореновата Българска дума стан. Що се отнася до Таджик, според арабски източници старото име на това племе е Таз и то може да бъде намерено също и в Йемен. Таз, Тазик е Българската коренова дума ТаАз със значение Духът / Аз на Та / Тази, Богинята. Племето Таз е живяло първоначално в областта на град Ташкент, откъдето е дошло и името на града Таз Кан-т със значение Тази Планина / Божествената планина.

В древността поклонението към Българската Богиня Майка наричана Та, Она, Ра, Ба е широко разпространено в Средна Азия. Това личи и в името на древния град Саразм от 4то хилядолетие преди христа. Съ Ра Земя / Със Богинята Ра земя / Божествена земя. Град Саразм е в Списъка на културното наследство на ЮНЕСКО. Намерените там древни артефакти са аналогични с тези по българските земи. Намерени са и изображения на кръста, което говори за един народ, един език, една слънчева духовност навсякъде по света в древността.

Туркменистан със столица Азгабат също е свидетелство за Древнобългарското присъствие в този регион. Както вече казах, турки означава земни хора, хората на Тара Богинята на земята. Мен / Ман е стара българска дума за човек или майчин, на Майката Богиня. В Северозападна България мъжете и до днес са кръщавани на майките си  например Цветан Минин. Туркменистан е страната на земните хора. Азгабат е кръстена отново на Българския Бог Аз на човешката душа – Аз Га Бата със значение Азът / душата на Голямата Богиня / ГаБа-та.

Не случайно всички държави в региона носят Аз в корена на имената си. Както и континентът Азия.

Не е случаен и фактът, че именно в този регион процъфтява не обикновеният, ортодоксалният ислям, а неговото мистично течение Суфизмът. Суфизмът е мистичното течение на исляма, така както е исихазмът на християнството или хасидизмът на юдеите. Суфите са продължители на Древнобългарското духовно учение за Бог Ази / СебАзи / Язи. Суфите се свързват с душата си Аза чрез медитация наречена Зикра / Вспомняне на Бога. Най-велик от всички Суфи последователи е Джалал Ад-Дийн Руми, роден в град Балг.

„Откъдето са минали Българите, все бел град са оставяли“ – Баба Ванга